ДУХОВНИТЕ КЛАСОВЕ

Първи ДУХОВЕН КЛАС

          (Клас на различие в живота)

      Между образованите люде се поддържа мнени­ето, че човек произхожда от човекоподобна май­муна или поне от такъв род преходни същества, които ни дават основание да свържем човека с животинското царство. Наистина, такава преходна форма има отвъд, в подлунния свят /невидимия свят, астрала, 1-во и 2-ро небе/ и с това се потвърдява Дарвиновия закон, но на физическата област: защото колкото и да са търсили между изкопаемите форми животинския праотец на човека, не са го намерили.

     Животът на човека се заражда от жива клетка.

     До сега науката не е могла да създаде изкуствена клетка, макар да се знае  химичния състав: съединение на въглеродни вещества и кислородни, водородни и азотни. Съставът е така сложен, че по изкуствен начин никой учен не вярва да добие протоплазма.

     Историята на протоплазмата води началото си от тъмното минало. Човек произхожда от клетка, в която има ядка и яйцице. Тая връзка сбезсмъртната душа е дала възможност, щото Божеството да се пренесе на много планети във вселената и, между другото, и на нашата земя.

    Духовните класове, за които е тук реч, съставляват нанагорно /възходящо/  движение, което почва от центъра отсечката и продължава на отвъдната област.

    Душата на човека,която е дошла на земята да достигне съвършенство, сиреч, да премине възрастта Христова 35 Духовни класа, трябва да се бракосъчетае с Божествения Дух, който се заражда отпосле. Първото раждане е предговор на второто. 3а първото раждане се отрежда кръщение с вода, за второто –кръщение с огън; първото кръщение е Йоаново, второто е Христово. Раждането на човешката душа в плът е подобно на Божествената единица, която се ражда, за да се слее в Божествената област отвъд със своята мистична половина.

     Първият Духовен клас посочва на първия желателен почин за общение между човека и Божеството.

     Инстинктът отстъпва мястото на разума, човек започва борба с тъмните мисъл-форми и мисъл-тела. Последните са носители на лукави духове, които искат да останат до края на човешкия живот запо­ведници на човека. Човешкото тяло трябва да се пречисти: душата му да тури за своя първа задача следния израз: „Аз искам сияние, аз търся навред белия цвят. А за да търся тоя цвят, нужна е помощ от Горе. Там всякога бдят за подобни начинаещи и пращат добри ръководители.”

          В първия съкровен клас за следващия пътя на съвършенството се издава следната заповед: Пази се от всяка обидна реч за ближния си, стой далеч от нечиста и тъмна мисъл за околните си, пази се зло да не причиниш никому. Тая заповед да ти бъде ръководно начало: от тук натъй да ти служи за факел на новия живот. Мъдрост и правда носят на тоя начален клас. От първи клас се започва издигането /3 кн. Царства гл.19:11-14/.

Йоан Кръстител за първокласниците и на онези, които се отделяха от животинското царство проповядваше: „Покайте се, защото приближи царството Божие (Евангелието). А царството Божие се приближава само за ония, които желаят телесната и душевна чистота; измийте се, очистете се, отмахнете лукавствата от душите си” (Прор. Исай, 1:16).

Човек трябва да бъде много внимателен във всяка своя постъпка в живота, за да не отхвърля безсмъртното семе от Горе, семе,  което е току- що заловено в гърдите му. „Вие сте възродени не от тленно семе, а от нетленно: чрез словото Божие, проповядвано вам” (2-ро Посл. Петрово 1:23-25).

Окултното определение на Първия духовен клас  е това: степен на нравствен подем, при който човек ясно съзнава, че трябва да се избави от срама на миналото и да бди за чистотата по всички линии на посветения живот.

          ВТОРИ ДУХОВЕН КЛАС

(Преклонение на сърцето към доброто)

Във Втория ДУХОВЕН КЛАС човек очаква мир и успокоение. Ако човекът на този клас се моли Бог да не го оставя, нито да го отхвърля, но да преклони сърцата на добрите духове към него и да го пазят от всяко нарушение на Светото Писание - ако така се моли, молитвата му пребъдва денем и нощем пред Божия престол и щом човек постоянства, помощ не може да не дойде. Преподобний Фарсанофий казва: „Който проси, приема и който търси,  намира” (Ев. Матея, гл.7 :ст.8).

Вторият ДУХОВЕН КЛАС е втората стъпка на следване на Христа – носителят на 35-тия ДУХОВЕН КЛАС. „Който ме следва, няма да ходи в тъмнината!” - казва Господ (Ев. Йоан, гл.8: ст.42).  В този клас продължава отделянето от животинското. Нахвърлят се сякаш с молив първите щрихи на Божествения лик. Този  клас отговаря на втория месец на Спасителя в утробата на Дева Мария. Витлеемската звезда – слезлият от небесата дух продължава да блести с неземен блясък и недоумяващите питат: „Къде ще трябва да се роди Спасителят на света?”

Човекът на този ДУХОВЕН КЛАС прилича на онази жена от Ст. Завет, 4-а кн. Царе, гл. 4,  която нямала нищо, освен една масленица с елей (дървено масло), ала благодарение на своето послушание пред прор. Елисей (мъж, чието спасение е дошло от Бога), могла да напълни много съдове с елей и да забогатее. И наистина, какво има „царят на природата” – разумният човек, което да бъде трайно и запазено в материалния свят, освен една масленица (духовно тяло), в което гори неугасимият огън на елея – Духът?

„Човекът е обществено животно” - говори философът Аристотел, но ако в това животно го няма безсмъртният Божествен дух, цялата общественост отива всуе /напразно/, тогава по-скоро се вижда сродството на такава единица с животното, у което себелюбието е на преден план. За да бъде обществено животно, нужно е да напусне стадия на безогледното себелюбие, да е готов на жертви. И ако някой напреднал дух внуши мисълта на такъв човек за пътя на истината и доброто и ако човек постоянства в духовната дейност, ще може без друго да достави средства за окултно съществуване не само на себе си, но и за свои близки. С уроците в този клас и по-нататък се спечелва онази умелост, която е необходима на всяка разумна единица в борбата с лукавите духове и нравствената сиромашия: в духовните класове ни се дава познание  и способност  кои духове и лица са истински наши приятели. Чрез успеха в тези класове, ние изгаряме греховете на миналото – на този физически живот и на минали предишни превъплътявания, защото в грях ни е родила майка ни (Псал. 51:5).

„Раждането следователно е важно: Любовта и полът – това са неща религиозни (тайнства, тайни - вж. Еванг.): и в природата, както и в Бога няма нищо неизменно. Рождението е въплъщение на душите. Вие сте съществували преди вашето съществуване – рождение и сега преживявате вашия край”

На душата е нужно да се покае, за да се очисти, да отмахне злото, нечистото и тъмното от себе си. Покаянието е действие,  свързано с прошка на греховете. А грях е всяко помрачение на окултните обвивки около нас и вътре в нас. Покаянието е духовно къпане (Ев. Марко, гл. 1:ст. 4). Покаянието непременно трябва да се придружава със смирение, защото смирението е  първото условие за човешкото забогатяване (Второзаконие. гл. 8: ст. 3). Щом като човек се смири в Божествения път - заживелият с Господния Дух и търсещ небесната истина, готов е на жертви за изкупване; той знае, че нищо наготово не се дава; той разбира, че даром царството Божие не се достига, а с труд и постоянство. Пожертвованието е заплащане на стари дългове. Вярно е,  че следващият в световните отделения е потънал в нравствени дългове (кн. Неемия, гл. 11:ст. 1-2).

Вторият ДУХОВЕН КЛАС отговаря на предварителното приготвяне за посвещение у египтяните. Който е имал желание да встъпи в тайното общество на Египетските жреци, трябвало да има за него особено окултно разрешение чрез някой напреднал Дух, както и в Пс. О. обикновено това е ставало.

Окултното определение на втория ДУХОВЕН КЛАС, който е десет пъти по-обемист по времетраене и по-мощен от първия, е това: степен на нравствен подем, при който човек ясно съзнава, че на молитвите му за добро се обръща внимание от Небето.

                 ТРЕТИ ДУХОВЕН КЛАС

(Пробуждане на по-силно желание за спасение)

След като човек е потърсил помощници в света и не е намерил, след като се е блъскал с ума си над много свои мъчнотии, необходими сетнини на съдбата му, човек се обръща към Бога. Обръщението към Бога слага началото на вярата, че той със своята крепка десница ще очисти нашия затрънен път, ще внесе струя на радост в живота ни и ще даде нам възможност да вкусим от сладкия плод на нетленното. Обръщението от сърце към небесния Баща е белег на зародена надежда: защото презрението на хората от света, пресищането от делата на неграмотните и полуграмотните-окултно са силни подбудители да оставим старите начини за търсене на щастие. Нужно е новата тактика поне за трети ДУХОВЕН КЛАС да носи семето на търпението, упованието, самообладанието, увереността и твърдостта. Към миналото си човек трябва да гледа спокойно; за да поправя хората, той е още твърде слаб, но ако иска един ден да стане учител, човек търпеливо трябва да учи уроците на новото училище. Хората от света са твърде стари грешници. За мнозина от тях не би трябвало да се хаби слово или да се губи труд напразно. Стоическият философ Сенека в своите избрани писма (писмо C XII) ето как описва мъчнотията  да се въздейства на стар грешник: „Кълна ти се, че аз не по-малко от тебе бих искал да образовам и възпитам твоя приятел. Ала твърде много е загрубял вече той или по-скоро, което е много по-лошо, твърде много е изнежен и развален той от лоши, застарели навици. Ще поясня своята мисъл с пример от лозарското изкуство. Не всяка лоза е годна за присаждане. Ако е стара и изтощена, ако е слаба и тънка, тя или не ще издържи присаждането, или не ще храни присадената лоза и не ще вземе нейните качества и свойства. Такива лози режат равно със земята, за да се опитат да направят второ присаждане, щом не е сполучено първото, направено от подземната част на стъблото. Твоят приятел, за когото пишеш и когото поверяваш на мене, няма сили – той е затънал в пороци. (Окултна бележка: отговаря на Евангелския блуден син, който е делил храната си със свинете). Той в едно и също време е изнежен и загрубял. Той не е способен ни да постигне мъдростта, ни да я подхранва със своя ум.

 „Но той жадува за нея” - не му вярвай, не казвам че лъже. Той мисли, че иска това, понякога  той се разкайва за своя разсеян живот: но за това и скоро, и лесно се помирява с него. Обаче той казва, че е недоволен от живота: не отричам и това; кой е доволен от живота? Но хората и обичат, и ненавиждат пороците си същевременно. За да мога да повярвам на твоя приятел, трябва той да докаже, че му е ненавистен разсеяният живот: сега той се е поскарал с него.”

Третият  клас се свързва със Света Троица, човек започва да разбира ангелските сили, що оживотворяват мъртвата минерална материя. Съвестта се пробужда.

А какво нещо е съвест? – Първите движения на детето в утробата на майката, които докарват радост в духовната област. „И щом чу Елисавета поздравлението Мариино, възигра младенецът в утробата й и изпълни се Елисавета с Духа Святий и възгласи с глас голям и рече: „Благословена си ти в жените и благословен е плодът на твоята утроба” (Ев. Лука 1:41-42).

Доколкото човек дава възможност да расте и се развива в него Божественият Дух, дотолкова и съвестта е добра, духовно прекрасна, чиста, непорочна и неподкупна. Заглушаването на съвестта е равносилно с умъртвяването на Божествения зародиш (Посл. Евреи 10:22).

Еднакво значение има изгорената съвест (Посл. Тимотея 4:2) с нанесения удар върху лицето на Спасителя. Не може да има чиста съвест човекът с глас мощен и наложителен, човекът, който е окултно-мистично неграмотен или живее в отделенията на жизненото училище. Съвестта, този глас Божий, може да бъде наречена и внушение Божие: докато тя стане глас ясен и членоразделен като човешкия, ученикът я схваща по интуиция, разумява я като силно втълпяваща се наложителна мисъл. И в единия, и в другия случай съвестта намира своето средоточие и основание във всички дейни сили на безсмъртното начало: ума, волята и сърцето. Ако се случи противоречие между тези деятели и поселения дух, който взема участие със съвестта, изтъква това противоречие като една Божествена мярка, вложена в тайното естество на човека за всички съотношения към съществата.

Има една голяма прилика между психоплазмата, като извор на човешкия живот, и земята, като извор на планетния живот. Изобщо, земята трябва да бъде разгледана като живо тяло, като една грамадна клетка, в която има ядка – нейната тайнствена вътрешност с тъмните пещери, пропасти и вулканични сили и ядчица, т.е. скрита възможност на разумен живот. Тази ядчица е голямо празно (кухо) пространство, което се простира в центъра на нашата планета и съдържа магнетически и електрически сили. В повествованията на Омир, а още по-ясно в онези на Хезоида (VIII век до Р.Хр.) се срещат оригинални мисли за произхода на земята и за взаимодействието между небето и земята. Талес и Александър Милетски, тези двама основатели на космичната Физика, изразили по-ясно Омировите и Хезоидовите твърдения за земята. Едва в V-то столетие до Христа Емпедокъл Агригентски изказал предположение за огнетечното състояние в недрата на земята и с това пръв е обяснил природата на лавата и топлите  извори. По-сетне Херодот и бащата на медицината Хипократ, благодарение на своите дълговременни пътувания, са доставили твърде ценни изучавания относно географията на земята. Ала понятията  на хората от тогавашното време свършвали с това, че я смятали за плоска и кръгла пластинка, около която се простира океанът, а от края се възвисява небесния свод във вид на полушарие. Към небесното полушарие уж са прикрепени звездите, ту възлизащи по свода, ту спускащи се към края на пластинката. Ала Питагоровото окултно училище още в V-и век до Р.Хр. е учило, че земята е кълбообразна; същото е поддържал и географът на Александър Македонски – Питий. Аристотел, чиито съчинения се отличават със системност и всестранност, е изказал мисълта, че има притегателна сила в центъра на земята. Александрийският математик Клав Птоломей в съчинението си „Алмагест” отдава значение на земята във вселената, но той твърде прекалява с това, като смята нашата планета за неин център. Известно е окултно, че положението на клетката - земя спрямо Адам Кадмон /Всемирния човек – Вселената/ се определя някъде към стомаха. Изучаването на нашата планета не се е придвижвало особено напред в по-сетнешното време X века. След 100 години се явяват Кеплер, Галилей и Нютон, които дават голям тласък на геофизиката, физиката и астрономията. Немският учен Кирхер пръв почнал да дава сведения за земната кора, която може да се сравни с кожата на човека: както последната има пори, през които става второто дишане на човека – успоредно с белодробното. Земният магнетизъм е бил познат още в древността на китайците. Те си служили с магнитни стрелки /Чи нан-кан/ при пътуване. Магнитната сила може да бъде разгледана окултно като трепрения на твърде малки частици в една посока. Чрез тази сила добрите духове се стараят да докарат отклонената мисловна "Ос” на земята.

Знае се научно, че полюсите на земята ежедневно се отместват на няколко метра от предишното си положение. Знае се чрез ЯСНОВИДСКИ НАЧИН, че всеки 100 години това отместване клони да докара до пълен отвес земната “Ос”.

Физическото тяло само по себе си е инертно, без другите сили, които го правят да се движи и расте. Това е тъй наречената “рупа” при индийците. Физическото тяло представлява куп от минерални части – пръст, която отива пак в пръстта. Макар физическото тяло, взето отделно, да няма никакви способности, но на земята то съставя основата на живота. В долните духовни класове човек трябва да се грижи добре за физическото тяло. Кожата, която изобилства с пори, трябва да се чисти и измива добре. Знае се, че ако се намаже човешката кожа със смола или др. вещество, което не пропуска въздух, човек умира. Нужни са грижи и за светлината. Човешкото жилище духовният човек си прави на здравословно и добре проветриво място. Много естествено е, че отшелниците, които са избирали пусти и отстранени места за спасение на своята душа, са построявали своите манастири и обители на красиви планински или горски местности. Днес, обаче, е всекиму известно, че спасението на душата не изисква такава самотност и отстраненост; построяването на хигиенични жилища е човешки и обществен дълг.

Човекът на духовните класове трябва да постави своето легло за лежане и спане от север към юг, по течението на земния магнетизъм. Въздухът, с неговите опресняващи и хранителни частици е нужен за кожата и белодробното дишане. Светлината с нейните струи, минаващи през 7-те НЕБЕСА на земята, съдържа живителни и благотворни сили. Човек, който се старае да запази тялото си дълголетно, потребно е да прави водни, слънчеви, а напъти /понякога/ и лунни бани, сиреч, да излага кожата на тялото си на въздействие от страна на четирите елемента: ЗЕМЯ, ВЪЗДУХ, ВОДА и ОГЪН. Лунната светлина действа понякога  по-силно от слънчевата, тъй като тя е магнетично отрицателна. Слънцето действа възбудително, а луната, подобно на астралните лъчи – успокоително.

Окултното определение на ТРЕТИЯ ДУХОВЕН КЛАС, който е 10 пъти по-обемист по времетраене и по-мощен от втория е това: степен на нравствен подем, при която човек несъмнено познава кое е духовно мъртво и кое – духовно живо.

ЧЕТВЪРТИ ДУХОВЕН КЛАС /Основа на обновата/

След като почне да се забелязва бялата светлина на духовното му тяло, човек става предмет на атакуване от Бялата и Черната ложа. Всяка иска да го спечели на своя страна. Ала утвърждаващият се чрез постоянство и вяра човек, разбира вече, че нищо добро без Небесния баща не става: Бог е вечният, неизменният /всегдашният/ човешки помощник и пазител. Човек съзнава, че трябва да се развива духовно все повече, ала числото 4 – число на развой, е равносилно на 12, т.е. числото на 11-те ученици Христови с Юда Искариотски. Последният е служител на Сатаната и представя МУШНАТОТО КОПИЕ В РЕБРАТА НА СПАСИТЕЛЯ, когато е бил разпънат на кръста. Юда е Декември месец на годината или Ъ буква без значение в края на българската азбука; този предател на Иисус Христос символизира окултно загубата. Човек на ЧЕТВЪРТИЯ ДУХОВЕН КЛАС трябва да се пази от опасността да бъде изкушаван от лукав дух.

Човек може в борбата със злото да се обръща за съдействие към невидимите сили. Подходящи са в този случай следните правила на философа Агрипа /Магията на Арбател Шести Септенер А, XI/.

Когато човек посредством вътрешни или външни чувства усети около себе си движение на някой вънземник /дух/, при такова почувствано магическо действие, той е длъжен да се ръководи от следните седем правила:

1. Закон: Знай, че този дух е пратен до тебе от Бога! Знай, че Бог вижда всички твои постъпки и мисли, насочвай твоя живот по установения закон и по словото Божие.
2. Повтаряй всякога думите на Давид: „Не отнемай от мене Духа твой Святий! Подкрепяй ме в пътя, твоето праведно дихание, не въвеждай в изкушение и избави нас от всяко зло. Моля те, Небесни Татко, не позволявай над мене властта на лъжливия Дух, който си допуснал да нападне Ахава и да го умъртви, но запази ме в твоята правда. Амин.”
3. Привиквай да изпитваш духовете, както за това наставлява Св. Писание, защото тръните не дават грозде. Подхвърляй всичко на проверка, усвоявай доброто и похвалното, отхвърли противното на Божествената воля.
4. Внимателно избягвай суеверията, защото суеверията придават божественост на нещата, които нямат нищо общо с нея. Не извършвай богослужение, несъгласно с установените от Бога правила, както и забранените церемонии на сатанинската магия, в която дяволът с нахалство търси за себе си божеско поклонение.
5. Не се отдавай на идолопоклонничество: не придавай по собствено разбиране божествена сила на идолите или каквито и да е неща, с каквито те не са дарени ни от Твореца, ни от природата. Идолопоклонничеството размножава лъже магическите учения.
6. Нужно е да се избягват коварните примки на дявола, който подражавайки на могъщата сила на Твореца в неговото творение с подстрекателството според думите му, произвежда сякаш същите такива чудеса на творението, представляващи само подражание на необяснимите тайни на Всевишния Бог.
7. Повече от всичко цени даровете на Бога и Св. Дух ревниво, като ги изучаваш и се проникни от тях с цялото си сърце.

От Четвърти клас  нагоре личността започва да упражнява обаяние. Това се дължи на духовната закваска, на скритата окултна красота, що се разцъфтява от този клас нагоре. Духовната красота съдържа четири отличителни белега:

• правилност на линиите;
• съразмерност в тях;
• цвят на звездното /духовното/ тяло;
• израз.

Първият белег се забелязва с очите на ясновидеца, ала и без ясновидска дарба. Духовният хубавец има придадена и върху физическите черти на лицето известна привлекателност, която се дължи на правилните линии, набелязани окултно. Вторият и Третият  белези са повече скрити, съкровени. Четвъртият белег – изразът - е най-важен, той поражда увлечението от напредналите класове. Изразът заробва оня, който наблюдава и изучава. Изразът изкачва притежателя до върха на изкуството. Всекиму е добре известно, че нашето настроение влияе на околната среда, настроението ни, във всеки случай, има голямо съотношение със скрития израз на звездния /душевния/ човек.

Ако чертите на лицето ни рисуват вътрешния ни живот, колко повече рисунката ще е вярна, щом духовният израз дава смисъл на физическия лицев. Всеки човек разхубавява, когато е весел, защото изразът на лицето е по-примамлив в това време, отколкото в минути на скръб. Ала когато вътрешното и външното веселие се схождат ( сиреч, когато няма пристрастност) добротата, радостта и нежността на душата действат на околната среда като магнит. Във връзка с израза са погледът и усмивката. По тях се съди за добрите чувства, съкровените желания и нежните помисли. Колкото физическата красота схожда със скритата, първата добива стойност в нравствения мир.

 Четвърти Клас  символизира четирите точки на хоризонта: изток, запад, север и юг. Има четири Евангелиста, които са написали четири Евангелия. Това са четирите християнски темперамента:

• холеричен (Вениамин, Юда, Йосиф);
• меланхоличен (Исахар, Ашер, Нефталим);
• сангвиничен (Симион и Леви, Дан, Рувим);
• флегматичен (Завулон, Гад, Ефраим и Манасия).

Значението на кръста е в съотношение с тоя клас: православният християнин, като прави знамение, образува с пръстите си числото три (палеца, показалеца и средния). Най-напред, казвайки: “В името на Отца”, той поставя сгънатите три пръста на челото, където се помещава умът му – слуга на Божествения Дух. Казвайки: “и Сина”, той поставя ръката си към стомаха, където се образува мистичният Христос. Казвайки: “и Светаго Духа” християнинът поставя пръсти на дясното си рамо, което отговаря географски на изток – страна на Божествената любов. Каже ли: “Амин” /тъй да бъде – благопожелание/, кръстното знамение свършва на запад, където са астралните води и където наистина е потребна светлината от изток. Според френския учен д-р Фере, най-добро положение за работа е Изток-Запад.

Първичният веществен свят съдържа в себе си четири елемента, чрез които са направени всички неща на физическата област: Земя, Въздух, Огън и Вода. Думите, написани върху кръста на разпнатия Спасител „ИИСУС НАЗАРЯНИН ЦАР ЮДЕЙСКИ”, влияят мистично в четирите краища на света. От Изток иде Иисус, който е огънят на любовта, дава най – съвършената религия на земята и показва силата на 35-ти духовен клас. Към Запад отива той като Назарянин, висш мъдрец в пътя на живота . От горе , от  Север, що символизира раздялата на живото и мъртвото, Той внася като цар разделението на света, отделяйки  нравствено чистото от нечистото. На топлия Юг той възвестява, като водач на юдеите – мистично схващани Людете на Небесната Слава.

Четвъртият клас  е къща без покрив.

В тоя клас човек разбира, че е направил нещо нравствено, ала още и схваща, че направеното не е достатъчно. В Четвъртият клас се усещат твърде много недостатъците на ученика, той се замисля над своята скромна печалба и бърза да създаде и повече, и по-добро. Понеже Св. Троица има намеса в делата му, той е повече склонен към доброто: нататък блуждае погледът му.

Окултното определение на Четвърти Духовен Клас , който е 10 пъти по-обемист и по времетраене.

Share this page