ясновидство и духовно слухарство 

       Ясновидство и духовно слухарство в древността

      Факти и примери от ясновидството и духовното слухарство могат да се приведат още от дълбока древност. Наистина, някои от тях са преплетени с митове и легенди, но прозорливият ум би искал да отдели внимателно истината от измислицата, още повече че подобни явления и днес не са рядкост.

Оракулите в Делфи и Додона на стара Елада са били огнища не само на религия и просвета, но и места за пророкуване и предсказване. Римските и други сибили (вж изданието на Пс. О. – „За идването на Христа”, 1915 год., стр. 10-19) са играли в древността голяма  роля. Гръцките писатели Арипохий и Аполодор Еретрийски са писали за тия чудни пророчици и ясновидки. М. Варон и Фенестила, римски писатели, също са давали интересни сведенията за тях. Една от най-известните сибили е живяла в Куми, къето е предричала на Енея за пътуването му из царството на духовете (вж. „Енеида" 111 кн. от Виргилий). Тя е продала на Тарквиний Горди едни пророчески книги, т.нар. Libri fаtа1еs (книги на съдбата). Когато Атила  мислил да мине през Лех, около Аугсбург, той срещнал една великанска жена, която изглеждала „не с ума си" и му викнала високо три пъти да се върне. Когато отивал в Алезия, галският вожд Верцингеторикс се обърнал към дроидесата (пророчицата) за съвет. С нея той потеглил в открито море. Почнала се буря. Маякът бил разрушен. Друидесата предрекла, че Алезия  ще загине като тоя маяк, и възкликнала: „Тежко на победените!" Той наскърбен напустнал кораба, но решил да не се отклонява от предсказаната катастрофа, тъй като още вярвал в Бога- спасителя на хероическите народи. Скоро обаче, той станал пленник на Цезаря, който го подхвърлил на страшни мъки и унижения.

В Абисиния децата от малки готвят за лебаши (тъй наричат хората, които откриват престъпници). Говори се и пише, че тия лебаши в състояние на хипноза или сом намбулизъм откриват следите на престъпнициге и подробности около техните злодеяния  За едно дете лебаши разправят, че минало цели 16 часа  път без да си почине, отишло на местото, където се криел един престъпник и веднага го посочило.

Разказват, че в западната част на о. Борнео имало китайски предсказатели, в състояние на самовглъбяване по път устно или писмено отговарят на зададени въпроси. Бастиян и Щол са описали много факти от този  род.

Питиите и сибилите получавали дарбата да виждат духовете и да предвиждат като имали припадъци от изкуствен сомнамболизъм. Сенека споменува в трагедията си „Агамемнон" за жрица Касандра, която била ясновидка. Люксен повествува за Делфийската жрица, целомъдрената феноменка, която е достигнала до 11 дух. клас. Жана Дарк, която изгориха някога на кладата като вещица, а сега почитат в католишкия свят за светица, е била ясновидка.

М. Нострадамус, френски лекар от XVI век, е оставил написани  множество четиристишия, в които между другото се предсказват велики исторически събития. Дарбата ясновидство му била дадена вечерно време, когато седял в стаята си и гледал през прозореца.

Хенрих Цшоке (1770-1848 г.) е един от бележитите немски писатели на 19 век, известен особено със своите нравствено религиозни съчинения, е бил ясновидец. В неговите „Часове на благоговение" и „Автобиография: той описва много случки на разговори с духове. Известни са опитите на разни медиуми и ясновидци, за които се пише в окулто-мистичната книжнина. Пол Бурже, сам скептичен писател и психолог, не могъл да не признае дарбата ясновидство на медиумката г-жа Пайпер. Нейното ясновидство е изследвано от Кембриджския университетски професор Джеймс, редактор на сп. Nоuvelle Рsychologie, проф. Оливер Лодж, д-р Ходжсън и др.

В 1688 г. в Стокхолм се е родил известният по цял свят ясновидец Емануил Сведенборг, за когото Е. Барет Браунинг пише: „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот се намира във философията му". Сведенборг е бил учен и набожен човек, със силна наклоност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител чрез вяра. В съчинението си Рrincipia той прави опити да обясни системата на вселената чрез аналогия, разсъждавайки от познатото към непознатото. Сведенборг тури начало на открития,  които се усвоиха по-късно от Ла Гранж, Кант, Мишел, Мосот, Лаплас, Франклин, Ханстин, Кавендиш, Уат,  Лавуазие и Пристли. Сведенборг може да се счита с право- първия учен, който търси душата чрез анализ. Казва се че той говорел със стария си приятел Плохамер, като стоял при отворения гроб, наблюдавайки погребението на собственото му тяло, говорел с граф Ерих Брахе, когото обезглавили с барон Хорн. Ала най-интересен е ясновидския факт- описание на един пожар в Стокхолм, описан от Готебург. За тоя пожар и за дарбата на Сведенборга ни разправя и философа Ем. Кант в едно писмо до г. фон Кноблох (вж. кн. „Човек загадка" от К. дьо Прел). Друг един ясновидец с историческо значение е Яков Бьоме от Гьорлиц. За него Беатриса Ерскин съобщава: „Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата явил се при него един странник и му казал: „Якове, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се очудва". Детето размишлявало върху тия думи и,  когато станало на 25 години, видението му се открило".

И така, ясновидството и духовното слухарство, известни в дълбока древност и днес, са разширено зрение и разширен слух. Съвременната наука с проучване закона за трептенията е дошла до правилното разбиране, че човешките 5 чувства са ограничени (Шопенхауер намира, че светът е само тяхна представа) и че отиването по-нататък води към шесто и седмо чувство. Хераклит е наричал петте познавателни чувства „ковачница на лъжата". И наистина, човек, който вижда с духовни очи и слуша с духовни уши, познава друг свят, много по-добър от нашия- физическия. В такъв случай думите на древния философ Питагор, какво човек е мярка на всички неща, подразбират мъж или жена с духовно прозрение.

 

• §§

       Ясновидство в  Стария завет и Новия.

В Битие гл. 32 ст. 24-32 се разправя, че Иаков се е борил с Някой до зори и че този Н я к о й, според разбирането на еврейския патриарх, бил сам Бог. От тогава Иаков се нарекъл И з р а и л, мястото на богоборството било наречено П е н у е л.

Погледнато на горния библейски епизод критично, всеки здравомислещ човек (и християнин) ще рече, че тоя  Някой, явил явил се Иакову, е свят Дух, а не самият Бог. Бог Отец никой никъде не е видял. Моисей разговарял с него, явяващ  се при къпината, но кой именно? Христовият Дух, а не Бог Отец, Старият завет ни посочва видения, пророчески сънища, предричания, предсказания и пророчества на всяка стъпка. В кн. Йезекиил са посочени (разбира се от светъл, чист Дух) видения за славата Божия. В кн. прор. Даниил (особено 11:22) се посочва бъдещето, разкриват се бъдните перспективи за държавите, що има да се образуват. В кн. Авакум се рисува бъдната месиянска слава, когато земята ще бъде пълна със знания за Господа. В кн. Захария има пророчества за явяването на Иис. Христа. В кн. Малахия също- обрисува се още и наказанието на народите, вървещи в езически път.

В Битие XX: 3-4 се говори как Бог (сигурно чрез някой Дух пратеник) казва нощем насъне на Авимелеха, че ще умре понеже взел Авраамовата жена за своя. В Битие XXVIII:12-13 се говори, че Иаков, на път за Харан, видял насъне стълба от Земята до небето, по която слизали и се качвали ангели.

В Битие XXXVII: 5-9 Йосифа сънува пророчески сън и го разправя на братята си. В кн. Изход Бог се явява на много места Моисею. В тия явления се дават много поднобности относно нравите, обичаите, наредбите и законите на еврейския народ.

 

Целият „Изход” е израз на  еврейската старозаветна Пасха и едно иносказание за изкупването на човешкия род чрез голямата жертва на Иусуса Христа.

В кн. Левит, където се рисува примирението и очистването на Израилския народ, Господ дума на Моисея: „Обади на цялото общество Израилеви синове и им кажи: бъдете свети, защото Аз, Господ Бог ваш съм свят" (IXX: 1-2).

В кн. „Второзаконие”,където се рисува послушанието на еврейството и стават
приготовления за Ханаан, Мойсей  разкрива, че Бог е сключил по окултно-мистичен път завет на Хорив и не с прадедите (отците еврейски, а с тях, живите по Моисеево време израилтяни.                           (гл. 5). Ето едно ясновидство, което се потвърждава от множество свидетели, което е станало историческо.

В кн. Иисус Навин се рисува борбата за завладяване на Ханаан, водена с тамкашните езически народи. И тук се явява Господ (гл, 8), но сигурно е,  че това е явление  на еврейския духовен ръководител, който води евреите към заздравяване и осигуряване на отредените им места; защото Бог е любов, не може да води войни или да дава наставления и съвети за воюване. В книга „Съдии” се рисува анархията и своеволията между евреите, които нямали цар. Тука също Господ говори на Гедеона и му предава мадиамците и тяхната плячка (VII: 2).

В 1 кн. „Царства” се рисува еврейството при цар, символ на небесния Цар. Пак там, се описват виденията на пророк Самуил. Той е бил ясновидец и Господ е бил с него, понеже Самуил е слушал Божиите заповеди (III: 19). Във II кн. Царства Господ се явява на Натан  пророка  (гл.   12,  ст.  1-3) и  го праща при Давида. Сигурно, това е пратеник от Господа, защото- повтарям да кажа- тая голяма близост на  Бога до Еврейския народ и приписваните на Бога човешки неизменни занятия принизяват естеството Божие, обрисуват Господа  изключително занят с капризите на „избрания" народ. Ала „Господнето явяване" е символ на ясновидство в древността; това е израз на ясновидско прозрение, при което разни добри Духове покровители на старото еврейство се явяват и говорят за строгото изпълнение на Божиите заповеди. Тука, естествено, има от страна на духовете и субективно схващане. (Сравни  IV кн. Царства  гл. II,  23- 25, където се  изтъква жестокосърдечието на Елисея).

В „Паралипоменон”   (II кн., гл. I, ст. 7 Господ  се явява нощем на Соломона и му казва: "искай каквото желаеш, да ти д  а м.  

В „Неемия”, книга що описва възстановяването на храма  в Йерусалим, се съзира  помощта на Небето, която по интуиция се схваща от еврейските първи люде. Същото е в кн. на Товита. В книга Естир и Йудит се описва ръката на Провидението, Божия промисъл за еврейството-  един вид закрито предстоящите дни.

В кн. Й о в, която рисува изпитните на евреите, Господ говори със Сатана и го праща да изпитва праведния Йов. Днес има догматици, които  верни на буквата в Словото Божие, казват: Може ли сега в XX в. да има ясновидци? Може ли Господ чрез своите пратеници и свети Духове да взема участие в съдбата на народите? — Не. А ние казваме: Ако Бог говори със Сатана, той ще говори и със своето чедо-  човека и няма да го остави.

Исай ни дава разни  пророчества: за: Дамаск, Египет,  пустинята, долината на виденията и пр. Пророчеството- това е гарантирано съобщение, казано от свят Дух и чуто от духовния слух на един издигнат нравствено човек. Без ясновидство и духовно слухарство няма пророчество.

В Ев. Матея (гл. IV ст. 1—5) се разправя за отвеждането на Иисуса Христа в пустинята. Иисус е виждал (като ясновидец) изкусителя дух и се е обяснявал с него. Преображение Господне (Ев. Марко IX ст., 3-4) е друго свидетелство за явяване на духове. (Илия и Моисей). Има хора християни сектанти, които мислят, че Преображението Иисусово било само картина (хорама).

Ако приемем за момент, че това е само картина, защо духовете Мойсей и Илия разговарят с Иисуса? Или така се е сторило на апостолите? Но също така можело е да им се стори, че Иисус се е преобразил „съ дрехи бляскави като сняг", сиреч да са имали халюцинация. В такъв случай, трябва да отречем изцяло и факта на Преображението. Това, ако сме истински християни, не можем да сторим.

Ала във връзка с горното, явява се и друг въпрос: Илия (който се бе превъплътил в личността на Йоана Кръстител) кога се яви да разговаря с Моисея, сир. Преображението кога стана: след отсичането главата на Иоана или преди това?- Естествено, след отсичането главата му. (За тоя факт се повествува в предната гл. същото Евангелие Марка гл. 6.)

Ако едно  пророчество  е    засвидетелствуване на  факти относно бъдни събития   (Битие 49:1;  Числа 24:14; Даниил 10:14; Деяния 26:22; II Тимот.З:1), то деецът им се явява Бог чрез свои духове пратеници (I Коринт. 12:10; Ев. Лука 1:70; 2 Петр. 1:19; 1Кор.14:22). Пророчеството е ясновидство и духовно слухарство от чисти свети духове.

Които са ясновидци (каквито са били святиите в древността) трябва да знаят: а) че от Бога са определени (Йер.1:5); б) от Бога са изпратени (2 Паралеп. 36:15); в) от Христа са изпратени (Мат. 23:34); г) чрез Дух свят говорят (Деян. 1:16); д) в име Божие говорят, че от себе си не прибавят нищо (Иак. 5:10); е) с власт говорят, казаното ще се сбъдне (3 Царств. 17:1). Така е било в Евангелско време, така трябва да е и сега.

 

• §§

   Ясновидство във време.

Между многото примери и случаи, що се срещат в известната книга на астронома и психиста К. Фламарион „Смъртта и нейната тайнственост", можем да вемем следния цитат:

Една госпожа, живуща в Париж (г-жа Маришал, ул. Кюстин 20), се събужда една нощ, четвъртък на 26 Март 1914 г., под впечатлението на един ужасен кошмар. Едно привидение, широко, без форма, се явило пред леглото й, стиснало ръката й и  казало: „Трябва един от двамата, мъжът ти или дъщеря ти, да умре. Избирай!" "Да избера ли?"- казала си тя, между мъжа си и дъщеря си- това е невъзможно. „Нито единия, нито другата"- отговорила тя треперяща. "Трябва да избереш- повторило привидението. Един от двамата трябва да умре. Решавай! Кого ще пожертвуваш?" Обзета от най-болезнена скръб, пострадалата дълго време размишлявала без да може да реши. Обезумяла, тя не се съгласявала да отговори. Неизразимо страдание притискало душата. Но открито и било всичко. Мъжът й бил там,напълно здрав на 46 години, спящ до нея. Дъщеря и, коят о  дойде с нея да ми разкаже тази необикновена халюцинация, е сега кога пиша тези редове (Юни, 1918 г.) красива мома на 17 години. Обяснява се онова вълнение на г-жа Маришал. Тя имала еднаква привързаност към двамата.  

Най-после, победена от една воля по-силна от нейната и която настоявала да получи отговор, тя свършила, като казала на себе си, че майчината любов трябва да надвие и че тя би пожертвувала по-скоро мъжа си, отколкото детето си. Пет дни след това, г. Маришал, комуто тя не е разказала за този свой кошмар и който не е боледувл никога през живота си, се почувствувал уморен и  като се завърнал от канцеларията си (на подводния кабел), разболял се на легло. Повикания на другата зарань лекар не е констатирал признаци на никаква болест,а определил, че това  е лека настинка. На следния четвъртък положението станало по-сериозно, а в съботата осъденият бил вече мъртъв. „Спиране на сърцето", заявил лекарят, но и тогава никаква сърдечна болест не е била отбелязана. Кам. Фламарион е проучил внимателно тоя случай, който прибавя към 76-те подобни ясновидски сънища в книгата си „Тайнственото”. Как да с еобясни той? К. Фламарион предлага 2 хипотези. а) действие на подсъзнанието у г-жа М. ; б) явяване на дух, който е знаел, че мъжът и ще умре, та затова казва да направи избор между него и дъщеря си.

Ние приемаме второто обяснение, понеже не може на посоки да се обясни , как това подсъзнание у г-жа М. ще образува привидение, което обмислено да действува. Приемаме второто обяснение, но се съмняваме, че това е добър дух. Ако г-жа Маришал е знаела, тя би могла да отмени предстоящата смърт със  искрена  молитва и оброк.

В книгата на Гранвил Sadducismus Triumphatus срещаме един добре засвидетелствуван случай на явяване на умрял човек в изпълнение на дадено обещание. Майор Сайденхам и капитан Дайк си дали дума, че който се случи да умре пръв да се яви на останалия жив във вилата на майора посред нощ на третия ден след напущане земята. Майорът умрял пръв, а капитанут си удържал думата, но мяйорът не се явил, макар приятелят му да го чакал от 11.30 до 2 часа. Обаче подир 6 недели, той се явил много ясно в капитановата стая и му обяснил, че не му било възможно да си одържи думата, но че наистина има бъдещ живот- което види се, е било предмет на разговора им. Той не казал нищо за природата на препятствията, които не му позволили да се яви навреме, но ние лесно можем да си въобразим, че той не е могъл да повърне съзнанието си подир смъртта- или, ако е бил съзнателен, не е могъл да се материализира по някоя причина.

В кн. Glimpses in the Twilight (стран. 82) се разправя един случай на явяване покойник, някой си о. Теодср Бъкли, един служащ на Христовата църква в Оксфорд, който се явил три деня след своята смърт на приятеля си Кенет Макензи. Явяването на покойници не е рядкост (стр. 71-72 от кн. „Състояние на мъртвите", изд нa Пс. О.- IV издание, 1927 г.) С това явяване, което се основава на две условия: а) временна материализация и б) временно ясновидство, са пълни книгите по окул. мистични въпроси.

Прав е английският учен сър Оливер Лодж, който в един свой недавнашен адрес в Бирмингам относно „Нашето място във Вселената" пише: „Ако небето беше постоянно облачно, ние нямаше да имаме никакво понятие за слънцето; тъй може би има много и много неща, които ние бихме могли да видим, ако нашите чувства да бяха по-остри, и ако нищо не затъмняваше нашето виждане. Това, което виждаме и знаем, е по-всяка вероятност само едно нищожно късче от онова, което има да се види и знае".

Видимото е един свят, невидимото е друг свят, в който очите на ясновидеца надзъртат и виждат- както казва ап. Павел- „неизречими неща".

 

• §§

       Ясновидство в пространство.

В книгата  на мистер Андрю Ланг "Сънища  и  Духове" (стран. 97 оригинала) се разправя тайнствения разказ на лорд Вrougham. Ето тоя разказ в съкратена форма : „Като пристигнахме една сутрин в един скромен хотел (в Швеция) ние решихме да останем за вечерта и ни бяха дадени две удобни стаи. Изнурен от  вчерашния студ, аз бях щастлив да се възползувам от една топла баня преди да вляза вътре. И тука се случи нещо съвсем странно- толкова странно, че аз трябва да разкажа историята от самото начало.

След като свършихме гимназията, ние отидохме с Г., най-ближния ми приятел, да продължим образованието си в университета...Ние наистина извършихме глупостта да направим едно съглашение, подписано с нашата собствена кръв, щото който от нас умре пръв, трябва да се яви на другия, и тъй да разреши нашето съмнение относно живота след смъртта. Г. отиде в Индия, години се изтекоха, и аз почти забравих неговото съществувание. Както казах, аз се окъпах и докато лежах в топлата вода и се наслаждавах на топлината, обърнах глава към стола, на който лежаха дрехите ми, тъй като мислех да излизам вече от ваната. На стола стоеше Г. със спокоен поглед, възпрян върху ми. Как излязох от ваната не зная, но когато дойдох в съзнание намерих себе си прострян на пода. Видението, или това което носеше образа на Г. беше се изгубило... Толкова силно бе възбуждението ми, че записах тука цялата случка, с дата 19 Декември, и то с всички подробности, тъй като ми бяха пресни в ума.

На 16 Октомври 1862 год. лорд Вrougham цитирал това място в своята автобиография, и казва, че когато пристигнал тогава в Единбург, получил писмо от Индия, в което се казвало, че Г. умрял на 19 Декември.

В английската книга Glimpsesin the Twilight (стран. 82) се разправя  за явяване на умрял човек в изпълнение на дадено обещание: о. Теодор Бъкли от Оксфорд се явил три дни след смъртта си на приятеля си мистър Кенент Макензи. (Посоч. горе)

Пс. О. (централата), може да свидетелствува, че много нейни познати от физическия живот са се явили след смъртта си по-рано или по-късно.

Излишно е да изброяваме тук примери.

Явяване през пространство може да стане и между двама живи хора, при условия: а) единият да бъде ясновидец; б) другият да владее закона на духовното помагачество, сиреч да бъде от 16 духов. клас на горе.

Всеки ученик на Обществото за психични издирвания и духознание трябва да иска и търси духовните дарби, а особено от 10 дух. клас на горе. Тия дарби се дават от Небето, то е щедро, но иска се, щото ученикът да знае, за какво му е една дарба и как може да си служи с нея.

Обикновено един дух се явява материализиран, за да стане видим и да проси помощ от земните жители. По-напредналите души се явяват по-рядко. Един ясновидец или духовен слухар всякога може да види около себе си духове чисти и не чисти. Последните са повече.

Ако един дух се нуждае от помощ, трябва да му се помогне, като се разучи неговото положение.

Добрите и светли Духове се явяват на ясновидците, за да обяснят някои тъмни страни на живота, да насърчат един народ, да подтикнат човечеството напред; по същия начин те се явяват насън на по-голяма част от човеците, тъй като през  време на сън ние сме обърнати към царството на невидимите сфери.

На нуждаещите се духове, явяващи се във време или пространство,  можем да помогнем твърде много по следните начини:

а) молитва искрена;

б) оброк- помощ на бедно семейство, дете сираче  или друг  нуждаещ се;  в) палене свещ в църква пред олтаря (пред иконите на Св. Богородица и Иис. Христа). Добрите и светли Духове ни помагат за духовния и материалния напредък.

За предпазване от лукави духове си служим със заклинания и молитва.

 

• §§

     Сомнaмбулизъм

Докторът по философията и виден окултист Карл дьо Прел в кн. си „Магията като естествознание" (гл. III) изяснява така тоя въпрос: „Отвъд световното битие не е нещо друго, освен като част от това световно битие, лежащо извън нашите чувства, и душата пак участвува в него, макар и безсъзнателно за нашето чувствено съзнание. Сомнамбулизмът ни доставя, до известна степен, съзнание за отвъд световното битие  и нашата душа. Материализмът нищо не може да утвърди, освен туй: смъртта е прекъсване на нашето чувствено съзнание и на неговия материален носител. Ала той не може да обясни, какво е това свърхчувствено съзнание и неговия свърхчувствен носител. Следователно, проблемът за безсмъртието отново оживява и се нуждае от нови издирвания, при посредничеството на които трябва да бъде изяснено, дали решението е в полза на материализма или не".

Сомнамбулизмът е вторичен, по-дълбок сън. От обикновен сън, чрез магнетични паси (в разстояние от 15- 20 минути до 20- 27) се достига до сомнамбулистичния. Има ли свърхчувствено, по-голямо (по-разширено) съзнание в това сънно състояние? С други думи, има ли през това сънно състояние прояви на ясновидство и духовно слухарство? — Има. За това свидетелству ват многобройни факти. Карл дьо Прел в кн. си „Мистика у старите гърци" изтъква, че някой си Робинзон показвал наклонности, напомнящи Сократа с неговия даймон (дух). За Гаспар Хаузер се разправя, че имал в сомнамбулистично състояние такава чувствителност, че различавалъ златото, среброто, желязото и стъклото, които били закрити, без да знае той, с книга; същият е усещал протегната за ръкостискане ръка на разстояние 250 крачки. Всеки човек, според него, имал особена миризма, различавана от ноздрите му във време на вторичен сън (Sphinx V). Сомнамбулата на д-р Депина искала джобен часовник и с нокти е стъргала неговата златна повърхност; в будно състояние тя имала парализирани пръсти. Същата е различавала в изкуствен сън лошо позлатените часовници, дори и тогава, когато в бодро състояние ги вземали за истинско злато. Една сомнамбула на Шардел (вж. книгата му „Физиоложка психология" на фр. ез.) искала да й поставят в ръцете по една златна  монета, за да могат ръцете й да се размърдат. Райхенбах е доказал, че количеството и качеството на едно вещество, разглеждано от сомнамбули, има значение и се определят скрити свойства. Д-р Барт чрез сомнамбулизма се убедил в истиността на хомеопатията (проф. Бутлеров — „Антиматериализъм в науката"). Той вземал на посоки разни лекарства, без той или сом намбулът да четат надписите и си правел бележки: в сомнамбулно състояние се давали точни указания за действието на всеки лек. Сименс още в 1833 г. давал на сомнамбули да опитват разни средства (във вид на екстракт- мокър корен, декокт или тинктура) и те са узнали свойствата им. Още в XVIII столетие Тарди (Таrdy — „Еssait sir la theorie du somnambulisme magnetique”) е изказал убеждение, че един сомнамбул, изправен пред купчина лакове, ще избере безпогрешно подходящия, както едно куче намира слабителната трева. На един египетски фелах, потопен в сомнамбулизъм, дали на ръце малка аптечка с 25 отделения, за да избере за себе си лек. Като се допрял с ръка до разните лекарства, той избрал подходящото (Библиотека относно  магнетизма, год. VII, фр. изд.). Прав е Бом. Парацелз като дума, че за да се излекува един болен, трябва да се лекува не физическото тяло, а астралното. От там може да се извади заключение, че хомеопатите не грешат, считайки Парацелз за свой наставник.

Юстин Кернер е показал верен път за изучаване скритите свойства на растенията, като се придържал от посочванията на сомнамбул. Една негова сомнамбула казва: Всеки път, когато във време на магнетичен (с паси) сън държа във всяка ръка едно растение за известно време, аз прониквам в него така, сякаш по жилите и формите на листчетата мога да чета, какви свойства и сили то  обладава.

Д-р Фрапар още в 1839 г. предлагал да се възползуват от лечебните способности на сомнамбулите за изучаване безкрайно много малки дози лекарства и той казва, че тая интуитивна медицина би отстранила всяка друга система за лекуване (Frappart-Lettres sur le magnetisme et somnambulisme).

Катерина Бейтлер, като е стъпвала на сол в сомн. сън, чувствувала е солен вкус в устата си; гипсът е предизвиквал свиване с треперене в шията; от допиране желязо и сяра, тя усещала хладина по езика си. (Fischer — Der Sоmnambulismus). Така се явява в подобно сънно състояние ново чувство, сиреч обемът на съзнанието се разширява. „Значението на такива сомнамбулистични състояния - казва о. м. философ К. дьо Прел — изтъква човека на бъдещето. Те се различават от тия, що биват наричани хистерици.

В безсъзнателното (сомнамбулизъм, транс, спиритизъм, екстаз) лежи неизвестния корен на нашето собствено същество, което при по-нататъшно биологично развитие ще  излиза над повърхността и ще става видим. Само чрез външни факти подозира душата и нейните скрити способности, душа организираща и мислеща).

От горните примери, които всеки ученик на окултизма може да подкрепи със свои, иде да се заключи, че в човека се крие зародиша на ясновидство и духовно слухарство.

Още древния Плиний в своята „Естествена история" (XXIV) разправя за мистична ботаника и терапия, и ако понякога се запознаем с одичните свойства на веществата, то и нашата медицина ще направи крачка напред от фармакохимията към фармакодинамиката. (Сравни съч. д-р Юз и друго на д-р Фарингтон- Фармакодинамика).

Сомнамбулите говорят, че виждат, обоняват, усещат вкус при пълно отсътстствие на съответните чувствени органи. Одът (лъчистата материя според Райхенбах) се вижда от слепи в тъмна стая. (Опита на Райхенбах със слепия столар Болман).

„Може да се докаже по опитен път- дума авторът на „Магическа физика'',- че нашите чувствени възприятия се основават не на органите на чувствата и не на техните нерви, а на одичното нервно чувство". С други думи, чувствителността се крие в астралното тяло на душата.

 

• §§

     Ясновидство чрез сънища

В кн. „Състояние на мъртвите" (издание Пс. О.- 1927- стр. 67-74, § 10) аз посочих 2 примера от 2 различни източници (църковно догматичен и спиритичен), където е засвидетелствувано явяването на покойници при 2 условия: а) относителна материализация на явилия се  и б) ясновидство на лицето, което наблюдава и изучава.

Вземаме от кн. „Тайнствено" на К. Фламарион следните примери:

„Тоя факт намирам да заслужава вниманието ви. Г-н Дестрюбе, капелмайстор на 14 полк, човек, който напълно заслужава доверие, веднъж нощно време, ненадейно се пробужда от един глас, който го викал по име: —Нарцис! - Като чува тоя зов, Дестрюбе, който добре  познал гласа на баща си, се изправя на леглото си. Това става между среднощ и 12 1/2  часа. Подир няколко часа Дестрюбе получава телеграфично съобщение, че баща му умрял именно през нощта в оня час, когато чул гласа му.

Дестрюбе, който беше с гарнизона в Сел-Максант, отива на погребението, във Вобекур (Меза) и там узнава, че последната произнесена от баща му дума била: —„Нарцис".

Ако тоя факт може да ви бъде полезен за  вашите интересни издирвания, считам се честит да ви го съобщя, а другарят ми Дестрюбе е гогов да потвърди всичко гореказано. С о р и е, (Капитан на 137 пехотен полк във Фонтане- ле Конт, Вандея).

На 22 Януари 1893 г. ме повикаха телеграфически при леля ми, стара жена на 82 години, която се разболяла няколко дена преди това. Аз заварих леля си в агония, почти онемяла вече и веднага седнах до главата и, с намерение да я не напущам. Часът към 10 вечерта ненадейно я чувам да вика с необикновено звучен глас: — „Люси! Люси! Люси!"

Скачам и като се приближих до болната, убедих се, че тя е изгубила съзнание и вече хърка. Подир 10 минути тя издъхна. Люси беше другата братовчедка и кръщелница на леля ми, която рядко я навиждаше, така че старата не веднъж се оплакваше за това на пазачката си.

На другия ден аз казах на братовчедка си Люси: —„Навярно вие се зачудихте, когато получихте телеграмата за смъртта на леля? Тя ми отговори: —Ни най-малко. Аз очаквах това. Представете си, вчера вечер, часът към 10, когато аз спах дълбоко, бях ненадейно събудена от лелиния глас, който ми викаше: —"Люси! Люси! Люси!" Подир това аз цялата нощ не можах да затворя очи."

Ето ви един факт, който ви съобщавам с пълна достоверност, но моля, ако смятате да му дадете гласност, да турите само началните букви на името ми.

П. Л. Б.

„При баща ми служеше някога, като работник, някой си Фотрак, добър човек, голям шегобиец и с весел характер. Макар, че постоянно правеше пакости и лудории, всички го обичаха за  веселия му характер. Нещастният, след като служи 7 години в Сенегал, спечели си треска, малокръвие и най-сетне охтика. Баща ми измоли да го приемат в болницата на Гранвил. Той там се лекува три месеца преди да умре.

Редовно, всяка неделя, баща ми отиваше да го навижда, за да поддържа бодростта на духа му, и му носеше по някой подарък.

Веднъж, в понеделник, на другия ден от посещението, баща ми и майка ми ненадейно се пробуждат от едно силно чукане по кревата, от към възглавницата. —Какво е това?- извиква майка ми, странно уплашена. — Чу ли ти това чукане? Баща ми скрива уплахата си, но става от леглото, запаля лампата и поглежда часовника, - колко е часът. —Знаеш ли- казва той на майка ми, бори ме едно предчувствие, дали не е умрял горкият Фотрак? Той обеща да ми извести това.

На разсъмване баща ми замина за Гранвил. Като влиза в болницата, макар че било рано, поиска да види Фотрака. Отговарят му, че той свършил през нощта в 2 часа, т. е. тъкмо в оня час, когато баща ми беше така неочаквано събуден от чукането по кревата.

Аз много пъти съм разказвал тая случка, но на нея се е гледало скептически и ме наричаха суеверен. Но и аз сам казвах на родителите си:—„Това е едно просто съвпадение, кошмар, кой знае какво е". Обаче баща ми всякога възразяваше: —„Не, ние не спахме, нито азъ, нито майка ти".

Фактът си остава неуспорим. Ах, да можехте с тия ваши издирвания да хвърлите що-годе светлина върху тези увлекателни загадки!"          Бушар

(Пощенски чиновник в Гранвил, Манш).

Баща ми, в 20 годишната си възраст, веднъж нощувал самичък в горния етаж в къщи, когато ненадейно, подир среднощ, се зачува страшен трясък и входната врата цяла се отваря с шум. Баща ми се събужда и скача уплашен. В това време дядо ми, който спял на долния етаж, повиква баща ми и започва да го пита не е ли излизал той из къщи и защо вдига такава врява. Баща ми бързо слиза долу, учудвайки се на това чудно приключение. Без да разбират нищо от станалото, баща и син заедно затварят входната врата, залостват я и се връщат на леглата си. Но подир малко врявата се повтаря. Баща ми и дядо ми, уплашени,  пак се присрещат при входната врата, която те пак затварят внимателно и подир това втори път си лягат. Но ето и трети път вратата се отваря с трясък. Най-сетне завързват я с едно дебело въже. Останалата част от нощта минава спокойно. Подир няколко време, получава се писмо, с което се известява за умирането на дядовия брат, преселен в Америка. Датата на умирането се съвпада с деня, в който се е разиграла гореописаната случка. Разказваха и туй, че тоя ми дядо силно желаел още веднъж да види брата си в Елзас. По едно време си помислили, че вече е умрял, но той ненадейно отворил очи и казал: —„Аз ей сега направих едно дълго пътешествие, бях у брата си в Брюмат". Подир това той умира.       Каролина  Бешли

„Аз се запознах с един аптекар, на име Контамин, който живееше в Коментири (Алве), и от него чух за тая случка, за истиността на която той гарантира. При разказването й той едва се въздържаше от вълнение.

Веднъж, като седи в спалнята си срещу  огледалото и обува обущата си, той ясно вижда в огледалото, че вратата зад него се отваря и в стаята влиза един негов близък приятел, във фрак и твърде елегантно пременен. Г-н Контамин се обръща да подаде ръка на другаря си, но, за чудо, в стаята няма никого. Тогава тичешком излиза от спалнята и започва да пита слугата, който в това време бил на стълбата. —Срещна ли г-н Х. . ., който сега излезе от стаята ми? Къде отиде той? —Никого не съм виждал, уверявам ви. —Та той ей сега беше при мен! —Аз съм напълно уверен, че никой не е нито влизал, нито излизал. Г-н Контамин онемява, слисва се и предчувствува, че има нещо да пати. Проверява и узнава, че приятелят му, след като извършва едно случайно убийство, се самоубил, за да избегне съдебното преследване, тъкмо в оня същия час, когато се случило видението. В минутата на самоубийството той бил облечен в ония дрехи, с които е бил видян в огледалото.

             Булнуа (Учител в Порт Сен Максанс).

„Една позната на мене дама, твърде разсъдлива, сериозна и умна жена, ми съобщи тоя факт, като се обзаложи с честна дума за истиността му.

Като осиротява, тя се сгодява за един чужденец г. С, когото горещо залюбва Но той по никой начин не можел да получи съгласието на родителите си за този брак. Най-сетне, кое от предпазливост, кое от дотегване, тя се оженва за един с преминали години човек, който тъй също искал ръката и. Тя постъпва честно и вече не се среща с първия си годеник, който пък се връща в отечеството си, но тя не престава да мисли за него. Веднъж, влизайки в стаята си, ясно вижда първия си годеник, прострян на дюшемето, в кърви, като мъртъв. Тя изкрещява и се приближава, за да се увери, че това не е халюцинации. Подир един миг всичко изчезва и мъжът й, който идва като чува вика й, нищо не вижда.

Тя веднага си помисля, че с г. С. навярно се е случило някое нещастие, но няма възможност да се увери в това, понеже не знае къде живее той. Но подир няколко дена тя се среща с един от познайниците на г. С. и той й съобщава, че на другаря му дотегнал живота и свършил със самоубийство. Познайницата проверява датата на видението и на смъртта и излиза, че те съвпадат."

 

• §§

       Критика и ясновидство.

Критиците  на ясновидството се основават уж на здравия научен метод, на научната критика. Неотдавна в Съветска Русия излeзе от печат книгата „Прорицание и ясновидство", от Aлберт Мол, председател на Берлинското психолог. общество. Книгата е напечатана с цел да се oбори ширещия се в руската земя окултизъм; в същност, обаче, прочитането на тая книга, в която оборванията на ясновидството са слаби и ненаучни, създават в края на краищата убеждение, че критиката не обхваща всички явления и не критикува нищо.

Критикуваните прибягват до разни, смешни дори тълкувания само да оборят ясновидството и духовното слухарство. Мол привежда такъв пример (стр. 5, руското издание): вие сънувате, че ви боли хълбока, разбуждате се здрав, но подир един два дена вие се поболявате от плеврит. Причината е ясна: у вашето подсъзнателно „аз" е повишена чувствителността и то е разпознало болестта преди да се изясни на вашето съзнание.

Авторът на горното обяснение не се сеща, че това не е никакво обяснение- с единъ хикс да се обяснява друг хикс. Ала ако това могъщо „подсъзнателно "аз" се втурва така неочаквано в нашия живот, особено при метапсихичните (тайнствените) явления, то не можем ли да извлечем следното правдоподобно заключение: могъществото на душата е голямо, душата е изучена само в нейната повърхност, а глъбината й по казва нейното безсмъртие; щом пък това безсмъртие е факт, за да бъде достъпна и след гроба на мислящия разум, тя си служи с ясновидството и духовното слухарство.

Противниците на ясновидците казват преди всичко, че то е изкуство на измамници. Тия измамници са ловки и наблюдателни като Шерлок Холмс, а вярващите (така се предполага) са наивни и слеподоверчиви. Ала ако ясновидецът е дал редица факти, с които е заинтересувал „слепите духовно", няма защо да се съмняваме в неговите твърдения. Най-после пътя на ясновидството е ясен; той е достъпен за всички, по него са повикани мнозина да вървят. Човек не трябва да бъде лековерен, но и фактите не е потребно да отхвърля. „Всичко изпитвайте, доброто дръжте"- дума Евангелието. "Истината е тайна, на лъжата краката са къси". В старите карти по география над Херкулесовите стълбове написвали: „Тук свършва света"; материалистите, на които им се иска да няма безсмъртна душа, посочват пътя на науката, твърдейки: „със смъртта на тялото свършва всичко".

Трето „критично"  обяснение дават  противниците на  о.  м. учение:  нашите мисли неволно се отразяват в мускулите.  Чрез това се обяснявали някои явления  относно "четене на  мислите" и много явления на спиритизма. Мнозина критикари се основават на драмата на Л. Толстой „Плодове на просвещението щението", където бележитият писател осмива лековерието на някои спиритисти. Ала това не е бъркало на Толстой да приема, че душата е безсмъртна и да говори за лични видения. (Кн. "За идването на Христа", II издание Пс. О. - стр. 41).

Хората на науката като тип, що се отнася всякога критично, ценят формата у нещата или явленията. Ученият пита, подобно евангелския Тома Близнец: "Коя е причината на това нещо? Как се е случило? Какво може да се знае от това?"

Окултизмът, що почива на факти от тоя или другия свят, не може да не е съгласен с научния метод. Ясновидството е дарба, чието обяснение се налага. Когато окултната школа на Питагор открила денонощното въртене на земята, общественото мнение в Елада се възмутило и изплашило. Дори Платон и Архимед не са възприели тая теория, а астрономите Хипарх и Птоломей се смяли над тая „нелепица". Днес никой гимназист не отрича, че земята се върти.

Ясновидството един ден ще се преподава като учебен предмет в гимназиите.

з) Условия за добиването му.

Прочутият Калиостро в писмото си до френския народ (Лондон, 20 Юни, 1786 г.) разказва за бъдещата революция с такива точни думи, с каквито се говори за минала случка. Той пише, че Бастилията ще бъде разрушена и на нейно място хората ще се разхождат, че над Франция ще владствува цар, който ще отмени кралските заповеди, ще свика народното събрание и т. н. Лахарп (Оеuvres chоisies et роsthumes, Раris 1806 v.) разказва в своите спомени за оня пир в началото на 1788 г., когато пророкът Жак Казот предсказал революцията и съдбата на присътствуващите с поразяващи подробности. „Те всички ще видят революцията, Кондорсе ще се отрови, за да се отърве от джелатина, Шанфор ще си пререже с бръснач жилите, но ще умре 2 месеца след това. Николай ще издъхне на ешафода, Байли-също, херцогиня Грамон и др. дами ще бъдат отведени на същия ешафод със завързани отзад ръце в позорната кола; кралицата ще сподели същата участ; само на краля ще позволят да се изповяда, преди да го убият; сам Казот ще умре от ножа на джелатина; всичко това ще стане не по-късно от шест години".

Ясновидството се открива чрез чувството и се контролира чрез разума. Ясновидецът казва: „Виждам това, което философът съзира чрез своя разум зад явленията на живота". За какво  може да ни послужи ясновидството? Народните пророци и ясновидци, които до сега са работили в България като: Кортеза Стефанова, Георги Сотиров, Георги Нанев, Влайо Жечев и мн. други са използувани от широките народни маси за следното: а) полезни съвети и опътвания; б) засилване на религиозното чувство; в) лекуване болни; г) откриване кражби, скрити предмети и пр.

Ясновидството свързва практичния живот с науката и религията. Във „Витлиемска звезда" през I — VIII годишнини са печатани много научни и религиозни статии, сверени чрез ясновидство и духовно слухарство. Ясновидството е дарба, а не способност. То се дава от невидимия свят на ония лица, мъже и жени, чрез които Небето иска да прояви своята воля и своя закон.

Всяка епоха на възраждане се е отличавала със своите пророци и ясновидци. Примери: Казот и Жана д' Арк във Франция, Данте в Италия, Сведенборг в Швеция, Фредерика Хауфе в Германия и пр. Небето дава ясновидство, ако се нзпълняват от ученика окултист следните условия: а) да бъде милостив и снизходителен към хората, а строг към себе си; б) да има любов свята и чиста към всичко живо; в) да обича и почита Бога; г) телесна и душевна чистота; д) пост без хляб и вода (сравни поста на Иис. Христа в пустинята); е) сърдечно моление.

Към горното може да се прибави и тая необходима бележка, че епохата, в която сега живем (идването на Лаодикийската църква- Откровение от Йоан II: 17) способствува без друго за дарбите ясновидство и духовно слухарство. Съвременният човек е богат с технически  познания, разбогатял с наука и изкуство, от нищо земно не се нуждае, но е иначе злочест и клет, че около него има много сиромаси и болни; съвременният човек е сиромах религиозно, сляп за духовния свят, гол по липса на добродетели и дарби.

Развоя на  мистицизма и окултизма ще ускори дарбите ясновидство и духовно слухарство.

Ясновидство - това е разширение на зрението. За да види човек с физически очи трептенията на ефира трябва да се движат от 400 до 700 трилиона в секунда; за да види човек с духовни очи трептенията на ефира трябва да се движат най-малко 900 трилиона в секунда. (Сравни стр. 173 от кн. 12 Зодиак. знакове). Духовното слухарство- това е разширение на слуха. За да чуе човек с физическо ухо трептенията на ефира трябва да се движат от 32 до 32768 в секунда; за да чуе човек поне астрален глас нужни са ефирни трептения над 75000 в секунда.

Още на времето си Джордано Бруно е изказал следната вярна мисъл: „Раждането е разширение на центъра кьм окръжността, животът- задържане на кръга, а смърт- свиване на окръжността към центъра." Едно съпоставяне по аналогия на горната мисъл с ясновидството, последното би гласяло: „Дарбата ясновидство и духовно слухарство е разширение на познавателната човешка способност от физическия свят към духовния, ясновидският живот е задържане между два свята. Смъртта на човека, ясно е, не съществува. Ясновидството е дарба на по-чувствителни натури. Не може да бъде ясновидец човек- престъпник и нравствен безобразник. Ала ако е дадена дарбата и ясновидецът охладнее към духовното, загази в духовния живот, в такъв случай ще бъде търпян от Духовете до някое време, след което ще бъде наказан и дарбата му отнета. Примери: х. Ганчо Илиев, Кортеза Стефанова и др. Дяволите не виждат светлите възвишени Духове, а само схващат тяхното присъствие.

Физическият свят, такъв какъвто е, е смесица от ангели и дяволи. Един ясновидец вижда тия две раси и разбира тая смесица.  

Ясновидството е дарба, която се дава в горните духовни класове. Ала ясновидците що са се насърчавали до сега в страната вън от о. м. школи, са били от 4-5-6 дух. класове. Кортеза Стефанова, която почна от св. Дух и свърши с преклонение пред попщината, бе през апогея на разви тието си в 14 дух. клас. Тя бе почнала от 4 дух. клас. Божеството е като атом, а движещи се в него, като електрони. Ясновидството е зрение, което съгласува света на електроните със     света на Атома.  Духовният човек  не го хваща зараза от разни болести. Само слабо духовните се заразяват, за да изкупят своето неверие и своята греховност. Ясновидецът предпазва  човеците от разни болести. Най-добрият начин да си припомни човек миналите животи- това е спокойно съзерцание, тиха мисъл в уединение. Ясновидецът може да си припомни или да припомни на други миналите съществувания. Най-добрият начин да се сношава човек с духове е чистосърдечното моление. Ясновидецът знае силата на молитвата и познава кога се моли човек искрено.

Някога кардинал Нейман е казал: „Никога не съм грешал против светлината". Ясновидецът с пълно право може да повтори същото, защото той знае различните видове светлини.

Жозеф дьо Местър вярва и допуска, че провидението постоянно се намесва в личните човешки съдбини. Ясновидецът и пророкът знаят, че в редки и особено важни случаи Бог се меси в съдбата на людете.

Германският лектор по химия Кваде твърди въз основа на собствени преживявания. че в молитвите си ние  общуваме не направо с Бога, а с подчинени нему духове. Всеки добър ясновидец може да потвърди това. Ясновидецът може да различи свещеното изображение в гърдите на човека, Божественият дух, който е гаранция, че човек се различава от животното и има безсмъртна душа.

За обикновеното зрение е достатъчно триизмерно пространство. За ясновидеца е нужно четвърто измерение на телата, тъй добре описано от Цьолнер в неговата кн. „Трансцедентална физика". По отношение ясновидството авторът на о. м. съчинение „Светлина от Египет" пише: „Какъвто предмет и да ни се представи, в същност той не е такъв, тъй като всяка молекула, влизаща в неговия състав, образува  атомна система, прекомерно малка, от атоми съперници, които се обръщат около техния първоначален атом, сиреч непроницаемата точка на всеки кристал. Между тия атоми има пространство. Това именно свободно, междинно пространство е четвъртото измерение". (Сравни стр. 111- 116, кн. "Състояние на мъртвите", Пс. О.) Ясновидецът прониква в това 4° измерение /пространство/ , в туй библейско „нищо". Лека полека 45° в дясно и 45° в ляво започват да се явяват точици, фигурки (обикновено змийчета), сетне облаковидни фигури, които с времето стават като естествените по-големи, ясни и живи.

От облаковидните фигури излазят човешки фигури, които заговорват. Говорът на един дух е тих, слаб. Ясновидецът и духовният слухар трябва да знае да се съсредоточава (вж. първия урок „Какво трябва да зная", изд. Пс. О.), за да може да избягва възможните грешки. Често  пъти силната светлина,  идеща от духа, се явява изморителна за очите на ясновидеца: явяващият се отвъд световен интелект сякаш иска да преспи ясновидеца, да го обсеби. Ала последният трябва да издържа. Сериозни запитвания се продължават от 5 до 30 минути. Ако се явяват лукави духове, пропъждат се със заклинания и молитва. Ученикът - окултист трябва да бъде внимателен, вежлив с Духовете и да скъпи времето им.

Астралният и менталният мир изобилства от различни багри. Значението на цветовете е показано в о. м. издания на  Пс. О.