Устройството на човека
УСТРОЙСТВО НА ЧОВЕКА :
НЕГОВИТЕ ОКУЛТНИ СПОСОБНОСТИ В РАЗВОЙ : ДУХ И ДУША
Въпросът за развоя на окултните човешки способности е несъмнено един от най – важните, а също и най – интересен за духознаеца. Старогръцкото изречение “ Познай себе си “ ще ни посочи пътя ,по който ще дойдем до разрешението на въпроса. Наистина можем ли да развием своите способности, без да узнаем предварително какви са те, как е устроено нашето същество и как ти функционира. Тия що забравят мъдрото правило “Познай себе си “ или които не искат да бъдат съвършенни, както е съвършен Небесният Баща ( Ев.матея,гл.5 :48 ) не могат да успяват следвайки всевъзможни курсове по магнетизма на личността. “
И тъй, преди да научим методите за развоя на нашите сили , нека се обърнем към изучаване устройството на човешкото същество. Всички окултни школи единогласно твърдят за седемте принципа у човека, които са получили санскритски имена. Тия имено отговарят на седемте принципи у човека, на седемте главни цвята на слънчевия спектър, на седемте небеса от по – тънко и нежно вещество, на седемте планети и на седемте духове Божии ( Апокалипсис от св. Йоан,гл.4,ст.5 )
Да проследим накратко основните физиологични процеси на нашия организъм. Както е известно през земния човешки живот, постоянно се усещат загуби, които се запълват главно ,чрез възприемане на храна. Храната, цяла редица промени в стомаха и червата, се обръща в тъй наречения хилус, аналогичен на лимфата. В стомаха работят кисели сокове, а в червата – лугави. Във вид на хилус ( кашица), храната се всмуква в лимфата и кръвта. За да се разпределят хранителните вещества по цялото тяло – това е задачата на кръвообращението ( дейността на сърцето, което е слуга на душата ) Замърсената нечиста кръв по вените - локализация на отрицателните електромагнетични сили – се възвръща в сърцето, като минава през белия дроб. Задачата на дихателната система ( дейността на белия дроб ( е да очисти кръвта ,да и достави от подлунният свят кислород и животворна и всесветовна сила, жизненото начало на Космоса – прана. Трябва да се забележи, че дишането е първата от отправите, която макар и обща и да става без участието на съзнание и воля, но може да стане съзнателна и произволна. Така ние можем да се заставим да дишаме бързо или бавно, повърхностно или дълбоко, ако и да не забелязваме вътре тая дейност.
Храната в нашия мозък се превръща ( чрез малкия мозък, според теорията на д-р Люис ) на сила, която обикаля по нервите ( същинска жизнена сила, магнетизма, силата “кундалини” ). Елементите на тая сила се почерпват предимно от планетата Меркурий, която представлява смесица от слънчево и лунно влияние. Дейността на нервите поражда чувствителността и движението. Подобно в една телеграфна станция, нервите изпълняват ролята на жиците ( медни ,цинкови), по която тече електрическия ток. Нужно е да се забележи, че нервната дейност се проявява по – съзнателно ,ала тя може и да не бъде така проявена. За пример, на сън или зает задълбочено с нещо, аз мога машинално да си отдръпна ръката, ако ме убодат с кърфица, без всяко участие на волята и съзнанието. Това е тъй наречения в психологията рефлекс.
Следна по ред отправа е съзнанието, свесът ( психиката ). Съзнанието е същност н адушата , събирателната геометрична точка на органите на чувствата и на ума, усета и волята. Както е познато ,органите на чувствата ( зрение, мирис, пипане, слух и вкус) доставят на съзнанието градивото, от което то изработва представите, понятията, съждения и умозаключения – логична дейност, ума. Тук може да се прибави и шестото чувство – ясновидството и духовното слухарство, което разширява нашия кръгозор и ни въвежда в по – горен свят. Понятията, представите и пр. ,извикват в нас това или онова отношение към Небето, като напр.: скръб, радост, страх, и др. Това е мирът на чувствата ( емоциите ).
Напокон, в края на краищата в нас се явява стремежа така или иначе да отговорим на личащата у нас настроение, да извършим тая или оная постъпка ( искане, желание, воля ). Отпървом смътно влечение, без определен мисловен образ и звезден, се явява като искане, щом обаче искането – съдържание, добие определен образ, оформя и се и се насочва към известен образ ( предмет ), то става желание.
С други думи ,ние виждаме в нашето съзнание три насоки на възрастването : 1) действие на външния мир, който възприемаме, чрез органите на чувствата – възприятие; 2) нашето отношение къмм това въздействие ( емоция) и 3) нашия отговор на външния мир ,като последица н анеговото въздействие- желание, воля и след това постъпки ,думи. Да изясним това трояко възрастване, чрез един прост пример : 1. аз виждам и мириша стрък босилек ( органите на чувствата ) ; 2. образуване в моето съзнание на умствен образ на босилека аз начирам прекрасен ( представа, съждение , ум ) ;3. босилека ме настройво приятно, разположен съм ( емоция ) ; 4. явява се у мене желание да откъсна цветето ( воля);
Тоя трояк психичен процес все пак не изчерпва сам по себе си нашето същество. Наистина установено е чрез хипнотични и медиумични опити, че нашите висши способности са безсъзнателни, сиреч не могат да се смъкнат на физическото поле, чрез най – нежните дори органи. В областта на познатото нам съзнание влиза само това, към което се е приспособил мозъка под влиянието на псевдодневния живот, а всички висши способности ( интуиция, предчувствие, четене мисли и пр.) не са въплатени в мозъка и нямат съответен телесен орган. Ние още приживе “тук” живеем едновременно в задгробния мир. Човешкия дух – в най – обширния смисъл на думата- се свързва с физическия човек посредством твърде малка своя част; другата по – голямата част е вън над него и дествува подобно на конец прокаран през иглени уши. Върху тая скрита, свръх физическа част на духа, германският учен спиритист Карл Де Прел гради своята смислена философия на спиритизма. Там е разковничето на окултното познание: едновременно с нашето мозъчно сазнание, работи някакво друго “свръхсъзнание” . Пример : Ако дадем някому да прочете нещо, като държим написаното някак по – далеч, на едн атакава раздалечина, при която той въобще на би могъл да чете, тоя субект естествено , не ще може да прочете написаното. Ала все пак се оказва, че ако се преспи месмеричен сън, той ще си спомни всичко написано ( опит на д-р Садис ) . От тоя пример е ясно, че написаното е било все пак прочетено, но не могло да достигне мозъчното съзнание и когато в месмеричен сън, последното се е разширило, свързало със свръхсъзнанието, тогава и писаното било прочетено и запомнено.
Друг пример ,може да ни послужи автоматичното писмо ( виж работите на д- р Охоп, Стено Мозес - “ Учение за духовете “, Уилям Стеда и пр. ) Мнозина могат да пишат безсъзнателно, мислейки или даже говорейки съвсем за други неща. Първите опити с автоматично писмо всякога се съпровождат с намесата на множества “аз” ; това са проявите на елементални духове, които се въртят като спътници около главното “аз” слънце – човешкия дух. Червените и бели кръвни телца са физическите носители на тия елементални духове ( според Парацелз – “сагани” ), които по – сетне като се подигне духопоследника, отстъпват място на човешки души, покойници, живели някога на земята и пр. Тук още могат да се отнесат опитите с тъй наречената планшетка.
Свръхсъзнанието играе огромна роля, както в делничния живот, така и в окултния. Като присъединим към изброените системи ( отправи ) и нашето физическо тяло ( трупа) ,ние ще получим СЕДЕМ основни начала у човека. Те са следните :
1) Мъртъв труп : ( физическото тяло ,трупа). Само по себе си бездиханно, отговарящо на минералното царство. Мистичният понеделник.
2) Жизненост ( пищеварение и лимфа, санскритско – джива ), която е безсъзнателна и произволна. Черпи струи главно от Меркурий, сетне от Луната, Юпитер и Марс. Отговаря на растителното царство. Ангелите превръщат минералното в растително. Мистичният вторник.
3) Кръвообращение( сърцебиене, кръвоносна система ) . У санскритските мъдреци – лангашарира. Проявява се безсъзнателно и непроизволно. Черпи струи от Слънцето. Гитхел в своето съчинение “ Практическа теософия “ помества в сърцето на Великия човек, сиреч човека на 35 духовен клас, Огъня, който влиза в човека през очите. От зодиите най – голямо влияние на това начало оказва съзвездието Лъв ( юлий). Мистичната сряда.
4) Дишане ( всмукване прана), камарупа, мумия, е безсъзнателна и непроизволна отправа, но може да бъде направена съзнателна и произвилна. Съсредоточие на тая система е белия дроб и гърдите.
Първото начало образува Минералната обвивка на човека , най – грубата и мъчноподвижна. Второто ,третото и четвъртото начало са по – тънки и по – нежни в сравнение с първото и образуват растителната обвивка, гдето стават процесите на електричеството, топлината, светлината и токовете на ефира, магнетизма и пр. Второто, третото и четвъртото начало заедно с мъртвия труп съставят дела на нисшите начала безсъзнателни сами по себе си, а последващите три начала имат свръзка с Божествената троица : Живот Светлина и Любов. Тройката се развива в седморка, свещенното число в Кабала. Марк хавен, известен духознаец казва в своето съчинение по въпроса: Седморката е двойно съзнание, което животът получава от формата и материята. “ Числото седем е олицитворение на Божествения Дух, седмократно дихание, от което оправя всяка еволюция: в пеленачето и възрастния човек, в здраве и болест, в единицата и обществото, Четвъртото начало е мистичния четвъртък.
5 ) НЕРВЕН ТОК ( чувствителността и движението;рефлексът; манас; адамова плът ) ,е полусъзнателен, полупроизволен, отговаря на животното царство. Низките форми на звездното поле. В човека образува третата ( животинска ) обвивка и тялото на желанията, стоящи на низка степен. Намира се главно под въздействието на планетата Меркурий, на съзвездието Дева ( август ). Това съзвездие дарява силата за образуване и преобразуване на формите : управлява червата, слънчевия сплит и със своите сухи ,хладни, астрални свойства въздейства на физикохимичните процеси в първото начало и с Лъв ( юлий), произвежда ефирно състояние на материята, която в човека се явява като нервен ток. Мистичния петък.
Някои растения ( мимоза и др. ) се доближават до петото начало, понеже имат почти същата чувствителност и двигателност както и животните. Архангелите могат да превръщат растението в животно.
6 ) СЪБИРАТЕЛНО СЪЗНАНИЕ (органите на чувствата, троицата – ум, чувство и воля; будхи) и е начало на свест и е произволно. Отговаря на човешкото царство. Много животни могат да се повдигнат от тая по – висока степен.
Намира се под въздействието на съзвездието Овен, което управлява главата, мозъка, огнената воля и нервните центрове. И поради последните има свръзка с петото начало. Активното съзвездие Овен, принадлежи на огнения триъгълник ( март, юли и ноември), придава на човека сила оплодотворяваща духът, оплодотворява мисълта и тя ражда словото ,думата, търпение, умствена сила и сила на любовта, па и на мъдростта. Тук се образува мисловното тяло, с което живее човек в Рая. “ Всинца няма да умрем, но всинца ще се изменим в една минута, защото ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. Трябва тленното да се облече в нетление и смъртното това да се облече в безсмъртие. “, казва ап.Павел в І посл. Коринтяни ,гл.15,ст.51-54 . Шестата отправа дава вещество тънко и лъчисто за четвъртата – Светлоструйна обвивка в човека . Тук е мистичната събота.
7 ) СВРЪХ СЪЗНАНИЕ ( ЧИСТИЯ ДУХ, АТМА ) . Отговаря на царството на царството на висшите духове – деви, ангели. Мистичната неделя – завършек, почивка.
Някои ученици на духознанието достигат до някъде още преживе тая висока степен. В Индия тях зоват Йоги, а на запад – реинтигрирувани( възсъединени ).
Действителната форма на първото начало е ясна : това е човешкия труп, който без образа на звездното тяло щеше да бъде безформен. Действителната форма на второто началое белизняво състояние около тялото, от дясната страна със синкави отсенки – признаци на физическо естество. Подир смъртта това околотелесно пламтене трае до някое време, като се навърта близо до тялото на мъртвеца и има същата форма. Някои окултисти, това наричат аура у живия човек. Опитите на д-р Барадюк в последно време с фотографиране на окологробищни призрици показват, че тоя род вещество не е особенно ефирно и тънко и че, при по – гъсти напластявания може да бъдат забелязани от просто око. Фотографическата чувствителна плоча ги отпечатва твърде ясно.
Първото и второто начало съставят Физическото тяло. След тъй наречената смърт физикохимичните процеси унищожават трупа, а блещукането на второто начало като първообразна сянка остава за малко до пълно разлагане на трупа около него и след това също изчезва в пространството.
Третото, четвъртото и петото начало образуват Астралното, Звездното тяло. То се състои от лъчиста материя и е безцветно само по себе си. Неговата форма се отпечатва на физическото тяло на земния човек. Чрез астралната форма се явяват духовете на ясновидците и чрез тая същата форма може да става духовно излъчване на разстояние. При Втората смърт се унищожава , сиреч когато духовната същина, Христовата душа с духа, напуска Чистилището и отива Рая.
Действителната форма на шестото начало е Мисловното ( същински духовното ) тяло – ментала. Преживява лъчистото тяло и има форма овална, яйцеобразна. Има различни хубави цветове, които трептят и се менят преливайки един в други. Когато лъчистото тяло ( звездно сидерално Линча – шарира ) е съставено от по – чиста храна, при духовен живот на неговия носител, то пропуща през свойте прозрачни частици Мисловното тяло и последното излиза около тялото, над раменете, а особено над главата във вид на ветрило. Това е истинкото духовно сияние с най – хубавите краски на дъгата. Колкото човек е напреднал човек в духовните класове , толкова и сиянието е по – блестящо около главата и до над раменете. От дебелината на косъм , каквато е в човека на първи духовен клас, то достига дебелината до 5 пръста и от нея се пръскат прекрасни лъчи, които обгръщат целия стан на духознаеца от 30 -35 дух. Клас. Това сияние Мойсей нарича аор. Средновековните химици го наричат злато, и на злато се стремили да превърнат всички други химични елементи посредством Божествения камък – Любовта.
Чрез силата на волята ( елемента сяра у алхимиците ), духовният човек се освобождава, при мощната подкрепа на мъдростта ( живак, Меркурий) , от всички неубоздани и низки страсти и става чудотворец.
Папюс в книгата си “ Практическа магия”, разправя за някои йоги в Индия, които за 1 -2 часа могат да накарат да покара цяло растение от току що заровено в земята семенце. Това те правят с помощща на ония сили, които се намират в звездното и мисловното им тяло. Барон Райхенбах описва чудните свойства на тия сили, които нарича с едно общо име ОД. Окултистът Алберте Поасон съвсем не забелязва, съвсем не забелязва, че Алкаеста на херметиците е тоя същи оди че Спиритус Мунди не значи само материя.
Мисловното тяло, което се явява най – честата одежда на безсмъртната душа и безсмъртния дух, се промъква в бащата и майката при половия акт, чрез зародишевата молекула в клетката. Ето защо не всички клетки имат ядчица. У който липства тая частица ,липства безсмъртен дух. Седмото начало няма форма. Тая искра от Божественото е без начало и без край, без вещество и без пространство. Тя работи във времето като геометрическа точка, която за йони образува свойте кръгове на еволюцията подобно елипси. Това определението на един голям период от вечността. Що се отнася до самата безкрайна вечност, графичното и изображение може да стане чрез парабола, по чийто път точката – дух ,извършва своя нанагорен вървеж към Духовното Слънце. Седмото начало е естествена прогресия от грубото към нежното, от материята към нежното, от материята към духа разстоянието от Черния стълб в храма на Соломон до белия.
Второто начало се локализира в стомаха, червата и лимфатичните съсъди; третото в артериите, вените и сърцето; четвъртото – в дробовете; петото – в нервите, гръбначния мозък, който пази възпоменанията от миналите превъплащения – блуждаещия нерв, симпатичната нервна система; шестото начало се локализира в големите мозъчни полукълба; седмото – не е въплатено, но действува чрез различните видове енергии над всички други начала.
Животът на Божеството в човека тече от камъка до Бога ( сравни стълбата на Якова- кн.Битие,гл.28,ст.10-13 ) и обратно от Бога към Камъка : 1-2-3-4-5-6-7- и 7-6-5-4-3-2-1 . Първото е Еволюция, второто Инволюция. Първото е спиритулизация, одухотворяване на материята,второто ( инволюцията ) е материализация на Духа ( кн.Битие, гл.2, ст.7 ).
Като подигнахме завесата на седемте начала в човека, нека разясним това с нагледен пример.Да си въобразим един човек в три главни състояния : 1) мъртво; 2) спящо и 3) будно,бодро . В първия случай имаме само труп ( физ.тяло ) ,във втория – към него се прибавя животът, сиреч жив е човекът, има дишане, кръвообращение и функциониране на нерви; трето,четвърто и пето начало – в третото състояние ,като се събуди човек има способността съзнателно да действува ( шестото начало ). По такъв начин имаме тройна схема : 1. физическо тяло ( първо и второ начало ) ; 2 ) живот, астрално тяло , душа в обширната смисъл на думата и 3 ) психика, съзнание, мисловно тяло, дух. Локализацията им е следната: стомахът, гърдите и главата. Още по – правилно ще бъде обяснението , ако си представим човека в четвърто състояние – екстаз, самадхи, възхита. При това състояние действува най – добре духът на материята.
Тялото, душевното тяло, мисловното и духът, отговарят на четирите стихии : земя, вода, въздух и огън, а също така и на четирите темперамента на човешкия характер: холеричен, флегматичен, меланхоличен и сангвиничен. В природата, както е известно, резки граници няма и затова между людете се срещат мнозина със смесени темпераменти.Доказано е ,че не само материята, и енергията преминават от една в друга ( радий – работите на физика Густав Лебон ), но че няма от друга страна взето, между силите на естеството и енергиите на духа и душата строга граница. Всичко в природата се одухотворява от св.Дух, чрез Дева. Всичко е построено по един план на единствения, между минералното, растителното, животното,човешкото и духовното няма скокове, а постепенно възвисяване. Само Бог може да превърне първите шест начала на седмо ,сиреч да създаде ,чрез мирис ( Любовта), човек с жива душа.
Движението на точката образува линия. Това движение се причинява от Единицата( според Питагора), в която има живот. На единия край (а) можем да си представим мъжкото начало, положителното, отвесът; на другия край ( б ) можем да си помислим женското начало, отрицателното, пасивното, хоризонталното. Втората половина на Божествената Същина се стреми към първата половина, като жена към своя мъж, грубо казано. ( “ Както възлюбената търси възлюбеният си между криновете “ – Песен на песните от Соломона, гл.2, ст.16 и др. ) Изразът, според християнската църква “ да търся Господа “ е стремеж на Невестата към Жениха. Изразът на духознаеца, “да търси своята половина “, означава устрема на човешката душа, която търси своя дух. Намирането става в 35 духовен клас. Сърцето е слуга на човешката душа, която жадува за своя Идеал; умът е хранилище на човешкия дух, който слиз ана земята, сиреч потъва в грубата материя, заради душата. Смисълът на душата е духът, невидимата и неопитваема мощ.
Взаимното отношение, между Душата и Духът е изразено ,чрез мистически разкази и легенди във всички религии по земята. Заради красотата на човешките дъщери, казва еврейската Кабала, синовете на боговете “ Бени ха Елохим”, загубват постепенно познанието за Единствения и падат в материята, стават идолопоклонници. Царят на боговете у старите гърци, Зевс, ражда хубавата Атина, богиня на мъдростта. Титанът Прометей откраднал огън от Зевса, за да може да направи направения от глина човек, когото Атина оживяла. Прометей страда ,прикован на една Кавказка скала, тъй както въобще страда оглабен в материята духът. Разпнатият Господ Иисус, страда за душата си – Църквата, мировата душа, според старогръцките философи. Плотин одушевява цялата Вселена е и чиста частица от божествения Разум. Река Лета, подземната река у елините, Плотин счита човешкото, в което се забравя Божествената частица.
У старите индийци Брама сътворява света, чрез посредството на Мая, олицитворение на измамливата форма. Натура Натуранс е духът, лицето на Вселената, а Натура Натурала е опакото на тая Вселена.
В съчинението на Соурт де Гебелин “ Ле монде примитиф”, се разправят твърде интересни неща от Елевезинските мистерии. Богинята Церера ( Деметра – Де или светлината и Матер – майката ) се явява майка на плодородието, покровителка на житното зърно. Зърното е разделено на две половини според определението Юпитера; Прозерпина да живее известно време у Церера, а след това у Платона – заповедника на Ада. Така и душата намираща се във физическия свят, разлъчена от небесната си родина, като отбие означения срок, трябва да се върне отново назад. Д- р Кингсфор казва, че посветените в тайните науки пренесли от Египет култа на Церера. Там в тая страна на мъдрите иерофанти, Изида символизира душата в плът, а Озирис – Слънцето на живота, духът. У старите халдеи ( Всеобща история на литературата, Карш, том І, 251) бил разпространен мита за слизането на богиня Истар в царството на сенките да търси своя любимец Дуза ( Адонис ) . Това е вариация на разказа за слизането на духа върху земята да търси своята половина.
Душата е образ Божий , а духът – което човешкия род се стреми да достигне по своя еволюционен път. Душата е Луна ( изразено астрологично ), което получава своята светлина от Слънцето. В рая – състоянието на блаженството , сливането на духа и душата в единството на любовта – духът има две реки, Физон – реката на огъня и Геон – реката на хлада; пак там Рай – по староеврейски Ган Едем – Райска градина. Душата също има две реки : Тигър – реката на материалното , която се олицитворява у евреите с водата, и Ефрат – реката на въздуха. Тия реки са символи на четирите стихии : огън, земя, вода и въздух, чрез които работят духът и душата. Това са още четирите Керубит на хозарсифа : изтичане, творение, образуване и завършек ( буква “Д” ) според Кабала.
Питагор, достигащ 25 духовен клас, определя душата като число хармонично, съставено и съпоставено и самодвижещо се. Това определение съдържа 42 % истина. Единицата е дихание, а душата – дихание от дихание.
Сократ достигащ приживе 26 дух. Клас разглежда Разумната единица ( душата Енсоф на древната Кабала, като чувственост – Дух. Тая единица е същата Монада на Фр.М.Ван Хелмон. Божествения Платон разделя мислено тая съща единица на жизнена половина и словесна душа и дух - съюзът между Практическия Разум,Правдата, Велилепието и Теор.Разум, Любовта и Крепостта.
Демокрит родоначалникът на материалистичната философия, намира , какво главното присъщо свойство на Вечната Душа е Огъня. Това твърдение на старогръцкия мъдрец съдържа 53 % истина.
Анаксимен и Диоген Аполинийски, както изобщо и много стоици, считали душата за въздухообразна същина .И това твърдение на отговаря на пълната истина , то е само 67 % от нея.
Думарх, също елински мислител, определя душата като хармония. Хармонията обаче не е стежение на Душата, а идеал ,който тя намира в Духът( това е само 44 % истина) . Така Психея намира своето щастие в Аида , любимата си жена Еврика.
Хипон има за Душата по – вярна представа, той я нарича Произволна вода ( 81% истина ) ,сравни Живата вода в Еванг. Йоан, гл.4,ст.14.
Хераклит определя душата, като движение. Това е вярно само за нейния напредък , но не е достатъчно определение на същината и . (Съдържа 59 % истина ).
Душата може да се определи като многообразна и преизобилна с разнообразни свойства красива същност, която е извор на закона за възпроизвеждане във Вселената пластична форми.
Ней е присъща ненаситна жажда ( 72%), да твори образи един от други по – красиви, по жизнени и разумни, да удовлетвори една вътрешна своя потреба – Духът. Подобно на пшенично зърно ( виж Треверанус ) тя отива на онова място, гдето ще съзнае, че запазва в себе си нещо за напред. Ней се присънва още в грубата земна материя за бъднината.
Share this page