За семейството | aleksanderkrustnikov.com

За семейството и детето

ЗА СЕМЕЙСТВОТО И ДЕТЕТО

“ Всеки дом се устройва от някогo , а устроител на всичко е Бог “

( Посл. Евреи,гл.ІІІ – 4 )

От двустранното изучаване на човешкия живот, материален и духовен , и от изучаване човешкия род през разните епохи на неговия развой, дохождаме до онова първично организирано , общожитие, наречено семейство.

Още от първите времена описани от Библията и др. свещенни книги, се вижда , че въпреки завидното положение на нашия праотец Адам ( битие ,гл.ІІ, ст.20 ), който се е чувствал , като цар на природата и е давал имена на животните , той се е чувствал самотен , уединен. С Бог, той не е могъл да се мери, него не е могъл да има за другар, макар да е чувствувал неговата близост и благосклонност; с останалия свят на живота, наистина, Адам се утешавал, ала само до негде: нему душата жадувала “ помощник приличен нему”. Понататък разказът на Библията , една хубава и нагледна притча за първите прояви на вечните Божествени сили Любов и Мъдрост, ни говори, че Адам паднал в изстъпление ( транс ) и от ребрата му било извадено едно, от което била направена неговата другарка Ева .

______________

( Първоначалните елементи, това са Любовта и Мъдростта, те не са били еднакво поставени в необходими условия, изисквани от еволюцията, ето защо в това състояние няма още ни любов, ни мъдрост в проявен вид. И азът не може да познава щастието , тъй като не е още изпитал противното нему състояние. Това аз, не може да схване покой, докато умората не му даде да го почувства . Реалната любов не може да съществува за него, тъй като няма противоположните условия, необходими за това да се познаят и отличат делото на любовта. Мъдростта в това състояние е също скрита, защото азът , не обладава никакви средства за да достигне познанието на нещата що го заобикалят. И ето защо ние виждаме този духовен атом в това невинно състояние , в което Всемогъществото Божие го е създало. Това е първият духовен Адам. Различните серии състояния, през които трябва да премине това божествено аз, за да породи своята душевна сфера само със средства необходими за това, за да пробуди вътрешните възможности за пола. Когато това бива достигнато, божественото аз , става бременно от двете форми на собствения си ограничен живот; тогава именно се раждат двете души – близнаци, елемент мъжки и елемент женски на неговото същество. В кн. Битие ,те са представени, като Адам и Ева, не знаещи ни добро , ни зло.- из “ Светлина от Египет” )

__________________________

Този прост разказ за сътворението на жената ни дава идеята за възникването на първоначалното семейство. От размишленията върху Декартовата философия, която възкресява наблюдателната метода и докарва доказателства за Бога от съществуването на мислещото Аз ( cogito ergo sum ), може да заключим за началото на семейството. Идеята за двойката – семейство ,ни е дошла от подлунният свят, където са живели Адам и Ева, преди да се явят на земята , за да изкарват с труд прехранат си. С други думи семейната двойка описана от Битие ,гл. ІІІ, ст. 20- 24. В първия случай имаме едно двучленно семейство без деца; във втория Адам и Ева, стават човеци в обикновенната смисъл на думата, подобни нам и Ева се нарича вече майка на всички живущи, начало на земния човешки живот. В първия случай в жената пасивното начало се явява като неразвит зародиш; във втория случай жената се явява изпълнителка на един велик закон – въплъщението на човешките души. Изучаването на човешката душа ни навежда на факта, че идеята за семейството е вложена в ума a priori, преди всеки опит. Тая идея, да се изразим с думите на Ем. Кант и всеобща и необходима; това е едно необходимо разумно схващане , обектът на което не може да ни се даде от делничния опит. Религиозно взето, семейството е установление от Божествен произход и думите на св. Писание : “ заради това ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи при жена си, и ще бъдат двамата една плът.” ( Битие, гл.2,ст.24), са думи свещенни и вечно истинни. Отхвърляме или не значението на семейството, приемаме или не, че то е патриахално( с годподство на мъжа ) или матриархално ( с господство на жената – майка ), ние не можем да отречем неговото историческо съществуване и априорен произход. И в неговата най – проста форма ( двойката мъж и жена ) се съдържа понятието за Божествената същина с нейните две половини : Любов и Мъдрост. Ето причината за неговото съществуване. Ако Лайбниц твърди, че нищо не е дошло в разума преди да бъде по рано в чувствата, по въпроса за семейството имаме следното положение: основата на едно семейство е любовта, най - сложното и многоценно чувство. Любов към самия себе си не е още любов; това свято чувство по състав е ¾ от взаимност, обективизация на благосклонност, обич, привързаност към едно друго себеподобно аз, което ни служи за разтуха, делене скърби и радости в живота. Това чувство на любов ни дава доказателства за разума, образование преди всеки опит, че семейството е понятие, което човек си донася още от невидимия свят заедно с рождението.

Хобс, който преди Лока е казал, че няма никакви понятия за душата , които по – рано да не са съществували в усещанията, дохожда до заключение, че усещанията са начало на идеите, Ако приемем това твърдение, което се нуждае от едно разяснение, ще дойдем до следната истина: идеята за семейство е дошла до разума на безсмъртната единица от усещанията на видимата и невидимата природа. С нашите 5 чувства ние знаем , че човек не живее сам, а по двойки, свързан с Божествени и човешки закони; същите 5 чувства ни показват, че и животните по стъпките на човека се водят по същите закони. С шестото обаче чувство – ясновидството, ние виждаме около нас и над нас, в другите светове мъже и жени, разумни двойки, които живеят с връзките на някое земно семейство в най – чист вид; отвъд ние виждаме идеални семейства, у които естествено не можем да предполагаме полово чувство , а само Божествена розова или вишнево – червена любов.

Семейството в неговия произход и неговата същина е неизменна и винаги съществуваща организация на напредващия върху физическите и духовни светове човек. То е неизменно въпреки опитите на някои учени да го обезличат в човешката мисъл или да го третират като буржоазна отживелица.

Единицата – бащата – Бог, това е израз на началото, свещенното число на единството според Питагор. В природата ние забелязваме следния факт: твърдото състояние на тялото преминава в течно, а течното – в газообразно. В Божественото област това отговаря на следното начало: Отец – Син; преход между двамата – Дух Свети. Във физическата област бащата – майката ; преход между двамата е детето.

Семейството, според Кабала ( Кабала или устното предание служи за определяне на съкровенното същество, установено от Мойсей, по очертание на несътворените същества. Според нашето мнение това е едничкото учение високо и синтетично и затова достатъчно за понятията на запада. Кабалата е наука за душата и Бога във всичките им съотношения. Тя учи и доказва, че всичко се заключава в Едно и Едното във всичко; ползвайки се благодарение на аналогията, да се изкачим от образ към принципа, или от принципа да се спуснем към формата. ( „Първи сведения по окултизма” ,Папюс ) е израз на закона за тернера ( троицата ): 1. Бащата, член активен ,монадата. 2. Майката, член пасивен, диадата. 3. Детето ,съединителна връзка между 1 и 2. Същото са поддържали Питагоровите последователи, Египтяните, Евреите, Индусите.

И тъй първом имаме единицата или възвръщането към единицата. Това е първата обществена молекула или бащата. След това следва пасивна съпротива на тая молекула или жената. Третата по ред е резултат от двете съпротивления или с други думи – различието, детето.

Клетката , човечеството, планетите и слънцето са разновидности на неизменното единство във вселената. Ние знаем, че клетките, като се групират последователно образуват органи, а органите от свой ред образуват отправи, отправите в съединение представят индивидиума. Това е човешката прогресия. Индивидиумът обаче, не е нищо друго , освен една клетка от цялото човечество. Човекът , като се групира образува семейство; групирането на много семейства съставя род; много родове образуват народ, - отражение на цялото човечество.

В книгата на соц. писател Шарл Алберт “ Свободна любов “ се изказва следното съждение : “ Еднакво здраво основана върху икономическата независимост на съпрузите един към друг, свободата да разкъсват брачният договор ще бъде повече от писана в закона; тя ще премине в нравите. Няма вече да се вижда странно, както днес, дори и ако жени минават през временни съединения, преди да попаднат в окончателния съюз, оправдан от едно истинско съгласие на характерите и взаимност на симпатиите. Всичката работа е да се реалилизира този брак. Не е толкова важно дали това става наведнъж или един или повече опита. В същото време ще изчезнат смешните предразсъдъци, свързани със същата категория от идеи , като направим предразсъдъка за девствеността на жената.” Също такива възгледи за “свободата” на жената поддържа и друг известен социалдемократ Авг.Бебел – “ Жената и социализма”.

Ако тия нрави за свободна любов между половете, което е равносилно на разюзданост в семейството се срещат в буржоазията, соц.демократите не биха се забавили да ги окачесвят като разврат. А какво ли име да им прикачим ние, когато те се насаждат от хора на т.н. “ идеи за свобода , равенство, братство .”

Съвременното семейство без разлика дали е буржоазно или друго е разрушено из дъно. Идеалът на Шарл Алберт е постигнат напълно. Тамянът с който се кадеше по – рано за чистотата в любовта, на добрите семейни нрави, днес се употребява и от скапания буржоа и от разюздания социалист и напомня за едно наказание от самото естество, което би поставило всекиго на мястото му.

Днес от изток до запад , от болшевишка Русия до цивилизована Франция и по – нататък се принася жертва на порочната, извратена любов между половете. Храмът на Венера е синоним на най – изтънчения блуд. Днес отношенията мужду мъжът и жината минават главно, да не речем изключително, под знака на порок. И когато се забавляват децата, момчета и момичета и са далеч още от полово развитие, в техните игри и забави няма невинността на по – раншното време. Съвременният брак между мъжът и жената е чисто и просто угода животинската природа. С клетва или без клетва младата двойка, като пристъпи пред олтаря на задомяването, ще си прави различни сметки: а) кой кого да надхитри повече, като вземе и използва от друга страна материалните богатства; б ) кой кога да измами, като под булото на брака се потулват най – груби нарушения на физическите и нравствените закони.Невинността на брака, за която Иисус Христос говори като за тайнство, не е вече невинност на “ две гърголици или две гълъбчета “.

Виновни ли са буржоата за такъв брак? – Виновни са, защото където и да отидат и каквото и да вършат , те го правят за пари, тия поклонници на Мамона. За тях няма чест, святост, невинност, неприкосновеност на семейното огнище, понеже си въобразяват, че всичко е достъпно за тяхната кесия. В същност , обаче, те падат толкова ниско, щото в повечето случаи, като отнемеш парите на такива негодници, тях за нищо не ги бива. Синовете на богаташите още от крехката възраст свикват да гледат на бедните момчета, слугини, камериерки или гувернантки, като на предмет за удоволствие. И ако буржоазията си криви душата да обвинява социалистите основателно или не, че искали да делят жените, тя няма право , защото безчестница не може да говори за чест.

Виновни ли са социалистите за разюздаността на съвременният брак ? - Виновни са , защото където и да отидат сред простолюдието на проповед, дават лош пример и насърчават идеите на Шарл Алберт и Бебеля. Опитите, които препоръчва съчинението “ Свободна любов”, не могат да стават за семейния живот: мъжът и жената не са кръпки на някоя вехта дреха, че да се отпорят и зашият на друго място.

Фр.Кирхнер ето какво препоръчва за избягване бъдни конфликти между мъжа и жената: “ За това необходимо е , щото младите влюбени да се познават от дълго време преди сватбата. Всеки човек е малко актьор, особенно жената; всеки изглежда в общество ,театър, концерт, не такъв, какъвто е в къщи при обикновенният живот. Тъй като с жената ще прекараме по – голямата част от живота си в къщи, то не трябва да се поддаваме на онова впечатление , което тя ни произвежда в обществото. Някое момиче, което се явява на бала , като ангел, в къщи се превръща на дявол. Добродетелите, които украсяват домашния живот и на които се гради щастието на брачния съюз, не се познават в танцовалната зала. Онзи, който се е заинтересувал за някоя девойка, трябва да се запознае с нея по – близо до къщи, в делничния, всекидневния живот, а не на вечеринките, когато тя се е готвила с цели часове за пред едно голямо общество. Както се държи тя към родителите, братята и сестрите си, тъй ще се държи и по – късно. Ако роклята и е чиста, спретната и проста, обръщенията скромни и същевременно непренудени, естествени, отнасянето към подчинените – добродушно и сърдечно, разговорът неотегчителен и съдържателен; ние имаме вече главните условия за един щастлив брак. Най – важното е разбира се – да любим и да ни любят. ( Кн. „Път към щастие”) .

Опознаването на мъжът от жената и на жената от мъжа ще бъде занапред извършвано ,чрез ясновидство.

Добрият ясновидец не може да се лъже за своето познание. Подобно на Иисуса Христа, който е познал вътрешността на човека ( Ев. Йоанова, гл. ІІ, ст. 24 -25 ) , такъв ясновидец не се доверява на външни свидетели и наблюдения, но се доверява на своята надеждна дарба. Тая дарба ще възпита съпрузите в искреност, най – новата добродетел, както я нарича Фридрих Нитче.

3. Никога на трябва да се забравя, казва окултистът Т. Карлел в книгата си “Етика на живота”, че съществуват идеали; ако хората престанат да се стараят да се приближат до идеала, тогава на всичко ще настъпи край. Неминуемо.” Хората съставят семейства. Семействата имат необходима нужда от идеал. Два идеала има едно образцово семейство : любов и мъдрост. На първата се явява носител жената, а на втората – мъжът. “ Да бъдат и двамата в една плът”, сиреч любов и мъдрост да не се делят. Иисус Христос в Новия Завет е изразил това със следната аналогична заповед: “ Бъдете хитри , като змиите и незлобливи като гълъбите ”. Духовната хитрост е свързана с мъдростта; духовната любов е неразделна от незлобието. Гълъбът е символ не само на любов, но и на незлобие.

Една българска подумка казва : “ Два остри камъка брашно не мелят “ Ако тия остри камъка в семейството са мъжът и жената, семейството се разстройва , разваля. От мъдростта на мъжа и любовта на жената произтичат и други духовни връзки, които свързват членовете на едно семейство. Окултно – мистичните идеи имат за резултат добродетелите. Духовната сила е определила първоначално при сътворението на видимите и невидими светове, добродетелта любов. Това е първото движение от бездната на невидимото към разнообразието на видимото. Истиното , която носи мистичното блаженство , е въплъщение на любовта. Мъдростта, която в Адама преди изтъплението е била в покой, е законът, който прокарва в световете любовта. Милостта, която е близка сродница на любовта, е целта на творението, а правдата изразена в детето, е мярка за приложение на пропорциите във Вселената. А понеже човек е малкия свят ( микрокосмос), в него трябва да има всички добродетели, работещи в ред за доброто, вярното и хубавото. И мъжът и жената трябва да имат ред, по който да следват своя земен и духовен живот. Редът на идеите ще им даде тласък на любовта; редът на техните дела ще ги запознае със истината; редът на техните постъпки ще има за резултат хармонията на душите в семейството; редът във всяка работа, съгласна със съвестта и угодна Богу, ще създаде правилност и равновесие в живота на семейното гнездо.

Като се следва този ред препоръчан от една окултно мистична школа, ще се избегнат много грешки злини и пороци. Има ли желание за духовен напредък у мъжа и жената? - ще се избегнат тогава, чрез взаимни отстъпки по – нататъшни спречквания и недоразумения. Наистина където има огнище, там има и дим: ще се случат понякога и неприятности в едно семейството, но това ще бъде като изключение, а не правило. Ако духът по своя път минава от шеметните впечатления на световния живот, чрез пъстротата и разнообразието им към прозрачност и отсъствие на впечатления, първичната социална монада – семейството ,минава по същия път. Буйността на младата възраст и лудориите на младото време, постепенно се заместват от мъдростта на зрялата възраст. Младата двойка лека полека поумнява : животът налага своята опитност, чиято есенция е мъдростта; животът заставя неопитното семейство да изглади своите недостатъци и в общението със себеподобните да заздрави любовта. Колкото по – нататък отива развоя ,толкова повече външния свят ( вечеринки, театри, танци и пр.) отстъпва място на вътрешния: възпитание на децата, грижи за семейството, образование, уголемяване на материалния и духовен живот. Животът става по – смислен. Мъжът се превръща на един мъдър другар, а жената на една любяща другарка. Апостол Павел в посланието си към Тита ( гл.ІІ ), съветва духовния брат да вразумява младите жени да любят мъжете и чедата си, за да не се охулва словото Божие(ст.4-5). Павел съветва ,чрез Тита и момците да бъдат целомъдрени. В хубавия си роман “Семейно щастие” ,Лев Толстой изобразява Левин, как се изповядва на жена си за нечистия си живот преди женитбата. Толстой, както и апостол Павел са прави да изискват целомъдрие не само от жената , но и от мъжа. Главата на едно семейство трябва да отбягва младежките похоти и да следва правдата, вярата , любовта, мира със всички тия, които призовават Господа от чисто сърце ( Към Тимотея, гл.ІІ, ст.22).

Равенство между мъжът и жената не може да има , както разбират криво някои застъпници на съвременното феминистко движение. Политически права на жената не са толкова необходими, когато даже за мъжете парламентарните нрави на някои места се виждат отживели времето си. Но даже и да приемем, че една жена ще има глас да бъде избираема и избирателка, какво ще и помогне това, когато не знае каква яхния да сготви на мъжа си или ризата му да зъкърпи. Жената е силна в своята област , която се освещава с нейната стихия – любовта. И всички дела, които имат близост с това велико чувство, като възпитанието на децата, вътрешният ред на домакинството, готвенето ,прането и др. повече подхождат на жената, от колкото на мъжа. Мъжът е външното министерство на тая малка държава, наречена “семейно огнище”, а жената – вътрешното министерство. Възпитанието на децата би трябвало да има сътрудничеството на тия две министерства, задоволство и радост на целия дом. “ винаги да се радват “, както препоръчва Апостолът ( Първо посл. Солоняни, гл. V, ст. 16 ).

Един баща не трябва да се кара за дреболии в своето семейство, да се сърди на жена си ,( жената се явява всякога центъра на елемента – любовта в човечеството. Нейните мисли и желания са показатели за нейната мисия на земята. В нея ние виждаме природата нежна , подчиняваща се, любяща и стремяща се да приведе към спокойствие и хармония положителния и агресивен ум на мъжа. В нейното деликатно естество ние виждаме съсредоточието на грижите и майчинската любов. На физическия план тя – по – слабата част н адвойната душа със своята физическа слабост съставя великия център на духовната сила – “ Светлина от Египет”,стр. 58 )да хули, бие или псува. Такъв рано или късно го очаква същата участ. “ Уважавай жената – съветва окултистът Сент Ив Д` Алвейдър – реалното присъствие на природата е в нея. Иоанас, пластичната сила на природата обитава в нея и там и е приятно. Руах, духът , любовта, слиза от небето да си отпочине и заиграе в нейното сърце; великата тайна на създанието и се усмихва в лицето на едно дете когато една душа, слязла в нея, я гледа през очи.”

Себелюбието на мъжа ( В мъжа ние виждаме положителния агресивен властелин. Той е тая част на душата, която непрекъснато изследва природата, за да намери мъдростта. Волята на мъжа е електрическа, проницателна, експанзивна. Волята на жената напротив, е магнетична, притегляща и плодотворна. Туй доказва, че тя представлява от себе си противополжните полюси на творческите природни сили. – “ Светлина от Египет”, стр.58 )е вредно не само за него и обществото, но и за семейството. Той не трябва да гледа само за себе си, но и за семейството си. ( Посл. Филипяни гл.ІІ, ст.4 ) Фридрих Ницше препоръчва на всеки мъж , отивайки при жена да не забравя камшика( “Тъй рече Заратустра” ), но тоя съвет съвсем не е философски и приложението му докарва само свади и караници в къщи. Ако един мъж е способен да предизвика любов у жена си със своето благородство, мъжество ,мъдрост и др. подобни качества, това е гаранция за нейната вярност.

4. И тъй семейството е такава окултно – мистична организация, при която сътрудничеството на мъжа и жената почива на взаимно разбирателство и благословия от Горе : всеки в тази организация служи по повеля на облагороденото си сърце, не със скръб или принуждение; защото Бог обича оная двойка мъж и жена, между които има разбирателство и онова семейство, което следва божествените и духовни закони на драго сърце.

Днес семейството досущ не е такова: то стои далеч от идеала. Образцово семейство няма нито буржоата , нито ония които искат да минават за техни превъзпитатели – социалистите. В едно семейство, особено при възпитанието на децата, вярата е надеждно средство, религията и законът Божий една необходимост. У семейството на буржоата тия добри средства отдавна са станали скелет без душа; лошият пример на мъжа, който пиянствува или блудства, често пъти със знанието на жена си, която е принудена да търпи неговите слабости заради децата, довежда до разнищтване на семейните връзки. Същото нещо става и с жената, която мечтае да живее “ свободно”, “ еманципирано” на друга страна, по същия начин. Децата на такива родители се възпитават само на външно приличие, как да се държат пред гости, да знаят някоя и друго фраза от чужд език, да имат едно лустро пред хората; в душите им обаче, няма нито един идеал, освен оня, който живият пример на разединените родители им показва. И това семейство, тая клетка на целия народ, се разбива, единството му се губи, а заедно с това се губи и всяка надежда за щастлив семеен и обществен живот.

Българското семейство, па и всяко друго семейство у европейските народи, няма правилно и целесъобразно възпитание. У нас младежта е на кръстопът, защото децата растат без надзор, без добри примери и без страх Божий. А какво ще рече това Страх Божий? За някои изразът “ Страх Божий” е повече отрицателен от израза “ Диктатура на пролетариата “. Страхът Божий е дисциплина, която прави да оздравяват нашите нравствени рани; страхът Божий е лекарство на тия рани и творец на добро духовно здраве.

Ако целта на една брачна двойка е раждането и възпитанието на добри бъдни граждани, у нас тая цел далеч не е постигната. Гледането на децата и горе - долу сносното им възпитание бе предмет за загрижване през турско време в епохата на Възраждането. Героите на българщината ,като Ботев, Левски, Караджата, П.Славейкови др. са отраснали под сянката на честното и скромно българско семейство. Нашите бащи и майки от оная епоха нямаха толкова много изкуства за обучение и възпитание, липстваха театри, концерти, вечеринки, кинематографии и пр. които днес вместо мощно средство на семейството ,често пъти , за жалост , се явяват негов враг, съзнателно или не.

Днес децата живеят в една душна безнравствена атмосфера. Външната политическа и обществена разпокъсаност на народа се прелива и отлива в семейството. Болестта на клетката се пренася по целия организъм. Сега мъжът и жената, налегнати от тежките условия на живота и обезличили всяка следа от религия и нравствен закон, считат раждането за тежко бреме, а отглеждането на децата за непоносимо. Нашият икономически и обществен живот, който за присмех наричат демократичен, радикал – демократичен и социал – демократичен, в значителна степен е отхлабил идеалните възгледи у младежта. Съвременният живот на младото поколение е една подлунна мъгла, наситена с незадоволство, свади, отчаяние и омраза. Днес всеки потчен младеж става краен социал – демократ , комунист, анархист и пр. и пр. , а за нравственост, религия и окултомистицизъм и реч не може да става. Разпуснатост в нравите – това е звярът, който дава сила, и власт, и въудошевление.

Едно голямо зло с неравните и безумните , направени по грубо материалистична сметка бракове. Това е водовъртеж, от който няма излизане. От тънки сметки по разни зестри, от пазарлъци между зетя и тъста, които заглушават “ любовта на двойката”, няма спасение и оправа. Жената трябва да се купи от бъдния мъж – ето отвратителното и неприлично дело на модерния брак. Частните договори за покупка и продажба на сгради , ниви и пр. стават при много по – нравствена и чиста атмосфера, нежели тия мръсни съчетания на “светия” с “ патка”, както язвително нарича бракът в днешното общество Фр. Ницше. Сметкаджийството в брака е едно зло, против което всеки окултно – мистик трябва да се бори. Сметкаджийството убива следите на всяка чиста любов. А сърце хладно и сурово, което смята бракът като щастлива лотария не може да привлича благословията на невидимите приятели. “ Не ми се харесва сърце, което остава хладно и сурово на млади години”, казва Гьоте.

Има различни видове неравенства, които пречат на щастливия брак : неравенство в икономическо отношение, неравенство в години, неравенство в идейно отношение. Една груба ,невежа и назадничава жена, която би могла да помогне на един образован и високоповдигнат мъж ? Как ще възпита своите деца? Те ще бъдат чужди един на друг, чужди по дух и разединени. Семейния живот на такива не може да докара щастие. Сократ е страдал от такава жена; също и Гьоте с Христина Вулпиди. Фр. Кирхнер сравнява мъжът и жената, свързани по сметка, като чифт съпрегнати коне.

Между мъжът и жената , нужно е да има пълно доверие. Хула , клюкарство и свади ни правят не само смешни пред хората на вън, но и в семейството, за което се грижат духовете на прадедите. Между мъжа и жената не трябва да съществуват тайни: приятности и неприятности взаимно се споделят.

От чистото приятелство зависи продължителността на здравите семейни връзки. Половата наслада, поставена за цел, а не за средство, докарва отвращение един от друг. Целта на съвместният живот е нравствено усъвършенствуване и развитие, и сериозно занимание с децата в повеите на Духознанието.

5. Равностранният триъгълник ( Различаваме три вида светове, които отговарят на тройката : а) мир висши; б) мир среден; в ) мир нисши. Висшия мир се характеризира у човека с главата, която съдържа : а) духът, намиращ се в нея;б)отразен живот; в ) тяло отразяващо се. Средният мир се характеризира в гърдите и той съдържа: а ) отражения на съзнателния дух; б ) ограничения на живота; в ) отражение на материалното тяло. Най – после в низшия свят или стомаха също намирама тройно подразделение. Като групираме всичко ще получим следната схема: а) главата : нервите – духът – умствения живот; б ) гърдите: кръвта – чувството- органически живот; в ) стомахът : червата – инстинктът – животът на клетките.) е синоним на идейното равновесие и символ на бащата, майката и сина; триъгълникът, който се превръща в квадрат означава съществуване на един съюз между идеята и формата или активната единица в семейството от висши порядък : 4 .

И тъй понятието “ баща “ е дейно и се изразява с едницата; понятието “ майка “ е пасивно и съответства на двойката; понятието

“ дете “ е средно и се изразява като взаимодействие или противодействие на първите два 1 + 2 = 3 . Развоят на едно семейство – това е числото 4, законът на кватернера. Различието или несъгласието между семействата или съперничеството помежду им се изразява с 5. Задругата се изразява с числото – 6, родът с числото – 7, несъгласието между родовете с 8, народност – 9, народ – 10.

В една стара алхимическа книга има следното : “ трябва тройката да стане проста единица, чрез четворката”. (L`Ombre ideale de la Sagesse universelle 1679 г.) Евреите са изразявали едно от най – святите имена на Божеството с четири букви, от които едната се повтаря два пъти – ieve = ive.

Полът се съдържа в скрито състояние в Божественото “аз “. Любовта и мъдростта били поставени и съсредоточени в Адама. Тоя духовен атом не е могъл да знае щастието от реалната любов и реалната мъдрост, понеже е нямал противоположни чувства за сравнение доброто и злото. Ала все пак Адам е имал нещо, което му липствало: нуждата от себеподобен другар. Вследствие на тая нужда и за да се развият по – добре във физическият свят любовта и мъдростта, да се изтъкне тяхното достойнство и тяхната мощ, станало е разделение на половете. Изваденото ребро от Адама и проявената Любов. Адам и Ева, тия две души близнаци, на духовната област са израз два лъча от Божественото Слънце, мъжки и женски. “ Мъжкият елемент”, казва се книгата “Светлина от Египет” съдържа част от женски елементи, без които той не би могъл да въздейства на женските елементи; женският пък лъч на свой ред обладава частица положителни качества. Те представят слънцето и луната в творението на Божественото аз; и като се обосят ,тия души - монади не престават да бъдат вечни и бесмъртни, както и Азът , който ги е извикал на живот. Душите – близнаци не могат да бъдат нито погълнати, нито унищожени от времето или вечността.”

Мъжът и жената трябва да живеят един за друг, в едно общо сътрудничество, полезно за целия дом. Нито той, нито тя са безгрешни ангели и, следователно , и двамата имат недостатъци, що трябва да поправят. Може мъжът да изостава назад и да не схваща доброто, което братя и сестри по дух му пожелават; той ще схване това добро с помощта на вярата си и разбрана съпруга. Има една българска поговорка, която най – много подхожда тук : „ Ръка ,ръка мие,а пък двете лицето.” Ръката ( лява или дясна, това е един от двамата другари. Лицето – това е семейството, за което се грижат и двамата. Мнозина схващат понятието семейство , почиващо на полова основа, това не е истина, защото временното не може да поддържа вечни или повече продължителни връзки. Връзките между мъжа и жената са отчасти полови, по – голямата част , лъвския пай са духовни. И като така, за мъжа и жената важат думите на Апостол Павел към Галатяни : „ Ходете по дух и няма да извършвате похотите на плътта. Защото похотта ,похотствува противно на Духа, а Духът противно на плътта, а те се противят едно на друга, щото да не правите това, което искате. Но ако се водите от Духа не сте под закон. И делата на плътта са явни : те са прелюбодейство, блуд, нечистота, похотливост, идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, раздори, ереси, завист, убийства, пиянства, кощунства и подобни на тях, за които ви подсказвам, както и предрекох, че които правят такива работи няма да наследят Царството Божие.” ) Посл.Галатяни, гл.5 : 16 – 21 ).

И мъжът и жената трябва да се пазят от гореспоменатите пороци, ако искат да работят за своя развой и за оня на семейството.

„ Женитбата между мъжа и жената е съединението на най – висшите вибрационни продукти на Любовта. Мъжът е главният продукт и представител на центробежните, а жената на центроустремителните и тенденции. И двете тенденции са представени в душите на всеки един поотделно, но в различни степени.( Д-р Лумис)

Какво нещо е зло от нравствено гледище ? – Всяко нещо , което отрича съвършенството и вечното благо. И библейското запрещение на Адам и Ева де не ядат от дървото на доброто и злото ,предполага един малък недостатък у щастливата райска двойка : ней липствало търпение. От него се появило злото във физическия свят.

И в едно семейство трябва да се внимава : често малкото камъче притуря колата. От дребни неща се пораждат големи недоразумения и разпри, които напокон разстройват семействата. Грамадното количество разводи в „ цивилизованите „ страни е вярно мерило, че дребните семейни недоразумения се раздухват до степен на грехове и престъпления. Много пъти взаимните отстъпки са най – доброто лекарство на тия семейни болки. Ако съвременният свят има толкова много, които предизвикват справедливо повика за радикални реформи, за обнова издъно, много естествено, че и съвременното семейство се разяжда от същите недъзи, които докарват парясването на съпрузите.

Новото окултно – мистично семейство няма да бъде такова. Окултистът знае, че мъжът и жената са две половини на едно и също Божествено Аз. И у мъжът и у жената има Дух Святий, който трябва да се развие и добие простор. Мнението, изостанало от времената на патриархалния строй, че жената не притежава душа, е глупаво и недостойно за един разумен човек.

Развоя на семейството е свързано с благоволението и благословението на Небето. Мъжът и жената са длъжни да помогнат, чрез задължението на тайнството брак на ония духове, на ония духове, които съставляват видимия и невидимия род. Понеже всеки човек се нуждае от храна и всеки дух търси подкрепа на своите близки за своя нравствен напредък. В такъв случай покривът на домашното огнище дава подслон на много нуждаещи се духове, на духове, които искат да достигнат чистотата на светиите. Може мъжът и жената да не съзнават добре смисъла на тайнството брак, но любовта, която според Ламартин е душа на душите и същество на съществата, се раздухва от нашите невидими приятели за успеха на техните души. За хората на брака, любовта е наслада, за духовете, които очакват въплъщение на земята ,чрез брака семейните връзки скриват мъдростта с тихото веселие.

„ Думата брак, казва д – р Лумис в книгата си ” Практически окултизъм”,е обоснована върху числото две, чието тайно значение е не само двойствеността, но и разделението. В практическият живот твърде често означава саморазделение, вместо едно пълно единение, съвършенство и обединение на две сърце, което се подразбира от истинската женитба, както и нейното число 10. Десет е съвършено число. То е съединение на седемте проявени принципа от съвременния мъж и трите непроявени на Божествената Любов, които се проявяват от жената. Само такова съединение на две сърце е женитбата, и само когато числата са представени по такъв начин, последващата работа в проявеното щастие и истински успех става нагледно. Съвършената женитба, както и съвършения кристал, може да се образува само когато всичките и елементи са надлежно представени в химическия състав и са в прави съотношения един спрямо други.”

Тия думи имат пълно приложение към окултно мистичния развой на семейството.

6. Една персийска поговорка казва : „ Не бой се – и в живота, и след живота нищо не може да има и не ще има, освен добро.”

В брак трябва да встъпват само те, добротворците, защото само те ще могат да помогнат на домашните превъплатени духове, сиреч на своите деца. Ако бащата е зъл, всяко благовестие за дома се прекратява. Ако майката е зла, същия лукав дух действа да се пръсне тоя дом, да царува разделението и да се подбие всяка цена на брака. В света още няма закон, да се запрещава брак между злите, но би трябвало да има, защото един зъл баща или една зла майка не ще възпитат добри и примерни деца. Ако обществото не може да търпи един учител пияница и иска неговото уволнение, как може да търпи един подобен баща, който ще вкара още по – зле в пропастта цяло едно семейство ?

В брак трябва да стъпват само ония, които имат духовна премъдрост и духовно разбиране. Такъв човек не може да даде криво възпитание на децата си. Духовния баща се моли и се труди за духовното преуспяване на своето семейство. Духовната майка е одобрена от Горе за възпитателка на синове и дъщери. Духовното разбиране и схващане работи, ако не е ясновидство, е дейност сходна нему. Духовното схващане, което цари в едно домочадие, е равносилно на гибел за лукавите и пакостни духове наоколо. Духовен мъж и духовна жена не извращават половото съвукопление в срамотии и неестествени съединения.

В брак трябва да стъпват само ония, които са здрави физически. Здраво тяло – здрав дух. Окултистът знае връзката между духа и тялото , знае наследството и онова добро или зло влияние, което майката и бащата, чрез телата си оставят в дар на децата.

Различните болести на половите органи са едно ужасно зло. Войните напоследък, които внесоха една голяма нравствена поквара в семейството, увеличиха числото на венерично болните. Сърцата се тровят от отровата на телата. Физическата мръсота не може да не докара и духовна мръсота, духовно падение. Тежко и горко на онова семейство, гдето някой член страда от ужасния бич на някоя полова зараза. Всяка благословия от Небето се вдига от такъв и неговото съществуване е проклятие на неговите близки.

Развратниците трябва да се далеч от брачното ложе. В І послание към Коринтяни, гл.7, Апостол Павел, добре препоръчва в едно семейство, в което мъжът ще познава само една жена и жената ще познава само един мъж. Това е единството на брака. Многоженство или многомъжие е начало на разврат. Незачитането на жената у мюсюлманите се дължи на полигамията. Християнският брак ,осветен от любовта на двойката и благословията от Горе, е основата на едно щастливо семейно огнище. Безбрачието между монашеството днес е синоним на разврат. Поповете, които у православните се женят само веднъж в живота си, а у католиците са безбрачни , съвсем не могат да са в състояние да спазят завета на св. Апостол Павел в І посл. към Коринтяни, гл. VІІ, ст. 32 – 34. А щом е така нека попове и владици се женят както миряните. Привидно безбрачие е по – греховно от явен блуд.

Семейния човек е длъжен да се покорява на добродетелите. Мъжът трябва да бъде смел, мъжествен, мъдър, мълчалив, постоянен, вярващ, човек на надеждата, целомъдрен; жената трябва да бъде кротка, смирена, любяща, вярна, постоянна, милостива, целомъдрена. Днес жената стои много ниско на общественото стъпало. Има вече жени, които се борят за права и свободи, като тия на мъжа. Не е лъжа, обаче ,че слабостта на жената в много случаи е по – силна от силата на мъжа. В живота народната мъдрост е измислила следните поговорки : жена и да се кара, пак мъжа ще прекара; жена върже главата на мъжа; жена мъжа не бие, но лесно му навива; жена си крие злината ,като котка ноктите; жена иска всякога по нейната да става; един женски косъм е по – як от четири коня ; жена му чини два града; жена къща отваря , а не затваря;

Не трябва да се жени оня, който няма добри ангели пазители или добри духове помагачи. Такъв в брака си създава нещастници. Първо трябва възпитание на духа, че тогава женитба за земен живот. Жена, която от дома на баща си не може да гледа къща, у мъжови си няма да се научи. „ Женско чедо – дясна ръка. „ Тъй казва народът за скопосна жена, а на някои места в България , изразът „ жива ,като сърна”, се употребява за пъргава жена.

Жестоките, коравосърдечните, лишените от милост не са годни за семеен живот. И мъжът и жената ,трябва да се проникнат от дълбокото съдържание на Псалм 136. На Божествената милост те са длъжни да научат и своите деца; за това и за усвоение на нравствения закон те са избрали това семейство и са дошли гости на земята във физическа плът. „ Невежата зависи от условията, в които живее, а мъдрият сам си избира тия условия.” ( Д – р Фр.Хартман )

7. Тайната на любовта е по – велика от тайната на смъртта. Смъртта е само временна промяна, любовта е вечна и силата и не спира пред гроба, а продължава отвъд. Само оная част, която принадлежи на половото чувство, се свършва на земята; другата част, която у духовните люде бива по – съществена, продължава от планета на планета и от век на век. Пример : романът на Дук де Помар „Безсмъртната любов”.

Целта на семейството е детето и неговото възпитание. Да се даде възможност на земята за проява на един невидим наш приятел – ето смисъла на земните семейни връзки. Половото съединение, което мнозина от света считат за отредена от естеството наслада, има за последна цел потомството.

Както за разгадаването на нравственото съзнание , така и за разгадаването на любовта са необходими да се изучат по – предишните съществувания на човека, защото от тях ни идват придобитите и на лице склонности, в които характерът е обграден с множество странични явления. ( виж книгата „ За Любовта „ , изд. Пс.О.).

Човекът е резултат на три фактора : а) наследственост, която носи сетнините от минали животи – съдбата; б) приспособяване на духа в средата ( семейство, общество,народ и др. и в ) Божествен дух, който се явява съединителна брънка между веригата на миналите духовни придобивки и опитност със закона за приспособяване или средата.

Миналите животи – това е времето, когато бяхме в скръб, когато за своите грехове се обличахме във вретище и когато с пост смирявахме душите си. Това е нашата съдба, която през сегашния живот сме дошли да изкупваме. ( От гледна точка на нравствеността, човек стои още невисоко. Ако се вгледаме във всички обстоятелства, ще ни стане ясно, че животът ( светския) иначе и не може да се слага. Работата е в това, че ниските фази на съседно духовно напластяване в действителност реагират с такива също свои фази. Тогава фазите се унищожават. В света напр. срещу разбойника, най – доброто средство се явява оръжието. ( Клин с клин се избива- бележка на преводача ) . Ето защо за подема на нравствеността, необходимо се явява наказанието, приблизително тия същи фази, в които пребъдва душата на престъпника и провинения. Не веднъж се е изказвала мисълта, че мнозинството не грешат и не извършват най – тежките престъпления, само защото не им се удава удобен случай. С други думи, главно, за да не последва наказание. С това трябва напълно да се съгласим, понеже към нашата съвременната нравственост в пълна мярка е приложимо изказаното съждение, относно еволюцията – тая нравственост се поддържа на сегашното равнище само чрез взаимопринуждение. „ Миров процес „ – В.Рейзнек ) .

Скръбта, глупостта и мъката са изпълвали дните на съдбата ни. Руският писател Гогол, сравнява съдбата с глупава пуйка. А целта на нравствения човек е да се избави от ненужните отличителни белези на съдбата – скръб, глупост и мъка и да ги замени с окултно – мистична радост, мъдрост и облекчение. Ето благородната задача на родителите : те не трябва да бъдат само творци на физическите тела за своите деца, а творци духовни, създатели на чисти характери и подбудители на духовен напредък. По такъв начин децата ще минат под закона на благодатта, в който се заключава истинското семейно щастие.

По нататък, приспособяването на духа в средата, като се започне от детството, юношеството, възмъжалостта и се свърши със зрялата възраст, е борба на духа с материята. И тая борба продължава дотогава, докогато човек излезе победител със своя дух. И колко радостен бива в оня ден, когато може заедно с Роберт Саусел да рече : „ Моят ум е цяло царство за мене.”

Добрите родители подпомагат чрез изпитани, възпитателни средства борбата на своите деца.

Божествения дух, който най – напред действува ,чрез първичните внушения на съвестта, се поселва в човека след мъчителните, но радостни напокон усилия на девет духовни класа. Крайната цел на тоя окултно – мистичен труд е Евангелското изречение на Господ Иисус : „ Аз и Отец едно сме.” За да се изобрази Божествения дух в децата, изисква се да има същия дух в мъжа и жената.

Вън от тия 3 съществени печалби в областта на духа, няма други нито за семейството, нито за децата. Безумието на родителите или тяхното неверие ще докара същото у чедата.

Наистина Апостол Павел в посланието си към Колосяните гл. 3,ст.20, препоръчва на децата да бъдат послушни на родителите си във всичко, защото това е благоугодно Господу, но ако родителите са дотам самозабравени, че учат на зло децата си, последните не са длъжни сляпо да изпълняват техните заповеди. И Апостол Павел, знаейки, че и самите родители се нуждаят от съвет, препоръчва им в същата глава ( към Колосяни, гл. 3, ст.20 ) ,да не дразнят чедата си. Въобще в делото на възпитанието трябва да се вземе една Божествена мярка, а не човешка несъвършена. Това трябва да става толкова повече, че често пъти се наблюдава разделение на възпитателния метод : бащата ,например държи децата си строго и ги бие, а майката е малодушна пред тях и се прави, че не вижда техните постъпки. Без съмнение, липсата на единство в делото на възпитанието, докарва онова, което не трябва да бъде – обезценяване на добродетелите. Това пък, не е печалба , а загуба.

И родителите и децата е необходимо да жертват на Божествената правда, да се надяват на Господа. Днес има пълно разкапване на семейните връзки.Лошите примери на родителите се приемат с още по – голямо усърдие от децата. И така целия род тъне в злото и спира своя духовен развой. И какво се постига в края на краищата? – Покварата от семейството минава в обществото, а от обществото – в народа. А народа, който зле страда от лукави духове, не може да се надява на Господа и не може да се укрепя в милостта му. Ако едно дете живее в духовно семейно гнездо, то рано или късно се прониква от чистата подлунна атмосфера. То става добър момък, мъдър мъж, И такъв мъж не може да не възкликне с онази фраза, що срещаме в древното Таро :

„ Никога не съм могъл да се начудя, че съм се родил в най – почтено място и в най – честито време.” Човек може да се роди в едно бедно семейство. Това може да е добре за духа. Човек може да се е родил между богати родители. Не всякога това е за полза на духа, макар , че мнозина човеци ламтят за световно богатство.

Истинската семейна печалба реализирана на земята е : да се възпитат добре момчета и момичета, та един ден да се хранят с „твърдата” храна на горните духовни класове и да имат обучени чувства да разпознават доброто и злото.

8. Много и разнообразно е влиянието на света върху семейството и неговите обитатели. Много и различни трябва да бъдат духовните средства, за да се предпази едно семейство от световната поквара.

Ако човек е смъртен, сиреч ако не е разбрал законите на Божествения вечен живот, той се подчинява безогледно на всички световни обстоятелства, без да ги разделя на добри и лоши, полезни и вредни, нравствени и безнравствени. А когато е вече разбрал тези закони, той се бори с помощта на невидими Помагачи, с участието на Бялата ложа на страната на доброто. Софокъл в трагедията „ Едип в Колона „, твърде умело е изобразил не свободата на обикновения човек, живущ не по благодат , а по обстоятелствата на своята мъчителна съдба. Един захипнотизиран субект се подчинява безпрекословно на внушенията от страна на магнетизатора. Също такова е влиянието на съдбата. Но когато един магнетизатор се опита да внуши някоя престъпна мисъл на един захипнотизиран, нравствен сюжет, той ще срещне упорита съпротива от страна на спящия, съпротива която се основава на сбора от нравствени дисциплини в душата му. Ето тука е свободата на волята, която се бори с обстоятелствата и ги надвива или видоизменя в своя полза.

Редица многобройни опити с хипноза, които някои учени материалисти се стараят да използват за детерменизма на волята, ни натъква на едно интересно явление : при възвръщане на спящия в минали преживявания, настъпва един момент, когато не магнетозаторът влияе на приспания, а наопаки – преспания в дълбок сън влияе на магнетизатора и не слуша вече никакви втълпени идеи. ( Виж сп. Задгробен мир, год. І, кн.8 и 9, стр.396 ). И тъй свободата на волята зависи от познаването на вътрешните окултни закони : колкото един човек знае съкровения живот на природата, толкова той е високо нравствена личност и свободен в своите постъпки. „ Където е свободата ,там е и Бог.” ( Евангелие) И едно семейство ще бъде свободно да се развива, като спазва законите на вътрешното и външно природно наблюдение и логика. Това е духовната наука.

Всеки един човек е творец на съдбата си. Законът на възмездието може да се смекчи, но не може да се отмени. Има важни обстоятелства в живота, (премеждия, женитба, смърт и пр. ), които възпитанието на родителите не може да премахне. В такъв случай, това възпитание трябва да действува за премахване на по – голямото зло и заменянето му поне с по – малко. В днешно време голямо зло за едно семейство е т.н. социален въпрос : грижите за прехраната, които създават караници и недоразумения сред семейството. Наистина, за да се роди човек, богат или беден, това е по – скоро съвременната „цивилизация”, която тика душата в лапите на съвременния капитализъм и развращава неговата душа, която праща млади дечица в дола на смъртната сянка или ги изхвърля на улицата, без подслон, без семейство, тая „цивилизация”, която се усмихва на експлоататорите, а анатемосва експлоатирания, трябва да се премахне. Социалния въпрос е назрял вече ; той трябва де се разреши с Божията правда, мъдрост и любов. Всеки има право на едно късче земя, за да се храни, за да диша свободно и да се радва на природните богатства. Господня е земята и изпълнението и. Социалдемокрацията се опитва да разреши социалния въпрос, ала неумело. Крайните социалисти искат диктатура на пролетариата ? Какво значи то ? – Приложение на Мойсеевия закон :

„ Око за око ,зъб за зъб „ . Впрочем буржоазията си служеше достатъчно с този закон и пожъна плевели. Негодуванието на социалистите е дело на буржоазната диктатура. Искат ли социалдемократите да възкръсне наново това зло?

Социалният въпрос е нравствен въпрос. Отвъд имат власт и управляват духовни мъдреци. И тук на земята трябва да действува същия закон. „ Тъй като подчиняването материалните интереси и отношения в човешкото общество на някакви си особни, самостойно действащи икономически закони е само измислица на лоша метафизика, нямаща и сянка от основание с действителността, то остава си в сила общото изискване на разума и съвестта, щото и тази област да се подчинява на висшето нравствено начало, щото и в стопанския живот обществото да бъде организирано осъществление на доброто.” ( Вл. Соловьов) И когато нравственото начало разреши социалния въпрос, тогава семейството ще се улесни в голяма степен. Гладът и продажната любов няма да петнят човека. Тогава семейството на бедняка няма да трепери за късче хляб пред утрешния ден , а ще се отдаде на оная вътрешна радост, ще бъде много по - голяма и по – пълна от радостта на днешните имотни хора, които умножават житото и виното си, насищайки безчувственото си себелюбие.

Ала има още един враг семейството. Това е предразсъдъкът, лошия обичай, модата. Въпреки прехвалената „образованост” на съвременния свят, човек си остава маймуна в много отношения. Фразата : „ Какво ще кажат хората ? „, кара не само жените да треперят, но и мъжете. Жена, която заробва мъжа си, заради капризите на модата изпитва търпението Господне, което се готви праведно да я накаже. Жена суеверна и суетна, играчка на своето огледало, пудрата и помадата, не е чужда на нечестивия и лукав дух. Такава жена не може никога да схване смисъла на живота и щастието на семейството.

Разкошът, прищявките, пилеенето безмилостно средства е направило от съвременният брак едно тежко бреме. Мнозина млади предпочитат да тровят своите младини, вън от кръга на семейството, защото брака и суетността на жената ги плаши.

9. “ Да се покорява човек на природните закони, това е едничкия верен път, водещ към духовна еволюция на душевните чувства; и един от тези закони се заключава в хармоничното съединение на половете.Безбрачието само по себе си не е състояние естествено , то е често изкуствено ,защото отхвърля един от главните елементи на своето битие. И поради това безбрачното състояние представлява голяма опастност и 9/10 от мистичните безумства и сатурналии; - примерите, които ни дава историята, вземат своето начало от безбрачните.” ( Светлина от Египет, стр.63 – 64 ). ( Тъй като човек под влияние на известна идея, обикновено отива до крайност, то става и обратното – възвърналите власт елементи, също отиват до крайност. Историята, па и делничния живот дават много примери. След страстен подвижнически живот, обикновено настъпва период на разпътство; увлечението от религията се сменя с пълно безбожие, мирния начин на живот – от кървави революции и борби. Животът не е така прост, за да се ръководи от една идея. Напротив, за да изучим що годе разумно да управляваме своя живот, необходимо е преди всичко добре да го изучим. – В.Резнек „ Миров процес „ ) .

Женитбата е земен закон, една необходимост за човека в плът. Подобно на другия закон, превъплъщение на духа, то е едно условие за постоянен напредък. Човек трябва да бъде семеен, за да опита слабостите, а особено горчивините на живота, които ще го направят по – опитен, по – мъдър.

Семейното бреме не е леко. В носенето на това бреме и мъжът и жената учат своя земен урок. Сред семейството, красотата, която първоначално търси момъкът от момата, става нещо външно; любовта, която се появява във въздишките на душите може да даде желаното спокойствие. В какво е истинската радост на семейния човек ? Да посреща еднакво и доброто и злото, на всяка мъка да отговаря с усмивка, на всяка скръб да противопоставя радост и кога дойде въздишка в гърлото, съпругът или съпругата да преглътнат, за да стори място тая въздишка на радостта. „ Невъзможно е съпрузите да живеят в сговор, ако не си отстъпват един другиму. „ ( г – жа де Монтавил ).

Раят, знае се това добре не е на земята; естествено, че той няма да бъде и в семейството , но както мъжът, така и жената трябва да се стараят , щото тоя рай на душите да дойде по – скоро. Напусто се стараят мъдреци и религиозни мъже да докарат в обществото Царството Божие : първом то трябва да се яви в семейството. Свещената троица на Египет, Индия, Християнството ни показва до каква степен на святост и чистота, трябва да достигне тая троица ( мъж, жена, дете ) за земята.

Добра или зла, жената има огромно влияние върху мъжа и изобщо върху семейството. Не напразно французите казват за всяко събитие : chercher la femme.А българската народна мъдрост говори : жена не е шега; парата е дявол, но жената е по – дявол; жена и да се не кара, пак мъжът ще прекара. Жената , ако е добра съставлява цял рай, ако е зла съставлява за мъжа цял пъкъл. В историята са записани имената на жени – много добри ( Корнелия, Пенелопа, св. Богородица ) и много зли : Далила, Иезавел, Иродиада и др. За жалост, както мъже, така и жени има с достатъчно недостатъци. Жените са подстрекателки към грях, казва св. Агустин, а св. Петър на едно място говори ( разбира се за лоша жена ): „ Когато заговори жена , веднага бягам, като от отровна змия.” Можем ли да допуснем, че един мъж, който живее в грехове и престъпления, стои по – горе от определението на св. Августин и св. Петър. Няма съмнение, че една добра и примерна жена, такава е описана в Притчи Соломонови, гл. 31,ст.10-31, може да увеличи духовния и материален имот на мъжа. Една такава жена може до 10 духовни класа да прибави на мъжа си . Язвителният Волтер, така съветвал едно свое малко внуче : „ Слушай моето момче, за да сполучиш с хората, трябва да имаш жените на своя страна; за да спечелиш жените, трябва добре да ги познаваш. Затова да знаеш още от сега, че жените са лицемерни и кокетни. „ Когато майката на момчето чула това Волтерово мнение за жените, попитала дали това се отнася за всички жени. „ Децата не трябва трябва да се лъжат „ ,отговорил Волтер. Наистина мнението на този философ по отношение на светската жена е напълно вярно. Ако светската жена е кокетка и лицемерка, нима светския мъж е скромен и откровен ?

Индийците разправят една малка приказка за Брама.От тази приказка се вижда мнението им за жените въобще. Един ден се представил пред бога Брама един човек, който не минал през митарствата на Чистилището е искал да влезе в Рая. „ Влез, му казал Богът, твоята лоша жена замени митарствата на Чистилището. В това време ,дошъл пред Рая друг един човек, който бил женен два пъти и въз основа на това той разчитал непременно да бъде в Рая, но Брама се обърнал строго към него , казвайки : „ Раят не е за глупци „ .

Без съмнение глупци са ония хора днес, които търсят задомяване с коварни, кокетни и зли жени, които се женят само за имотното състояние на жената, не гледайки на духовните качества. Мъчно може да се оправят работите на такова семейство. Друго едно качество преобладаващо у светските жени е бъбривостта. Една арабска поговорка казва : Искаш ли да повериш тайна на жена си , по напред и отрежи езика. И една българска пословица казва : Жена само що не знае, него няма да изкаже. Ето защо апостол Павел в Послание към Тимотея съветва жените на благочестие, покорност и мълчание. ( Тимотея, гл.2,ст.9 – 12 ), също послание Ефесяни, гл.5, ст.24; послание към Коринтяни ,гл.14, ст. 34 – 35.

Тайната на брака е тайна на Мъдростта и Любовта. Детето е венецът, короната на този съюз.И тъй образцовото семейство се образува далеч от света на невидимите нечестиви. Подобно семейство, като укрепне , стрелите на злотворниците и лошотниците се разбиват в безсилие да му напакостят. Те се изриват от такъв каменен под.

10. На земята нито мъжът може без жена, нито жената – без мъж. Другарството между половете се насърчава от самата природа. Поговорката казва : „ Сам човек и в Рай не може .” Ала като е с другар, той е длъжен да се стреми към съвършенство и Божественост.

„ Този, който не съумее да стане Син Божий , казва Ангелиус Силезиус , навеки ще остане в обора на добитъка. „

В своите „ Златни стихове „ Фабер Доливе, известен окултист изяснява, че троичността пръска навред във Вселената своите лъчи, и че Монадата ( Единицата ) е нейния принцип. Същият разказва, че у египтяните съществували три начина за изразяване на мислите, съобразно с това , с кого са говорели учените жреци. Простата, обикновена реч се заменяла в символичен език и, накрая се затъмнявала с такива термини, които били разбираеми само за малцина посветени. На тоя трояк начин за изразяване съответствали три категории знакове, а не три наречия, както някои предполагат. Изумрудената дъска на Меркурий още от самото начало споменава за трите свята : Божествен, Психичен и Физически. Думите на хиерофантите са били напълно разбрани, когато работата се отнасяла за един от тези светове. Ала щом мисълта се възнасяла в мира на законите , думите загубвали своята ясност и откровенията на принципалния свят старателно се скривали от погледа на празното любопитство. Д – р Енкос в книгата си „ Методичен трактат на окултната наука „ ,пояснява гореказаното със следния пример. Досежно редът на физическите видими неща ние казваме : детето трябва да има баща и майка. Преминавайки в областта на мировите закони , хиерофантът изразява тая мисъл другояче. : Равновесието е резултат от взаимодействието на противоположните сили. В сферата пък на принципите тая същата идея ще се облече в съвсем друга форма : Короната е съединение на Мъдростта и Любовта. Ако трябва да преведем това астрологично ние ще се изразим тъй : Слънцето и Луната съставят Меркурий.

Като проследим великия закон на мировата хармония, ще забележим, че всяка световна резултатност е дело на две противоположни сили. 2 + 1 = 3. Питагор и Платон ,знаейки значението на числата казвали, че от Духовното безсмъртно Начало е произлязъл целия живот. Всички числа са видоизменение на Единицата – Бащата, Адам преди създаването на Ева. Всички геометрични фигури са произлезли от точка. Ясновидството, което ни разкрива цял съкровен мир, се започва от точка. Първоначалния живот ,като движение се е противопоставил на покоя. За да разберем битието, трябва да го противопоставим на небитието, както противопоставяме светлината на тъмнината, доброто на злото. От тук произтича разделението на първоначалното Единство, което за да прояви своето съществуване трябвало да противопостави на себе си не съществуването. Тъй също и числото едно е произвело две, а точката линия.

Семейството е числото 3, а детето е равновесието между мъжа и жената. В геометрията ,това е равностранният триъгълник. ( Виж К.Агрипа - Окултна философия и Лакурия – Хармонията на съществото ). Тройката изразява напълно целия мироглед на древните, тяхното философско учение за Бога и вселената. Светът, според техните понятия, е вътрешното битие на Твореца, проява на действащите сили от първоначалната същина.

Когато казваме, че детето е резултат на две противоположни сили, това не значи нравствена противоположност, добро и зло, както би се погрешно разбрало. Различието между мъжа и жената по никакъв начин начин не трябва да се смята, като неприятелство. В семейството бащата и майката се представители на активната и пасивна сили, а детето е техен израз. „ Природата включва в себе си тия две сили, съзидащи равновесието и тия две сили с техния резултат съставят едно цяло, един закон.” , казва Елифас Леви.

Детето трябва да бъде първата грижа на родителите. Сам Иисус Христос със заповедта към апостолите , да допускат децата при него ни дава пример на внимание към децата. Детето е нужно не само да бъде добро, като родителите си, но да бъде също по – добро от тях. Така то ще отговори на своето предназначение, да бъде равновесието между мъжа и жената. „ Детето е малък човек, а човекът е голямо дете „, казва Ламартин. И родителите не трябва да се вдетеняват , а да се държат сериозно към всяка мисъл, реч и постъпка на техните деца. Възпитанието на децата, ето първата задача на едно семейство. „ Правилното образование на юношеството е много по – важно, отколкото завоюването на Троя”, казва Меланхтон. Образованието, което в днешно време е една необходимост, трябва да върви ръка за ръка с възпитанието. Правилното образование прави човека мъдър между мъдреците. Последните го уважават и ценят. Младите хора, правилно образовани, се изваждат от духовните тъмници; напротив ,необразованите и невъзпитаните тънат в мрака и нравствената мизерия. Учен, ама зле научен – казва се за невъзпитан. Учен да те бие, прост да те не милва. Ученият е с 4 очи. Учи дядо на старост, що трябвало на младост. Това са все народни поговорки за образование и възпитание. „ Да образоваш човека – най – изменчивото и разнообразното между всички живи същества, е изкуство на изкуствата. Има ли по – голяма и по – добра услуга извършена от нас в полза на държавата, от тая, да научиш и просветиш юношеството. ( Григорий Назиянзин )

Майката и бащата трябва да бъдат нежни още от самото начало на образуване на зародиша в майчината утроба. От чистотата и възвишеността на техните мисли, зависи идването на духа и образуването на неговото оръдие - тялото. Един испански философ казва : „ Създаването на детето е една врата, която природата отваря, надявайки се винаги, че новото същество ще може ,чрез това да се сдобие с един по – добър израз.

Детството на човека от 1 – 12 год. Е нужно да бъде обкръжено от добри родителски грижи и внимателни духовни – ръководители, или както църквата ги нарича – Ангели – Пазители ( Хранители ). Нека се знае във всяко семейство, че за всяка постъпка на детето в тая възраст, за всяка поквара на младата детска душа,- млада в смисъл на физически земен живот, - родителите и духовните ръководители солидарно да бъдат отговорни. Шарл Вазхет поддържа мнението - и то е вярно – какво нашето тяло е така сложено в направата си, че може да се счита като отпечатък. Милувката е не само мотивирана от обичта на бащата и майката , но тя е още една тайнствена нужда на духовното естество, да повлияем с нашите ръце на създаването на хубавото. Добротата и любовта са началото на хубостта, която от подлунната област трябва да слезе на земята. Някога старите гърци при половия акт са гледали хубави картини или статуи, за да бъдат децата им хубави и здрави. И в днешно време това е една необходимост.Уолт Уитман в прекрасната си поема „ Деца на Адама „ се обръща със сладните редове : „ Прославя ме те Божествен акт и вас деца, произлезли от нега, и тебе , здрава утробо ! ...”

Възпитанието трябва да върви по окултно мистичен начин. Религиозното чувство де не се убива, а от историческите Евангелски разкази да се извлича нравственото и поучителното.

„ Само полузнанието, казва Бекон, недостатъчно знание привежда хората към безбожието. Човек може само тогава, когато знае. А знание има не само от мъдрите книги, но и от общения с Бога. Дири това общение, което ни отваря духовните очи, то е много важно. Благосъстоянието на един човек, на едно семейство, на един народ зависи изключително от сумата на знанието , с което се ползват. Ако духовното око е закрито, то и материалното благосъстояние на човека, на семейството не може да върви напред. И тъй, всяка разумна единица, всяко семейство и всички семейства на този народ, който жадува благословията на Небето и на тоя важен въпрос: що знаем ний за люлката, песен на живота и заминаването отвъд на тия скъпи нам рожби, които дават цел и смисъл на земята ?

Александър Константинов Кръстников

Бургас, 26.VІІ. 1919 год.

Share this page