Състоянието на мъртвите

Състоянието на мъртвите

(Окултно-мистично изложение в съгласие с Евангелието, отговор на Трактатното Дружество, Православната Духовна Дружба и др.)

“Това, което наричаме смърт, е едно раждане за нов живот и често земният живот по отношение на бъдещия заслужава да се нарече смърт”

Джордано Бруно

1. Въпросът за развоя на окултните човешки способности, в свръзка с безсмъртието на душата, е несъмнено един от най-важните, а също и най-интересен за земния населник. Старогръцкото изречение “познай себе си” ще ни посочи пътя, по който ще дойдем до разрешението на въпроса. Наистина, можем ли да развием своите способности, без да узнаем предварително какви са те, как е устроено нашето същество и как то функционира? Можем ли да знаем състоянието на мъртвите (заминали отвъд), преди да сме се повдигнали и разберем, че ние самите сме носители на безсмъртна и красива душа? Тия, що забравят мъдрото правило “познай себе си” или които не искат да бъдат съвършени, както е съвършен Небесният ни Баща (Ев. Матея, гл.V; 48) не могат да успяват, макар и да следват всевъзможни курсове по “магнетизма на личността”.

 И тъй, преди да изучим методите за развоя на нашите сили, нека се обърнем към изучаване устройството на човешкото същество. Всички окултни школи едногласно твърдят за седемте принципа у човека, които са получили санскритски имена и които нашите “теософи” ни представят с твърде мъгливи изрази. Тия принципи отговарят на седемте главни цвята на слънчевия спектър, на седемте небеса от по-тънко и нежно вещество, на седемте планети и на седемте Духове Божии (Откровение Йоан. Гл. IV. 5).

Да проследим накратко основните физиологични процеси на нашия организъм. Както е известно, през време на земния човешки живот, постоянно се усещат загуби, които се запълнят главно чрез възприемане храна. Храната, подир цяла редица промени в стомаха и червата, се обръща в тъй наречения хилус, аналогичен на лимфата. В стомаха работят кисели сокове, а в червата лугави. Във вид на хилус (кашица) храната се всмуква в лимфата и кръвта. За да се разпределят хранителните вещества по цялото тяло – това е задачата на кръвообръщението (дейността на сърцето, което е слуга на душата). Замърсената, нечиста кръв по вените – локализация на отрицателните електромагнитни сили – се възвръща в сърцето, като минава през белия дроб. Задачата на дихателната система (дейността на белия дроб) е да чисти кръвта, да й достави от подлунния свят кислород и животворна всесветовна сила, жизненото начало на Космоса – прана. Трябва да се забележи, че дишането е първата от отправите, която макар обща и да става без участието на съзнание и воля, но може да стане съзнателна и произволна. Така ние можем да се заставим да дишаме бързо или бавно, повърхностно или дълбоко, ако и да не следим вътрешно тая дейност.

Храната в нашето тяло се превръща (чрез дейността на малкия мозък според Д-р Люис) на сила, която обикаля по нервите (същинската жизнена сила, животния магнетизъм, от кундалини). Елементите на тази сила се почерпват предимно от планетата Меркурий, която представя смесица от слънчево и лунно влияние. Дейността на нервите поражда чувствителността и движението. Подобно в една телеграфна станция, нервите изпълняват ролята на жиците (медни, цинкови), по които тече електрическия ток. Нужно е да се забележи, че нервната дейност се проявява по-съзнателно, ала тя може и да не бъде така проявявана. За пример в сън или занят задълбочен с нещо, аз мога машинално да си отдръпна ръката, ако ме убодат с карфица, без всяко участие на волята и съзнанието. Това е тъй-наречения в психологията рефлекс.

Следна по ред отправа е съзнанието, свестта (психиката). Съзнанието е същност на душата, събирателната геометрическа точка на органите на чувствата и ума, усета и волята. Както е познато, органите на чувствата (зрение, мирис, пипане, слух и вкус) доставят на съзнанието градивото, от което душата изработва представите, понятията, съжденията и умозаключенията – логичната дейност, ума. Тука може да се прибави и шестото чувство – ясновидството с духов. слухарство, което разширява нашия умствен кръгозор и ни въвежда в по-горен свят. Понятията, представите и пр. извикват в нас това или онова отношение към небето, като напр.: скръб, радост, страх и др. Това е мира на чувствата. Напокон у нас се явява стремеж тъй или другояче да отвърнем на избликналото у нас настроение, да извършим тая или оная постъпка (искане, желание, воля). Отпървом смътното влечение, без определен мисловен и подлунен (звезден) образ се явява като искане; щом, обаче, искането – съдържание добие определен образ, оформи се и се насочи към определен образ или предмет, то става желание. Изпълненото желание пък съставя волята. По отношение към отвъдния мир ние имаме следното подходно сравнение: искането отговаря на физическото тяло, желанието – на подлунното, духовното, а волята – на божественото, мисловното.

С други думи, в нашето съзнание ние виждаме три насоки на възрастването:

1. Действие на външния мир, който възприемаме чрез органите на чувствата – възприятие;

2. Нашето отношение към това действие (емоция); 

3. Нашия отговор на външния мир като последици на неговото въздействие: желание, воля и след това постъпки, думи. Да изясним това трояко възрастване чрез един твърде прост пример:

1) Аз виждам и мириша стрък босилек (органите на чувствата);

2) Образувания в моето съзнание умствен образ на босилека аз намирам прекрасен (представа, съждение, ум);

3) Босилекът ме настройва приятно, разположен съм (емоция);

4) Явява се у мене желание да откъсна цветето (воля).

Тоя трояк психичен процес не изчерпва сам по себе си нашето сложно същество. Наистина, установено е чрез хипнотични, сомнамбуластични и медиумични опити, че нашите висши способности са безсъзнателни, недостъпни за обикновената свяст, сиреч не могат да се смъкнат на физическото поле чрез най-нежните дори телесни органи. В областта на познатото нам съзнание влиза само това, към което се е приспособил мозъкът под влиянието на повседневния живот, а всички висши способности (интуиция, предчувствие, четене на мисли, предузнание и др.) не са въплътени в мозъка и нямат съответен телесен орган. Ние още приживе тук живеем едновременно в задгробния мир. Човешкият дух в най-обширна смисъл на думата, се свързва с физическия човек посредством твърде малка своя част; другата, по-голямата част е вън, над него и действува подобно на конец, прокаран през иглени уши. Върху тази скрита свръхфизична част на духовното естество германският учен спиритист Д-р Карл Де Прел гради своята смислена философия на спиритизма. Там е разковничето на окултното познание: едновременно с нашето мозъчно съзнание работи някакво друго “свръхсъзнание”. Пример: ако дадем някому да прочете нещо, като държим написаното някак по-далеч, на една такава раздалечина, при която той въобще не би могъл да чете, тоя субект, естествено, не ще може да прочете написаното. Ала все пак се оказва, че ако се преспи месмеричен сън, той ще си спомни всичко написано. (Опит на Д-р Садис). От тоя пример е ясно, че написаното е било все пак прочетено, но не могло да достигне мозъчното съзнание и когато в месмеричния сън последното се разширило, свързало се със свръхсъзнанието, тогава и писаното било прочетено и запомнено. Друг пример може да ни послужи автоматичното писмо. (Виж работите на Д-р Оксон-Стентон Мозес, Уилям Стед и др.) Мнозина могат да пишат безсъзнателно, мислейки и даже говорейки за съвсем други неща. Първите опити с автоматично писмо всякога се съпровождат с намесата на множество “аз”, това са проявите на елементарни духове, които се въртят като спътници около главното аз слънце – човешкия дух. Червените и бели кръвни телца са физическите носители на тия елементали (според Т. Парацелзиус-сагани), които по-сетне като се повдигне духом духопосредникът (медиумът) отстъпват мястото си на човешки души, покойници живели някога на земята и др. Тука още могат да се отнесат опитите с тъй нареч. планшетка.

§ 2. Свръхсъзнанието играе огромна роля както в делничния живот, така и в окултния. Като присъединим към изброените системи (отправи) и нашето физическо тяло (трупа), ние ще получим седем основни начала в човека. Те са следните:

1. Мъртъв труп (cadaver, физич. тяло, рупа). Сам по себе си той е бездиханен, отговаря на минералното царство, пръстта. След напускане от духа добива за ясновидското око чер цвят. Съответства на мистичния понеделник.
2. Жизненост (пищеварение и лимфа, Archeus, санскр. джива), която е безсъзнателна и произволна. Черпи струи главно от планетите Меркурий, Луната, Юпитер и Марс. Отговаря на растителното царство. Ангелите превръщат минералното в растително. Мистичния вторник.
3. Кръвообръщението (сърцебиене, кръвоносната система) “Кръвта – това е сок съвсем особен”, казва Мефистофел в Гьотевия Фауст. У санскритските мъдреци тая отправа носи име лингашарира. Проявява се безсъзнателно и непроизволно. Черпи струи главно от слънцето. Гихтел в своето съчинение “Практическа теософия” помества в сърцето на великия Човек, сиреч човекът на 35 духовен клас (Адам Кардмон според Кабала) огъня, който влиза в човека през очите. От звездите най-голямо влияние на това начало оказва съзвездието Лъв (юли). Мистичната сряда.
4. Дишане (всмукване прана), камарупа, мумия, е безсъзнателна и непроизволна отправа, но може да бъде направена съзнателна и произволна. Средоточие на тая система е белия дроб и гърдите. Мистичния четвъртък.
5. Нервния ток (чувствителността и движението, рефлексът, манас, Адамовата плът) е полусъзнателен, полупроизволен. Отговаря на животното царство. Низките форми на звездното поле, подлунната област. В човека образува третата обвивка – животинската, тялото на желанията според розенкройцерите. Намира се главно под въздействието на Меркурий, съзвездието Дева (Август). Това съзвездие дарява силата за образуване и преобразуване формите; управлява червата, слънчевия сплит (nervus vagus, plexus solare) и със своите сухи, хладни астрални свойства въздействува на физико-химичните процеси в първото начало, па с Лъв (Юлий) произвежда ефирното състояние на материята, която в човека се явява като нервен ток. Мистичния петък. Някои растения (мимоза и др.) се доближават до петото начало, понеже имат почти същата чувствителност и двигателност, както и животните. Архангелите могат да превръщат едно растение в животно.
6. Събирателно съзнание (органите на чувствата; троицата: ум, чувство и воля; будхи) е началото на свяст и произволно светоразбиране. Отговаря на човешкото царство. Много животни могат да се повдигнат до тая по-висока степен. Намира се под въздействието на съзвездието Овен, което управлява главата, мозъка, огнената воля и нервните средоточия. И поради последните има свръзка с петото начало. Дейното съзвездие Овен, пренадлежаще на Огнения Триъгълник (Март, Юли и Ноември) придава на човека сила оплодотворяваща (Духът оплодотворява мисълта и тя ражда словото, думата) търпение, умствена сила, сила на любовта, па и на мъдростта. Тука се образува мисловното тяло, с което човек живее в рая и по-нагоре. “Всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим в една минута, в мигновение на око, с последната тръба; защото ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим. Трябва това тленното да се облече в нетление, и смъртното това да се облече в безсмъртие”, казва ап. Павел I. (Към коринт. гл. XV, 51-4). Тия стихове подразбират физическата смърт, духовната обнова и живота в рай. Тука не става дума за възкресението с физически тела, както някои погрешно схващат, защото плът и кръв не могат да наследят царството Божие (Еванг.). Шестата отправа дава вещество тънко и лъчисто за четвъртата - светлоструйна обвивка в човека. Тука е мистичната събота.
7. Свръхсъзнание (чистия дух, атма.). Отговаря на царството на висшите духове – деви, ангели. Мистичната неделя – завършек почивка.

Първото начало образува минералната обвивка на човека, най-грубата и мъчно подвижна. Второто, третото и четвърто начало са по-тънки и нежни в сравнение с първото и образуват растителната обвивка, гдето стават процесите на електричеството, топлината, светлината, токовете на ефира, магнетизма и пр. Второто, третото и четвъртото начало заедно с мъртвия труп съставят дела на низшите начала, безсъзнателни сами по себе си, а последващите три начала имат връзка с Божествената Троица: Живот, Светлина и Любов. Тройката се развива в седморка, свещеното число в Кабала. Марк Хавен, известен духознаец, казва в едно свое съчинение: “Седморката е двойното съзнание, което животът получава от формата на материята.” Числото седем е олицетворение на Божия Дух, седмократното дихание, от което се оправя всяка еволюция: в пеленачето и възрастния човек, в здраве и болест, в единицата или обществото. Някои ученици на Духознанието достигат донякъде още приживе тая висока степен. В Индия тях зоват йоги, а на запад – реинтегрирувани (възсъединени).

Действителната форма на първото начало е ясна: това е човешкия труп, който без формата на звездното (подлунното, астралното) тяло би бил безформен, без определен образ. Действителната форма на второто начало е белезникаво сияние около тялото, от дясна страна със синкави отсенки – признаци на духовно естество, а от лява страна с червеникави отсенки – признаци на физическо естество. След смъртта това околотелесно пламтение трае донякое време, като се навърта близо до тялото на мъртвеца и има същата форма. Опитите на Д-р Барадюк в последно време с фотографиране на окологробищни призраци показват, че тоя род вещество не е особено ефирно и тънко и че при по-гъсти напластявания може да бъдат забелязвани с просто око. Фотографската чувствителна плоча ги отпечатва твърде ясно. Първото и второто начало съставят физическото тяло. След тъй нареч. смърт физикохимическите процеси унищожават трупа, а блещукането на второто начало като парообразна сянка остава за малко до пълното разлагане на трупа около него и след това също изчезва в пространството. Третото, четвъртото и петото начало образуват астралното, звездното тяло. То се състои от лъчиста материя и е безцветно само по себе си. Неговата форма се отпечатва на физическото тяло на земния човек. Чрез астралната форма се явяват духовете на ясновидците и чрез тая съща форма може да става духовно излъчване на разстояние. При втората смърт (виж Еванг.) се унищожава, сиреч когато духовната същина, Христовата душа с духа напуска Чистилището и отива в Рая.

Действителната форма на шестото начало е мисловното (същински духовното) тяло – менталът. Преживява лъчистото тяло и има форма овална, яйцеобразна. Има различни хубави цветове, които трептят и се менят, преливайки един в други. Когато лъчистото тяло (звездно, сидерално, лингашарира) е съставено от по-чиста храна, при духовен живот на неговия носител, то пропуща през своите прозрачни частици мисловното тяло и последното излиза около тялото, над раменете, а особено над главата във вид на ветрило. Това е истинското духовно сияние с най-хубавите цветове на дъгата. Колкото повече е напреднал човек в духовните класове, толкова и сиянието е по-блестяще от главата до над раменете. От дебелината на косъм, каквато е у човека на първия духовен клас, то достига до пет пръста и от нея се пръскат прекрасни лъчи, които обгръщат цялия стан на духознаеца от 30 – 35 о. мист. клас. Това сияние Мойсей наричал aor; средновековните алхимици го именували злато, и на злато се стремели да превърнат всички други химически елементи, посредством Божествения философски камък(lapis philosophorum) – Любовта. Чрез силата на волята (елемента сяра у алхимиците) духовният човек се освобождава, при мощната подкрепа на мъдрост (живак, Меркурий) от всички необуздани низки страсти и става чудотворец.

Papus в книгата си  “Практическа магия” разправя за някои йоги в Индия, които за 1-2 часа могат да направят да покара цяло растение от току-що заровено в земята семенце. Това те правят с помощта на ония сили, които се намират в звездното им и мисловно тяло. Барон Райхенбах в своите Lettres odigues – magnetiques описва чудните свойства на тия сили, които нарича с едно общо име од. Окултистът Алберт Поасон съвсем не забелязва, че Alxaesi’a на херметиците е тоя същи од и че Spiritus mundi не значи само материя.

Мисловното тяло, което се явява най-чистата одежда на безсмъртната душа и безсмъртния дух, се промъква в бащата и майката при половия акт чрез зародишевата молекула – nucleolis  в клетката (citulla). Ето защо не всички клетки имат nucleolis (ядчица); у които липсва тая частица, липсва безсмъртен дух. Седмото начало няма форма. Тая искра от Божеството е без начало у без край, без вещество само по себе си и без пространство; тя работи във времето като геометрична точка, която за едни образува своите кръгове на еволюцията, подобни на елипси. Това е определението на един голям период от вечността. Що се отнася до самата безкрайна вечност, графичното й изображение може да стане чрез парабола, по чиито път точката дух извършва своя нанагорен вървеж към духовното Слънце. Седмото начало е естествената прогресия от грубото към нежното, от материята към духа, разстоянието от черния стълб в храма Соломонов до белия.

Второто начало се локализира в стомаха, червата и лимфните съдове; третото – в артериите, вените и сърцето; четвъртото – в дробовете; петото – в нервите, гръбначния мозък, който пази възпоминанията от минали превъплотявания, plexus solaire – блуждаещ нерв, симпатичната нервна система; шестото начало се локализира в големите мозъчни полукълба; седмото не е въплътено, но действува чрез различните видове енергия над всички други начала. Животът на Божеството в човека тече от камъка до Бога (сравни стълбата на Якова кн. Битие гл. XXVIII, 10-13) и обратно – от Бога към камъка. 1-2-3-4-5-6-7 и 7-6-5-4-3-2-1. Първото е еволюция, второто – инволюция. Първото е материализация на духа, второто – спиритуализация, одухотворяване на материята (кн. Битие, гл. II, 7).

Като повдигнахме завесата на седемте начала в човека, нека разясним това с нагледен пример. Да си въобразим един човек в три главни състояния: 1) мъртво, 2) спящо и 3) бодро, будно. В първия случай имаме само труп (физич. тяло); във втория – към него се прибавя живота, сиреч жив е човекът, има дишане, кръвообръщение и функциониращи нерви (трето, четвърто и пето начало); в третото състояние, като се събуди, човекът има способността съзнателно да действува (шесто начало). По такъв начин имаме тройна схема: 1) физическо тяло (първо и второ начало); 2) живот, астрално тяло, душа в обширна смисъл на думата и 3) психика, съзнание, мисловно тяло, дух. Локализацията им е следната: стомахът, гърдите и главата. Още по-правилно ще бъде обяснението, ако си представим човека в четвърто състояние – екстаз, самадхи, възхита. При това състояние действува най-добре духът над материята.

Тялото, душевното тяло, мисловното и духът отговарят на четирите стихии: земя, вода, въздух и огън, а така също на четирите темперамента в човешкия характер: холеричен, флегматичен, меланхоличен и сангвиничен. В природата, както е известно, резки граници няма (natura non facit saltus) и затова между людете се срещат мнозина със смесени темпераменти. Доказано е, че не само материята и енергията преминават една в друга (радий; работите на физика Густав Льобон), но че няма, от друга страна взето, между силите на естеството и енергиите на духа и душата строга граница. Всичко в природата се одухотворява от Светия Дух чрез Дева. Всичко е построено по един план на Единствения. Между минералното, растителното, животното, човешкото и духовното няма скокове, а постепенно възвисяване. Само Бог може да превърне първите шест начала на седмо, сиреч да създаде чрез мириз (Любов) човек с жива душа.

Движението на точката образува линия. Това движение се причинява от Единицата (според Питагор), в която има живот. На единия край можем да си представим мъжкото начало, положителното, отвесното; на другият край можем да си помислим женското начало, отрицателното, пасивното, хоризонталното. Втората половина на Божествената същина се стреми към първата половина както жена към своя мъж  (грубо изразено), както Възлюбената търси Възлюбения си между криновете (Песен на песните от Соломон, гл. II, ст. 16 и др.). Изразът според християнската църква, “да търся Господа”, е стремеж на невестата-душа към Божествения дух-жених. Изразът на духознаеца: “да търся своята половина”, означава устрема на човешката душа, която търси своя дух. Намирането на този дух на земята става в 35 дух. клас. Сърцето е слуга на човешката душа, която жадува за своя идеал; умът е хранилище на човешкия дух, който слиза на земята, сиреч потъва в грубата материя заради душата. Смисълът на душата е духът – невидимата и неопитваема мощ.

Взаимното влечение между Душата и Духа е изразено чрез различни митически разкази и легенди във всички религии по земята. Заради красотата на човешките дъщери, казва еврейската Кабала, синовете на боговете “Benei ha Elohim” загубват постепенно познанието за Единствения и падат в материята, стават идолопоклонници. Царят на боговете у старите гърци, Зевс, ражда хубавата Атина, богиня на мъдростта. Титанът Прометей откраднал огън от Зевс, за да може да напредва направения от глина човек, когото Атина оживила. Прометей страда, прикован на една Кавказка скала, тъй както страда оглъбен в материята духът. Разпнатият Господ Иисус страда за душата си – църквата. Мировата душа, според древногръцкият философ Плотин, одушевява цялата вселена и е чиста частица от Божествения Разум. Река Лета, подземна река у елините, Плотин счита човешкото тяло, в което се забравя Божествената частица. У старите индийци Брама сътворил света чрез посредничеството на Майа, олицетворение на измамливата форма. Natura naturans е духът, лицето на Вселената, а natura naturalis е опакото на тази Вселена. В съчинението на Court de Gebelin, “Le monde primitif”, се разправят твърде интересни неща от Елевзинските мистерии*).[1]

Богинята Церера (Деметра, от де - светлина и метер - майка) се явява майка на плодородието, покровителка на житното зърно. Зърното е разделено на две половини, според определението на Юпитер: Прозерпина да живее известно време у Церера, а след това у Плутон – заповедника на подземния свят на прост език казано: житеното зърно да бъде известно време над земята, а след това – под земята, заровено и очакващо пролетта. Така и душата, намираща се във физическия свят, разлъчена от небесната си родина като отбие означения срок, трябва да се върне отново назад. Д-р Кингсфор казва, че посветените в тайните науки пренесли от Египет култа на Церера. Там в тази страна на мъдрите хлерофанти, Изида символизира душата в плът, а Озирис – слънцето на живота, духа. У старите халдеи (Всеобща история на литерат. Карш I, 251) бил разпространен мита за слизането на богиня Истар в царството на сенките да търси своя любимец Дуза (Адонис). Това е вариация на разказа за слизане на духа върху земята да търси своята половина.

§ 3. Душата е образ Божий, а духът – сърцевината на този образ, това което човешкият род се стреми да достигне по своя еволюционен път. Философът П. Дънов на едно място (брошур. Марта и Мария стр.16) казва: “А човеците – те са индивидуални клетки на Божествения организъм – на Божественото тяло”. Това не е достатъчно ясно изразено, не е примирено с истината: телата на човеците, телата на животните и пр., всичко познаваемо от нашите чувства, съставя грамадното тяло на Божеството. Човеците пък само със своето духовно естество са умствените клетки на Всевишния Дух. Според идеите на Духознанието, духовното тяло трябва да отличаваме от вътрешния дух, от същината; по общоприето схващане ние също отличаваме физическото тяло от духа. Понятието душа често пъти се смесва с другото понятие дух; правилно е, обаче, да разбираме под думата душа безсмъртното, изразяващо се съчетание на идеи и начала, а под думата дух се подразбира духовната, окултно-мистична единица в цялата й съвкупност. Ала в строго философско значение на думата, дух и душа са лице и опъци на безсмъртната същина, самосъзнаваща се, неразкъсваемо свързана със съвършенството, с всичко върховно. Духът не може да бъде създаден и не може да бъде унищожен, той няма начало, няма и край. Златовидното вътрешно ядро е в същото време и светлина и топлина, и любов и мъдрост, безкрайно и безлично, но с качество да бъде лично. “Това е една от вечно повдигащите се вълни на Божествения океан, оживяващ всякакъв един живот, който се простира по цялото пространство на вселената, нераздробим, неразделим, и тече без да спира, без да намалява... А ефирното, сребристо-лилиево тяло, чрез което се обуславя в нас неразрушимото и безлично съчетание на висшите принципи, се създава и усъвършенства с физическото тяло, в което е облечен земният човек”. (“Най-новия спиритуализъм” от В. Марков, III. стр. 55). Душата е Луна (изразено астрологично), която получава своята светлина от Слънцето. В рая – състоянието на блаженство, сливане на духа и душата в единството на Любовта – духът има две реки: Физон, реката на огъня и Геон, реката на хлада; пак там (рай по староеврейски Gan Eden – райска градина), душата има също две реки: Тигър, реката или потока на материалното, което се олицветворява у еврейската философия с водата, и Ефрат – река на въздуха. Тия реки са символи на четирите стихии: огън, земя, вода и въздух, чрез които работи безсмъртния дух. Това са още четирите kerubim на Хозарсифа: изтичане, творение, образуване и завършек (буква Д.) според Кабала.

Питагор, от духовната висота на своя 26 о.м. клас, разглежда разумната Единица (Енсоф на древна Кабала) като чувственост (душа) и логичност (дух). Тая Единица е същата монада на Ван Хелмонт. Божественият Платон разделя мислено тази същата единица на жизнена половина и словесна душа и дух (съюзът между Практическия Разум, Правдата, Велелепието и Теоретичния Разум, Любовта и Крепостта). Демокрит, родоначалник на материалистичното любомъдрие, намира, какво главното присъщо свойство на Вечната душа е огънят. Това твърдение от о.мист. гледище съдържа 53% истина.

Анаксимен и Диоген Аполонийски, както изобщо и много стоици, считали душата за въздухообразна същина. И това твърдение не отговаря напълно на истината (67%). Димарх, също старогръцки мислител, определя душата като хармония. Хармонията, обаче, не е стежание на душата, а идеал, който тя намира в духа. Хармонията е присъща на душата в следното отношение: 44:100. Така Психея намира своето щастие в Амур: по същия начин певецът Орфей е доволен от своята лира, търсейки и намирайки в Аида (отвъд) своята жена Евридика. Хипон има за душата по-вярна представа: той я нарича производителна вода (81:100). Сравни живата вода в Евангелието (Йоан. IV, 14). Хераклит определя душата като движение. Това е вярно само за нейния напредък, но не е достатъчно определение на същината й (59:100).

Душата може да се определи като многообразна и преизобилна с разнообразни свойства красива същност, която е извор на закона за възпроизвеждане във вселената  пластични форми.

Ней е присъща ненаситната жажда (70:100) да твори образи един от друг по-красиви, по-жизнени и разумни, за да удовлетвори една вътрешна своя потреба – духа. Подобно на пшеничното зърно, (вж. Тревиранус) тя отива на онова място, където ще съзнае, че запазва в себе си нещо и че я очаква нещо за напред; ней се присъня още в грубата земна материя за бъднината.

Човек ежечасно и ежеминутно утънчава, усъвършенства веществото за сформиране на духов. тяло, с което ще пребъдва в надземните полета. “Всичката тая чудесна работа се извършва чрез водата, която пием, чрез храната, която поглъщаме, чрез въздуха, който дишаме, чрез мислите, що ни се пращат, чрез делата и трудовете, които извършваме. Физическото тяло е работилницата, фабриката и във физиологично-биологичен смисъл, пускаме в ход запасите на видимата природа, т.е. обкръжаващата атмосфера, водата, животното и растителното царства, също както работниците по фабриките се ползват с подходящ материал в майстерските, за да постигнат специалните им цели. Подобно на това, както фабрикантът на сукно добива за своята фабрика известен материал, нужен за неговото производство, така и духовното тяло поглъща в себе си нужните за него потребици, от които се изтъкава духовния организъм. Духовното тяло е материално и все пак то не прилича на осезаемата материя. То се образува, тъй да се рече, неразделно, неразложено на отделни атоми. Това не са кости, нерви, мускули; това не е кръв, нито мозък, но все пак то отговаря на видимите кости, нерви, кръв, мускули и мозък и прилича на тях. Физическите очи, например, отделят своите най-добри образувания за изработване на духовното зрение. Външното зрение гасне на старост, защото физич. орган начева още по-щедро и свободно да отделя своите най-хубави частици за духовното зрение. Физич. ухо близо седемдесет години работи над изработката на духов. ухо и напокон машината се изтрива и загубва своята дейна сила”. (Най-новия спиритизъм от В. Марков, VII, стр. 56-7).

§ 4. Поетът Вазов в стихотворението си “Радостта на сенките” ни рисува някои народни труженици твърде смътно: Гоце Делчев из недрата на земята е пак радостен; бр. Миладинови в гроба, макар да тлеят, пак се радват. Може би красотата на поетичния израз да е изисквала горното твърдение, но гледището на истината това е логическа безсмислица. Друг наш поет, П. К. Яворов, характеризира живота със следните редове:

Боричкания, сълзи, кърви:

Последни сме – да бъдем първи!

Човешка суета.

“Честит бил царят”, “клет бил робът”,

Не е ли за двамата гробът

Единствена врата?

Само който не се е родил, той няма да умре. Каквито и да са нашите блянове, планове, намерения и дела, всичко свършва с една голяна тайна – смъртта. Тоя въпрос от люлката до гроба мъчи мало и голямо, мъже и жени, богати и бедни.*[2] Какво нещо е човек и къде отива? Могат ли да се явяват духове и да свидетелстват за себе си и задгробния свят? Въпросът за човека отвъд се рапада на следните две възможни положения:

1. Няма безсмъртие;
2. Има безсмъртие.

Ако има безсмъртие зад гроба духът, допускаме, се намира при следните 4 положения:

1. Подобно на земното, което продължава и на другия свят;
2. Състоянието на наказание или блаженство;
3. Сънно или дремливо;
4. Далеч от земята и в невъзможност да се сношават духовете с нейните жители.

Във второто послание на ап. Петър (II гл., 9 ст.) се казва, че знае Господ да освобождава благочестивите от напаст, а неправедните да държи за съдния ден да се мъчат. Тука всеки християнин може да размисли: има 2 съдебни процеса отвъд. Първият процес е за съдене всеки човек след всяка физ. смърт;

Вторият и последен важи за всички съществувания вкупом и се извършва в последния ден (срок),  когато Бог ще съди всички народи и цялата земя. Кое от тия две съдилища разбират протестантите от Трактатното дружество (адвентистите) не е ясно, но приемам ли или единия съд (виж също към Евр. Гл. IX, стр. 27) или другия, не се разбира, че злите хора чакат свършека на света, та тогава да бъдат съдени за земния кратък живот, а се разбира – и то много по-здравомисляще– че всеки грешен, облечен със звездното си тяло, бива съден след смъртта си за едно съществуване, а след това пак се ражда за нов земен живот. Когато, обаче, Господ ще съди земята със всички нейни населници, народи, племена и езици, той ще разгледа делата и на всички земни човешки въплъщения. Не може да се мисли – здравият разум не допуска – че един грешник без присъда ще бъде хвърлен в ада да се мъчи с векове или да дреме до второ пришествие, та след това да се разглеждат делата му. Това не може да се допусне, но има хора догматици, които принизяват или отхвърлят Божието правосъдие и милосърдие. “Без съмнение, казва М. Х. Уелис в книгата си “Ръководство за изучаване медиумизма”, Библията има цена като запис на духония стремеж и преживяване на човека, но тя губи тая ценност, когато към нея се предявяват несъоветни требвания. Даже нейните собствени страници носят свидетелство против отхвърлящите възможността за сношение с духовните сили, възможността за съобщаване със заминалите земни жители”.

В Откровение (Новия завет) гл. XI ст.18 се говори за гнева Господен и времето за съдене мъртвите. Тука под думата “мъртви “ човекът на Духознанието разбира не буквалното значение, а иносказателното, онова на притчата: неправедни, умрели още приживе, мъртви за словото Божие и за чистия живот. Когато ще се яви Върховния Съдия и Мъздовъздател, както във всяко време, така и тогава, ще има добри и зли, сиреч духовно живи и духовно мъртви. За груба физическа смърт не става там реч.

В I послание към Коритяните гл. XV. ст.32 се пита Апостола, каква полза има, че се е борил със зверове, ако мъртвите не възкръстват. Естествено, тука се подразбира ясно оново духовно възкресение, което има в основата си разкаяние на душата, което пък докарва от своя страна отхвърляне тежкото бреме на грубата земна материя или на оная под земята. По-нататък Апостолът обяснява, че епикурейкото учение “да ядем и да пием, защото утре ще умрем”, сиреч да се превърнем в нищо, си няма смъсъл.

Христос ще се яви втори път на земята (Послание към Евреите, гл. IX, 28; Откров. XXII, 20) за да съди народите, съставени, естествено, от отделни разумни единици, превъплотени и още не изчистени окончателно от греха, както и за да вземе със себе си готовите и приготвените за неговото царство. Ако има и сега някои светии да отиват в горните светове и да лицезрят Господа, те по силата на Божествената любов, милосърдие и състрадание – пак се молят за справедлив съд над всички, от първия до последния, за да се въздаде всекиму според делата във всяко по-раншно време, за всеки земен и пространствен живот и за всяко място; те се молят за окончателна касационна присъда. Кои нечестиви ще бъдат запазени за страшния съд и как трябва да се разбира това, че спят ли ? Но това е глупаво да се твърди и буквално не трябва да се разбира. Запазени – това е понятие, което означава, че делата им не се губят в ефирното пространство, както е и великия земен закон, че веществото се изменя, но не се губи.

В к. Йов, гл. XXI, ст. 28, не се разбира ясно, че нечестивият човек (дух) ще бъде запазен през вековете за да спи и чака второто Христово идване. Както е писано там, ясно е, какво такъв човек след физическата смърт отива в гроба (първоначално значение на думата шол – ад е ров, трап), както всеки смъртен, и трупът му ще се разложи на съставните си части. Праведният Йов иска да каже, че напусто нечестивият се е лакомил за кражби, грабежи и безчестия, щом отива под буците пръст и му остава лъжовна утеха. А че това е така всеки смъртен знае, и няма нужда Йов да ни го обяснява. И тука нигде не се споменува, че душата спи или дреме до второто пришествие. Душата е жива, защото няма Бог на мъртвите или заспалите, но на живите (Еванг. Лука гл. XX, 28 ст.)

В Еванг. Матея, гл. XVI, ст. 27 и Лука XIV, 14 ст. се разправя, че при последното идване Бог ще отдаде всекиму според делата. Много право: ако се съди някой обвиняем (всеки смъртен може да бъде обвиняем от нравствено гледище – errare humanum est при мирово съдилище, не може да бъде сигурен, че и за напред няма да сбърка повторно и че ако се роди втори път (Ев. Марко, гл. IX ст.13) ще бъде запазен от греха и изкушението; само при окончателния съд – касационният се дават наградите, се изчита окончателната присъда.

В I посл. Петрово, гл. V ст. 4 се казва, че кога се яви Пастироначалникът, приема се венец на слава, що не повяхва. Ние питаме трактатните последователи: Господ само веднъж ли ще се яви до края (завършека) на света или много пъти се е явявал до сега, явява се сега и  ще се явява напокон? Какво значат евангелските думи: гдето са двама събрани в мое име, там съм и аз между тях?” Може ли да се мисли, че Бог си е дигнал окончателно благословията през днешно време и че не посещава поне ония, които му се надяват и се молят?

Сега няма ли молещи се, няма ли никак праведници? И ако Господ не се явява сега, защо е изрекъл вечносмислените думи: “Гдето са двама в мое име, там съм и аз?”

§ 5. Има хора, които подържат с всичкия си ум и от все сърце, че Бог е вършил чудеса само между еврейския народ в старо време или между първите християни; има хора “християни” с претенции да схващат глубината на Христовото учение, а отричат съвременните чудеса по спиритизма, окултизма и пр. Същите тия догматици се заплитат в своеобразни схващания на текстовете от Св. Писание и не подозират, че стават по-жестоки и коравосърдечни и от най-жестокия библейски евреин.

По отношение на разплата не бе ли Савел, който видя Иисуса Христа във видение и от него ден стана достоен за венеца на славата. Житията на светиите и мъчениците са пълни с известия, че Господ се е явявал за достойните по много начини и през всяко време. И тоя същия Павел не се ли обсебваше, подобно на съвременен медиум, от духа на Иисуса Христа?

Библията не казва, че умрелите, че престаналите да живеят земен живот, не живеят отвъд. Ев. Йоаново, VI гл. 49 ст. Господ говори и така трябва да се разбира от всеки здравомислещ: евреите, които ядоха манна в пустинята, не можаха да се отърват от смъртта – физическа и духовна; аз, обаче, който съм хляба на живота (безсмъртен, разбира се), ви казвам, че няма да умрете, сиреч духовно няма да умрете. Деяния Апостол  гл. II, ст. 29 говори за физическата смърт на Давида, от чиито царски род произхождал и Иисус Христос. Никъде не се разбира там, че Давид и до ден днешен спи. В 31 стих се казва само, че сам си Давид предвидил още в плът, какво Иисус Христос ще се роди нетленен (духом) и няма да остане в ада (отхвърлен). “Който вярва в мене, жив ще бъде во веки, и да умре (физич.), ще оживее”. (Ев. Йоан., гл. 6, ст. 44; гл. 11).

В I послание към Солунци (IV гл., 16 ст.) се казва за идването на Иисус Христос. Първом ще възкръснат мъртвите в Христа, сиреч ще добият възкресение – радостен духовен живот ония, които са умрели с физическа смърт за Господа; живите, обаче, праведници, които ще дочакат края на земята, ще бъдат грабнати на облаци и ще посрещнат като духове с по-ефирна плът Господа в пространството (на въздух). В това време земята ще се обърне на прах, унищожи с огън. Това посрещане ще стане с духовни тела, защото плът и кръв не могат да влязат в Божието небесно царство.

В Ев. Йоана, гл. VIII, ст. 51 Господ говори за безсмъртието на духа, който живее и се поддържа с постоянно вкусване Божественото слово. Евреите, обаче, разбират (същата гл., ст.52) физическа смърт за Аврама и пророците, та питат с недоумение: как може да живее човек земно безсмъртие със словото Иисусово. Това недоразумение е обяснимо, като се има предвид, че евреите по душа бяха груби материалисти – каквито са и днес мнозина от тях. А знайно е, че Господ говореше само с притчи; на особно е тълкувал всичко на учениците си (Ев. Марко, гл. IV, ст. 34).

Мъртвите не са в гроба. Само в гроба са телата им, що се разлагат. Изречението: пръст си и в пръст ще се обърнеш, засяга само физическото естество (Битие, гл. III, ст. 19) на човека, а не и духовното. Знае се, че първият Адам бе направен от пръст, и вдъхна му дихание на живот и стана човек жива душа (Битие, гл. II, ст. 7). Тоя Адам се различава от човека, за който е реч в кн. Битие, гл. I, ст. 26. Божеството е замисляло да направи човека по образ и подобие, а го направило само по образ, оставяйки подобието да бъде спечелено по пътя на напредъка. Първоначалният звезден човек на шестия период (библейски ден) се е различавал от оня Адам, направен от земя (роден от нея), комуто трябвало и другарка – Ева. Вдъхването даже само на жива душа, без подобието – духът, не показва, че човек стои след смъртта си на вечни времена в гроба. Стих 15, гл. XV,  Битие, не показва, че човек спи в гроба си, - посоченото място се касае за погребението на Аврама в добра старост, наситен с живот. А в кн. Еклесияст – тоя библейски Шопенхауер – гл. IX, ст.10, се казва, че в гроба (гдето отива човек, а не казва, че там живее, както погрешно разбира Трактатното Дружество) няма работа, помисъл, знание и мъдрост. И много от стоящите в пръстта на земята ще се събудят, едни на живот вечен, а други в поношение на укор вечен) кн. Данаил, гл. XII, 2).

Тука под думата пръст се разбира повърхнината на земята. Това е фигуративен, поетичен израз. Вътре в земята е имало, и сега има, хора, които при своя земен живот са правили голямо зло, а след смъртта си като паднали духове се наказват във вечна мъка, но не че те вечно се наказват, но че в място, гдето има вечни мъки е тяхното изкупително наказание. И тия от тях, що се събудят духовно,  ще отидат в страната на вечния живот (лъчезарния край според някои спирити), а другите – в противоположно на това място. За туй Господ казва: “Будни бъдете, да не ви намеря, че спите”. (Ев. Марко, гл. XIII,  ст. 33-7). В Ев. Йоаново, гл. V, ст. 28-29 любимият ученик Христов иска да каже, че мъртвите по дух (тия що не са чули и разумели досега спасителната истина, тъмните за ясновидско око хора) ще чуят гласа на Сина Божий и като го чуят, ще оживеят. Как? – ще оживеят с духа си и в духовни дела. Това е равносилно да пият от живата вода. По-нататък, ст. 26-27, ясно се разбира, че се касае за духовна работа, а не за земна (Ев. Йоаново, гл. VI, ст. 63). Повече вникване и разбиране, о приятели трактантни, в думите на Евангелието! Духът оживотворява само, а буквата убива. Не е ли странно, че вие всичко в Евангелието разбирате буквално. Също Деяние Апостол., гл. VIII, ст.2, първомъченик Стефан загуби живота си за Христа, а според думите на Иисуса, който загуби живота си за него, ще го намери (живота си), а няма да я кара на дрямка и сън!

§ 6. Мъртвите не знаели нищо, - те нямали никакви помишления. Така твърдят адвентистите, без да подозират, че посочените от тях примери за доказ си противоречат. Нека разгледаме примера с явяването Самуилово на Саула чрез Ендорската ясновидка (I кн. на Царете, гл. XXVIII, ст. 7-19). Тоя библейски разказ свидетелствува твърде ясно, че по онова време се сношавали често с покойниците, та, за да не става злоупотреба, цар Саул забранил тия сношения със закон. След като не могъл Саул да добие съобщение нито чрез Господа (сиреч негов пратеник), нито чрез сънища, нито чрез урима в скинията, нито чрез пророци, прибягва до помощта на Ендорската ясновидка. В Писанието е споменато за тая жена, че била бесовъпрошателка, но това е твърде пресилено, това име не се оправдава с цитувания пример: бесовъпрошателка може да са я прекоросвали, но веднъж призовавала или имала, по право, възможност да призовава духове на пророци като Самуила, тя е вече ясновидка. Изглежда, че тя не е била малоизвестна, тъй като “рабите” Саулови именно нея препоръчали на царя, а при това нея не засегнал по-раншния строг закон, да се убиват всички бесовъпрошатели и чародеи. Жената вероятно ще е била угодна Богу със своите дела, та я запазило Небето от ударите на закона; жената не ще била чародейка и бесовъпрошателка, щом е могла да извика духа на прор. Самуил. Може ли да допуснем тая безсмислица, че и покойният пророк Самуил е бяс? Можем ли да допуснем логичното недомислие, че една бесовъпрошателка или жрица на Черната ложа ще служи за посредница или медиумка на добри духове, напр. на пророк Самуил? Това могат да допуснат само хора, не познаващи основоположенията на спиритическото учение. Ала има още едно противоречие, което забелязваме проследявайки 28 глава (I кн. на Царете).  Ясновидката казва: “Богове видях, които излизаха из земята”. Под понятието богове трябва да се разбират добри , чисти, напреднали духове, сиреч не лошотници, лукави или зли. А как може да излизат от земята добри разумни сили, тука е също неясно в текста. Тая неясност се обяснява двуяко: а) грешка в превода, вършен от невеж човек (преводачите са крадци, казва една итал. пословица); б) илюзия на очите, сиреч нещата или хората, що идат от далеч (както се виждат в переспектива добрите духове, гледани с ясновидско око), ни се струва сякаш излизат изпод земята. Сутрин изгряващото слънце, особено ако изгрява откъм морска част, ни се струва сякаш изплува от водата, от долу нагоре. И кога се явява духът Самуилов, той се обръща към Саула: “Защо ми досади ти?” Забележете добре вие, които познавате поне от част смисъла на окултно-мистичните закони: Самуил не казва Саулу “защо ме разбуди от сън” – понеже според трактатниците и тоя великан на живото Божие слово е спял отвъд, а казва: “Зашо ми досади (например, с Суловите глупави въпроси?) И пророкът изявява в стихове 16-18 волята на Господа.

В духоядската брошурка на “Соф. православна дружба” No 23 – “Можем ли да извикваме духовете на умрелите”, разглеждайки тоя старозаветен случай като нямащ нищо общо с явяването духове на спиритични сеанси, казва, че на Саула било обявено смъртно наказание, за гдето отстъпил от Бога и за нечестивото му обръщане към извиквачката на мъртви (съща кн. No 23, стр. 11). Тука има умишлено свързване и замъгляване текстовете на I кн. Летовници, гл. X, ст. 13-14 с I кн. на Царете,  гл. XXVIII,  ст. 7-21. Като се знае, че напусто Саул се допитвал многократно до разни гадатели, до пророци, сънища, урима и пр. (стих 6, гл. 28) без молитва, обясним е текста на I кн. Летовници, гл. X,  ст. 13-14; ала не гадането изтъква Библията като причина на Сауловата смърт, а лошите дела,  както е видно много ясно от последващите стихове 17, 18 и 19.

Друг пример. И нека се знае, че смисълът на Евангелието е дълбок, а не плитък и буквално разбираем. Нека се знае, че Иисус Христос е рекъл: “Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие, а на другите с притчи”, щото гледащец да не видят и слушащец да не разумяват. (Ев. Лука, гл. VIII, ст.10). Така е и с трактантите и с “православните” от Соф. дружба; гледат духове, които им говорят и казват, че спели или че ги няма на лице; слушат за отвъдния мир вече и от хора на науката (Уйлям Крукс, Цьолнер Фламарион и др.), а не разумяват!

Господ Иисус на едно място (Ев. Лука, гл. VIII, ст. 16) казва: “И никой  като запали свещ не я покрива със съсъд, нито я туря под одъра, но я туря на светлинка за да гледат виделината тези, които влязват”. Така е и с човешката душа – една запалена духовна свещ: Бог няма да я тури под съсъд, сир. да остава невидима с тялото си – физическо или духовно; той също няма да я тури под одъра (под земята), но я туря на светилник (високо, чисто място), за да видят духовната виделина, които умират – заминаващите отвъд.

Иисус вземал Петра, Якова и Йоана и ги възкачил на една висока гора и се преобразил. И ето, че се явили Мойсей и Илия, които разговаряли с Господа (Ев. Матея, гл. XVII, ст.3). Евангелистът мълчи, нищо не казва, дали Господ е разбудил старите велики пророци от дрямката, що са прекарвали с векове отвъд,  само за да даде представление на тримата си верни ученици. Ние и не допускаме нелепицата, че Мойсей и Илия са били в сомнамбулистично състояние, подобно на живи преспани хора и така са отговаряли на Иисуса; ние просто казваме: естествено е било това явление да покаже истинската духовна красота на Христа, при едно относително сравнение с мъжете от древност.

В псалом 14б, ст. 3-4 се говори, че духът на син човешки, силен мира сего, на когото не трябва да възлагаме никакви надежди, излиза, а неговото тяло се връща в земята, от която е направен. Тука е казано той,  а не то (тялото), подразбирайки се познатия нам по форма човек, комуто непознатия дух изчезва.

Ония помишления, за които става реч че загинвали, са земните, - само тях познава земния населник, понеже другите са скрити, за тях се говори като безпредметни за земята.

Еклесияст, същият тоя цар Соломон мъдрецът, обладател на няколко стотин жени и наложници, ето що говори в гл. IX, ст. 5-6: “Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито има вече придобив, понеже паметта им се е забравила и пр.” Да, живите духом знаят, че ще се променят със смъртта, но мъртвите по дух не знаят нищо нито на земята, нито отвъд. Те нямат придобив на духовно богатство и всичката им психична дейност е отишла залудо. Безсъмнено, тука се разбира преносно, защото, ако значението на тая глава е буквално, заключението на Евангелието би било тв. себелюбиво: радвай се на живота с жената, която си възлюбил през всичките дни на суетния си живот, които ти са дадени под слънцето, през всичките дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и с труда ти, който се трудиш под слънцето (гл. IX, ст. 9 Еклесияст). Цар Соломон не се е веселили само с една жена, много са били те, както се спомена и по-горе и понеже е бил духом отчужден и плътски сит, затова въздиша за любовта само на една. Каза се вече, че ние не може да разбираме буквално текстовете от Стария Завет и Новия, толкоз повече, че едно буквално схващане не отговаря на истината, безнравствено е и плитко. Ако в горните стихове се замени думата жена с душа, ще се получи едно дълбокофилософско разбиране живота, далеч от никому ненужното многоженство на Соломона. И наистина, не е ли подобна човешката душа по чувствителност, красота и нежност на една красива жена?

Псалом 115, ст.17 казва: “Не ще хвалят Господа мъртвите (пак, разумява се, по дух), нито всичките (смъртни), които слезват в мястото на мълчанието – гроба. Това е поетичен израз, който няма нищо общо с дрямката или съня на адвентистите.

Псалом VI, ст.6, псалом XXI, ст. 18 съвсем не говорят в полза на трактантите. В кн. Исай, гл. XXXVIII, ст. 18 се разправя, че гробът не похвалява Господа и смъртта не го славослови: които слизат в рова не ще се надяват на твоята истина. Това са откъслек думи на Езекия, който се страхува да умре и се моли с голям плач Богу да му продължи живота. Става нужда тогава да отиде пророк Исай по поръчка от Горе, и казва, че Господ продължава дните на Езекия още 15 години. Както Езекия се е боял от смъртта ad hoc, тъй изглежда да се боят от истината по задгробния живот трактатното дружество и Соф. правосл. дружба. И не произхожда ли думата трактатни от френското le trac – страх? Ала страхът е феномен на отрицателна нравственост, а това не ни задоволява и не може да ни послужи за доказателство.

Мъртвите спят. Трактатните твърдят, въз основа на своеобразно тълкувание свещените текстове, че покойниците спят здрав и добър сън. И като спят така, те нямат съзнание за нищо и никакви мисли не ги смущават. За да твърдят това, изглежда, трактатните не познават и естеството на съня. Именно физиологията и психологията ни показват, че добрите и ясно запечатани сънища показват спокоен земен живот. Който не сънува, не е здрав.

III кн. на Царете, II гл., 10 ст., се казва, че заспал (умрял) Соломон. Нищо чудно, че едната дума заменя другата. И старите гърци, независимо от еврейския Ст. Завет са вярвали, че сънят е брат на смъртта. Това е вярно поне по външна прилика. Това е илюзия на очите, а когато е въпрос  за дълбоко проучване на нещата, сънят не може да има нищо братско със смъртта.

§ 7. Мъртвите спят, казват членовете на Трактатното дружество. Дали те от страх (le trac = страх), че ще разбудят покойниците за да изявят своето съществувание, твърдят това? Изглежда, обаче, че в своя духовен вървеж (le trac = вървеж) тия хора на библейската буква не приемат духа на Евангелието и фактите на живота. Истинните православни християни допускат поне една помисъл на покойниците за живите на земята: тия поддържатели на Христа не отиват като трактантите до крайност. “Желаейки нашите молитви и въобще ходатайства пред Бога, несъвършените покойници в това също време желаят и нам, живите, спасение, желаят поправяне на нашия земен живот, както това доказва грижата на богатия Лазар в ада за неговите братя, останали на земята. Именно в това желание на отвъдсветовните молитви се заключава тяхното отношение към нас”.

(“Как живуть наши умершiе монаха Митрофана, т. I, стр. 275).

Ако разгледаме сънищата, особено ясновпечатлителните, пророческите и др. подобни от о. мистич. гледище, ще дойдем до заключение, че това състояние засяга областта на ясновидството и изтъква много скрити страни на човешката душа. В спирит. списание Hindu Spiritual Magazine д-р Лал Саркер така характеризира сънното състояние: “Откъслечни впечатления, мисли забъркани в паметта, и съпоставки, които от всяка страна възникват и изпълват сънното съзнание на човека, с прояви на неговата психична личност, а не на физическото му тяло”.

“И много от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни в живот вечен, а други в поношение и укор вечен. (Даниил гл. XII, ст.2). И тази извадка от Даниилов. пророч. книга адвентистите вземат за изказана в тяхна полза. Ако не може да се приеме думата вечен нито за рая, нито за пъкъла, а има само място на вечно добро или лошо състояние, така не може да се приеме и останалото значение: “спящите” тук означава грешните, неповдигнати души, на които съзнанието не е разбудено.

Какво правят духовете отвъд, попитал проявяващия се дух Пелгам (кн. Медиумизът на Ел. Пайпер от д-р М. Саж гл. XI). “Нашите занятия са подобни на най-благородните от вашите: ние помагаме да напредват другите”. Да; това са занятията на духовете, у които съзнанието е разбудено. Не е вярно твърдението на теософския писател, какво “душите на заминалите отвъд не чували думите, които изговаряме, нито пък съзнавали в подробности нашите физически действия.” (Виж кн. Ч. У. Ледбитер – Умрелите са живи, стр. 23). Също не е сполучливо сравнението, каквото четем в следните Ледбитерови редове: “Когато един живущ наш приятел е заспал, ние имаме пълно съзнание за неговото присъствие, ала за момент не можем да се съобщаваме с него. Тъкмо такова е и положението на един жив човек – когато той е буден – в очите на умрелия. Понеже, обикновено, не можем да си припомняме в нашето будно съзнание, какво сме виждали в време на сън, ние се намираме под заблуждението, че сме изгубили нашия умрял; обаче умрелите никога не се намират под заблуждението, че са изгубили нас, защото те могат да ни виждат през всяко време. Заради тях всичката разлика е тази, че ние сме с тях през нощта, а далеч от тях - през деня; когато пък, докато те са били на земята заедно с нас, тъкмо обратното е бил случая (същ. книжка ст. 24). Окултно се знае, че духовете, особено напредналите, не само ни виждат, но и чуват; виждането и чуването на духовете е възможно само за ясновидците по естествен или изкуствен начин.

В пророческите си сънища ние работим с това разбудено съзнание. В състояние на транс, човек може да влиза в общение с духовете. Какви са тия духове? – Добри или лоши са те? Както добрите, така и лошите трябва да бъдат изпитани и контролирани, за да дойдем до изучаване истината. “Всичко изпитайте, доброто дръжте”, казва словото Божие.

Че Иисус Христос е разбирал под думата заспиване физическа смърт, сиреч той е говорил с притча, иди да се разбере от Евангелието. Иисус Христос не е могъл да схваща смисъла на нещата така, както го схващат буквоядците от трактатното дружество или ония от Соф. правосл. дружба, които си въобръзяват, че водят някаква борба с лъжеучители. И Христовите апостоли се разбирали с оня иносказателен език, който е свойствен на дълбокомислените свещени книги. “Всички няма да умрем (няма да бъдем унищожени или няма да бъдем потопени отново в материята), но всички ще се изменим (I посл. Коринт. гл. XV, 6, 18, 20, 50-51). Промяната, за която говори ап. Павел, става в 3 насоки: а) физическа – със смъртта на физическото тяло; б) астрална – с прочистване душата отвъд; в) когато духовното тяло стори място на Божественото.

§ 8. Безсмъртието на душата и нейния разумен живот отвъд се доказва с множество изследвания от учени люде, от психични общества и от лични наблюдения на отделни заинтересувани хора. “Психичните изследвания, към които мнозина се отнасят с недоверие и подозрение, трябва да бъдат посрещнати с благодарност и привет от всяка мислеща душа. Тия изследвания ще унищожат тоя груб материален възглед на вселената, що разглежда природата само като едно бездушно взаимодействие на атоми, а човешкия живот – като участ завършваща с гроба. Те разкриват пред нас неизчерпаеми и тайствени глубини на човешката личност, посочвайки на безсловесното общение между душите, изтъквайки, че вътре във всеки от нас живеят велики, могъщи сили, преминаващи зад пределите на времето, пространството и всичко външно; затаени в по-голямата си част тука, тия сили ще бъдат освободени и одушевени от дейност с настъпване на тая промяна, която наричаме смърт (“Задачи на психичното изследване” от проф. Вил. Барет).

Никъде в Евангелието или Ст. Завет не се казва, че светиите като умират не са живи. Нали Бог е Бог на живите, а не на мъртвите и заспалите? И ако заминаващите са свързани с гроба, подобно на всички умрели човеци до 40-я ден, това не показва, че в гроба те могат да прекарват вечно в сън или мъртвило.

Ако е несъвместимо с Божието милосърдие и Божествената справедливост да бъде наказван  вечно един човек за 40-50 год. земен живот, толкова по-голяма и неуместна е протестантската безвкусица, че хората спят отвъд вечно, губят си времето, очаквайки второто пришествие. Нам се явяват денем и нощем духовете на наши приятели и познати. Грешно е да казваме, че те са натъпкани в ада като месо в някой голям казан. Духовете се явяват за наше и тяхно добро. Това не е измама в желанието си да изучаваме истината. Ако е въпроса да им се заплаща в съдния ден, то как трябва да се схваща това? Съдния ден  при свършека на земята означава рекапитулация на превъплъщенията, последен отчет за делата, добри или лоши. Ала това не ще рече, че след физическата смърт няма друг съд, що засяга само едно въплъщение, един земен живот. Православният историч. писател мон. Митрофан нарича тоя съд “частен”. Хората на la traité (ако наименованието трактатни произхожда от френск. la traité = договор) имат договор с нелогичността и бързат да заявят, че някой щял да забележи: жалък изглед е това да стоим хиляди години в студения гроб. И по-нататък добавят многозначително: “И да е така, пак това не може да служи за доказателство, че току що изказаното от нас твърдение не е вярно; защото много неща, въпреки нашето желание да не бъдат истина, си остават такива, като войната, болестите, греха и смъртта. (кн. “Състояние на мъртвите според Библията”, стр. 7).

Да; има много неща покрай живата проява на логиката; едно от тях е, че има хора, които се канят след физич. си смърт да заспиват малко повече от обикновено. И какво ли общо имат земните ужаси (война, болест, грях и смърт) с заспалостта на душите, за каквато адвентистите говорят? Истината, че човек е жив разум след физическата смърт се доказва по следните три начина: а) съгласуване с Божественото откровение; б) окултно-мистични факти, потвърдени по експерименталния метод на съвременната наука; в) трансцедентални факти, обяснени по пътя на логиката от здравия човешки разум.

Божественото откритие, както в Ст. Завет, така и в Новия, е открило на човека истината върху задгробния личен живот. Ако Словото Божие е дадено чрез святи, духом повдигнати мъже, то може да послужи за извор на нашите познания (науката); всички наши познания трябва да произтичат от една основна истина, установена от Иисуса Христа. “Аз съм път, истина и живот”. Мойсей, първият писател духопосредник, ръководен от Светли Духове, също установил о. мистична истина за безсмъртието на душата. “И ти ще отидеш при отците си с мир: ще бъдеш погребан в добра старост (Битие, гл. XV, ст. 15). Известно е, че тялото Аврамово е погребано в Ханаан, а тялото на баща му Тора е погребано в Харан; гробовете пък на Аврамовите предци се намират в Ур Халдейски. От това се вижда, че Аврам отива при своите отци, сиреч при духовете им отвъд, а не в гробовете, както буквално се схваща от някои. Същото казва Мойсей за Исаака, който се прибира при своите люде, стар и сит от дни (Битие, гл. XXXV, ст. 29). Патриарх Яков, поразен от скръб по смъртта на любимия си син, е казал (също Битие, гл. 37, ст. 35): “С оплакаването си ще сляза при сина си в гроба”. Тук под думата “гроб” Яков е искал да изрази тайнствения задгробен предел. И той, чувствувайки своя земен живот към своя край е казал: “И аз ще отида при моя народ, при людете си” (Битие, гл. 49, ст. 30-33). Виж по същия случай кн. Числа XX, 24-26 ст.; Числа XXII, ст. 13; за смъртта на Мойсея (Числа, гл. XXXI, стр. 1-2; 4 книга Царствата, XX гл., 20 ст.)

И когато праведният Йов, тоя символ на окултно-мистичното търпение, се оплаква от злото, той не посочва гроба като място на заспиване, а като обиталище за отдих и то в фигуративна смисъл (кн. Йов, гл. III, ст. 11-19). А по-нататък (Йов, XIX, ст. 25-27) великият търпеливец нарича Бога свой жив изкупител. Ако изкупителят е жив и е приготвил място за своите верни, как може тия последните да бъдат заспали или мъртви?

Ние често казваме за заминалите наши братя и сестри: нашите умрели. В повечето случаи това е неуместно употребен термин, метафора; и в малкото, обаче, случаи никой път ние не разбираме, че тия умрели са мъртви в действителност. Нам е известно, че мнозина духове, които са се явявали на ясновидци ли са се проявявали на спиритични сеанси, са изказвали своето неодобрение, гдето сме ги назовавали мъртви. Ето защо ние употребяваме за заминалите отвъд думата покойници не като за същества, що бездействуват отвъд, но в смисъл: разумни единици, които си отдъхват от земните ожесточени борби, съзнателно даващи си сметка за делата на земята.

И Давид в своите псалми (свещ. Песни) също говори за съзнателен бъден живот, който се открива зад гроба. Навсякъде, със всички псалми се разкрива предпочитането на небесния живот пред земния, както и едно горещо желание за вечно общение с едничкия Бог, съставящ все и вся за човека. (Псалом XVI, ст.11). В псалом 17, ст. 15, Давид възкликва: “ А аз с правда ще видя лицето ти; ще се наситя от вида ти, кога се събудя”. Тука става реч за духовно разбуждане, - само то е свързано с правда, далеч от някакво грубо подобие на земната физиоложка дрямка. Същото се потвърждава и в псалом 49, ст. 16-17.

Посочените места от книгите на Ст. Завет с други, сродни, които могат да се намерят в достатъчно количество, говорят ясно за идеята на човешкото безсмъртие и за задгробния личен живот. Праведният Йов (кн. Йов, гл. X, ст. 20-1) иска на земята да си отдъхне, да си почине и се отмори от големите страдания. Ако той би имал същите понятия за задгробния мир като място на сън и дрямка, като отекчителен затвор, недостъпен за човешко око, не би искал да си почива приживе.

Анри Мартел и професор Хволсон, които са намерили в Крим много еврейски надгробни паметници и гробници, свидетелствуват научно, че еврейската религия е поддържала тв. живо безсмъртието на душата. За безсмъртието на последната свидетелствува и старата еврейска философия – Кабала. В думите Gan Eden (Градина Едем, Райска градина, Битие, II гл., 8 ст.), основните букви, според староеврейско разбиране, са следните: G.N.E.D.N., които се тълкуват като начални букви на думите: Guph, Еphesch, Ezem, Daath, Noezach (тяло, душа, кост, знание, вечна продължителност), и по такъв начин в “Едемската градина” се намира определението на земното човешко естество, състояще се от тяло и безсмъртна душа.

В книг. Зохар от старата Еврейска Кабала, въпросът за душата е сложен на предно място. Загадъчността на нейното естество, произхода и напусканото от нея тяло, съставят обилен извънредно благодарен материал за мистицизма, вследствие на което кабалистите, естествено, не са могли да я оставят без внимание, а трябвало да я включат в кръга на своите теории. Какво нещо е човекът? – запитва Зохар: дали е само кожа, месо, кости и жили? О, не! Обикновеният човек – това е душата, а упоменатите елементи са само облеклото, обвивката, но никак не човека; когато последният трябва да остави този свят, тогава тя отхвърля от себе си тая обвивка. Ала все пак и тия части на тялото са така също създадени, съгласно тайната висша мъдрост. Кожата представя небесната твърд, разпростираща се навсякъде и покриваща със себе си всичко, като дреха. Месото ни напомня другата страна на света (сиреч външния, чувствителния елемент). Костите и жилите съставят образа на небесната колесница, силите на вътрешността – слугите Божии. Но, при все това, туй са само части на дрехата, защото вътре се намира дълбоката тайна на небесния човек (Адам Кадмон). Всичко в тоя свят е устроено по тоя същи тайнствен закон, както и в висшия мир, и в тоя смисъл е казано, че Бог е сътворил човека по свой образ и подобие, тъй като тайната на земния човек е свързана със светата тайна на небесния (сефиротите). Както виждаме по всеобемното небе разни знакове образуващи звезди и планети, - знакове заключаващи дълбоки тайни, тъй също и върху кожата, покриваща нашето тяло, има знакове и черти, съставящи сякаш звездите и планетите на нашето тяло. Всички тия знакове заключават дълбока смисъл и мъдреците обръщат на тях внимание.  Тия мъдреци умеят да четат по лицето на човека (Зохар, Мантуанско издание, ч. II, стр. 76). Дори със силата на своята външна фигура, на своя дух и своето величие, отражени във всички негови черти, човек заставя да треперят и най-дивите зверове (съща книга, ч. I, стр. 191). Пример може да ни послужи Данаил в ямата на лъвовете. Ангелът, който спасил Данаила от яростта на последните, по мнението на Зохар, не е бил никой друг, освен чудесната сила, която се заключава във вярата на човека в чиста, непорочна душа.

Нека се обърнем към учението за самата душа. Като изхожда от своята теория за вечното, довременното предсъществуване на душата (preexitana) Зохар допуща три елемента на душата: нефеш (anima), руах (spiritus), нешама (animus), от които всеки принадлежи на особния свят на Сефиротите. Частта на душата, наречена Руах, води своя извор от първата сефира (висша мъдрост), наречена тъй също небесен рай. “Нешама” произхожда от това определение, което съединява в себе си “Строгия съд” и “Милосърдие”, сиреч “Красотата”. Най-после, “Нефеш” като чувствен принцип, се заключава в сефирота “Царство”, сиреч във веществения свят (мястото на тоя елемент на душата е в кръвта, както е казал Мойсей).  Ето защо душата е в постоянно общение с всички божествени атрибути, с които тя е редствена по своята същина и на които може да въздейства. От тука е голямото значение, което се придава от кабалистите на предписаните молитви, които, изхождайки по тяхното мнение, непосредствено из душата в това време, когато тя се отрекла от всички земни помисли и е обърната към надлежните сефироти, служат за съединителна брънка между душата и божествените сили и те позволяват да се изливат над молещия се небесните блага.

§ 9. Църквата се моли така за покойниците: “Упокой, Господи, душите на твоите раби, които са се представили във вяра и надежда за възкресение. Упокой, Господи, всички православни християни.” Това показва, че има невидим съюз и незримо общение със заминалите отвъд, които – много естествено – не могат да станат изведнъж святии и ангели. Ако бе вярно, че душите отвъд спят непробудно и чакат с векове второто идване на Христа, нямаше значение да се молят живите за умрелите. Връзките между едните и другите са такива, че не може да има пропаст за Божествената любов, която е присъща на човечеството.

Ако притчата за богатия и сиромах Лазар вземем, както казва в една своя религиозна реч Жан Едгар, иносказателно, сиреч богатия Лазар да представя Израилския народ, а сиромах Лазар – езичеството, пак твърдението, че човек спи отвъд и чака своето възкресение във вековете си няма мястото. Светът на душите се намира в постоянно общение с мира на човеците. Това го твърдят не само издирванията на спиритическото учение, но то е твърдение и на Евангелието. Явяване на ангели и на по-ниско стоящи души на човеци е ставало не само в Ст. Завет, но и в Новия.нима думите на пророк Йоил (гл. II, ст. 28) “Ще излея Духът си на всяка плът и ще пророчествуват синовете ви, дъщерите ви; старците ви ще видят сънища, юношите ви ще видят видения”, нима тия думи имат значение само за Стария Завет? “По такъв начин одът се явява тая сила, при посредството на която чувствения мир и трансцеденталния, отсамния и отвъдния, могат да идват в съприкосновение помежду си. Това не трябва да ни се струва невъзможно, като си помислим, че отвъдсветовното и отсамсветовното образуват света, на който само приспособяването на обитателите е различно. Ако с од може да се ползува отвъдсветовната половина на нашето собствено същество, както напр. при екстерио-трансцедентните способности (излъчване на духовно тяло), при което земната половина на съществото може да се разглежда само като отделител на ода; ако особното приспособяване на ода за определени движения и писма и разумното съдържание на съобщенията е работа на тайнствения субект, - то не може да се отрече и по-нататъшната възможност, а именно, че това приспособяване на ода може да вземе и отвъдсветовния деец, който принадлежи на света отвъд по същия начин, както и нашия тайнствен субект. Телеграфната жица, която съединява двата свята – одът – трябва да служи за появяване на всички задгробни обитатли, и ако ние получаваме дори  и чрез маса съобщения за бъдещето, това ще бъде съобщение от отвъдния мир не само кога се получава от умрели, но и тогава, когато изхожда от трансцендентален субект”.

(Магията като естествознание, Д-р К. Дьо Прел).

Ако Божеството проявява любов само към евреите, милосърдието, правдата и пр. небесни добродетели не биха имали тежест в Христовото учение. “Като залог на бъдното единение и общение ние имаме свидетелството на религиозното учение от откровението и на езическото учение за явяването на хора, макар и грешни, обитатели да духовния свят. Тяхното явяване е било в Ст. Завет, в Новия, сред езичестовото и дори в днешно време. Св. Наша църква учи, че единното стадо ангели и човеци, и сили небесни невидимо с нас служат. Ангелите и людите са се смесили и се намират в невидимо, тайно общение, а с повече съвършените християни влизат понякога и в чувствено общение”. (Как живут наши умершiе ман. Митрофана, изд. VI, т. 1).[3] Всеки, който е запознат със св. Писание знае, че и на сън и чувствено са се явявали на хората ангели, по особено усмотрение Божие, за служение на човеците и тяхното упътване в небесното царство. Това явяване се обяснява от гледище на божествената любов, както по-стари братя в едно семейство, на което глава е Небесния Баща. Lucidus ordu.  Това е ясно като ден. Ангелите, изпълнявайки волята Божия, като служебни духове, така и по своя собствена воля, вземат дейно и живо участие в съдбата на човечеството. Те влияят на частните Божии дела (Битие, гл. XXXII, 1-2 ст.), ободряват и запазват хората (прор. Данаил, гл. 6, ст. 22), извождат из тъмница апостолите (Деяние, V гл., 19-20), присъствуват при излизане на душата от тялото, възнасят молитвите ни към Бога и сами за нас ходатайствуват (Откровение, VII гл., 1ст.; XIV гл., ст. 18) служат на човеците (Посл. Евреите, гл. I, ст.14), научават ги на истината, добродетелите, просвещават техния ум, укрепяват волята им и ги запазват в живота от беди (Битие, гл. XVI, 7-12). За явяване на добри духове или ангели (вестители небесни) се споменава още в следните места от св. Писание: Битие, гл. XVIII, ст. 2-22; гл.XXVIII, ст. 12; кн. Иис. Навин, гл. V, ст. 13-14; Ев. Лука, гл. I, ст. 11, 26, 28; Ев. Матея, II ст. 13; Деяния Апостолски, гл. V, ст. 19, гл. X, ст. 31, гл. XII, ст. 7. С една реч, ангелите не спят , а работят за напредъка на човечеството тук и отвъд.

Ала както има среща човек с добри хора (ангели, светии и др.), така има среща през живота си и с лоши хора, също и лоши, лукави духове. За пример нека си спомним от Евангелието изкушението на Иисус Христос в пустинята. Винаги в едно престъпление, грях или злодеяние има най-малкото двама виновници: единият видим, подлежащ на отговорност пред земен съд, а другият невидим, недостъпен за последния. Лошите духове и злочинците невидими влияят зловредно на нашия ум, стараят се да спъват нашата добра воля и да притъпят нашите благородни чувства. Това, което е известно в окулто-мистицизма като седемте пътеки на Сатана (а именно: грях, мор, война, глад, беда, ужас, и измама) се дължи на лошите и нечисти духове. Изглежда по всички факти и обществени явления в земния живот, че и тия духове на тъмното царство не дремят и не спят. Духознанието ни учи за голямата борба между Бялата и Черната ложа.

§ 10. Явлението на мъртвите е факт неотречим. Само хора, които не познават св. Писание може да отхвърлят това. Интересно е, че някои сектанти (напр. Жан Едгар и др.) като не могат да отхвърлят фактите с явяване на покойници, стараят се да тълкуват тия факти напълно своеобразно и според техните погрешни схващания. Те казват, че преображение Господне на планината Тавор (Ев. Матея, гл. XVII, ст. 9; еванг. Лука IX, 28-32) било само хорама, сиреч картинно изображение не реално, действително. В това отношение тия сектанти напълно са съгласни с неоправданата упоритост на някои материалисти: явленията на спиритич. сеанси са халюцинация. Ала ако преображение Господне бе само хорама, халюцинация или картинно изображение, без действително присъствие на Мойсей и Илия, нямаше да се води разговор, нямаше да се слуша глас от светлия облак (“Този е мой син възлюблений, в когото благоволих, слушайте него”) и изобщо, от цялото това Евангелско историческо събитие не щеше да лъха тая тежест и ценност, каквото имат в светлината на о. мистичното знание. По същия начин трябваше и за възкресението на светиите (Ев. Матея, гл. XXVII; 52, 53 ст.) да допуснем хорама, което би ни извело на път да отречем голяма част от Евангелските чудеса. Ако възкресението от мъртвите е възможно, защо да считаме невъзможно явяването на духове?

“Благочестивите християни от Софийската правосл. дружба, която си е поставила за скрита цел да изгълта спиритистите е България, в брошурката си No 23: “Можем ли да извикваме духовете на умрелите”, за да оправдаят явяването на Мойсей и Илия при Иисусовото преображение и за да прикрият противоречието, в което изпадат, квалифицират тоя евангелски феномен като случай с изключителни значение и цели. Тия хора забравят, че вечната и постоянна цел на Божеството, по-изключителна и по-особна от която не може да има, е тая: “Аз съм път, истина и живот” (Еванг.). Тая трояка цел подразбира изучаването на задгробния мир не само в старо време, но и във всички времена, между всички народи и по много начини (Ев. Йоана, гл. XIV, ст. 2).

За да може да се яви един дух има 3 възможни и допустими причини: а) да помогне сам той на земния човек; б) да му се помогне в нужда; в) да напакости, ако е лош или нечист, на хората.

На цялото човечество е известно безсмъртието на душата и нейния задгробен живот, ала где живеят покойниците – по това има много и различни мнения. Рая като място за добрите също се е създавал през вековете и между народите; адът също си представяли като място за наказание, отхвърленост и мъчение. Ала вредом се прокарва началото, че душата отвъд бива съдена според делата си на земята. Нигде, между никой народ под слънцето, с изключение между някои груби и необразовани народи, не се е пробило път вярването, че оттатък душата спи или прекарва някакъв безсъзнателен живот. “По мнението на грубите, необразовани народи, душите живеят сънеподобен живот, като се явяват само на тия живи, които се боят и се спомнят за тях. Като привидения, заминалите души се скитат нощно време навсякъде и живеят в пукнатините, пропастите, горите, пещерите, даже на слънцето и звездите. Те жаждат кръв човешка и се умилостивяват с жертви, молитви, заклинания. (Как живут наши умершiе монаха Митрофана, т. I, ст. 73).

Извикването на душите е ставало не само у евреите и християните, но и у другите народи.

Гръцкият философ и алхимик Демокрит, който е написал съчинението “Физика и мистика”, разправя, че неговия учител умрял преждевременно и той не знаел как да продължава науките си. Тогава с помощта на заклинание извикал душата на своя учител и беседвал с нея върху науката. Учителят му казал, че всичката мъдрост се заключава вътре в една от колоните на храма и Демокрит намерил там следните 3 изречения:

“Природата се ражда в природата,

Природата се побеждава чреа природата,

Природата заповядва на природата.”

(Спис. “Северна звезда” 1878 No 2, стр. 29).

Хомер в 11 песен на “Одисея” рисува картината как повикват от задгробния мир душите на заминалите.

Вавилоняните, при повикване душите от задгробния мир (според вавилонското съчинение “За земеделието”) запалвали нарочно голям огън, хвърляли в него разни благовонни миризми, произнасяйки при това тайнствени заклинания. Във възлизащия нагоре дим се материализирал духът до съвършено плътна непроницаемост. Халдеите вярвали, че душите на умрелите живеят в шеол, под земята, без кръв и жизнена топлина и, посредством заклинания, може да се извикат и да се заставят за откриване на земните жители бъдната им съдба.

От думите на еванг. Матея (гл. XXVII; 52)  съдим, че смъртта на Иисуса Христа е предизвикала явлението на възкръснали много светии. Някои от древните отци на Църквата предполагат, че тия светии са били в роднински земни връзки с Учителя (Аврам, Давид, Йона и др.); други пък допускат, че понеже отдавна умрелите светии не са могли да бъдат познати, явилите се с Иисусовата смърт са били покойници от по-ново време: Ана пророчица, Йосиф обручник и др. Апостол Петър по молба на плачущите вдовици в иопия възкресил умрялата им благодетелка. ( Ап. Деяния, гл. IX, ст. 40, 41).

Авва Спиридонов, епископ тримифунски, имал дъщеря девица на име Ирина, толкова благочестива, колкото и баща й. Един от сродниците й дал някакво скъпоценно украшение за запазване. Девицата за да може по-добре да запази поверния й предмет, заровила го в земята. Подир малко тя умряла. Когато дошъл сродникът, що дал предмета и не намерил живо момичето, почнал да иска на Спиридона оставения за запазване. Старецът виждайки, че ще загуби роднината си, както загубил дъщеря си, отишъл на гроба й и там молил Бога да му покаже преждивременно обещаното възкресение. Надеждата му не била измамена; момичето скоро се явило като живо на баща си, показало му мястото гдето било скрило украшението и отново станала невидима”. (Дост.сказ. св. и благ отца авва Спиридона).

“Аз лично в своя живот видях цял ред такива (спиритични) явления, които нагледно свидетелствуват за съществуването на задгробния мир. Аз утвърждавам категорично съществуването на тоя мир; утвърждавам пълната възможност за сношаване с умрелите. Аз с радост съзнавам, че имам още отдавна един дух, който тв. доброжелателно се отнася към мене и ясно, на сам, ме предпазва. Еднаж в 1907 год., посред бял ден в стаята и насам, той ме предупреди за едно такова нещо, с което ме предпази от съдбоносна крачка в живота... виждал съм много пъти това, което се нарича привидение. Свикнах вече с тях и престанах да се страхувам. Неотдавна един от проявяващите се ми ясно каза, че нашата представа за задгробния свят напълно отговаря на действителността. Душата на умрелия също се намира около нас. Друг един проявяващ се, редом с своето явяване, установи в мене вярата в това именно: че смърт няма и няма защо дасе боим от нея. Аз си представям ясно, как духът може да се отдели от тялото и как съвсем не му е мъчно за това тяло, явяващо се тъкмо като една материална обвивка. Съберете ареопаг от най-учени люде, пригласете на помощ дори князете на църкавата с цел да ме разбудят в съществуването на задгробния живот, - аз само ще се изсмея над тяхните усилия; защото, повтарям да кажа, аз видях от другия мир това, което не е дадено всекиму да види...”

(Редактор-издател на руския в. “Тавричанин”, Д. Коломийцев – 1910г.)

Ние нарочно избрахме 2 различни примера: единият от православен догматичен източник, другият от спиритичен; единият изцяло одобрен от официалната църква, а другият – плод на дълго лично наблюдение и изучаване. Както се вижда, и в единия и в другия случай се твърди едно и също нещо: има безсмъртие, има сношение между земните жители и заминалите отвъд. Тия и подобни тям примери, тъй често срещани в житията на светиите, ни показват, че не само ангелите се явяват, но и светии, па и обикновени, не толкова напреднали духом, човеци. Допустимо ли е тия духове, ако те се намират в някакъв безизходен адски затвор или спят там негде да се явят на земята? – Изглежда, че връзката между видимите и невидимите разумни същества в действителност е много по-голяма и по-близка до естествения ред на нещата, отколкото предполагат догматиците и сектантите.

§ 11. Човек, след напускане земното оръдие на духа – тялото, остава 40 дни около земята и обикаля ония места, които са били любими нему приживе. Една тънка като паяжина нишка от окултно-мистично естество го държи още с тялото, което почва вече своето разлагане и се превръща на пръст (Битие, гл. II, ст. 7, Еклесиаст, гл. XII,  ст. 7; гл. III, ст.19).

[1] *)Пол Лафарг, който на подбив нарича еврейския бог Иаве демагог, все пак спазва едно приличие по отношение към мистериите. “Мистериите в Елевзиз станаха причина да тече много мастило. Митолозите отдават един извънредно непонятен смисъл на Деметрините оплаквания, когато Плутон отвлякъл дъщеря й, както и на радостта й, когато я върнали за няколко дена. Вероятно е жреците на Елевзиз да са знаели значението на тия церемонии, както и на церемониите на разните легенди и предания от предпатриархалния период, които съобщаваха и обясняваха само на избрани последователи.

(Економич. детерминизъм на К. Маркс, бълг. прев. стр. 189)

[2] В народният епос и баладата по един несъмнен начин и много ясно се изтъква връзката между физическия свят и невидимия – духове, вили, самовили, самодиви, ангели, светии и Господ. Напр. известните народни песни: Билки омразни обръщат Стояна на змей, Змей и Станка, Крали Марко и самовила, Освобождение на самовилко робе, баладата на Пенчо Славейков Змейново либе, Хаджи Димитър от Хр. Ботев, Клепалото бие от Иван Вазов, Изворът на Белоногата от П. Р. Славейков и мн. др.

[3] Християнската църква, основавайки се върху словото Божие, счита явяването на умрелите из задгробния свят и постоянното тяхно общение с живите хора за невъзможно и излишно след всичко онова, що е направено за спасението на хората. (Кн. No 23, стр. 6, издание на правосл. христ. Дружба) И на друго място (същата книжка, стр. 30) се казва: “Невъзможно е да извикваме от задгробния свят душите на умрелите. Спиритизмът в основите си от принципи не издържа критики нито от научно, нито от християнско гледище”.

Като говорят за житието на св. Йоаким Осоговски (No 24, стр. 12, издание на правосл. христ. Дружба) същите спиритомрази казват буквално следното: “За скоро време той (манастирът) станал един от центровете на духовна просвета в България. Съгласно волята на св. Йоаким, той нямал други ктитори, освен св. Йоаким, който често се явявал на братството и го ръководил, като че сам управлявал манастира.” Може ли дружбашите да обяснят, как става това ръководство от св. Йоакима, а от други добри мъже може да не става?

Share this page