За свещенното изображение у човека
ЗА СВЕЩЕННОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ У
ЧОВЕКА
“ И преобрази се пред тях и светна лицето му като слънце, а дрехите
му станаха бели като светлината.”
Ев.Матея, гл.17: 2
Човешката природа е твърде сложна. Тя не е такава, каквато се показва на обикновения наблюдател, въоръжен с микроскоп или изучаващ човека само с физически очи. За зрението на Ясновидеца, добре развит и систематично обучен , под очертанието на обикновеното физическо тяло се явява образа на друго тяло, много по-нежно и красиво – създател на формата в първото ( І посл.Кор.гл.15, ст.40-41 ).
Като разумна единица човек се е родил на земята в една по – тежка плът, която трябва да усъвършенства и направи оръдие на духа. Значи той трябва да сее в тление, за да възкръсне в нетление ( І посл.Кор.гл.15:44-45 ) . При това, благодарение ръководството на невидимите духовни сили, човек се съобразява със трите закона за развой: а) закона за възмездието; б ) закона за формите и в) закона за сродството. Първият закон има своето съотношение с миналото ; Вторият закон – за формите има своето дълбоко значение в условията на настоящето, а Третият закон ( за сродството ) е свързан с набелязване пътя за бъднината. От миналото човек има грешки и недостатъци да поправи : в сегашния живот той, трябва да се съобрази с благоприятните обстоятелства за напредъка на духа му: за бъднината нужно е да разсъди, по кой начин да потърси най – пряко сближаване със сродни нему души, и още да се сближи с Върховния разум.
Душата на човека, безформена и неосезаема по самата си същност, образува форма която бива три вида : „1. Яйцеобразна – в 4-то небе и нагоре; 2) человекоподобна – по-съвършена – на 1-вото(само горните подполета),ІІ – ро и ІІІ – то небе и 3) человекоподобна – по-несъвършена – физическа, плътска, видима с обикновенно човешко око.Първите и вторите форми на душата са носители на светлина, която при особени условия може да бъде видима от физическата област.
Така от времето на месмера ( учен), най – вече се опитват да направят достъпни за човешкото зрение излъчванията на тялото, сиреч ония лъчи на духовното тяло ( от человекоподоната или яйцеобразната форма), като проникват вън от плътта и правят последната светеща.
Тая духовна сила, която е мерило за духовно напредналия човек е била позната още в най – старо време. В дълбока древност са изучавали свойствата на тая тайнствена светлина, която дава блясък и светлина на силния духом. Философът Хераклит, когото материалистите считат за свой наставник и учител, е приемал огънят като елемент, от който са произлезли всички неща във вселената; ние, обаче имаме повече основание да твърдим, че под това понятие – огън, той не е разбирал онова, което разбира обикновено един огняр, защото в такъв случай всепояждащото не може да служи за причина на рождение. Хераклит е смятал метафизично да покаже една метафизична абстракция ( отвлеченост). Ласал в книгата си Хераклит дер Дункле (І.361) твърди същото. Хераклитовия огън може да се вземе за образа на Всемирната душа, която прониква всички неща и същества. Това е тъй наречената телесма на Хермес Трисмегист, енермон на Хипократа ( баща на медицината), акаша на индийците, астрална светлина на кабалистите, пнеума на Гилена, Бласхуманум на Ван Хелмант, ал каест на Т.Парацелз. Боаргезе нарича тая лъчиста сила свръзка между душата и тялото. Алхимиците са я приемали за квитсенция, т.е. освен земя, огън, въздух и вода за нещо пето по – пречистено.Средновековните окултисти са приемали тая сила, като всеки мирен дух или дух на живота. Декарт я назовава тънка материя, а Нютон – най – нежен дух. Дубоа Раймон, макар и да се надсмива над тия понятия за всемирната душа само тогава, ако ми я покажат загъната в нервно вещество. Д-р Карл дьо Прел в кн. “ Магическа физика”, гл. ІІІ, не може да разчита за дълготрайност, за своето мнение, тъй като всеки ясновидец със сърдечно или умствено око ще даде многочислени докази за верността посочена от нас. Ако даже Хекел ( съвременен германски материалист) се стреми да докаже монизма в естеството, отричайки тия основни твърдения, той не може да откаже, че връзки има между отделните части в природата и че тия отделни връзки се съсредоточават в един общ възел. Ако не бе така, цялата вселена щеше да представлява безформена и безцелно струпана грамада от камъни. Нещо повече, дори Ат.Кирхнер ( виж съчиненията му “ Магнетисум натурае регнум” ) твърди, че магнетизъм има в съзвездията, земята, минералите, растенията, и живите същества. Тоя магнетизъм не е сам, но е в свръзка с други сили, даваща духовна светлина, както ще видим по – долу.
Египтяните, още преди ХVІІІ династия – 1500 г. до Христа, - са учели че човек се състои от три съставни части:
1. хат – или тяло;
2. ка и ху – разумна същност( двете заедно);
3. Бай – Бай – светлоносна същност.
Според древната Кабала, човек се състои от три части :
1. тяло физическо;
2. нефеш – изоражение, форма, плюс раух – душа и
3. нешма – чист дух.
Овидий различава у човека тия три начала :
1. тяло, което изгнива у земята;
2. призрак ,носещ се около гроба като огън, заедно със сянката, която отива в ада – чистилището; и
3. дух – който полита към небето.
А.Т.Б.Парацелз дели човека на три:1. плът – материална част; 2. евеструм ( астрален човек), задно с архей шли мумия( животен дух); 3. духовна душа.
От тия изучавания на посветени в окултното знание се вижда ,че всички мислители са приемали безсмъртната единица за светеща същност. Опитите на заинтересовани учени и твърденията на ясновидци от днешно време не допускат никакво съмнение върху тая истина.
В Битие ( Ст.Завет),гл.1, сътворението на света ( земята със седемте небеса), се представя като дело, извършено подир края на една изчезнала вселена. Елохим, същество на съществата, е сътворил в начало (принцип) небесата и земята. Ала земята е била само потенциално пространство в метафизичното абстрактно (отвлечено ) пространство, сиреч земята е била само планирана в безпределността, която е действителност във вечността. Тъмнината, която е била свързваща и стягаща, обземала бездната, безкрайния извор на зародишевото съществуване – семената на живота. И духът Божий ( Раух Елохим), дихание разширяващо и оживяващо е приготвил пространството за светлината, е проявявал силата на своето пораждащо действие и прониквал водите – състоянието на всесветовната пасивност ( покой) на нещата. И казал Елохим: да бъде светлина, и стана светлина ( аор ) ,както се казва в Космогонията на Мойсея от окултиста Фабър Долвие. Това не е само обикновена физическа светлина, на която са привикнали нашите очи: Това не е обикновена слънчева светлина, а нейният първороден извор, нейният първоначален извор източник.
Като се знае ,че земният човек е миниатура на човека във Великата природа ( Адам Кадмон), иде да се извади логическото заключение, че в човека като сложно Божествено духовно и физическо същество има от тоя аор – сияние. Съставът на земния човек съдържа всички световни елементи висши и нисши. Не напразно философът Шопенхауер в някои свои разсъждения твърди, че не ние сами искаме, а мировата воля иска в нас. Това е несъмнена истина, особено за напредналия в духовните класове. Не казва ли апостолът в своите послания : “ Не живея аз, а духът на Христа спасителят.”
От планината Арарат, гдето е спрял ковчега на Ноя се е разнесла духовна светлина след всемирния потоп. И Ной, означаващ в Космогонията ( наука за физическия строеж), на земята покой на елементарното съществуване, човек комуто е дадено да види разрушението на едно човечество и зараждането на друго.Ной – повтаряме е спрял на тая планина, което означава, че надеждата на природата запазвана в ковчега и зародишите на новото съществуване намерили : а) аор – светлина отразена от всемирната и произхождаща от неугасимото огнище; б) р – движение разумно направлявано и в ) т – съпротивление на злото, устойчивост на формата.
Трите дейни сили в природата : магнетизъм, електричество и светлина , отговарят на трите свята : Земя, Рай и Божествена същност, както и на трите човешки тела : 1) Физическо, 2) Духовно и 3) Божествено.
В старо време Аристотел, Плиний, Диокарида, Галнен, Авицена и в по – ново време Парацелз се съгласяват върху мнението, че камъните, особено драгоценните действат върху человека, че те имат влияние върху москолярното движение на жизненият ход и по такъв начин дават начало на прилив и отлив на Ода, ( скрита благотворна сила в человека, наречена така от Райнбах), това е една от утайките на духовното сияние ( Хендорф, съч. V:13 ), според вярването, скъпоценният камък аметист ( без опиянение) запазва разсъдъка при време на оргии. Изобщо минералното царство оказва влияние върху човешкото естество не може да се отрече, макар в съвременната наука фактите да не са още достатъчно разработени.
Магнетичното влияние се изтъква особено ясно, когато се изучава от учени позитивисти, които си служат с апарати. Д-р Валтер Килнер, англ.лекар, в книгата си “Аура”, - разправя в опитите си по изучаване на сиянието на човешкото тяло. Той дохожда до заключение, че има три вида сияние : а) един тъмен облак около човешкото тяло, който докторът нарича ефирен двойник; б ) вътрешно сияние – най – гъстата част, която обхваща всички очертания на човешкото тяло и малко се променя в своите размери и в) външно сияние – твърде разнообразно по своите размери.
Д – р Дюпои в книгата си “ Физиологична психология и окултни науки” ( гл.V ), ето какво заключва от изследване на телесното сияние : “ Изводите, които могат да се направят въз основа на тия факти, а такива, аз мога да приведа грамада – са за формулиране по такъв начин : излъчването или изтичането е реален феномен ( явление) и се възприема ,чрез мрежестата обвивка на окото. Психическото тяло се излъчва във вид на светещи радиации от различен цвят, главно син, жълт или червен.”
Жизнения ток се представя в статично състояние – на покой – във вид на бляскава перушина, която покрива повърхнината на кожата, а в състояние динамично, кога се отделя, - излиза през носа, ушите, устата и краищата на човешкото тяло. Радиациите се възприемат само от сензитиви ( ясновидци), те пък стават видими за всички, когато човек се намира в патологично състояние.
„ Д – р Барадюк е наблюдавал това явление у своя син, посред нощ, на лявата страна , във време на неспокоен сън „ Ок.мистичния философ Карл Де Прел в книгата си „Магическа физика „ ( гл. ІV ), ето какво разказва за отделянето на астралното светещо тяло, което е свойствена една непозната за физическото око светлина .
„ Отделянето на магнетизма ,влече сред себе си отделяне на жизнената сила, следователно последната съставя част от астралното тяло. Следния твърде важен въпрос, досежно проблема за безсмъртието, засяга отношението на одическата същност на човека към неговото съзнание. Може ли и то също да бъде излъчено? Ако може, то твърдението на материалистите, че „ съзнанието е функция на мозъка” , ще бъде окончателно отхвърлено.
Share this page