Що е окултизъм

Човек, борещ се упорито в живота за подобрение условията около себе си и другите, трябва да знае, какво е необходимо за озарение на ума,облагородяване на сърцето и засилване на волята му.
Окултизмът е здраво учение за разкриване Тайните Божии. Опасности около нас всякога ни сподирят. Окултното познание ни предпазва от всевъзможните тия опасности и мъчнотии. Човек взема правилно решение по много въпроси, щом притежава интуицията или съкровената способност да знае, разбира и промишлява от днес за утре. Човек е в непрекъсната борба за преодоляване мъчните условия на своя живот. Това разумно същество е с напрегнато внимание, когато се надпреварва да успее на всяка цена. Дни и нощи от изминатия до сега път е непрекъсната верига усилия да се изтръгнат тайните от битието.
Да се живее на земята не е леко. Чрез окултизма и мистиката ние знаем законите , които не осъждат постъпките ни, защото са правилни, чрез тайнознанието ние улесняваме тия постъпки и улесняваме живота.
Не е някаква забава ,че се е родил разумният жител на земята: един дълг и нравствена повеля е да работи той знаейки законите на естеството. Окултното учение ни дава познанието и всестранното упътване.
Напредъкът достегнат чрез здравия разум е грамаден. Първобитният дивак е имал само смътни и наивни понятия за света. Днешният човек, след като е награмадил купове от житейска опитност, почва по – добре да различава приятното от полезното; онова, което е необходимо за тялото и другото, което е цел и смисъл на душата.
Небето не е нямо, а жив и разумен свят като нашия.
Окултизмът разкрива тайните на небето.Като религия той ни говори за благородството на човешкото сърце; като философия той ни разкрива бездните на човешката воля; като наука той ни очертава изтънчеността на човешкия разум. Чрез окултизма вечно будния дух се стреми в неравна борба за напредък мир и щастие. Той носи избава чрез Иисуса Христа, нашия Господ, комуто идеалите тепърва ще се реализират върху греховната земя.
Човешката дейност се е простряла на длъж и шир по нашата планета. Съвременната техника е във възход, медицината лекува множество болести, разстоянието между държавите е скъсено, чрез аероплана, автомобила, железницата и радиото, животът е станал – поне за неколцина – по – добър, приятен и улеснен. Ала все още се срещат странни и несправедливи отношения, както на човека към себеподобния му и дома му, така и на човекът към неговото голямо семейство – държавата.
Окултизмът не се стреми само да даде една материална подобрена обстановка, но да преобрази човекът и да го направи по усъвършенствана и нравствена личност, дух познавач на духовното и материалното.
Ако съвестта на човека е глас Божи или ангелско внушение, необходимо е да се следва едно достойно поведение. Трябва ни “ човекът “ на Диогена. Нужен е образът на Галилея, Сократа или Хуса. Делото на окултно – мистичното движение и неговото публично уясняване не може да бъде въпрос на пренебрегване.
Окултизмът наистина си е поставил тежка, но благородна задача. Може ние да се не месим в обрядите и церемониите на църквата, но да искаме смело нравствена чистота от църковнослужителите. Може ние да не се задяваме и да спорим по формите на едно управление, но да работим за неговото заякчаване чрез Силите на Бялата ложа, а не чрез силите на Лукавия.
С една реч, окултизмът ведно с мистицизмът се явява глашатай на пророческите писания по заповедите на вечния Бог. Окултизмът иска да бъде познат и ще бъде познат. С всичките си разклонения той ще осмисли всецяло живота на народите и ще докара царството Божие на земята.

„ Зная делото ти, че не си ни студен, нито топъл. Дано да беше ти студен или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл ,нито студен, ще те избълвам из устата си. „
Откр.3:15 ,16


Много на брой са християните по име из цялата земя. Да, даже са християни и народите, които ръководят съдбините на нашата планета.
Дали е достойно да носиш името на едного, чиито идеи ти си прегърнал, като присъщи и отговарящи на твоето сърце, на твоя ум и твоята воля? Да, казвам достойно е, но само тогава, когато ,те, идеите на този, чиито име носиш да са и твои подтици в твоите дела, твоите поучения. Те да изразяват точно мислите, делото и поученията на Този, чието име носиш.
Дали са така християните, които носят името на Онзи, който се разпна на Голгота и с Неговата кръв изкупи нашите души! Ето на това отговаря Откровението с думи, казани преди 2000 години, тъкмо за нашите дни днес : „ Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те избълвам из устата си.” ( Откр.3:16 ). Тези думи не са думи човешки ,но думи на Бога Отца, предадени от него на Иисуса Христа, за да покаже онова на служителите си, което има да стане, а Христос прати ,та Го чрез Ангела си на своя служител Йоан. ( Откр.1:1). Тези думи, тази присъда над християните се отнася за днешното християнство, което нито е топло, нито студено, т.е. нито езическо, нито е Христово.Пише се християнин по регистрите, празнува Господни празници, радва се, но вяра в Христа няма, дела Христови липсват.
Вследствие липсата на тази вяра, липсата на дела Христови, християнството в тях се е загубило и днес, християните са на кръстопът или за Рая или за Ада. Нужно е днес да се провикне достойния навсякъде и обясни силата на Христовото учение, за да се завърнат тези, що са станали хладки към сърцето на Христа и бъдат стоплени, та да затупти в тях нов живот.
Що е впрочем Христос ,та може да дава живот, светлина, здраве, помощ? Нали днес учените мъже Дарвин, Енгелс, Карл Маркс, Ленин и др. материалисти казват, „че съзнанието е атрибут на материята „ и че то е , що определя мисленето ( съзнанието), като признак на всяка материя, т.е. на материята изобщо. Той признавайки материята за вечна, неунищожима, първична, с това признава и съзнанието за вечно неизгубимо, първично нейно свойство. Той отрича неговата вторичност , неговата производност, неговата определяемост от битието (материята).С това се заличават границите между идеализма, който определя духа като първично нещо и материализма, който го определя, като вторично по отношение на материята.
Христос е онова огнище, що вършеше чудеса тук на физическото поле, преди 2000 години; мъртви възкресяваше.( Матея 9:18-26 ; Йоан 1: 1,54), обръщаше водата на вино( Йоан 2:1-11); очистваше прокажени ( Матея 8: 2,4; Марка 17 : 12,19 ), изпъждаше нечисти духове ( Матея 8 : 16,17; Марка 1: 23 – 28,34; Лука 4:33,37, 41 ) , изцеряваше ( Матея 8: 14,15, Марка 1: 29,31; Лука 4 : 38,39 ; Йоан 5:1,6 ; Матея 12: 9,13; Лука 13 : 11,17 ) ,изцеряваше бесни ( Матея 12:27,31; Марко 3: 22,30), утешаваше бурята (Матея 8:23,27) , с една дума казано, Той бе съвършеният тук на физическото поле, който слезе от Небесния мир, гдето има вечна красота,вечна младост, за да каже нам, че горе има живот, че горе отива само плътта ( пръст), но душата – духът преживява и че не такава смърт е страшна, но страшна е духовната смърт, сиреч да умрат духовно. А духовната смърт ето що значи :
1) При напускането физическото тяло отвъд от твоето астрално тяло се излъчва тъмнина и не можеш нищо да видиш.
2)Астралната материя, която образува астралното тяло е груба, тежка и пропада низко към земята и в земята, където е горещо, тъмно, задушно и смрадливо и там душата страда и страда в ужасни мъки, това се нарича втора смърт. Тя е страшна, защото ако астралното тяло е образувано от по – лека обвивка, душата полека лека ще се освободи, ще разпръсне тази материя и ще отиде горе в Рая, където ще види всички праведни души , гдето ще чувстват радост и щастие, младост и красота. Затова казва писанието : „ блажени тия, за които втората смърт няма сила”.
3) В Ада ще преживяват всички мъки нанесени, причинени тук другиму.
4 ) Понеже тук не вярваш в Бога, в неговата помощ, не си оставил приятели вярващи, за да се помолят за теб и ти поемат част от съдбата, та да те издигнат.
5) При възвръщането си пак тук на физическото поле, ще изпиташ всички мъки, пречки и страдания, каквито си причинявал другиму и ще имаш хилаво слабо тяло, болнаво, разположено към разни заразни болести.
Или общо казано, духовната смърт е израждане на една лоша съдба. Ето защо Христос казва : „ Не съдете, не гледай сламките в очите на другите, но изкарайте гредите от собствените си очи; не се противете на злото с насилие. Защо? Защото на всичко това ти си причина, ти си го посял и ще го жънеш. Ако не щеш, ако го гониш, то ще дойде с още по – страшна сила и ще те удуши, тъй както престъпникът се противи на стражаря и ако последния е по – слаб отива и докарва още много синджири, и пранги, и оковават престъпника. Това са законите на Бога Отца, по силата на които съществуват всички светове и нарушението на законите води към втора смърт в тъмнината и страданието.
За тези закони, що управляват света дойде Христос, да ги посочи и обясни, хората да имат живот , а живот вечен значи :
1) Докато пребъдваш още тук на физическото поле, да живееш в мир, да обичаш неприятели си, да им правиш добро, да се молиш за тяхното добро; да помагаш колкото можеш и в зависимост от техните дела и държание да можеш да ги закараш в дома на светлината; да обичаш родителите си; братята, жена си, да не пиянстваш, да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не лъжеш, да не служиш на чужди Богове, идоли, светски и духовни.
2) Да опознаеш законите, що управляват вселената и да се съобразяваш с тях – значи тук, духовното лице на трябва да е сляпо, глухо ,невежо и коварно като змиите. Всичко да изучи и доброто да държи. „Бъдете съвършени, както е съвършен Бог Отец небесен”.А да бъдеш съвършен, значи да изучаваш всичко и доброто да държиш.Не духовно невежество, не сляпа вяра, но вяра придружена с духовни опитности ще те докара до Истината. Тогава ти ще възлюбиш Писанието, когато чрез твоята вяра, достигнеш да отидеш на третото Небе още приживе – т.е. да напуснеш физическото тяло, да отиваш Горе, да се срещнеш с приятели и да се върнеш пак тук, подобно апостол Павел ( ІІ Кор.21:12 ).
Да видиш горния идеален свят, да видиш горния образцов ред, вечна младост, неземна красота, без мъка, глад, жадност и страдания и тогава ще викнеш : „ Да дойде царството ти, да бъде волята ти Отче, както горе, тъй долу тук на земята.” Тогава ще кажеш , че Христос е бил несъмнено „ Истина, път и живот”.
Не от материята психичното, но от първичния Дух.
Не твори тук материята, а духът. Ако материята да твореше, бихме ли умрели? – Не.
Материалистите ,отричайки духа са жалки същества. Те започнали да изследват материята от листата към корена и градят разни хипотези и считат своите закони за вечни.Не, те когато дойдат до корена ще се попитат : кой дава живота и разума? И когато почнат да търсят живота, знанието, силата ще дойдат до отвъдния свят и ще кажат „ грешки на науката”.
Бог Отец, Син и Свети Дух, ( чиято слава да пребъдва сега всякога и во веки веков ) не са нещо измислено, нещо невидяно, нещо неусетно, нито се иска от духовните хора само да вярват в тях, но те искат да усъвършенствуваме материята, която имаме и сред която живеем и да я подчиним на духа. А щом я подчиним, тогава ще си служим с нея. Докогато сме ней подчинени, ние сме роби , а не господари. Затова Христос казва : „ вие не сте под закона, а под благодатта, значи освободени.” – Защо свободни? Защото вярата в отвъдния свят, вярата в справедливия Бог те карат да ги опиташ и видиш, и като видиш, като станеш ясновидец, ще видиш и ще говориш с духове светли, със свои приятели отвъд и т.н. ще ти разказват какво ще стане, какво ще правиш и т.н. И днес духовна България се радва на много такива хора – хора, които непрекъснато са в досег с разумните отвъдсветовни Сили и постоянно се застъпват за доброто на българския народ, пазят го от злините, бдят над него и работят неуморно , за да го пробудят към вечен живот.
Где е – питам – силата на материализма при тия ясни факти? Неговата сила е : „ Така рече Той, четвъртия звяр ще е четвъртото царство на земята, което ще се различава от всички царства и ще изяде всичката земя и ще я стъпче и съкруши. И десетте рога, с десетте царе, които ще станат от това царство; и след тях друг ще стане, и той ще се различава от първите и ще покори трима царе. И ще говори думи против Вишнаго и ще размисли и ще промени времена и закони; и ще се дадат в ръката му до време и времена,и пол време;
Съдилище обаче ще седне и ще се отнеме властта му, за да се отнеме и погуби до край.
И царството и властта, и величието на царствата, които са цялото небе, ще се дадат на людете на светиите на Вишнаго, на когото царството е царство вечно и всички власти ще служат и ще се покорят нему.” ( Дан.7: 2,27) . Сравни Псалм 149 и книгата издадена от Ал.К.Кръстников „ Църквата, каква трябва да бъде тя от окултно и мистично гледище” : Звярът, това е земният противорелигиозен дух, който поддържа в невежество човешките души, оковава ги в плът и кара да служат нему, чрез блудство, пиянства, убийства, оргии, караници, войни и пр., за да се наслаждава той сам. Затова Апостол Павел към Ефесяни казва : „ Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола, защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началства, срещу власти, срещу всесветските управители на тази тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Тук е силата на Христа и християнството - неговите служители.
Да гонят нечистите духове, защото зад всяка свада, убийство, караница, война и пр. зли дела стоят лукавите ,които със силни внушения и чрез земния магнетизъм завладяват човешкото тяло и си служат с него. Там дето има присъствие на светли духове, има мир и благодат.
Ето защо, време е вече управниците да бъдат истинските духознайци, а не тия убоги същества, които струпаха досега ( миналото на България доказва това), множество грехове и беззакония, без да са в състояние да помогнат с нищо нито на себе си, нито другиму.

Умът е неизмерим, като океана, необятен, като небесните пространства, силен, като електричеството и тъй малко разбираем, както самият живот.
Човешкият живот е отражение на чудния Разум що управлява универса, притежавайки подобни потенциалности и сили, а също подобна творческа способност. „ Защото, докато Божествения разум твори и пресъздава живота и субстанцията в безбройни форми и многочислени фрази, човешките умове постоянно създават вътрешни състояния и условия за съществуване, които се манифестират, по най – разнообразни начини и степени, в телата и работите на индивидите.
Действащия ум е духовна сила или енергия отправен в едно особено направление ; посредством силата на мисълта и въображението и творейки постоянно добро или зло в работите и живота на човека, съгласно с неговата употреба или злоупотреба. От тук, необходимостта от внимателност и грижливост при боравене с тези могъщи сили, така че те да могат , да бъдат конструктивни в своето действие, вместо разрушителни.
Отрицателните мисли и чувства са до голяма степен вредни в резултатите си, произвеждайки телесни болки, нещастия и бедност, всякога и навсякъде дето свободно се допущат в човешкия ум.
Мисли на страх, съмнение и отчаяние, а също и всички нездрави мисли и фалшиви въображения, отправят грамадната духовна енергия на ума и нейния силен съюзник, умственото внушение, в погрешни и разрушителни канали, където те трябва по необходимост, да създадат злотворни образци, които неминуемо ще вземат формата на неблагоприятни условия от най –разнообразни видове.
Творческите мисли са от грамадна полза, понеже, чрез тяхното посредничество, безграничните вътрешни сили, латентни във всеки индивид, се освобождават и им се дава подходяща възможност за произвеждане на добро от всякакъв възможен вид.
Сходното привлича сходно тъй непрекъснато и неотстъпно, както подобното ражда подобно. Този неоспорим факт пояснява появата на злото в увеличена степен, в живота и работите на онези индивиди, чиито умствени образи са станали изопачени и тяхното духовно виждане помрачено от погрешно мислене и нездраво живеене.
Умът никога не почива, но постоянно е буден, активен и зает с работа във всеки от нас, даже когато загубим съзнанието си ,при съня или по каквато и друга причина, с изключение на смъртта.
Пълното отделяне на духа от неговата външна обвивка ( физическата тяло), единствено е виновно за спиране цялата умствена активност в телесния организъм, въпреки всички външни изгледи на противното.
В – к „ Витлеемска звезда”, бр. 9 / 1935 г.

ТАЙНАТА НА КОСМИЧНИТЕ ЛЪЧИ

Носителят на Нобеловата премия, познатият със своите трудове по изследване на космичните лъчи проф.Р.Миликан е представил на американската академия на науките обширен доклад за естеството на космичните лъчи. Той стига до следните заключения:
1. Космичните лъчи идват от непознат участък от Вселената.
2. Не може да се каже, дали този участък е в пределите на нашата система или стои вън от нея.
3. Също не може да се каже, дали те идват вън от Слънцето, от някоя звезда или от стратосферата.
4. Изглежда твърде вероятно ,че техният източник се намира отвъд Млечният път.
5. Частиците от тези космични лъчи си състоят, обладават чудна енергия, такава, каквато днешната наука не познава : те разрушават материята.
6. Те се намират навред по земята, но едвам сега, от няколко години насам, учените констатираха тяхното присъствие.
7. Под тяхното влияние елементите постоянно се превръщат един в друг.
8. Те проникват дълбоко в материята, и то именно около 10 пъти по – дълбоко, отколкото радиевите лъчи „Гама” .
При сътворението на големия свят и всичко видимо по него, са пуснати седем (7) вълни на живота, включително космичните вълни, които главно произхождат от Слънцето.
1. Вълна духовна, царство на творението, символ на което е Славата.
2. Вълна астрална – царство на предначертанията, състояние на борба, символ ,на което е Идеята.
3. Вълна въздушна, царство на силата, символ на което е Могъществото .
4. Вълна минерална, царство на явленията, символ на което е Справедливостта.
5. Вълна растителна, царство на земния „живот”, символ на което е Красотата.
6. Вълна животна, царство на съзнанието, символ на което е Любовта.
7. Вълна човешка, царство на ума, символ на което е духовната Слава.
Космичните лъчи ще станат в скоро време разкрити. Значи, това е белег на скритото във Вселената, което ще се разкрие, за да може да се схване ясно могъществото на Духа. Механичното обяснение тука е изключено, понеже е всецяло в противоречие с фактите. Астрологията е много по – близка.
Космичните лъчи са свидетели на тайнственото, когато от далечни предели за нас, предимно от Слънцето, се носи живота и говори гласно за своята сложност, ценност и особено значение.
В – к „Витлеемска звезда”,бр. 10 / 1935 год.

МЪЧНОТИИ В СВЕТА НА ДУХОВНОТО

„ И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни”
Ев.Йоан, гл.8: 32

От къде се явяват толкова много и тъй наложителни мъчнотии в околния нам свят? Светът за богоизбраното човечество трябва да се изчисти – казва едва ли не всеки герой на роман – трябва да се очисти и да се премахнат множеството неуредици, пречки мъчнотии, кризи, безработица и множество нежелателни явления. Човекът, короната на Висшето съзнание, е днес за днес жалко същество, полуосвободен, полуроб и не може да носи името „ нов човек”, поданик на „Царството Божие”. Новото битие на човека няма да има съвременни пъклени мъки, че хармоничното съотношение между Бога, човека и света ще бъде строго спазено. „ В последните дни, казва ап. Павел в ІІ посл. Тимотей, 3:13 , ще настанат усилни времена , защото, човеците ще бъдат сребролюбиви, себелюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви; без семейна обич, непримирими клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто.”
Горната ясновидска характеристика на съвременният земен населник е твърде уместна и достатъчно изчерпателна, за да се види къде е коренът на всички световни мъчнотии.
И злото не е само на безпомощния от Божествено гледище човек. Тук има намеса и Черната ложа. Води се разговор между двама, ала между тях бездруго присъства и трети, който очите на обикновения човек не виждат. Тоя трети влияещ на разговора може да бъде ангел или дявол, добър дух или лош.
Съвременният „научен „ позитивизъм, материализмът, ничшеянството и пр. отхвърлят съществуването на тая трета разумна Сила, която може да бъде Бог или дявол. Тържествуващият от 40 години насам нихилизъм, анархизъм, социализъм или болшевизъм не допуска намесата на трета причина в световния ред.
Казваме и повтаряме: черната ложа днес е вземала връх. Човек е медиум много пъти на лукави духове. Казват за някой : набожен е, ходи в църква, синагога или джамия. Набожен е – отговаряме ,- но вярва и не вярва, не вярва във вярата си , и в неверието си пак се съмнява.
Понятието на човека, от съвременната Лаодикийска църква са объркани, несъгласни със здравия разсъдък. Човек не може да се справи с диалектиката на чистата съвест; не е в състояние да надвие мъчнотиите. Опитите с разни диктатури между европейските народи са красноречиви доказателства за това.
Има днес много люде, които бездействат и се отдават на бездейно съзерцание. Други пък са загубили всяка мярка за добро и зло, всяко съотношение между външния свят и собственото си съзнание. Настъпила е сякаш, епохата на аморализма и индефернтността – liberum arbitum indefferentiae.
А при все това, помощникът на злия човек – дяволът съществува. Не само Иван Карамазов този познат герой на Т.Достоевски ,го вижда. С поразителна яснота вижда намесата на дявола в световните събития всеки наблюдател. В книгата си „Рождение на Антихриста”, аз отдавна съм казал : „ А какво е духовното богатство на светското общество, нам е добре известно: материалистичния светоглед, външни удобства и комфорт, кариеризъм, богатство, обществено завидно положение, мода, развлечение, наслада и пр., или въобще, крайно изобилие на всевъзможни материални интереси на живота и същевременно крайна оскъдица на духовност, убожество на духовен живот. ( Рождение на Антихриста, 1926 год., стр.21, Ок.Пс.Общество ).Злото е факт.Злото има творец.
Къде е тогава лекарството на злото ? – Лекът е в идеята на безсмъртието на човешката душа. От тая идея, основана на факти, произтича страх Божий и чистота на нравите, Това е именно Божествената идея , че човек е жив след гроба и че на земята трябва да бъде добродетелен и да основе царство на мира и любовта.
Мъчнотиите днес са много и едва ли някой може да ги изброи. Ала и милостите на създателя са много и едва ли някой има представа за тях.
Целта на духовния и нравствен човек е : към безсмъртие и смърт на злото! В тая благородна цел помощта на Небето е несъмнена, победата е обезпечена. И няма вече да се чуват думите „ целия свят в лукавия лежи”.

Сп. „ Витлeемска звезда „, бр. 6, 1936 год.

„Думата окултизъм ще рече тайнственост. Окултно учение ще рече, тайно или скрито учение, а всяко учение, което е тайно или скрито в мрак и в него няма светлина, няма истина. Господ Иисус Христос е светлината на света и затова Той дойде да просвети умовете на хората, да им разкрие всичко и да няма нищо тайно, нищо скрито. Затова онези, които след Христа, проповядват тайни или скрити учения, не са от истината, тяхното ръководство е друг – противникът на истината и царят на тъмнината – дяволът.”(С горният откъс от статия ,взета от органа на обществото „Добрият самарянин” – вестник „Утро „ и бихме желали да посочим, колко много духовни братя от тази тесногръда организация се заблуждават, поведени по ума на слабограмотната ясновидка Бона Велинова ( едва достигаща 8 ½ - 9 духовен клас) те се нахвърлят върху всички вярващи и нравствени люде, носещи името „окултист” и ни повече, ни по – малко ги обвиняват за ръководени от Сатана. Жалко е, с такива фанатици хора спор не може да се води, защото тяхната фанатичност и едностранчивост минават границата на всяка логика. Настоящите кратки бележки ,направени от Ал.Кръстников не са за хората около „Утеха”, а за търсачите на истината, където и да се те.)
„ Христовото учение не е окултно, то е явно и достъпно за всички хора: учени и прости и ние го имаме със свидетелството на светите апостоли, записано в Евангелието.
Всеки, който проповядва учения, които ги няма в Евангелието, той не е от истината, такъв проповядва, значи ново Евангелие, а всеки, който проповядва ново Евангелие и светъл ангел да е, не е от Бога, а от лукавия. Понеже окултистите проповядват прераждането, то те не са от истината. Никъде в Евангелието няма споменато за прераждане, напротив казано е от св. Апостол Павел, че човек веднъж се ражда, умира и после иде съд. „(„Веднъж се ражда човек и веднъж умира „ – това изречение на ап. Павел няма значение за многотрайния дух, каквото представлява човек през вековете.Превъплащението е закон за усъвършенстване на личността и за нея се отнася : „веднъж смърт и после съд – частен съд отвъд.” )
Ако имаме прераждане, той най – първо щеше Иисус Христос да каже за себе си, че ще се прероди пак на земята. Напротив, Той даже предупредил човеците да не вярват, ако някой им каже, че тук или там е Христос, защото той няма да се прероди втори път в плът на земята, а ще дойде със сила и слава на облаците и ние там с тялото на Възкресението ще го срещнем, а земята ще пламне и ще се превърне в езеро огнено. „( Иисус Христос е човек и дух на съвършенството – 35 дух. Клас , и няма нужда да се превъплъщава повече, но и той по въпроса за превъплъщението питал Учениците си : „ За кого ме имат между евреите ?”: Ев. Матея 16:13 от разговора , а и от Еврейската Кабала се знае, че евреите са вярвали и са имали дълбока опитност с преражданията ( трансмиграцията на душите). А учението за превъплащенията е всеобщо, всеобхватно.Сравни Ев.Марко, гл.6 : 14-16 ).
„ За да оправдаят своето сатанинско учение, окултистите тълкуват Евангелието по буква, а не по дух. Онези, които тълкуват Евангелието по буква, винаги тълкуванието им среща противоречие в други места на същото Евангелие.Така, окултистите казват, че има прераждане, понеже Иисус Христос, бил казал на Йоана Кръстителя, че той е бил прероден Св.Илия, но това е криво тълкувание на Господните слова. Когато Иисус Христос е слизал от планина Тавор, след преображението Си, учениците Му Го запитали : Защо книжниците казват, че първом Илия, трябва да дойде ? – Иисус им отговорил : „ Илия първом ще дойде и ще уреди всичко, но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му каквото си искаха : тъй и син човечески ще пострада от тях.”
Тогава учениците разбрали, че им говорил за Йоана Кръстителя ( Мат.17: 10-12 ).
От тези думи окултистите вадят заключение, че Йоан Кръстител, бил прероден Илия; значи има прераждане. В този случай умът на окултистите е омотан от внушение на сатаната, за да не могат да схванат и разберат заблуждението си, понеже тези думи Иисус Христос ги е казал, когато св.Йоан Кръстител е бил вече посечен от Ирода, а в същото време те са слизали от планината, където същите апостоли са видели на преображението св.Илия да говори с Иисуса Христа. Ако св.Илия се е преродил в Йоан Кръстител, то как тогава на Тавор се явява Илия? Би трябвало да се яви Йоан Кръстител, според вярването на окултистите, а не св.Илия.Явно е като бял ден, заблудата на окултистите. Но тази заблуда, не е така случайна, тя е по внушение от този, който чака като лъв за човешката душа, тя е по внушение от лукавия, който подготвя пътя на Антихриста, защото Антихрист ще се яви в света , като прероден Христа и за да повярват човеците, че наистина той е такъв, трябва от по – рано да е семе човеческо, което да е възприело лъжливата идея на прераждането.
Думите на Иисуса Христа :” Илия вече дойде и не го познаха „, наистина се отнасяли за Йоана Кръстителя, както и само евангелист Матей пише, че апостолите разбрали, какво Иисус Христос иска да им каже за него, че человеците не го приели, като Предтеча на Спасителят, защото го обезглавили и добавили още , че така ще направят и със Самия Него, обаче това не значи още ,че Йоан Кръстител е прероден Илия. Според пророчествата и откровенията, които са имали книжниците, трябвало първом да се яви пророк в Дух и сила Илиина, който да подготви пътя на Спасителят.И така е в същност, защото при благовестието си Ангелът Господен, казва на Захария, бащата на Йоана Кръстителя: отрочето, което ще се роди от него ще бъде в дух и сила Илиина ( Лука 1 -17 ). Също така ,когато дошли да питат Йоана Кръстителя, кой е той? Да не би да е Илия, за когото са им говори книжниците, той сам отговаря, че не е Илия ( Йоан 1:21). ( Йоан Кръстител е отговорил,че е глас на едного, който вика в пустинята, пригответе пътя Господен. С това, той е скрил „нарочно „, че не е Илия, за да бъде по – свободен в действията си и за да покаже своята скромност. Така и Иисус Христос ,от скромност се нарича Син Човешки, а не Син Божий, както го наричат и боготворят човеците. )
„ И тъй ,тълкуването на окултистите за Йоана Кръстителя, че е прероден Илия, среща противоречие по същия въпрос на две места в Евангелието, а това е най – ясния белег, че това тълкувание е лъжливо.
Покрай прераждането ,окултистите имат и други още заблуждения, по криво тълкувани е на св.Писание.Освен окултистите , на които е водач бившият дъновист Кръстников от гр.Бургас, има още и други две секти на протестантска основа : теософите и дъновистите, които вярват и проповядват прераждането.” ( Ал. Кръстников не е бил нито в миналото, нито сега, нито ще бъде занапред дъновист. Вярно е ,че има допирни точки с тях, ала тия допирни точки са с нас и всеки , който държи Евангелието в ръка и работи за царството Божие на земята. Ако хората около „ Утеха” смятат себе си за добри християни, защо бягат от окултизма, като дявол от тамян? Окултизмът работи за истинското християнство, за светийското царство, както искат да кажат „самаряните”.Нужно е за това разбиране да се озари техния ум и да се осветли духа им. )
„ Тези две секти, както и окултистите имат за отличителен знак петоъгълната звезда, т.е. белегът на червения звяр. ( Хората около „Утеха”, които вярват на своите фантазии, не знаят на кой бог служат .Петолъчната звезда – разпятия човек със своите пет проекционни точки – 1 глава,2 ръце и 2 крака ) е символ на Витлеемската звезда. Последната ръководила овчарите и влъхвите, стои по – горе от кръста, защото символизира раждането на Спасителя, докато кръстът е символ само на раждане и страдание. Защо прочие са тези хули и недомислия, че окултизма е зараза и дело на лукавия ? ) „ От това следва, че изворът на ученията им е един и същ – от Велзевула. Той по разни пътища ще гледа да си обезпечи едно болшинство, което да повярва и да го последва, когато се въплъти в човек, чрез блудница еврейка в последните дни. Ето защо всички братя и сестри да внимават и се предпазват от тази зараза – окултизма, дъновизма и теософията. „
_______________________
*Текста с този шрифт са цитати от издания
* Текста в черно с този шрифт са бележки от автора : Учителят Александър Константинов Кръстников.
* Настоящата статия е публикувана във вестник „Витлеемска звезда „.
За учението чиито последователи издават вестник „ Утеха”, днес нищо не се знае. Последователите на Учителя Окултист Александър Константинов Кръстников и до днес изповядват и разпространяват учението му за просвета и спасение на човечеството.

НРАВСТВЕНОСТ И ЖИВОТ

“Вслушайте се сутрин към Невидимия свят. Той отправя повик към всички, да работят усърдно за нравствеността в живота. И ако някой закъснее ,в живота си ще бъде глобен. Четецо, който и да си ти , ставай рано и се вслушвай в този мистичен глас“
Авторът

В сегашното време на голяма нравствена поквара, всеки добросъвестен българин не трябва да изпуска изпред очи нравственото начало. “ Истинското величие на човека се състои не в това, какво той притежава, а в това , какво е той”, дума Оскар Уайлд.
Нравствените люде, които ние тук търсим със свещ, са богаташите и щастливците на “другия свят”. Тия работници на Божията нива търсят да бъдат подкрепени от други идейници в живота. Общественикът интелигент, свещеникът в храма, учителят в училището, трябва да бъдат трите факела в живота, на които голямо и мало да даде своята материална и духовна подкрепа.
В България по стара традиция, са все още на почит нравствените люде. За пример може да послужи стихът на Христо Ботев :” Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе,звяр и природа, и песни за него пеят.” Сегашните години на спекула, извратеност и диво себелюбие се надсмиват над поета, но все пак – и татък наздраво отиваме – нравственото време на самопожертвуване, творчество и служба в полза на ближния ще вземе връх над злото тъй, както изгряващото слънце пръска мрака и взема надмощие над лукавите сили.
Клод Фарер в романа си “ Сражение” ни рисува един японски маркиз, твърде голям родолюбец, който дума на приятеля си англичанин : “ Ние подражаваме на чужденците, на Европа , но искаме Япония да остане за всякога чиста нравствена страна.”
Шепата нравствени люде ( дори тия , които някои с презрение наричат “ сектанти” ) могат да бъдат възнаградени, ако всеки мисли , че България ,също подражавайки на Запада, е и си остава занапред чисто нравствена страна.
Ние желаем да стиснем сърдечно ръката на всеки нравствен ратник в българския труден живот. Животът днес е предимно икономически, стопански. Грижите за насъщния хляб тровят кръвта на голяма част от народа. Ето една важна стъпка за чистота в живота!
Ала класовите различия трябва да се изглаждат. “ Да има единение между труда и капитала, бележи уместно Силвен Руде в книгата си “ Кой човек успява”, значи да се преобразува света, да настъпи златния век бленуван от поетите! И възможно ли е да не настъпи благоденствие за всички, когато и господари и работници почнат да се стремят към един и същи идеал!”
Нравствената чистота внася умиротворение в многообразието на живота. Няма де имаме вече падение и гавра над беззащитната бедна девица; не ще съществуват кабаретата, вертепите и др. Смрадни астрални бунища, гдето наситения буржоа или плутократ намират радост и утеха далеч от трудностите на живота.
Боало е казал някога на един писател : “ Прегледайте сто пъти съчинението си. Изглаждайте го и поправяйте го без край.” Това ,което е препоръчал Боало на писателите , ние препоръчваме на всеки добър брат българин.
Ден ,в който нашата бавно движеща се общественост разбере, че перото е по - силно от побойника и ,че нравствеността има сила на разковниче, тоя ден ще бъде бележит. Тогава ще се потърсят честните люде, макар бедни като римския Цинцинат, и ще им кажат :
“ Дойдете не ни управлявайте, ръководете, а упътвайте в живота. Трудолюбието ви ще бъде добре оценено и заплатата ви ще бъде заплата на приятел, а не на натраплив слуга.”
Нравствено издигнатият човек си създава добро, почетно име. Той създава още чаровно ,трайно доверие между людете. А доверието е втора голяма сила. Безнравственикът е като Епиметея – той не предвижда злополуката си. Крадецът на държавната пара, рушветчията в града или селото , спекулантите на пазара или борсата не мислят или не желаят да мислят, какво ги чака утрешния ден. Е добре; общественото мнение, ако не утре, то в други ден ще прикове на позорния стълб тоя лошотник.
Прочее, за да върви добре обществото, за да напредва народа необходима е чиста нравственост.