За Самообладанието

 ЗА  САМООБЛАДАНИЕТО

                     “Бъди господар на себе си и запази своето мъжество както

                                                през добрите, така и през лошите дни.”

                                                                                               Марк  Аврелий

                                    В човек всякога, докато расте в пътя на напредъка, става борба. Ала стремежът на повдигнатият духом неволно се очертава в това щото духът да има надмощие над физическото тяло. Това е една негова присъща необходимост. В това надмощие духът намира своето спасение и самообладание.

       Силите, що се намират извън нас и що ние се стремим да подчиним завладеем и изучим, с досущ  независими: те действат без наша намеса и въпреки нашата воля; най – много което може да се стори, в желанието ни да ги подчиним и изучим, е да ги използваме донегде за наш световен и нравствен подем. Пред нас е идеалът посочен от Иисус  Христос: “ Бъдете съвършенни, както е съвършен Небесния Баща”. Ала по пътя на спечелване и завладяване този идеал има множество трудности, спънки и препяствия. Ние трябва да вървим умно : без изтощително бързане и без посрамително бавене. Ние трябва да застанем на здрава основа в тия наши изучвания на духовен успех, да не се ръководим изключително само от едно сърдечно пожелание ,воля или разум; значи, ние трябва да избегнем всякакво прекомерно увеличение или неуместна едностранчивост. Духовното движение в България има твърде добри страни , но между тях се забелязват и не толкова уместни и приемливи: някои хора, уж подвизаващи се в християнския живот и подражаващи на Спасителя, вършат глупави и неоправдани от никаква разумност работи ( едни цели се клатят, кога се молят, и това назовават обсебване от Божествен дух;други искат да минават за ясновидци, като своите забъркани сънища описват като духовни картини и пр. )хармонията в мирозданието е необходима последица от развоя на всички съзидателни сили, а те не могат да бъдат по – малко от три във видимо естество. Тая хармония е нужно да завладее първом нашето естество , за да може да ни послужи като съединителна верига с духовната мощ. Целият ред на завладяването или преливането на хармонията в нас е в съотношение с чувството самообладание. Това чувство е мярката ,която изключва всякакъв недостиг или преизобилие. Самообладанието е един от надежните регулатори на живота. “ Човек, казва Ламетри, е машина живо изображение на perpetuum mobile ( вечно движещ уред ).” Ако това твърдение си има мястото във физическата област на живота изисква се ,да се прибави: тая машина, за да може да върви правилно съзнателно или подсъзнателно, се поставя в движение и работа от един дух владеещ чувството самообладание.

       За отлика от външните сили ,към чието изучаване се стреми позитивната наука ,има други вътрешни съкровени сили, които изучават окултната наука. Тия тайнствени сили са свързани с тънка материя ,досущ различна от нашето – физическо естество. Позитивистът D` Accbe, химикът Уйлям Крукс, доктор П.Жибие и полковник Де Роша са изучавали достатъчно отличителни свойства на тая невидима материя. Изучаването на свързаните с нея явления необходимо е да става от учени хора, с чисто сърце, постоянни в своя метод и напълно самообладателни. Спиритическите явления най – много са се удавали на учени мъже и мислители, които не са пренебрегвали и чисто нравствените (морални) условия; защото тия явления , що запазват за себе си една отличителна самопроизволност, не зависят от физическите закони, а и от други – и в по – голяма степен – мистично –окултни. Един напреднал, с голямо сияние дух, никой път не би се съгласил за произвеждане чудеса, ако експериментаторите са хора нечистоплътни, недобри или слаби духовно. А какво е правила досега позитивната официална наука със своя експериментален метод? “ Тя се е старала да съсредоточи своите наблюдения над психичните явления, свойствени на човешката природа и произходящи в самия човек. По такъв начин казва окултистът Шарл Барле в книгата си “ Окултизъм” ( част І, метод, гл.І ) – тя е събрала цяла редица факти, които изглежда, могат да бъдат обяснени с прости физически разстройства и довеждат до заключение, че мнимия окултизъм е само субективен и измамлив резултат на органическо разстройство.” Наистина някои спиритични явления, що излизат вън от пределите на окултното изучаване, се показват като такива, що спадат към областта на органическите разстройства; липсата на самообладание, съвършенно слабата воля на изучавания субект или напъти неговата нервност са карали наблюдателя в повечето случаи да вади лъжливи умозаключения за сметка на тайнственото. Много учени са идвали да признаят недостатъчността на тия наблюдения, отхвърляйки ,например , излъчеността на чувствителността, унищожаване или отбиване закона за тежестта на предметите и дори изучаването от Дероша, Крукса, и Максвеля разлагане материята на проницаема и непроницаема. И до сега недобре са изучени без да се гледа, че за това е имало доста време и пълна възможност, психичните явления, производими от волята над живи същества ( животния магнетизъм и пр.) и инертното вещество. За всички тия изучавания , освен другите ценни качества на окултиста, нужно е още себевладение. Ала чисто позитивното наблюдение не може да бъде пълнотата на истината, защото то отхвърля или поне занемарява чистотата на душата, силата на сърдечното желание и чувството самообладание, сиреч отхвърля мисълта, какво окултното влияние на оператора- чисто или не в своя зародиш – може да има намеса в общия резултат. За чисто физическите явления науката казва: няма действие без причина; с окултни явления ,ако се занимава развратен или високонравствен професор, за позитивната наука е все едно. Съвсем другояче са преподавали научните истини в дълбока древност или в посвятени общества, там знанието е изисквало нравствено повдигане.

      У мистиците има правило, което гласи: “ Понеже нашето тяло е оръдие на образоваността и на преобразованията на света, то за да завладеем себе си, значи да завладеем света.” Как е възможно да владеем себе си? – Това значи да сме господари на своето си естество в трите области на живота : физическа, духовна и божествена.

      Самообладанието на физическата област означава: умение да пазим здравето си, чувството на храброст и борбата за правдата. Самообладанието на духовната област означава: равнодушие към злото, спокойствие пред бъднината и радост, че стои човек на голяма нравствена висота. Самообладанието на божествената област означава: трептенията на духа са в унисон с Божествената мирова Душа и че неговите ( на човешкия дух) дела срещат гласното или мълчаливо одобрение на цялата Бяла ложа.

     Самообладанието на физическото поле е свързано с известни външни и вътрешни физиоложки промени. Знае се ,например, от някои, че когато се почувствува вълнение или дори кога се очаква, трябва енергично да се поеме въздух, но така, че това движение да стане изключително чрез корема, а гърдите при това да запазят спокойствие. Дълбокото въздишане ,чрез пълни гърди, което често се върши от хората безсъзнателно, когато се намират в развълнувано положение , е неправилно и не донася търсеното облекчение; напротив дори ,вълнението не се прекратява, за което може да послужи свидетелството на дрезгавия глас при разговора. Това внася досада на събеседника; това е вредно за оня, що търси засилване на самообладанието във себе си.Като подържим няколко секунди корема си надут, трябва тихо да издъхнем въздуха. При няколко опити това да стане навик ,а навикът е втора природа у човека. Тоя начин е правилния, той докарва – от физиоложко гледище – себевладението. Който е имал случай да води не до там приятни разговори и особенно с началстващи лица или високопоставени хора, такъв е ,вероятно забелязвал, че главното условие за спазване самообладание ,или настъпване на поне относително душевно спокойствие е: да се спази спокойствие в първите моменти на разговора, а след това самообладанието само ще настъпи полека – лека. Разбира се ,че в това правило няма нищо тайнствено, - това може да бъде препоръчано от който и да е лекар или натуралист. Това правило се основава на чисто физиологични причини. Ала щом се намеси в това правило и окултната сила, то добива по-голяма тежест, по – мощно влияние. Можем ли да си представим тогава, че бодър човек, със здрав и озарен от Горе дух, ще ходи като гърбав, с отпуснати рамена и забит в земята поглед? Ако, напротив, срещаме по улицата хора с право държана глава, със смел поглед и усмивка на устните, ще ли помислим, че те са ония, що не могат да се владеят, що робуват на големи грижи и несполуки? Ето разликата между едните и другите, между неришителните и смелите, между слабовладеещите и самообладаващите се. Ала има и друго – наблудава се обратното: тялото влияе силно върху духа. Още римляните са казвали : здраво тяло – здрав дух ( Mens sana in compore sano ). Здравословната наука на туй ни учи.

      Има ендо старо поверие ,че човек никой път не трябва да се преструва на болен, защото може и действително да се поболее. И наистина: направете си лицето кисело, отпуснете се на някоя мисъл, че здравето ви е разклатено, разслабете цялото си тяло ,- и скоро ще почуствате истинска отпадналост. “ Въображението ,- казва  д.р Монен ,- е вълшебна фея, която раздава добрини и злини. Никой не може да бъде щастлив, ако не вярва ,че е такъв; човекът е нещастен само за това, защото си съставя лъжливо понятие за щастието.” Коренът на умствените и телесни болести е във въображението , а следователно във свръзка с малкото самообладание. Много хора, охапвани от кучета, са се чувствали твърде зле, защото са предполагали, че те са бесни. Някои психолози отиват и по – далеч, - те казват например, че дори застрашителни пози, ако се повтарят упорито, придават на човека за някое време озлобление и смелост; днес се знае пълната свръзка и зависимост между тялото и духът: определена мимка обуславя съответното на себе си душевно настроение. На земята физическия живот на човека и психичния вървят успоредно.

      Нека разгледаме въпроса за самообладанието накъсо от анатомично гледище. Червата на човека представят от себе си твърде дълга тръба, достигаща от стомаха до заднепреходното отверстие около 9 ,50 метра. Макар и да имат такава значителна дължина, те се побират в корема ( особено долната му част), защото са нагънати и заплетени. Те не се държат заловени никъде другаде, освен със стомаха и заднепреходното отверстие anus.По продължението си чревната тръба се прикрепя на тънката и нежна пластина , наречена чревно було, което към пояса се придържа със задната вътрешна стънка на туловището. Чревното було се състои от два листа коремна тъкан, между клетките на която се намират обилно нервни и кръвоносни възли; на едно място чревното було е по – късо , а на друго е по – дълго , ето защо червата в различни места не обладават еднаква подвижност. Чревната тръба не стои в покой: тя извършва бавно чревното движение и подтиква слязлата от стомаха храна от горе на долу. Тънките черва заемащи ¾  и предната част на които носи име дванадесетопръстник , се състоят от три ципи , както и стомаха : а) външна тънка и влажна; б) средна от мускулни влакна, надлъжни и кръгли; в) вътрешна ципа, която е продължение от слузгавата кожа на стомаха и която има т.н. чревни въсички за всмукване на храната ( хилусът ) . Дебелите черва заемат 1/5 от цялата дължина на червата; те почват от долната дясна страна на корема, от там възлизат нагоре, сетне вървят хоризонтално, обръщат се надолу и свършват с правото черво ( rectum ). И дебелите черва се сътоят от същите три ципи, както и тънките, само че те нямат всмукателни въсички; по вътрешната им ципа се намират жлези, отделящи само слиз. Движението в червата, що подтиква храната, по разни причини може да става с различна скорост. Има факири, които тъй добре са завладели това движение, че са в състояние дребни предмети  да прекарат от заднепреходното отверстие през челвата, стомаха, гърлото и да ги изкарат през устата.

      Един от факторите, що усилва чревното движение, се явява нарушението на коремното кръвообращение и препълването с развалена венозна кръв съсъдите на чревната тръба. Досущ по такъв начин действува и психичното вълнение: тогава нервното възбуждане иде от главния мозък през продълговатия, в които са разположени вазомоторите( съсъдодвигателните средоточия) – и раздразнуването на съсъдоразширителните парализува т.н. nervi Splanchniki ; от това се нарушава кръвообращението: кръвоносните съсъди на коремния пояс се разширяват и се препълват с кръв, а заедно с това се усилва и движението на червата. И ето ,че сега е потребно умело да се възпрепятствува на психичната възбуда, щото да не произведе всички ония явления, и тогава тя, нямайки възможност да се изрази физически – сякаш от недостатък на свобода да се развие – ще загуби сила и ще заглъхне.

      Като направим упражнението, ние от ново ще насочим нормално нарушеното кръвообращение – в това се заключава и неговата сила. След това настъпва успокоение – и физическо и психическо – и целият организъм дохожда в обикновенно състояние. Колкото е по – здрава коремната мускулатура, толкова по – лесно могат да се достигнат добри резултати, защото мишците ще действат с по-голяма сила и лесно ще разпръснат натрупаната нечиста ( венозна) кръв по другите телесни части; именно движението на мишците се явява  един от главните фактори , що обуславят обикновенното течение на венозната кръв, тъй като вените на пулсират, подобно на жилите с чиста кръв(артериите), и не могат по собствен почин и сами да прогонват кръвта. В размишление на казаното до тук за физическата страна на самообладанието, иде да се препоръча на гимнастиците и на всички милеещи физическото си здраве, че не само е нужно да развиват ръцете и нозете си, а да обърнат особно внимание върху развоя на коремните мускули.

      На човешката душа е свойствено да създава по – плътни и по – ефирна мисъл – форми. Когато човек умира, способността на душата да възприема и да създава форми се отниса отвъд. Тая способност преживява плътския човек; тя е присъща на безсмъртната единица. Ала какво бърка на тая способност да се проявява по – често? Раждането на човека е материализация, която се отличава от материализацията при спиритическите сеанси в това, че е повече продължителна и по – здраво организирана; тя е изградена от по- крепък материал и с усилено възприятие на личността. Ако има нещо чудно в явяването на призраци още по – чудно е съществуването на човешкия организъм. Раждането, раздвояването на личността и материализацията са факти от един и същ разред. Двойственото естество на човека по отношение на неговото съзнание се проявява в сънищата и сомнабулично състояние. А това раздвоение изтъква всякога и всякъде творческата способност на душата да се явява в плътна осезаема форма. ( “ Материалните неща само се допират” е казал древният мъдрец Лукреций ). Физическото тяло е като къща изградена – то е кристализувана отправа, образувана по образеца на духовното тяло е като къща изградена – то е кристализувана отправа, образувана по образеца на духовното тяло ,чрез пренасяне и отглеждане в тялото (плътта) органически клетки и чрез пренасяне и развой подобно семе в земята на духовната личност. Тялото е оръдие на духа. Пътят за развоя на духовната личност – ето пътят на самообладанието.

      За да се премахне коренно причината на човешката несамоувереност и несамообладание трябва да се премахнат всички лъжливи представи, а всички лъжливи представи са постройки на болнаво въображение. От областта на първото небе взема своя градивен материал, а не от областта на второто и третото небе, гдето е мирът на Платоновите идеи, гдето е неопятнената красота. Ала как трябва да се премахнат лъжливите представи ? Трябва преди всичко да се търси равновесието между тялото и душата; трябва да се знае дали телесното здраве не е нарушено или душата не чувства някой недостатък. Нужно е да има човек здрави нерви – тия жрици на звезден живителен ток. Нервите и носещият се по тях ток( животът върху земята ) са център на всички процеси в човешкия живот: физически, химически и др. Ето и защо липсата на самообладание нужно е да разгледаме като явление, имаще за основа нервната система, лоша нервна система значе безсилен и безволен дух. Всички токове на нервната сила възникват в средоточните апарати на мозъка, който е главното оръдие на духа, по нервните жици тая сила се разнася до най – дребните клетки на организма и органите.

      Вдяка дейност на мозъка се обуславя и съпровожда с някоя представа или възприятие. Тая дейност докарва трептения от ясно – жълт или бледожълт цвят, който окото на ясновидеца умее да различи от ония на сиянието около главата , колкото и да е малко то. Забелязват ли се места ( от тъмно – жълт мътен цвят ) в мозъка, това е верен признак, че субектът е слабоумен, със слаби нерви, неразвит умствено. Естествено, че у такъв липства и самообладание. Човекът на безстрашието и самообладанието върши всичко според душевното равновесие, което съчетава и контролира всички елементи на психиката. Той е човек на логиката, или по – право на съюза между чувството и разумът. Дейността на мозъка – служител на духът – се складира изобщо от дейността на чувствата и дейността на логиката ; у слабоволните хора, у хората с разстроени и болни нерви – деца на несамообладанието – взаимодействието между тия два елемента е нарушено в полза на чувството, изтъкнато на предно място. Човешката душа е не само несъвършен орган, но и непостоянен. Всички усилия на окултиста ученик трябва да бъдат насочени към изглаждане на всички мисловни грапавини и недостатъци. В природата има доста неразбрано за людите , а и доста неподозирано. Нашите съждения са основани на чувствания доходящи до нас ,чрез посредството на несъвършенни и непостоянни органи. Трябва с други думи да насочим вниманието си към това, щото да направим органите на чувствата ( зрение, слух, осезание, обоняние и вкус ) по – добри, по – съвършени. А това става ,чрез засилване добродетелите на душата. Има едно златно окултно правило, което казва: “ Ако ти се стремиш да направиш крачка напред в окултното знание, прави едновременно три крачки напред към усъвършевстване на твоя нравствен характер.”

     Подвизаващият се в окултно – мистичен път трябва да поднесе в храма на Истината още своето мъжество, безстрашие. И тия две добродетели са свързани със самообладанието. Трябва човек да свикне да гледа всяка опастност право в очите. Обикновенният човек научил се да бъде храбър, като срещне дивия звяр в гората, спокойно ще го застреля с оръжие; човекът на окултизма с поглед само може да го умъртви. И за това е потребно пълно самообладание. Каква грамадна сила се крие в душата на нравствения човек! Само един негов поглед носи поражение на черните и мрачни сили; само едно напомняне истината е съкрушително ( сравни гл.5, деяниа Апостолски). Храбростта, напр. е чувство на бестрашие и това чувство ,колкото да е нискостояще в сравнение със смелостта на нравствения индивид, все е оправдано кога работи за правдата. Храбростта през време на Балканската война ( 1912/13 г.) от страна на българите издигна България твърде много пред външния свят. Липсата обаче на самообладание у българските управници през това борческо време и малко по – сетне докара по – голямата част от причините на погрома. Ако българските управници владееха чувството самообладание , нямаше да водят народа през опасната пътека на безразсъдството. Човек трябва да има самообладанието на Сампсона ( кн. Съдии), който с една ослова челюст е избил 1000 души. Ословата челюст е кост , а костта окултно се разбира добродетел. Не се ли моли и Цар Давид в 50 – тия си псалм да се възрадват усмирените му кости? – костите на душата. Те изправят тялото на земята, украсяват тялото на душата и възвисяват ума. Думата кост ,разгледана буква по буква дава начало и израз на следните думи : крепост душевна, обич към нравственото, святост свързана с Бога, трудолюбие за окултен успех и истина, низпосилана от Горе. Свързването на подчертаните букви дава думата кост.  С такава кост Сампсон е убил 1000 души – олицитворение на лъжата и измамата. Така 4 истини са в състояние да умъртвят 1000 лъжи. Мястото на самообладанието Сампсоново носи име  Ен- аккаре ( извор на викащия към Бога). В пътя за спечелване самообладание, нужно е още равнодушие към злото, сиреч нужно е да се избягват излишни съжаления( кн.прор. Иезекил,гл.ІІ ) . Самообладание значи още спокойствие пред бъднината. ( Ев.Матей, гл.10,ст.7-32).Самообладанието означава още пълна хармония в душата ( ІІ посл.Коринт. гл.9, ст.16-23). Това чувство ни свързва с народната душа, за която окултизмът работи да се повдигне.( кн.пророк Исай, гл.66,ст.10).

      Страх Господен е извор на живот; чрез него има човек крепост, следователно той се самообладава ( притчи Соломонови, гл.14, ст.27). Ала да има човек страх Божий, не се от това разбира, че трябва да се бои от хора, духове или препятствия и спънки в живота. Само този страх свързан с Божествената любов избавящ от нравствена смърт, е оправдателен, както самоуважението към чистото, доброто и праведното е уместно. Начало на мъдростта е страх Господен ( прит.Соломонови, гл.9, ст.10). И как ще може да стане мъдър оня, що се не бои от лоши дела, от зли постъпки ? И как ще се самообладава злия, когато тържеството на доброто е повече гарантирано, чрез упованието в небесната премъдрост и справедливост? Праведния Йов, тоя старозаветен образец на търпението, ето как характеризира обязанта от Бога: “ страх Господен то е мъдрост; отдалечаване от злото, то е разум ( кн.прав.Йов,гл.28, ст.28).

      От духовно гледище самообладанието е всякога органически свързано с доброто. Без благородството на душата, самообладанието е празен звук, дума без значение. “ Души люшкани от бурите! – пише окулт.писател Джемс Ален в книгата си “ мисълта – творец на характера”, - гдето и да сте ,под  каквито условия да живеете,знайте това,че в океана на живота островите на блажените ви се усмихват и озарения от слънце бряг на вашия идеал очаква там вашето пристигане. Дръжте ръката си здраво върху шлема на мисълта ! В лодката на вашата душа се е наклонил властния учител; Той спи само: събудете Го ! Себеобладанието е сила; правата мисъл е власт; спокойствието е могъщество. Кажете на сърцето си : “ Мир, бъди спокойно! “

      От кабалистично гледище самообладанието за добро се характеризири от третата буква в българската азбука – В .Наистина и в  друга буква има това качество – С , защото тя ( буква – С ) ,кабалистично се тълкува Бог крепък. Бог изпращащ подръжка в трите свята : физически, духовен и божествен. От гледище на хиромантията самообладание има оня човек, у който и трите главни черти на неговата десница ( мястото между дланта и основанията на пръстите) са добре развити и без напречни сечения – признаци на спънки и болести в живота. Според науката за числата, на божественото самообладание отговаря числото 19 – число същевременно на окултната твърдост. Ако философът Диоген, както  разправят е умрял, като сам с усилие на волята е спрял туптежа на сърцето си , защо ученикът на духознанието да не бъде твърд в бедите като гранит, хладнокръвен сред борбите на живота и благ по характер към малките братя и сестри? Нали Той, прикован на ужасно мъчителния кръст, се молеше за своите мъчители и за всички ?

      Бъдете самообладателни о мои приятели, и не смесвайте това божествено чувство, присъщо на една светла душа, с ината на фанатика, с нахалството на злия или с непокорството на глупака; защото Господния Дух така назовава самообладанието : непреклонна власт от Горе, която лекува болни души при  заник слънце на техните надежди и ,като ги излекува накарва ги да служат на любовта. 

За Мълчанието

  ЗА  МЪЛЧАНИЕТО

                                “ Би трябвало да се издигнат храмове на мълчанието и самотата.

                                            Великите работи се образуват и съсредочават в мълчанието.

                                            Говоренето е временно; мълчанието е вечно.”

                                                                                            Тома  Карлейл

               В книгата  “За пътя и свойството “ от китайският мъдрец Лао Тзеу двадесет и третият лист образ дава следните 23 положения за добродетелта на истинските философи – мълчанието: 1. Малко да говориш – то е все едно да имаш воля към живот. 2. Мълчаливецът дух ръководител действува по воля. 3. Волята към живот го води из подземни стъпала към слънчеви върхове. 4. И слуша и се подчинява и е покорен. 5. Кому покорен? 6. На своята воля към живот – разбудената  змиеогнена сила, която се движи по елепсовиден път. 7. А що не се покорява на покорния ? Кой не слуша самодовлеещия, що отстъпва пред волята към живот? 8. Зове вятъра, а не определя – от коя посока, спрял не определя творческия път през стихиите. 9. Зове дъжда, а не определя – кой ден, сиреч не казва пътя на творческата сила през елементите. 10. Знае да действува, което се тълкува : разбира пътя на човешките разумни общества. 11. Иинг и Иянг ( небето и земята ) не ще пребъдват вечно : а съществата земни не са ли тъй тленни ? 12. За това говори златното учение ( Великата Лемурийска традиция – цивилизацията на жълтата раса от потопения материк Лемурия). 13. Следващия Тао е едно с Тао( Висшия разум ) .14. Следващия Те е едно с Те ( Природата ). 15. Следващия гибелта е едно с гибелта, сиреч който върши зло върши делата на Черната ложа. 17. Едно ли си с Тао, ти си завладял Тао, сиреч едно ли си с  Бога ти, си създал великата верига на промишляващата милост ( благодат) . 18. Едно ли си с Те, ти си постигнал Те. 19. Едно ли си с доброто, ти си постигнал доброто. 20. Едно ли си с гибелта, ти си обречен на гибел. 21. Вярно е словото ми синове, вярно е словото ми. 22. Усмихващи и подмигващи, недейте осмива речите на знаещия. 23. Защото малко доверие означава недоверие.

     От всички святи писания на религията се разбира, че Божеството е мълчаливо в своята дейност и че пази в тайна своите знания. Човек комуто е посочен пътя към небето и пътя към съвършенството, е длъжен с труд да се добере до  тия тайни, до тия  скрити знания.И ако са верни и с голямо значение думите на Господа Иисуса : “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на небесата.”, не по – малко са верни и със същото значение думите:”Бъдете мълчаливи, както е мълчалив и таен Отец ваш на небесата.” В псаломската книга на певецът цар ( Давида ) ясно е изтъкнато, че Бог пази тайна, че Нему липства многоглаголието, тъй присъщо на нашите парламентарни нрави.( псалом18: 11).За същото се говори и в псалом 97:2 .А двете риби в Евангелието, които символизират 6 и 7 небеса са знак на мълчанието. Проумяват ли ги днес свещенниците? Трябвало би да го знаят , защото иначе не би били достойни служители на Оня, който мълком изпи до дъно горчивата чаша на страданията без проклятие, без натяквание. “ Тогаз говори Соломон: Господ рече, че ще обитава в мрак: съградих ти дом за обитаване, място за да обитаваш вечно.” ( ІІІ книга царе,гл.8,ст.12). Всички посветени са знаели тайните и са се учили на мълчание. Бог казва Мойсею, че в облак ще се явява на Арона, родоначалникът на еврейското свещенство.( кн.Левит,гл.16:2) .

     Понеже видимият свят може с право да се счита за едно слабо копие, на невидимия, понеже светът на съществата във физическа плът е  едно разляно, мъгливо и грубо въплъщение на Висшия план, славата не принадлежи на земята, а е добродетел на небесата и тайната е свързана със славата, показваща пътя на мнозина ( кн.Изход,гл.30: 34-35 ) . Всеки благословен труд увенчава делото с радост, а радостта е близка на славата или, което е по – вярно, славата – постигната след упорен труд – е китка от много и различни радости. Който не пази тайна е блядословен и безумен.( притчи Солом.,гл.9 :13). Ние знаем, как пияницата който се обсебва от елементални духове и детето, комуто липства още развит ум, говорят “ истината”, т.е. те не пазят нищо скрито. Хората, които приличат на децата или се опиват със спиртни питиета, не могат да бъдат никога посветени. Те нямат авторитет, от тяхното многоглаголие  дори и обикновенните им и по – сериозни думи не биват зачитани за нищо. Те са като лъжливото овчарче, което обичало да се подиграва с минувачите, като викало, че уж вълкът му грабнал овца от стадото: когато обаче, дошъл наистина вълкът , то викало до прегракване, ала никой не дошъл да му помогне. Мъдрецът е мълчалив и пази тайна, защото езикът на мъдреца се украсява със знание, а устата на безумния изрича глупост ( притчи Соломонови, гл.15: 2) . Който пази тайна е скромен тих и смирен: той не крещи за своите добродетели , а оставя те сами да говорят и издават с течение на времето благородните му дела.В говоренето човек, колкото и да е хитър и умен, все ще каже нещо излишно, глупаво, даже пакостно глупаво. Не пострада ли Сампсон – олицитворението на слънцето – като издаде с безумните си думи тайната на собствената си грамадна сила? Тъй, слънцето с дългите си като на Сампсона косми на главата – лъчи се измамва, пращайки лъчи и на необитавани планети. В края на краищата и с това се постига известна полза, макар и по – късно. За посветения или за ученика на окултизма, комуто времето е късо и животът  кратък, не трябва щедрост като слънчевата, а умение, щото даровете на духовното учение да се дават на достойните.

     Кой се присмива, кой обича през всяко време да критикува ближния си и да търси неговите недостатъци? – Свадливият, безумният, бездушният човек. Ала той никога не успява в живота. Който обича да се присмива, такова и ще го постигне. Не е лъжа, че присмивачите в следния свой живот се превъплащават в недъгави хора: слепи, глухи, куци. Който пази тайна не се присмива, защото присмивателят не отива при мъдрите ( притчи Солом. Гл.15: 12). Одумникът, човек сродник на присмивача, не пази тайна, а я открива.( пак там гл.20: 19).

     Верният духом потаява работата ( пр.Солом.гл.11:13) не само верният духом, но и силният духом, сиреч тоя що не прахосва от своята съкровищница,скъпите знания. Omnia mecum porto( Всичко нося със себе си и не искам никой да ми носи товара, за да не задлъжнявам ). Такъв не търси благодарност, защото благотворство и благодарност се срещат мъчно: защото човешка благодарност е плащане с отбив и недобро плащане.

     Мълчаливецът или пазачът на тайни пръска на времето си златни думи, защото думите на такъв се ценят, имат своята тежест и се придружават с дела. Човекът на посвещението обосновава своите бъднини и изкупва миналото : чрез мълчаливи дела, той свързва двете бездни. Повдигнат е тоя, който към Небето често се обръща с мълчаливи и тайни молитви – молитви в тъмните стаички според Евангелието – такъв по – лесно може да познае своя наложителен път. Душата на мълчаливецът е дълбока и неуязвима ; от дърдорене и оплакване пред хората около нас мъчно се добива помощ. Раните тихомълком по- скоро оздравяват. Мълчаливецът е със свободен дух, защото повече от бъбрицата е успял да разбие оковите на духовното си тяло; свободното сърце на такъв по- радостно шета за красотата на своята господарка – душата. Мълчаливецът е повече обичлив, защото е като тежка капка падаща от благодатен облак: дърдорко е като лека капка или като улитащ цвят от дърветата – той се скоро затъпква по пътя. Такива са и думите му. “ Който пази устата и езика си, пази душата си от утеснение.” ( пр.Солом. гл.21:23 ). Философът Нитче, в бележитата си книга “ Тъй рече Заратустра”, ето как характеризира усамотението и мълчанието: ( І ч.бълг. превод стр. 73). “ Побегни приятелю мой, в своята усамотеност! Ти ми се виждаш зашеметен от крясъка на великите мъже и изпожилен от жилото на дребнавите. С достойнство ще съумее гора и скала заедно с теб да мълчи. Заприличай пак на дървото, що ти е мило, на дървото ширококлонесто: тихо и надвесено над морето то се вслушва. Гдето престава усамотеността, тамо почва пазарът; и гдето почва пазарът там почва тъй също крясъкът на великите актьори и бръмченето на отровните мухи.”

     Който не пази тайна, не е човек сериозен. Със своето издайническо поведение, той пакости на себе си и на брата си. “ Който не пази тайна, свидетелствува против ближния си” ( притчи Соломонови, гл. 25, ст. 28 ). Мълчаливецът е мъдрец в своите постъпки и знае как да се държи и със стари и млади, с умни и глупави, с добри и зли. На добрия ,той ще отговори кротко и ясно, а безумния и глупавия ще отмине, без да обръща внимание на техните закачки. В рядка кал, камък не хвърляй, защото ще те опръска – казва една българска поговорка. “ Който не отговаря на безумния не прилича нему.” ( притчи Соломон.гл.26: 4). Мълчаливият избягва свади и караници. Той не е техен съучастник и почти никой път не ги създава. С благоразумие и търпение той пресушава извора им.

     Ленен в своята Кабалистична наука, като разкрива 72 – те свойства на Висшия разум – ето какво говори за 26 – то свойство – Бог съкровен, гений помагач Хаайах : “ Нему отговаря името на Бога Агди или Авди на сарацински език, областта от 126 градуса до 130 градуса на земното кълбо, единадесетата декада ( десетица от годишните дни – 360 астрологически, 360 градуса на окръжността) и геният Афруимес, Него зоват от 8 часа и 20 мин. До 8 часа и 40 мин. с. На 14 Април, 25 Юни, 5 Септември, 16 Ноември и 27 Януари, като произнасяме свещенните имена и 145 стих на 118 псалом : “ Повиках го от всичкото си сърце – чуй ме, Господи, и ще упазя повеленията ти.” Той покровителствува ревнителите на правдата, въздига людете до съзерцаване Божествените неща. Тоя дух ръководител управлява събитията на политиката; ръководи дипломати, посланици, пълномощни министри и въобще всичко, що води до съглашения. Под негово влияние се намират телеграмите ,писмата, куриерите, агентите и всякакъв род секретни послания.

     Мълчание! Колко е прекрасно то когато двама души, насъсквани от лукави духове, се нахвърлят един върху друг, да си вадят очите, да си скубят косите, а човекът на окултизма се помоли за тях пред Небето или отправи своята добра и силна мисъл към тях  радостно, с  горещо желание за мир. Колко е приятно, когато човек мълчаливо може да примири, двама разсърдени братя, две разплакани сестри. И как сладко звучи на ухото тоя духовен жест на една мълчалива душа. Човекът на съкровеното не е интригант и клюкар. “ Който пази тайна не е шепотник, защото шепотникът създава раздори” ( притчи Солом. 26: 20 ).

     Мълчание! В него се крият съкровищата на Мидаса, богатствата на Калифорния; защото с мълчание се предотвратяват множество злини, избягват се много крамоли, запазват от изтъпкване и изсушаване грамадно число полезни семена. Добрият и благороден човек в мълчанието си не се хвали с делата си; защото тия дела мълком ще свидетелстват за неговата доброта и неговото благородство.

     “ Който пази тайна не се хвали.” ( притч.Соломонови, гл.27:1). Който пази смоковницата ще яде смокини, а който пази духовните тайни ще види полза и ще забогатее.

     Мълчанието е злато , а говоренето сребро. Още римляните, народ повече на работата, отколкото на думите, са отправяли на дърдорковците следните поучителни думи: si tacuisses philosophus mansisses ( Ако би мълчал ,би останал философ, но дърдоренето те издаде). Златото е най – скъпият от благородните метали; мълчанието е най – скъпата от добродетелите. И наистина как би могъл да бъде човек благочестив, ако не притежава дарбата да мълчи на място и време? Как би могъл да расте окултният ученик, ако не предпазва своя език от бъбривост, ако не пази тайна и не знае умерения говор? Бъбривостта е издайник на съкровени сили; приказливостта е пилеене на ум и разум. Мълчанието е дар ,който здраво държи ножа на словото и си служи с него само при нужда. Мълчанието носи мир на единицата и множествата; мълчанието е най добрия начин за омиротворение на избухнали страсти, разгорени жестокосърдия и зложелателства. Всеки що заплашва брата си с насилие, рискува един ден – ден на разплата – да бъде залят от вълните на Черната ложа. Мълчаливецът не воюва по самото свое естество; ала ако трябва да воюва с неприятелите на светлината и истината, той воюва окултно в името на едно свято право и в името на едно щастие за целия свой народ, за всички народи. Той дава жертва от своето огромно съкровено богатство, но тия жертви ще послужат да се изгради храм на Оня, който някога пръв изрече истината “ Мир вам обичайте се един други”. От това всички ще добруват.На мълчанието и съкровеността отговаря вторият ключ на книгата Таро – Папеса ( la papese от la pape ). Тоя ключ представя жена, която в противоположност на юношата в първия ключ, не стои права а седнала. Това подчертава нейния пасивен характер. Тя стои седнала на трон с две колони, което символизира “ ияхин и бохаз” ( бялата и черната колона на Соломоновия храм ), сиреч двойствения принцип или бинер – средината между доброто и злото. На главата у жената има полумесец. На коленете си държи книга, която е полузакрита с плащ и символизира тайните знания, скрити от очите на непросветените. Тоя ключ означава пасивното или женското начало и закона на числото 2. По право изразено число на мълчанието се явяват 22 букви на еврейската азбука. На български буква на мълчанието е М . С нея Господ Иисус е правил чудеса; тя съдържа тайната на окултната му сила.

     Немецът д-р Хенрих Хенсолд в списанието The occult Review ( 1915, ХІІ ) описва един индийски адепт Кумара Свами, който се подвизавал нейде в долината на Кашмир, Серинагур. Ето какво му казвал сподвижникът философ за окултната мъдрост : “ Мъдростта, която вие търсите не се намира в книгите. Младий приятелю има неща ,  които по никой начин не могат да бъдат изказани с думи. Може ли лорва ( един вид блатна риба ) да разбере езика на орела ? Тя рови по дъното из тинята и няма понятие за нищо друго освен за вода, тиня и червеи. Ако някой би се наел да и разкаже за съществуването на един друг и съвсем различен свят над това блато – един свят от въздух и слънцесияние, от дървета и цветя, свят населен с крилати същества с разкошни пера- могла ли би тя да си състави понятие за него? “ Вие можете да обясните един предмет с понятия”, които се касаят по подобни нему предмети, и светът зад “завесата” е толкова далеч от този открит за нашите чувства, щото учителите не би могли да ви го опишат, даже ако искаха.” Друга една особеност след видените чудеса от Кумара Свами, особеност, която не малко впечатление е произвела на жаждущия мъдростта и силата, които дава притежанието на Атмавидия е следната : Макар компанията ,между която Хенсолд престоял двадесет и три седмици да не била малка, обаче той се чувствал ,като в пустиня, защото всички негови другари били мълчаливи; нито помежду си ,нито с него разговаряли те. На въпросите му били крайно лаконични, макар в същност да не били нелюбезен народ. Ала той забелязал това, че събеседниците му отговаряли на неговите мисли направо, преди още да успее да ги изкаже с думи.С време той разбрал по опит и научил теоретично ,че дългото упражнение в йога( мисловно съединение с Всемирната душа ) довеждало човека до такава чистота и острота на ума, щото един напреднал подвижник ще разбере мисълта , “ ще прочете мисълта “ на стоящия при него човек тъй пълно и ясно, както да е изказана с глас. Ето защо самите подвижници не говорели никак помежду си; те схващали мислите един на друг и си отговаряли също с мисли без думи. Интересно е следното размишление на учения немец : “ Има нещо обайно в  уединението. Човек – това особно смешение на животно и Божество – който в обществото с подобните на себе си намира удоволствие да бъде тривиален и да развива неблагородната и палячовска страна на своята природа, става едно съвсем друго същество, когато по необходимост или по избор, остане сам със своите собствени медитации ( молитвени размишления) мълчанието на лесовете, тишината на пустинята, широкия простор на океана или нетревожното спокойствие на някоя уединена пещера събуждат у него мисли и чувства, които всекидневния живот не може да породи. Тогава човек е способен да налучка за себе си великата древна загадка и да проникне в неизявената глубина на своето собствено съзнание.”

     Бъбрицата не може да спазва личния си магнетизъм. Виктор Турнбул в книгата си “ Личен магнетизъм” характеризира бъбривите хора като невежи в спазване магнетичната си сила, като хора утекчителни в живота и виновни за несполуките си в света. Мистичния писател Тома Карлейл в своята похвала на мълчанието казва: “ Пчелите извършват своята работа на тъмно; духът работи само в безмълвие. Достойнството се издига само в уединението.”

     Като така, нека останем за всякога повече люде на мълчанието, отколкото на говоренето; нека останем преизпълнени с една вътрешна радост ,че с това служим на едно скъпо нам дело.

     Времето в тоя наш живот – ХХІ век – се характеризира главно с три думи : смърт, кръв и разорение . Всякаш пъкълът с всичките си кресливи пълчища е заел господствуваще, привилигеровано положение в света, обладал е с някакъв бяс човечеството и помрачил е неговия разсъдък. Водачи на народите се обвиняват едни други в лудост; грабителствата и насилията растат в страхотни размери; всичко негодно и мръсно бошува и се вълнува от свирепите повеи астрални ветрове. Божеството у човека е оставено на заден план; животинското или зверското взема връх при всяка човешка постъпка , при всяка крачка в житейския път. Добри хора до вчера, днес са станали омразни един на друг, най – големи врагове. Думите на миролюбците са глас вопиещ в пустиня. Думите на кротките и смирените, “ които владеят съкровищата на небесата “ ,звучат някак подигравателно в дните на това смутно време. Къде отива човечеството ? Какво стана с неговата образованост? Мълчанието и в такива случаи е полезно. И в такива размирни години,навяващи мистичен ужас, то не е обезценело. Умният в такова време мълчи и работи, работи и мълчи. Скритият в това време окултист мълчаливец дебне, като главен лъв изчадията на лукавия и ги разкъсва с острите си лапи; със своята скрита сила тоя борец на Бялата ложа нанася грамадни загуби на мрачните агенти, плъзнали за сега като охлюви след дъжд. Но Сатаната ще бъде вързан ... Той ще бъде вързан не от някой лъжлив Бог, желаещ да лови риба в мътна вода и алчен, чрез хитрини да се наложи на вярващите; Сатана ще бъде вързан чрез колективни светли дела на всички истински Божи работници, работещи в тишина.

     Духовете говорят на духовните слухари тихо сякаш техният глас е бръмчене на муха. Вънземниците, невидими за обикновенното човешко око, обичат краткия, ясния и лаконичен говор. Многословието за тях е тежко бреме; бъбривоста у тях ценят само тъмните и без всяко сияние същества. Ние хората трябва да подражаваме на светлоносите и мълчаливи вънземници.

     Природата е всякога мълчалива в своите дела. Животът се начева с мълчание и свършва с мълчание. Едно тайнствено було покрива съществото в утробата на майката, в първите дни на явяването му на Божия свят; също такова тайнствено було се спуща, когато очите му, изпращащи бурните дни на тъмното съществувание, се затварят на веки и един друг взор, приготвен за отвъд, очертава нови тайнствени области. Величаво мълчание! Велико тайнство на разума, промъкнато във всички религии под небето.

     В книгата си “ Гласът на безмълвието “ ( І откъслек, сп. Теософия, кн. ІІІ, Х, 1914г.) пише наставления за ученика: “ Помагай на природата и работи заедно с нея; и тогава природата ще признае в тебе едного от своите творци и ще ти се покори. И широко ще открие пред тебе входа към своите съкровени недра, и ще обнажи пред твоите погледи съкровищата, заключени в глъбините на нейната непорочна девствена гръд. Незапятнена от плътско допиране, тя разкрива своите съкровища само пред духовните очи, които никога не се склопяват, и за които няма покрови в протежение на всички природни царства. “

     В света се култивира сдържаност и мълчаливост от страна на подчинен човек към по – горе стоящ в обществото. Това издава неволно зависимостта на първия от втория. Ала ние не проповядваме безразборно почитане към хората, както и неуместна зависимост между тях. Човешката душа трябва да се стреми към свободата, защото дето господствува тая добродетел, там цъфтят и други духовни сили и дарби. “ Свободен човек е само онзи с когото се случва всичко така, както той иска”, - определя свободния и стоически философ Епиктет. Човешката душа е длъжна според истинските нравствени правила, да почита Божественото в хората и да зависи от небесната красота, възвишеност и истина. Най – голямата свобода има в живота на светията, пророка и гения – хора на мълчаливия труд; най – голяма зависимост се среща в порочните преживявания на престъпника, лъжепророка и хранениците на човешкия род. Гдето е свободата, там е и ясносъзнавания дълг към ближните, най – малките братя на Господа и най – галените чеда на Небесния баща. ( посл. Гал.гл.V:1 ) . Тая свобода ни налага мълчание и благоговение, когато ни идат съвети от Горе. Пророк Данаил цял се обръщал на слух и внимание, когато е слушал небесния пратеник.( кн.пророк Данаил,гл.10, ст.15), изразяваща волята на Бога.

     Запазвайки тайната в мълчанието на ноща или невежеството на суетния ден, човека на окултизма е длъжен да се бори с видимото и невидимо зло, да прогонва от гърдите на порочните и слабоволни хора и безобразните мисъл – форми, изкусни оръдия на Черната ложа; човекът на Духознанието в мълчание, тишина и скритост трябва да е отличен борец сред гъстата материя и подлунна мъглявост, обръщайки в безжизнени трупове страхотните изчадия на мрака, прогонвайки ги на далеч от жилищата и обиталищата на човека( Прор.Амос, гл.8 : 3 ) Окултистът никога не трябва да забравя красивия и дълбокомислен израз на Волтера : “ Бъдете неотгадаеми, заблуждавайте любопитните.”

     Човек трябва да се моли в тайна, за да укрепне духом. Така расте и укрепва въплатения дух в утробата на майката ( Матея 6 : 6 ). Тайните на Божествения Дух се предава не както днешната позитивна наука в гимназиите и университетите. Думите пред Бога да са малко ( Еклисиаст, гл.5:2 ). И кога се моли човек да не говори излишни думи, защото няма нужда да разкриваме пред Създателя си тайните. – Той ги знае. ( Ев.Матея, гл.6:7 ).

     Бог пази тайно и не издава решението си на нечисти хора идолопоклонници. Той ще си прави оглушки пред безумните викове на самозванни жреци и свещенници,както е случая с Вааловите служители, които искаха в чудодейност да конкурират на Илия. И в наши дни не е рядкост да виждаме злоба и слушаме бездушните викове, насочени  към истинните Божии чеда от последователите на някой лъжлив Бог. Такива, човек да отминава с мълчание. Лъжата сама ще се посрами. Само на достойните от окултно гледище, на чистите по душа и нравствено силните се дава съкровенна мъдрост ( Ев.Матея, гл.ІІ: 27 ). Плът и кръв не дават откровения, а Небесния Баща ги дава чрез своите светлоноси пратеници ( Ев.Матея,гл.16: 17 ). Божествения Дух знае тайната наука  и с нея запознава верните ученици.( І посл. Коринт. 2 : 10 -14 ) .

     Пази тайната. Тайната ще те направи богат. Мълчи и се труди. В тоя труд с мълчание се крие разковничето на щастието, което ще те направи блажен. Бъди умерен в говора – в многото говорене се крие една опастност: да се не излъже човек и да каже някоя глупост. Скришното обаче да е чисто, като ведро небе; тайната дейност обаче да е незамърсена, като кристален планински поток. Нека се не забравя, че всяка дейност явна или тайна, добра или лоша, умна или глупава подлежи на строг съд. (Еклисиаст, гл.13:14 ).

                    Гр.Бургас, Януари, 1915 година

За Любовта

ЗА  ЛЮБОВТА

   “ Да можете да разумеете наедно със всички светии, що е широчина ,дължина и височина ; да познаете любовта Христова, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните със всичката пълнота Божия “

                                                                                 Посл. Ефесяни гл. ІІІ, ст. 18 – 19

      Човек живущ долу на земята или горе в Небесата, участва в превеликото тържество на любовта. Без да иска той участва в това велико тържество и не само като прост зрител. Дълбоки въздишки се чуват без любовта; горещи сълзи се забелязват без това високонравствено чувство. Всичко се върши под натиска на любовта, тя и гладът управляват света. Любовта е въздишката на естеството. Без любов има велика загуба всеки. Умира ли любовта, умира и човек или по – право живее, като блуждаеща сянка. Ето пред нас прекрасният ореол на любящата душа! Ето Иисус Назарянин що от любов положи  живота си за човечеството. Ала любовта около нас никога не умира. Човек може временно в себе си само да я загаси. И когато я загаси, той върши един голям грях. Любовното чувство е един гигант, който надвива всички други чувства. Любовта е свят пламък в живота. Величието на любовта се заключава в това, че тя обгръща миналото настоящето и бъдещето; любовта не се дели от закона за самопожертвуванието. Ето каква легенда разправят за съзвездието Голяма Мечка. Много отдавна имало на земята голяма суша : пресъхнали били всички реки, води ,чешми и кладенци, засъхнали дърветата, шубраките и тревите, и умирали от жажда хората и животните. През една нощ едно момиченце излязло от дома си с една копанка да потърси вода за болната си майка. Нигде не намерило момиченцето вода  и уморено си легнало в полето на тревата и заспало. Когато се събудило и хванало копанката, то не проляло вода от нея. Копанката била пълна  с чиста прясна вода. Момиченцето се зарадвало и му се прищяло да се напие, но после си спомнило, че не ще остане за майка му, и затърчало към дома си. То тъй бързало, че не забелязало под краката си едно кученце, спънало се от него и изтървало копанката. Кученцето жадно завило. Момиченцето хванало копанката.  То мислело ,че я разляло, но не – тя стояла изправена на дъното си и всичката вода била в нея. Момиченцето отнесло в шепата си малко вода и кученцето излокало всичката и повеселяло. Когато момиченцето пак посегнало да вземе копанката, тя от дървена станала сребърна. Момиченцето занесло копанката в дома си и я дало на майка си. Майка му казала: “ Аз и тъй и тъй ще умра, но пий ти по – добре”, и дала копанката на момиченцето. И в същата минута копанката от сребърна станала златна. Тогава момиченцето не могло да се удържи и тъкмо когато искало да се наведе да пие, ето че през вратата влязъл пътник и поискал да пие вода. Момиченцето си преглътнало слюнките и подало на пътника копанката. И изведнъж под копанката изскочили седем големи брилянти и из нея се разляла голяма струя чиста и прясна вода.   А седемте брилянти почнали да се вдигат все по – нависоко и по – нависоко, и издигнали се на небето и станали тия седем звезди, които се наричат Голяма Мечка. Лао Тзеу ,китайски мъдрец ,така се изразява за пожертвувателната любов : “ Не погива само онова, което живее не  за себе си ? Да не живееш за себе си може само, когато живееш за Всичкото. Само , като живее за всичкото човек може да бъде и бива спокоен.”

     С любов биде създадена земята в началото на вековете ( Битие, гл.І ) . С любов Божествена творческата мисъл създаде половете в лицето на Адам и Ева ( Битие, гл. І ,ст.27; Битие гл. ІІ, ст. 22 – 24 ) .Първата и най – главната добродетел на Бога към човека ( а и на човека към Бога ) е любовта, тя е съединителната връзка между царя на земята – човека и царя на световете във Вселената – Бога. От съчетанието на Божествената истина с вечния живот се ражда любовта. Красотата е външният израз на това свято чувство. Гдето е любовта, там царува спокойствието; гдего е любовта, там се преминава по – приятно доброто и по – търпеливо световното зло. На всяка мъка любовта отвръща с усмивка, на всяка скръб тя отговаря с радост. И когато дълбоката въздишка се изтръгне от гърдите и достигне гърлото, та го задуши, любовта разпръсква злото и дава достъп на любовта. Любов, слязла от висините на Новия  Йерусалим ! в тебе се крие безпристрастието и  еднаквостта към всички.  Тя се проявява с посока от горе на долу в трите области на живота : а) Божествена и дава истината; б ) Духовна и дава правдата; в ) физическа и дава здравето ; Човешката душа, ако не люби, не може да напредва. Здравето е свързано с разума, правдата носи на душата щастие, а истината стои над тях със своето блаженство. Колко хубави са съчетанията на тия три цвята : портокалов ( здраве ), морав ( щастие )  и син ( блаженство ) ! Без познанието на тия трите, идещи от Едното, няма окултно познание.

     Любовта е свързана със всичките почти добродетели : 1 ) искреност, 2 ) учтивост; 3) незлобие ; 4) великодушие ; 5 ) смирение ; 6 ) безкористие ; 7 ) добронравие ; 8 ) благост; 9 ) търпение и прочие. Любовта стои над всички тях. Апостол Павел в Първо послание към Коринтяните, гл. 13, много ясно говори за силата на това небесно чувство и свързаните в него добродетели. А апостол Петър не казва ли :” Над всичко имайте искрена любов помежду си!” Десетте Божии заповеди, дадени на планината Синай изразяват любовта : първите 4 на човека към Бога и вторите 6 ,любовта на човека към себеподобните. Всички заповеди са тясно свързани помежду си. Не може да рече някой ,че като изпълни заповедтта : не лъжи, изпълнена от любов на човека към човека, ще наруши друга заповед – не кради. Ако първото вършим от любов, второто изпълнение ще бъде продиктувано от тая съща любов. С други думи казано, любовта е изпълнение на целия закон.

     Здравето на физическата област, що произтича от Божествената любов, дава окултно хубавия портокалов цвят. Ала за да бъде здрав човек, както физически, така и душевно, потребни са обезателно три добродетели: а ) търпение; б ) благосклонност; и в ) великодушие. Правдата на духовната област, що произтича от Божествената любов, дава окултно хубавия морав цвят. Ала , за да бъде човек правдолюбив, тук и  отвъд, потребни са обезателно три добродетели: а ) смирение, душевно качество що не се превъзнася, не се гордее; б ) учтивост, душевно качество, що не безобравствува; в ) безкористие, що не търпи своето си. Тия три белега на прадата докарват щастието, не онова скоропреходно чувство на светска задоволеност, а пълното и всеобемно преживяване на благополучие и вътрешна радост. Истината на Божествената област, придобив що мъчно се достига, също произхожда от Божествената любов и дава хубавия син цвят. Ала ,за да достигне човек истината и да се превърне тя на плът от плътта му и кръв от кръвта му , потребни са обезателно три добродетели : а ) добронравие, що не се раздражава; б ) незлобие, що не мисли зло и в ) искреност, що не се радва на неправда, а на правда. Тия три белега на истината докарват блаженство.

     Вярата не може без вечният живот. Любовта ги съединява. Надеждата не живее без бъднината. Любовта ги съединява. Естеството на човека не може без сияние. Любовта го създава. Има много неща скоропреходни; може те да не съставят грях, но са скоропреминаващи. Ние ценим нещата според съдържанието и времетраенето. Любовта им придава важност. Човешкият живот се превръща на съновидение, любовта остава; настоящето става мъгливо минало, любовта никога не се губи и не отпада. В науката се забелязва голям успех; любовта го създава. Новото в науката остарява, любовта е вечно млада.

     Художника на перото Лев Толстой в сборника си “ Пътят на живота “ разправя за любовта следната притча. Живял един човек тъй, че никога не мислел и не се грижел за себе си, а мислел и се грижел само за ближния си. И животът на тоя човек бил тъй чуден, че невидимите духове се любували на добрия му живот и се радвали на него. Веднъж един от тия духове, казала на друг: “ Тоя човек е свят и чудно е, че той не знае това. Хайде да го попитаме с какво можем да му послужим и с какви дарове иска да го дарим. “ – “ Добре” казали всички други духове. И ето, че един от духовете безгласно и невидимо, но ясно и разбрано казал на добрия човек: “ Ние виждаме твоя живот и твоята святост, и бихме искали да знаем, с какво можем да те дарим. Кажи какво искаш ? Туй ли , че да можеш да облекчаваш бедността и нуждата на всекиго, когото видиш и когото жалиш? Ние това можем да направим. Или искаш да ти дадем такава сила, че да можеш да избавяш хората от болести и страдания тъй, щото тия които пожалиш да не умират преждевременно? И това е в нашата власт. Или искаш, щото всички хора на света – и мъжете, и жените, и децата – да те обичат ? Ние и това можем да направим. Кажи какво желаеш? “ И светецът казал : “ Нищо от това не желая, щото на Господ Бог подобава да избавя хората от това, което им той праща: от нуждата и страданията, от болестите и преждевременната смърт. От хорската любов аз се боя. Боя се да не би някак хорската любов ме съблазни, да не ми попречи на едничката главна работа, на туй, щото да увеличаваме в себе си любовта към Бога и човеците.” И всичките духове тогава рекли : “ Да, тоя човек е наистина светец и наистина обича Бога. “ Любовта дава , но нищо не желае.

     Любовта тъй говори на всеуслошание : “ В моя речник , приятели мои ,няма думата “враг”, “ злодей”, “грях “ ; това са хората на тъмнината що ме петнят с тях. Моята розова светлина обръща душата на оня, що се вслушва в гласа на Всевишния разум; тя го милва и освежава, тоя истински човек. Погледнете: окото ми е чисто като планински ручей. И когато тръгна през планините за местностите, гдето обитават моите почитатели, аз нося прохлада и свежест и не се смущавам, че някой ще ми прегради пътя. Кое ли е това препятствие, което ще ми се препречи? Коя ли е тая спънка, що не мога преодоля? Що ли е най – мъчно и най – тежко постижимо за човеците? Тъй се пита облечения в розови одежди дух. Не е ли това: да любиш, за да се пожертвуваш? Да отбегнеш обществото на коравосърдечните и себелюбците, за да приближиш чертозите на най – прелестната от богините – Любовта. Или пък то значи да се храниш с най – вкусната храна и да пиеш най – приятното питие? Или пък то значи да бъдеш болен и да не искаш да се лекуваш с най – лечебното средство? Някой си проповядваше своята божественост за последната дума на мъдрословие, религия и наука ( виж “ Беседи – Сила и живот” от П. Дънов, втора беседа – Житното зърно, стр. 8-9 ) незабавно обаче, като нощен тат се промъква неговата жестокост и унищожи всичко. Така умря божествеността му и с нея заедно любовта и. Ах приятели мои, дайте ми Божествената любов и аз ще бъда сит : ще имам все и вся и от мене не ще има по – доволен на света отсам и отвъд!

     Ние трябва да любим хората, заради образа и подобието наше, заради Божествения дух в тях. Нямат ли това свято изображение в себе си, ние сме длъжни да стоим на страна, докато се запали божествената искра в душата им. Не, че трябва да ги мразим, аз не искам да река така; само е нужно да не изразяваме открито обичта си към ония, що не знаят да ценят добродетелите. И каква полза от това, че хвърляме бисерите на свините ? И каква утеха в това, че правим добро на ония, що не го приемат ?  В едни окултни поучения написани по автоматичен начин от дух се казва : “ Любовта към Бога се изразява в готовността ни да изпълняваме на драго сърце Неговите искания в изпълнение на Неговите заповеди, в закона на Божественото Христово учение.Тия високи чувства: вяра, надежда ,любов и упование ясно ни показват, че целия наш живот към Бога отива  и че всичко наше от Бога за нас произхожда; следовно човек желае заради Небесния Баща, и всичко останало иде от човека към Него, според  Неговото голямо милосърдие и според Неговата любов към творенията.” Бележитият източен учен Кришна ето що казва за любовта : “ Жалък и смешен е човек, когато търси туй, що виси на гърба му. Също тъй жалък и смешен е човекът, ако търси доброто и не знае, че то се намира в любовта, която е вложена в сърцето му. Не гледайте на света и на хорските дела, а погледнете в душата си и там ще намерите благото , което търсите там, гдето го няма – ще намерите любовта, ще узнаете, че това благо е било толкова голямо, че този, който го има, не ще желае вече нищо друго.”

     Човек силен в любовта се познава и в трите области на живота : физическа, духовна и божествена. На физическата област той има лоб изпъкнал по – долу от средината на веждите, красиви меки и равни устни. Той е тип под влиянието на Венера; очите му са обикновено черни с гълъбова белина на около и имат силен блясък. Носът е кръгъл. Главата е издадена отзад, което означава привързаност, любов, обич, деца, приятели. Според хиромантията, издигнатината под големия пръст, ако е червеникава, голяма и чиста от квадратчета – възвишена любов. Носенето на скъпоценен камък Селенит ( пръстен, огърлица или кръст ) влияе за възбуждане любов; също и камък lapis lazuli, който докарва веселие и любов. На планетата Венера , на която се разнасят лъчите на небесната любов, отговаря небесния камък берил . Берилът ако се тури във вода, тя добива свойства да поглъща газовете от стомаха, щом се изпие. Тоя камък предразполага към любов, нежности и лекува белодробни болести. На духовната област човекът на любовта има розов цвят, който преобладава над другите цветове в ореола ( сиянието ) на духовното тяло. Такъв човек мяза на апостол Яков Зеведеев, който бе препъвач – изпреварваше другите с благоволението Божие. Душата на влюбения е потопена в една дълбока замисленост, в една сладостна тревога. Тая душа възпява всички астрални прелести на възлюбения, за това как тя го търси, как бленува близост с него и как отива в храма на любовта, която е всичко и от която е всичко.

     На любовта отговаря първото име на Божеството от 72, изброени в книгата Кабалистична наука от Ленен : Бог възвишен и превъзносим над всички неща . Той носи име Вехюиах и се простира от 1 до 5 градуса на кръга, разделен на 360 градуса. Тоя дух е заповядал на Еврейския народ. Божественото име, що му отговаря  е Йехова. Той управлява есенно време първата източна област, разположена в първите 5 градуса от 12ч. до 12ч. и 20 м., през ноща от 20 до 24 Март включително. Тоя период отговаря на свещенният календар на първия ръководител Шонтаре, що се намира под влиянието на Марс. Тоя ръководител дух и следващите 7 след него принадлежат към първия ангелски чин, носещ името серафими. На тоя дух областта на огъня е негово жилище; огъня е стихия на любовта. Време на господство е следното: първите 5 градуса от зодията Овен ( Март 9,10,11,12,13 ) и следните 5 дни : 20 Март, 31 Май, 11 Август, 22 Октомврий и 2 Януари. Повикването му за получаване на сведения трябва да става с искренна молитва от 12ч. и 12ч. и 20 м. , обърнат на изток.  Със силата на двете свещенни имена  ( Вехюиах и Шонтаре) се получава божествено озарение. Ще трябва да се произнасят, в посоченото по – горе време, като се четат молитви и 3 – 4 стихове от Псалом № 3. Който се роди под това влияние има тънък ум, надарен с голяма предвидливост; храни страст към науките и изкуствата; способен да започна и свършва успешно най – трудната работа; проявява голяма енергия, намирайки се под влиянието на огъня.

     В християнска смисъм царица на любовта е св. Богородица, изобразена в Откровението, гл.12, ст.1-3. На любовта окултно отговаря третия ключ от  книга Таро – Императрица ( l`imperatris ), който изобразява седнала жена с корона от 12 звезди, означаващи 12 месеца. В една ръка, тя държи скиптър, а в другата – щит с изображение орел. Тая жена символизира естеството. Ето един откъслек от  Химическия псалтир  на окултиста философ Авр.Теофраст Парацелз ( Правило І, 1-4 точка ), говорещ за любовта. 1. Което е близо до съвършенния, то от всичко най – леко става съвършенно. 2 . Несъвършенното, чрез никакво изкуство не може да стане съвършенно, докато по – напред не се очисти от влиянието на нечистите духове. Душата, която иска да докара това съвършенство, трябва да работи с Божествената любов.Тя е лекарство, което докарва чистотата. 3. Несъвършенното да се направи постоянно, без душата и духът не е възможно. 4. Божественото естество разредява всички физически елементи в своята любов.

     От вторите 6 заповеди на Синай ( 4 – те се отнасят за човешката  длъжност към Бога, а 6 – те за човешката длъжност към човека), произтича онова хубаво чувство любов, що се разпада на следните видове и форми : а ) любов към ближния – човеколюбие; б ) любов между половете – основа на семейството; в ) любов към съгражданите – патриотизъм; г ) любов към отечеството – родолюбие и пр. Любовта към ближния не прави разлика между народност, вяра, пол, възраст и положение. Притчата за добрия самарянин, предмет в Евангелието, най – добре илюстрира това възвишено чувство; Спасителят нарочно е избрал човек помагач на бедния и недъгав евреен чужденец, враждебен дори, самарянин. С това още по – добре се изтъква безкористието на тоя благороден самарянин. Любовта между половете е благословено от Господа Иисуса тайнство. То си води началото още от Стария Завет ( Битие, гл.1, ст.28), гдето самото Небе, чрез bene ha Elohim благославят Адам и Ева. В Евангелие Матея ( гл.19, ст.5 ) Господ говори за тайната на половете : ще остави мъжът баща и майка и ще подири своята половина от миналия живот от прежни съществувания и ще бъдат двамата едно духовно цяло, сиреч 2 половини взаимнодопълнящи се. Спенспер като говори, за сложността на чувстванията ( душевните движения ) взема пример за тая страст, която свързва човеците по пол и намерва, че това чувство е най – сложно и най – силно. Чистотата на мъжът и жената зависи от следните условия :

     а ) От новината на впечатленията, от откриването в любимия все по – нови и по – силни връзки, що заздравяват трайността. Колкото е повече напреднал човек, толкова и тоя род любов се отдалечава от животинския нагон.

     б ) От жизнените сили, пъргавината и побудите на организма, със силата на които нервните съсредоточия се пълнят с енергия за подновяване на тъканите ( здраве ) и чистотата на впечатленията.

     В ) От здравите духовни връзки в минали превъплащения. Тия връзки за сегашно време се явяват като наследствено богатство. Има хора в живота, които естествено ни вдъхват уважение или презрение; има други към които храним добри или лоши чувства, без да можем да си обясним с положителност от що произтича симпатията или отвращението. Това е именно заквасата от миналото. Романът на Duk de Pomar « Безсмъртна любов « изяснява доста добре вървежа и развоя на многожизнената любов.

     Любовта към съгражданите ни , трябва да гледа за доброто, нравствения и материалният им успех и също така да е безкористна като другите видове любов. За тях трябва да се молим ежедневно; за тях трябва да се грижим като  за себе си, без да обръщаме внимание на злите насмешки и злобата. Колкото един човеке е по – образован и по – напреднал духом, толкова и любовта към съгражданите му става по – дълбока, по – сложна и по – дълготрайна. Тя няма нищо общо с човеконенавистничеството. Всеки що не люби искрено е измамник. Всеки измамник е млад и неопитен в духовния живот. Кога стане по – опитен и възмажее, той разбира ,че само себе си е мамил на младото време. Тогава ще разбере смисъла на думите :

“ Аз и Отец едно сме” и ще простре десница да пръска любов между своите жертви на миналото и техни близки. Всеки ненавистник на хората носи земско сърце. “ Из устата на молящите се, казва Aahrens, излиза светлик, като език на пламък”. Тоя светлик се усилва чрез любовта. Защо не попиташ ненавистника човек ли е той? И ако е човек, защо не възжелае хубавото настроение на чистата любов ? Всеки ненавистник отхранва желанието на животно, задоволява нуждата на някой дух – елементал. Не трябва да е така с окултиста – ученик.

     Любовта към отечеството е потребна. Тя изключва шовинизма, тя милее за родната страна и желае нейното величие. Известният поет Милтон, автор на хубавата поема “ Изгубения рай”, ето как се е молел често : “ О, ти с щедростта си издигна британската държава до такава славна и достойна за завист висота, подкрепи ни в това блаженство.” Всеки българин би трябвало да се моли така за хубавата и многострадална България ; чрез такива молитви ще се пропъдят ония лошотници духове, които внушават на властниците у нас кражби, безчинства и злотворства. Тогава ще настъпи истинското величие на Българския народ.

     Вие сте виждали котка или друго грабливо четвереного животно, когато се разсърди ( отдалечава се от любовта ) , наежва козината си, изкривява ( изгърбва ) гръбначният  си стълб и проявява нагона на ожесточеност? Четвереногите на земята символизуват развоя на любовта, а изгърбването на тия животни ни навежда на една вярна мисъл ; правотата на гръбначния стълб и постепенното му изправяне от водоравно на отвесно положение ( както е у най – съвършенната форма на земята – човешката ) показва облагородяване на мисълта, нейното възвисяване и засилване на любовното чувство. Бележитият склуптор Огюст Роден говори за красотата на човешкото тяло : “ Ние обожаваме човешкото тяло още защото е огледало на душата и защото през него прозира нейния пламък.” От физическата красота човек минава на духовната  заедно с постепенният развой на любовта. Същият автор на друго място казва: “ Когато се съедини красивото с грозното, винаги първото побеждава.” Това е все едно : сравним ли най – голямата физическа красота с духовната , - гледана с очите на напълно развит ясновидец – първата бледнее и се показва като грозна при втората. Любовта е отвъд по – силно укрепена.

     Символ на любовта служи розата, цвете, което е запазило и на физическата и на духовната и на Божествената област своята хубава мирис. По окултен начин е добит следният Псалом на любовта :  “ Както сърна жадна търси горски бликащ извор, така душата ми желае Божествената любов. Жадна е душата ми за Бога, за Бога на любовта. Кога ли ще се усили в мене, Господи, това неясно чувство ? Кога ли ще отмахнеш скръбта, и тежината на скръбта които ми станаха ежедневни спътници на живота? Думам си всеки ден: где е Бог мой, дарящий пълнотата на душата ми ? думам си всеки тъжен час : где е половината ми от горните светове? Това си спомням и обкръжавам душата си с мъгла, за да не ме видят и познаят в света, че съм уязвим без сродна душа. Това си спомням и следвам пътя със световните пътници. Защо, о душе мой си така отпаднал? Защо тъжиш среди тая околна красота? – Надей се Богу и търси любовта му. Чрез славословие аз ще го обърна; чрез добротворство аз ще го спечеля. Ще го спечеля с любовта си, която е по- сладка  от мед и по – нежна от пролетен цветец. Боже мой, спаси ме вътре в мене и дай ми любовта си. Боже мой, моята  духовна бездна търси сливане с  твоята, без която няма смисъл. Аз съм бездна и като бездна те призовавам с гласа на твоите шумливи водопади: Твоите думи ме връхлетяха и задавиха. Обвий ме с пленителна десница и спаси мене удавника. Ходя вес ден ,като замаен. Търся възлюбената. Надей се на Бога; ето той иде с розова светлина и води за ръка пеещата любов.»

     Окултното определение на любовта, дадено от Господния Дух е това : Високо чувство на радост и сближение , което наумява за нашите жилища ; като тайнствените езици на Дух  Святи действува  тая вълна от небесен произход и отделя въздушните същества две по две. Така събраните единици на една двойка се чувстват тъй близки една на друга , че се намират напълно щастливи и граждани на целия свят.  Любовта е свято огнено чувство, което не признава международни граници и говори език винаги нам сроден.

     Числото на любовта е 42. Ето смисъла на това число :

     1. Любовта се наслаждава , не говори. 2 . Който говори не познава любовта. 3. Влюбеният отваря сърцето си. 4. Сбира своите съкровни лъчи и придава им люляков цвят. 5. Не разбира умразата на света : тя не го интересува. 6. Без приятели има най – добрия приятел. 7. Без врагове има най – непримеримия враг, който го пронизва със стрели на страдание. 8. Без добив е доволен от съдбата си. 9. Любовта управлява света, управлява го и в днешния си вид. 10. Вярно е словото ми : любовта и привързаността облагородяват душата . 11. Една безграничност Горе, едно многообразие долу – ето любовното чувство. 12. Една пълнота на божествената област и една красота на духовната, - ето любовта. 13. На земята тя е сянка на последния Адам. 14. Мислят я някой за нищо , но тя е нещо. 15. Три ценни неща има човек : а) творчески дух, б ) благородни борби и в ) любов. 16. Три велики събития има човечеството : а) призов към живот, б ) потопът, в ) въплъщението на Христа, сиреч на любовта. 17. Вълните на любовта са тихи и слаби на глед, но имат голяма сила. 18. Любовта надвива и най – силните чувства. 19. Любовта пази дясната страна и укротява пришълците на лявата. 20 . Сама без почит , тя  внушава уважение и поклонение. 21. Обича съгласието и почива въз маслинови клончета. 22. Никога не кълне , а с двете ръце благославя човеците и земята на човека. 23. Носещият любов в сърцето си , учи другите да любят. 24. Преди да стане учител, той е бил неин ученик. 25. Любовта слуша и покорна е. 26. Следващият любовното чувство е едно с него. 27. Малко любов озвачава омраза. 28. Влюбеният действа под натиск на небесна сила. 29. Любовта е сляпа с физически очи , но тя вижда с духовни. 30. Не е разумен оня , що отрича любовта. 31. Това чувство и от цар е по – голямо. 32. Любовта е плодно дърво с многобройни дълбоки кораби. 33. Ако имаш обич,много можеш; ако имаш любов всичко можеш; 34. Любовта обгръща двата края на живота, които се губят в някаква тайна. 35. Любовта е също някаква тайна, която  заробва и оковава със златни вериги. 36. Има сияние около човека; онова на любовта е най – красивото. 37. Има щастие в душата , онова на любовта е най – желаното. 38. Любовта, която е неделима , се дели на три : страдание, пълнота на живота и възвишение. 39.Любовта прониква напред и заробва слабите и силните. 40. Когато омразата стане наставник, любовта праща изпитанието. 41. Любовта е чистота. 42. Що ли пък е по – смислено от любовта?

     Любовта изразява благородство на съвършенния и отразява водите на неговото езеро. Amor omnia vincit.

     Комуто липства любовта в сегашния живот, той ще се яви в следно превъплащение върху земята с недостатък; обикновено, липсата на любов кара човека да се превъплати гърбав. Буква на любовта е В – трета буква на българската азбука, буква на Син Божий; букви съдържащи любов са още следните : Ж – определение качествата и свойствата на физическия свят; К – Бог неизразим и водач пред Божието лице;  С – Бог подкрепящ.

Гр. Бургас, Юли, 1915 година

За Вярата

               ЗА  ВЯРАТА

                                         “ Вярата е осъществяване на ония неща, за които се надеем и

                                             изява на неща, които не се виждат,

                                            защото чрез нея бидоха засвидетелствани старовременните.”

                                            Апостол Павел- Послания към Евреите – гл.11: 1 -2

             В една стара тибетска книга се среща легендата за Вярата и Знанието. Желаейки да се открият на хората, двете Богини, които са живели в небесните висини, приели форма; макар и идеална, тая форма била прилична на човешката... Техните имена били Вяра и Знание. Тях съединявали толкова тесни любовни връзки, че те дошли на земята тясно свързани една с друга и драговолно би останали така напокон. Ала, макар и да не била възможна внезапната им разлъка все пак времето се показало онова ужасно оръдие, чрез което съмнението на хората малко по- малко успяло да ги разлъчи. Те толкова страдали през времето на земното си съществуване, че станали съвсем обезобразени, и тям било не само невъзможно да се познаят една друга, но те дори усещали една към друга непреодолимо отвращение.... А времето следвало своя непрекъснат вървеж. От върха на небесата, от гдето богините се спуснали към нас съединени в една мощ, Нирманикай се приготвял на свой ред да слезе върху земята... Нирманикай – това бил духът на самопожертвуванието с мъничко покривало. И тия що предрекли неговата поява на нашата планета говорели, че той бил изкупител на човечеството... Той не дошъл да премери тия две небесни сестри, слезли на подивялата земя, защото сам Единният Дух на боговете се отдалечил от тях през време на тяхната разлъка... Техните тела били погребани и се преобърнали в гниещо вещество без признаци на разумен живот. Върху всеки гроб на двете небожителки , черпейки храна от същата гнилота, покарало едно малко дръвче – едничък спомен на любовните връзки от миналото. Ала от къде е могло да се вземе тайнственото семе, от което е израстнало дръвчето? ... Върху гроба на Знанието дръвчето се превърнало в доста голямо растение, с безчислени клончета, които се нарекли “науки”, със звучни и величави имена, но родени от гнилота те не могли да покажат признаци на истински живот. И всяко клонче, всеки листец, даже сух, получил име, без да се изключват и тия листица, които изпадали на земята.Същото се слючило и с Вярата. Така също израсло голямо дърво и неговите клони се назовали “ религии”, а безчислените листа били сектите, вярванията, присъдите на живота и смъртта... И когато се случва да пада сух листец, на негово място израствал нов зелен мъничък, а листата все се умножавали и умножавали. Земните хора се изродили и станали толкова малки, че не могли да стоят и гледат направо дърветата и , подобно на рояк микроби, били разделени на многобройни купчини лазещи, по листата и само от време на време прескачащи от един лист на друг; те не мислели за стеблото на дървото, нито дори за клончетата ...Такова е било земното кълбо, когато Нирманикай се въплатил в тяло, подобен на един микроб човек, подобен на другите.Ала между другите същества е имало и такива, които още обичали да отправят очи към небето; те видели как слизал от горе вестител на истинските Вяра и Знание. И когато видели тоя вестител, носещ човешка форма, не се излъгали и го познали... И от някои дървета се спуснали вярващи същества макар и нищожни, носейки в себе си тялото на Нирманикай и очаквайки докато детето Махатма( възвишен дух) се превърне в човек. Когато това се свършило, Той им заповядал да вземат търнокопи и мотики и да копаят при стеблата на дърветата. И направили те така, но жилците на дърветата, които се тревожели за своята безопастност, нападнали на работниците, забавяйки им с това работата; работниците обаче, все пак съумели да доведат до край труда си. И когато почнали да се виждат корените, покрити с гъсти пластове гнилота, червотина, от червеите на честолюбието, порока и невежеството, тогава се преобразили възродили душите на работниците;и, макар че загинал само Нирманикай в борба, но мнозина оцелели твърди във вярата и знанието. И узнали те, че в духа  Изкупител са били Вярата и Знанието, които неразкъсваемо съединени, съставят заедно вечния Дух, Един и Неделим.

     И в това време, когато апостолите на новата ера са изпълнявали своята мисия за възродяване на човечеството, във висините небесни песента на всесветовните съзвучия и напеви е кънтяла из пространството. 

     Вярата е най – добрата сила на сърцето. Вярата е дар от Бога изпратен; чрез нея ние имаме разбиране в святото живо Начало. Чрез вяра животът човешки се облекчава, а човешкото сърце се облагородява и смирява. Жилото на смъртта може ли да засегне такова сърце? – Не, защото това жило се обезсилва.

     След избавата си от египетското робство по един чуден начин, евреите имаха страх Господен и повярваха повече,( Кн.Изход, гл.14, ст.31) . Така българският народ с вяра се избави от политическото робство на турците и религиозното на гърците. Мъжете от епохата на възраждането, които получаваха добро ръководство от Горе, сториха това. И когато мъченици, повечето от тях загинаха от телесни мъки и нравствени терзания, загинаха по зандани и бесилки.

     Вяра трябва да имамаме всякога. Вяра е нужно да поизрасне за силата на великото слово в живота. С вяра Божието слово вечно побеждава и счупва хомота на всяко ново робство. Вярата е извор на чудеса. “ Ако духът на болния,- казва Барвел – ( спирит.списание The Lanset XI 1858 ) е подчинен на твърдото убеждение , че той трябва да оздравее, то неминуемо оздравява.” С вяра служим на Господа Бога; с вяра ние крепим светия Дух в нас. По пътя на вярата ние сме без тревога; с вяра служим един на друг. За усилване на вярата у старите евреи са били наредени всички ония законоположения, изброени в книгата на Стария Завет – Левит. Силният във вярата упазва заповедите Божии, подобно на Авраама и Исака, и получава благословия ( гл.26,кн.Битие, ст.4-5 ).

     Човек с гореща вяра е като запалено кандило. Седемте кандила пред светилниците на скинията в Стария Завет са били символ на тая вяра в Бога.(кн.Числа,гл.8, ст.1-4). Вярата е дар нам благодатен, небесен. Тоя дар ни придава сила за нова борба със злите и коварни духове. Вярата е онова душевно разположение, при което ние се освобождаваме от всякакви телесни и душевни болести. Вярата е това възвишено настроение, което руши тежкия удар на човешката съдба и Провидение. Без вяра тая брънка не би изпълнила своето назначение Десетте заповеди, дадени Мойсею на планината Синай ,за да бъдат послушани с внимание, приети изпълнявани от евреите ( Второзаконие,гл.5) са имали тая свята цел: да успяват евреите като народ, силен духом и материално. Тия заповеди имат смисъл и значение за християните, защото рядко има християнин в днешно време да ги цени, изпълнява, следва. А само в тяхното преоценяване, следване и изпълнение лежи залогът на народното благоденствие. Ако ние зовем себе си с гордост Христови последователи, а не сме в състояние да изпълним по – леките изисквания на Мойсеевия закон, как ще можем да следваме апостолите, па и Христа? Мъчно е, твърде мъчно е да живее съвременният човек с вяра, докато от семейсвото, училището и житейските материални условия той научва лошия навик : всичко да отхвърля и във всичко да се съмнява.

      Трудно се изкачва духът по висини, ако няма вяра; трудно и при това предпазливо: венец на насладите у вярващия е удовлетворяващото чудо.

     Като сакателник, който е станал глух, сляп и ням: тъй е живял дълго време човекът на безверието; той се е наказвал с безчестната, мръсната и безнравствена сган на пъкала. Но що се случва напокон с него? Кой го е подмладил и кой е направил окото му чисто и неразмътено? Как е достигнал той до извора на чистата вода? – чрез вярата. Аз намерих братя мои клокочещият извор на насладата. И аз трябва да се науча, че вяра, надежда и любов са троица на блаженствата. “ Моето сърце – казва един светъл Дух, - връз което пече слънцето на отвъдна пролет убива зародишите на всичко унило, отчаяно, безверно; моето сърце със всичко знайно в него самото е един клокочещ извор.” Да имаш вяра : ето що освобождава. Ала как се назовава това, което хвърля в окови дори и освободителя? – Безверие. Вярата кара своя благодетел назад да се не връща: тя върви заедно с чудно хубавото време на бъднината и с нейните възжелания. Да вярваме твърдо : ето що освобождава. Това велико чувство е поразило едно велико безумие, що е обитавало в миналите дни на живота ми. Тъй говори обладателят на вярата. Тежко е да се живее в сегашно време : вярата е тъй малка, особено у “ учените” .

     Известният учен естественик Томас Хьоксли е минавал на времето си за човек безстрастен, съвършено безразличен към религиозни и теологични въпроси. Но той не всякога е бил верен на себе си. Професор Хаислоп разправя ( журнал Америк.Общ.пс.издирвания,Х, 1911 г. и сп. TheAkademy ), че Фр.Херис срещнал веднъж Хьоскли на погребение. “ Погребваха, казва Херис, един негов другар и единомисленик. Църковната служба бе извършена над гроба и ние почнахме да се разхождаме, между паметниците; аз се повърнах към Хьоксли и видях, че цялото му лице е залято със сълзи. Мълчейки ние тръгнахме редом. Изведнъж, той избърса с ръка сълзите си и възкликна: “ Защо да се плаче тука или да скърби, или да се жали! Явява се смъртта – и на всичко край. Проклет палач!” – Изглежда ,възразих аз, че вие съвсем не вярвате в прекрасната благодетелна смърт, възпята от един наш поет ? – Не, не вярвам ? Не е възможно някой да вярва. Ето ние, хората, сме същества, надарени с разум, мислите на които преживяват вековете; високите наши замисли не са свързани, нито с време, нито с пространство; нашите възвишени стремежи поглъщат не рядко всички лични интереси и влечения – и изведнъж смъкнато, пропаднало, всичко на прах! Това е ужасно! Току що сме се научили да работим както трябва, току що сме станали способни да пренасяме полза на окръжающите и ние сме превърнали в купчина пръст. Смъртта е отвратителна, безсмислена, безсмислена ! А ако помислим малко, ако си спомним връзките на любовта, дружбата, привързаността ... “ Той се отстрани и пак жалко зарида. – Ако тоя учен би попаднал в една спиритическа среда гдето се правят сеанси с научна цел, той би получил уверение и доказ, че неговият скъп приятел е жив и здрав отвъд и че “ ужасната и отвратителна” смърт не е нищо повече от един естествен закон носещ промяна на обвивката, а не на същината. Колко хора има като Хьоксли слаби във вярата, а силни в едно знание, което не може да ги утеши.

     Иисус Христос в своето Благовестие казва : “ ще ми викат Господи, Господи, а сърцето им ще бъде далеч  от мене.” И смърт ужасна, и разнородна смърт коси днес човечеството, унищожава тия, що не разбират какво искат и какво им е потребно. Те знаят само едно, че животът не ги удовлетворява. Те викат всички против всичко и тънат в неверие, мъка ,отчаяние. Вяра, къде е твоето присъствие? В душевните от тоя род драми на човечеството се коренят 90% от причините за самоубийства. А самоубийствата се дължат на това, че всяка надежда е изчезнала, че всяка вяра е загубена. Спиритизмът с неговите научни опити потвърждава Евангелието. Всички люде на Духознанието могат да теглят успоредица между учението на Иисуса Христа и спиритичните сеанси. Разликата е само във  формата. Иначе не можеше и да бъде : Христос не би могъл да говори на външните слушатели, освен с притчи и иносказания; в противен случай не би го разбрали. Науката за духа тълкува всичко, що е непонятно за човека. По тоя начин вярата му укрепва и става жива сила. Всеки маг, ако  иска да прилича на ония халдейски маги що познали идването на Иисуса Христа трябва непременно да облюдава тия три могъщности: а ) сила на вярата; б ) воля, подчинена на Божествения разум; в ) сила на въображението, чрез която се образуват трептения на ефирната средина от висш ред и г ) сила на молитвата ( окултен призив ) , чрез която се докарва помощта от чудото от Горе. “ философия без Бога или философия, чрез която Бог не ни чува, няма смисъл.” Така се изразява Жул Симон.

     Цялото Евангелие е писано ,за да вдъхне вярата, че Иисус е Христос ( Бог на търпението е Бог същевременно на любовта) и като, се вярва, да има вярващият вечен живот. ( Евангелие Йоаново, гл.20, ст.31). Вярата е чудодейна  магическа сила, която насочена за постигане някоя благородна цел, дава прекрасни резултати. Без диря от съмнение, човек силен духом може да  премести цяла планина ( Евангелие Матея, гл.21,ст.21 ). И буквално и преносно, това е напълно достоверно.( Виж разказа “ Хълм” от Н.С.Лесков, изд. на сп.” Родина” ). Вярата донася проглеждане тук и отвъд.(Еванг.Лука,гл.18,ст.42 ).

     Във философското списание “ Въпроси на философията и психология” ( 1910) ,руския учен Н.Бердяев разглежда подробно различието между понятието вяра и знание. Той казва: “ Нека сега се обърнем, към философското анализиране естеството на вярата и знанието. В разни форми е разпространено учението за противоположността между знанието и вярата, противоположност взета външно и недомислено, що иска наново разглеждане. Според класическото и вечно определение на вярата, еднакво ценно и в религиозно отношение, вярата е изява на невидими неща( посл.Евреите, гл.11,ст.1-2 ). В противовес на това, знанието, може да се рече се определя така: изява на видими неща. От само себе си се разбира ,че думата “видим” и “невидим” трябва да се схваща всеобхватно, не в смисъл на зрително възприятие, а в смисъл на принудителен добив. Видимите, сиреч принудено дадени неща са областта на знанието, а невидимите,т.е. не дадените принудено неща, предмети, които е нужно да се спечелят, с областта на вярата. Съвременността признава само областта на видимите неща, само принудителното приема, а невидимите пък неща в най – добия случай признава само като символи на вътрешното състояние на човека. Ето защо съвременността така настойчиво и деспотично изисква доказателна вяра, сиреч принудителна, насочена към видимите неща. Затваряйки се в царството на видимите неща, рационалната съвременност отрича вярата и се преструва, че няма нужда от нея.” Както се знае от светото Писание, духовният човек обръща по – голямо внимание на невидимите неща, нежели на видимите, що са малотрайни ( ІІ посл. Коринт. Гл.4,ст.18).

     Всяко същество върви по своя световен път към напредък и възвеличение. Човекът, а особенно окултистът, трябва да бъде прилив от великата вълна на божествените води; окултистът – това значи човек, отиващ с вяра от степента – син на жената, към степента – син человечески. “ О, приятели мои, говори Господният Дух на вашата съвест: вие сте преминали пътя от елементала до човека, и доста нещо е още у вас елементално. Някога сте били светски диваци; по пътя на безверието не се ли повръщаме към тая окултна диващина ? Човешката съдба, тоя велик дракон – ви нашепва: “ Вие сте длъжни”; духът, във вяра заявява: “ Аз искам”. И бива според искането му и – нещо повече – според желанието му. Като нещо по – свято, необходимо е да отглеждаме вярата в нас и около нас: защото безверието и в най – начетения човек е някакво безумие и произвол. Всяка духовна ценност се нуждае от доверие, за да се посрещне с приветливо око; всяка окултномистична ценност копнее за вяра, за да възрастне и добие красота. Нова ценност да се създаде – за това е потребно невинни души и вярващи люде. Трябва ли да ви се казва, че тук всяка наивност и лековерие са изключени ? 

     С вярата е свързана милостта на една чиста душа, която не се измайва с пречките на обикновенното световно знание. И тая възвишена смелост  на свое време добива по-големи факти, нежели дадените по принудителен начин от науката. Повярване и на дума спасява нуждаещият се. ( Евангелие Йоанова, гл.41ст.37 – 52). Който очаква излекуване с вяра, той се излекува ( Ев.Матея, гл.8,ст.2-3 ) .Глухи и заекващи чрез вяра и окултна сила се излекуват. ( Ев.Марко, гл.7,ст.33-35 ) . Който вярва в Иисуса Христа, реки от жива вода ще протекат от утробата му, защото напокон ще започне да работи, чрез Светия Дух. ( Ев.Йоанова, гл.7, ст.38-39). Силата на вярата е видна в посланието към Евреите ( гл.11, ст.33-40 ) .С вяра на близките възкръсват умрели ( Ев.Йоанова, гл.11, ст.23 – 44, възкресение Лазарово ). С вяра се вършат дела като Иисусовите, дори по – големи. ( Ев.Йоановао, гл.14, ст.12 ).

     Така говори безверникът: “ Не вярвам, защото не почива на здравия разум.” А от къде се е вземал неговия здрав разум ? Така говори невярващият и тържествува. Духовидецът не обича неговото тържество: доста много невидими подсказвачи от съмнително естество го учат на това тържествуващо неверие. У нас тържеството няма да изкара на такъв съмнителен край: то, свързано с Божествена вяра носи трайни радости.  Западният учител на църквата Тертулиан е казал някога : Credo quia absurdum est ( вярвам, защото е безмислено) . Това не трябва да се разбира в смисъл, че за изява на невидими окултни неща е нужно да оглупее или обезумее човек. Пътят на спиритическите чудеса при едно научно изследване от чистите духом люде е път  достатъчно сигурен и гарантиран. Именно тия чудеса съединяват научно принудителното издирване със свободният полет на вярата. Не трябва да се смесва вярата с понятието наивност, сляпа доверчивост : човешкият ум е една надеждна сила, която иска ,може би, окастряне, а не изцяло отхвърляне. Ние сме длъжни да стоим здраво на краката си дори и в отвъдната област. Бог не ще глупци, а умни хора. Нали Иисус Христос каза: “ бъдете хитри като змиите!”

     Знанието ( не съвременното знание на материалистичната наука ) предполага също вяра, макар и в по-слаба и непълна форма. Знанието е доверие, към ограничен, земен кръгозор. В занятията с науката човек стои на едно малко местенце, от където не се вижда всичко. Вярата на окултиста е също знание: знание, чрез окултна вяра се дава и при това висше и пълно, поглед широк и всеобемен, близък на вечността. Научното знание на съвременният свят познава действителността, но не разбира ограничеността, болезнеността и суетността на тая действителност. В дълбоко – окултно мистична смисъл знанието и вярата е едно: знанието е вяра; вярата е знание. Нали едното и другото имат божествен произход? Нали вярата и знанието имат за цел благото на човечеството ? Връзките между съвременната вяра и съвременното знание, отслабнали с течение на времето, нужно е да се възстановят още по – здраво от преди. Грях е да се казва , че тия две сестри са чужди една на друга. Рационализмът и позитивизмът в днешно време отричат мировия разум, и се покланят на човешкият разсъдък, който отрязват от обекта, света, вселената. Как те бъркат, когато те, като емпирици ( учени, що поддържат опитно издирване ), не признават пълен и оригинален опит, а само ограничен и временно съставен: когато рационалистите ( учени ,що съгласят всичко с човешкия разсъдък ) не признават пълен и оригинален разум, а само ограничен и откъснат от мировия живот !

 “ Истинските емпирици и рационалисти, сиреч защитници на опитната пълнота и вселенската обхватност на разума трябва да бъдат признати мистици, светии.” Така заключава проф. Н. Бердяев. И това е напълно вярно, подкрепено с факти от живота. Дете на вярата е чудото. Съвременната наука е безсилна да реши въпроса за чудесата. Все по – ясно става ежедневно, че победоносните възражения на науката, какво, чудеса не могат да стават ,почиват на особен вид вяра, да не речем, научно суеверие. Тия, що отхвърлят чудесата, не знаят положително, опитно дали е възможно или не, чудото, - те вярват само, че е невъзможно. Ала кога видят факта, те събарят всичките им фалшиви кули и всуе изградени “научни” постройки. По тоя път Крукс, Цьолнер, Шкапарели, и пр. съвременни учени са приели чудото за неотречим факт. Чудото е победа на благодатта, тържество на висшите природни сили над низсшите; чудото става по планомерността на окултните закони.

    “ Сега да пристъпим казва Ж.М.Шарко в статията си “Лечебната вяра” ( изд.Т.Бачваров) - към образа на елементите, означаващи лечебната вяра. Лечебната вяра се проявява предимно в религиозните светилища. Във всички времена са съществували чудотворци, които, като почнем от Симон магът, свършваме с княз Хохенлое в началото на миналото столетие, и включим тук дякон Парис, са имали дар да правят така наречените чудесни изцерения, като внушават лечебната вяра. Мнозина от тия чудотворци, като са били духовни лица, основавали светилища, и чудесата що са вършели приживе, умножавали са се при гробниците им. Наистина, заслужава да се забележи, че в религиозните светилища са се обръщали с молба не към самото Божество, а към неговите пророци или ученици. Те са били всякога простосмъртни, заслужили сами с живота си да бъдат причислени към лика на светиите, възвеличени от чудесата им. Интересно е да се констатира, че неколцина от такивата чудотворци са страдали от такива също болести, които те отпосле почнали да лекуват: Франциск Азиски, св.Тереза,храмовите на които стоят в първите редове между тия гдето стават чудеса.”

     Чудото всякога се свързва с изричането на някои формули, свещенни имена и изречения. Кабала разказва за чудото с Давида. Авеса скрил цар Давида на въздуха и с това го скрил от преследването( кн. на Царете). При разкопаването основите на храма на Давид намерил едно разковниче  Even Schtejuach , камъкът в дълбочината, затварящ кладенеца на великата бездна; на тоя камък било начертано име изречено  ( Божественото име ,изказано по особен начин ) – Sehem ha mephorasch, с което ставали чудеса. Тоя камък разковниче, казва се, бил пренесен в Светая Светих и върху него стоял ковчега на завета. Смелите ученици проникнали напокон тука и узнали от камъка името и нагласа на буквите, за да правят чудеса. Със заклинанието : Васема, Хамосен, Ваеапора, Мистадия, Руада, Куста, Вавофор, Калахфи, първите християни изпъждат лукави и нечисти духове, правейки лечебни чудеса.

     Вярата на духовния човек трябва да расте, а не да намалява и се губи. В случай, че почне да се губи, тя можа да се яви гибелна и да донесе изпитание, неприятности и съжаление. Добър пример за това може да ни послужи отказа на Петра от Иисус Христос ( Ев.Лука, гл.22, ст.54- 62). Тук има и падение от окултно- мистичните класове. Понякога и свидетелите на големи чудеса се колебаят, почват да живеят в неверие и проявяват признаци на по- раншната си груба природа ( Ев.Марко,гл.16, ст.14 ). Отслабналата вяра може отново да възпламенее, щом се дадат окултни доказателства. Всеки ръководител и наставник в нравственият път и с чисти средства е длъжен да търси такива доказателства – в тях е ключът за възстановяване на доброто в пълнота; в тях е магическият жезъл на силната и мощна вяра ( кн.Съдии, гл.2, ст.2 – 5 ) .

     Длъжност е на всеки духознаец, като приятел на човечесвото, да запали факела на вярата около себе си, у всички, гдето е загаснал. Вярата е велика сила, вярата е надеждна поддръжка, най – добрата заслуга отвъд. “ Вярвай и ще бъдеш спасен”, казва Иисус Христос на очакващия спасение и излекуване. Който е присъствал на научен спиритически сеанс може да рече: “ За мен няма нищо ново тука, - аз узнах само, че опитът напълно подкрепя това, в което досега вярвах.” Число на вярата е – дихание от дихание. Според Кабала буква на вярата е В, ала вяра има още и в буквите Н и Р.  Окултно определение на вярата е: Низходяща проява на факти и събития от отвъдния свят, при който се внася идейно разделение сред физическият свят и човешкото недоумение. Фактите свидетелствуват нещо за някого. И само засвидетелствуваният може да схване най- добре защо става дадено явление. Чрез такива явления, водени от окултни разумни сили, се укрепват убежденията и се отмятат послушниците на лукавия от него и неговите дела; защото чрез вярата човек знае службата на чистата нравственост, знае също своята бъднина и начертанията на бъднината.

   Гр.Бургас, Май, 1915 год.

За Търпението

ЗА  ТЪРПЕНИЕТО

          “Човек трябва да има търпетие в самого себе си и да не се вълнува всякога”

                                                                                                                           Фенелон

            В  евангелие Йоаново ,гл.5, се разправя за лекуването на голямо множество болни, слепи, хроми и изсъхнали , които чакали търпеливо ежегодното  слизане на Ангела при овчата къпалня Витезда; в същата глава се говори, как някой си болен чакал цели 38 години това всекигодишно слизане и размътване на водата от Ангела. Тоя човек на дълговременното търпение излекувал Господ Иисус ; значи дълговременното очакване на Божествената помощ и търпението заслужават излекуване. Тоя болен е имал гореща вяра , която не е угасвала през толкоз дългия очаквателен период; тоя болен не се е обезсърчавал за своето оздравяване. Това е един добър пример във всяко време  и в наши дни. Всеки път ние хората преживяваме по едно страдание. Лежащият от немощ  и страдащ от болки при някоя съвременна  Витезда, ние се още повече измъчваме поради модерното неверие,  поради нетърпимостта – цяла болест – на днешния век. Капризни са днес человеците, нервират се за дреболии, линеят и съхнат телом и духом. Колко прави са за съвременното човечество думите на Ернест Навил, който казва : “ Изворът на нашето обезсърчаване е често в нашето нетърпение!”

     Човечеството отново се благославя след потопа. Ной, олицитворение на справедливостта, става начатък на тая голяма благословия, в която се определя ролята на околната природа: тя трябва с всичко живо да се покори на човека цар.

 ( Битие,гл. 9, ст. 1 – 2 ). Цялата природа, всичко живо по нея , търпеливо очаква едно по – голямо възвисяване на човеците , за да се зарадва. И човеците с търпение и постоянство трябва да преодолеят себе си , да настигнат по напредък Ангелите. В това е смисълът на човешкият живот. Едно следване на усилно търпение , ръководимо от мъдро решение, ето истинското средство за напредък  - казва на едно място Шаненг.

      В книгата “ Гласът на безмълвието “ се описват седемте порти на посвещението със своите седем ключа: 1) Dana – ключ на милосърдието и безсмъртната любов; 2) Shila – ключ на съзвучие словом и делом; 3 ) Кshanti – кратко търпение от нищо неразколебано; 4) Viraga – равнодушие към удоволствие  и страдание; 5 ) Virya – непобедима енергия от лъжата към истината; 6 ) Dhyana – врата на възвишеното съзерцание и 7) Prajna – що прави човека син на светлозарните; Третият златен ключ еднакво ценен и за будиста и за християнина е навикът да сме търпеливи. “ Утвърди стъпките си, о търсещий! Във водите на кроткото търпение омий своята душа, понеже сега ти се приближаваш към портата Kshanti, към дверите на благородната мъдрост и търпение.” ( сп. Теософия, кн. 9 -12, стр. 239; 1914г. ) На търпение се учат всички народи, защото между всички народи има страдания и изпитания. Така синът на скръбта Венони, роден с големи мъки на майка си, става също и Венеамин – син на десница, на когото съдбата ( зодията на месец Март ) се определя от праотеца Яков – Израил в кн. Битие, гл.49,ст.27. Днес Германия и Англия, намиращи се под зодията на Март, не се отличават със своето голямо търпение ? Не са ли двете страни победителки: първата по сухо, а втората по море, след като от жажда за корист си обявиха война? Право е: тия страни на десница ( почетни страни) ще излязат и накрая победителки, ще диктуват мира в окървавена Европа през 1916г. Астрологично взето, месец Март ще е ли син на скръбта – зимата ( Венони ) след което става, подобно на Венеамина, почетен месец – начало на пролетта ?

     В книга на Йов се описват страданията на един богат и честит човек. В своите сетнешки злополуки, напасти и беди, той не роптае против съдбата си и Бога, а с най – голямо търпение понася злото. И затова Бог му връща двукратно всичко, що е загубил : богатство, здраве, синове и дъщери. Този Йов е образец на търпение в Стария Завет. “ Да претърпяваме всичко с дързост, тъй като всичко дохожда не както се вярва – случайно, но в своя час “ – казва стоическия философ Сенека.

     Някой си иска да е Хио Ели Мели Мисаил, сиреч като Бога, да подражава и да прилича по всички добродетели Нему. За да прилича Богу, нужно е да върви по пътя на мъдростта – търпението; за да подражава Богу, потребно е да не бързаме, защото нищо с бързане и несвоевременно не става. Иисус се тълкува търпение, значи Господ Иисус със своя чист и праведен живот , гонен за доброто и преследван за правда даде на човечеството най – добрите образци на любовен и търпелив помазаник. Търпението носи спасение, търпението носи Божествена помощ.

     В едно духовно посвещение, често на посветения се рисуват 2 пътя, 2 порти: една по – тясна и по – мъчна, а другата по – широка и по – лесна. Кн. Числа ( гл.22 ) ни посочва Валаама, който иска да се отбие по пътя на посветата, като няма търпение да даде жертви и служи на ближния си( според законите на любовта ) , а се отбива по пътя към лозето на тайните ( според желанието му на посветен). Затова и бие ослицата си  непорочната си душа, водеща го по правия, тесен път. С търпение синът на тежкия труд – Савел узрява за посвещение и апостолство, като се прекръства на Павел – Малък ( по скромност малък ученик на Христа, а по дела – велик ). Апостол Марко символизира търпението ( увяхващ, носи име евангелист Христов и се бележи със знак Телец )

     Основното разбиране на живота се състои в израза : старай се да възбудиш любов между хората , това е свято нещо. За постигане на тая цел човек трябва да бъде самоотвержен, винаги готов да жертва себе си за своите братя и да работи търпеливо за тяхното добро. Спасението на хората е във Висшата Божествена нравственост, която ще завладее полека лека, ала сигурно, света на несъвършените. Човек около себе си не трябва да сее ненавист, но търпеливо да поняся ненавистта на неразбиращите доброто и да я превръща на положително качество на добродетел. Светът е нужно да се съжалява, да се милее. Човек трябва да прощава глупостите на другите. И с добри обноски да ги поучава на добро и на истина. Това е сериозна задача, свята длъжност на всеки духознаец. “ Какво по – велико в тоя свят , възкликва Мишле, отколкото да искаш сериозно !” Сериозните искания се налагат на другите всякога с търпение.

     Безчислени са мъчениците на Христовата вяра. Не само календарът е пълен с тях. Благодарение на техните добродетели, на техните жертви, днес светът има поне един относителен напредък. В книгата: “ Какви са били първите християни “, четем : “ Одушевени от кротост и търпение християните знаели и вярвали, че Бог може по – добре да се грижи от всички други за тях, че за Него няма нищо невъзможно и че Той най – сетне ще нареди всичко за тяхно спасение. Те знаели, че дори най – нищожната неприятност може да им послужи за средство против гордостта, тъй естествена у човека. В такива случаи ето как се съветвали по между си : “ От какво се плашиш, брате мой? Бъди уверен, че ти ще страдаш до толкова, доколкото ти допусне Бог. Всичко що ти изпраща Той, не е наказание, но изпитание да се поправиш; изпратените страдания и радости показват, че Бог се грижи за нас.” Истинското търпение в страданията може да произтича само из живата вяра.( Посл. Яков, гл.І, ст.1 ) . “ Изпитанието на вашата вяра ражда търпението” Християните тогава казвали ( дано да го казват и сега и да го вършат!):

“ Разликата между страданията на децата от децата на тоя свят и същинското кръстоносие на благочестивите е много ясна; в децата на тоя свят неверието поражда негодование,нетърпение и хули против Бога, а в децата Божии вярата всякога създава тихо, кротко и свято настроение. Св. Йоан Златоуст тъй се произнася по въпроса : “ Като ,че из един извор произтичат два рода причини, които принасят скърби и бедствия, както на благочестивите тъй и на злите хора. Ала има разлика в поведението на страдащите. Друго е да страдаш за своите грехове, друго е да търпиш и оправданието и спасението си. Грешниците страдат за своите грехове, а праведниците се укрепват чрез страданието. Грешниците в страданията стават все по – слаби, а праведниците в изкушенията се засилват. Както едно растение се засилва кога го поливат, тъй и вярата подраства и се разцъфтява по – разкошно, след като изпита човек различни страдания.” Да поясним мисълта на Йоан Златоуст. Има два рода страдания : на добри и лоши духове; страданията на първите , що се преживяват с търпение, ще зовем просто страдание , а страданията на вторите , преживени с отчаяние и нетърпение, ще зовем  мъка. Окултистът се счита освободен от мъката, ала зависим от страданието.

     В едно окултно съобщение е даден следния псалом на търпението . “ Спаси, Господи, людете си, защото не останаха вярващи в Твоята победа и Твоето тържество. Запази ги, Господи, защото търпението изчезва между изповядващите Те и страданието за правда не практикува вече. Всякой  говори суета и досажда на Твоите светии и небесни пратеници. С лъстиви устни и лъжа желаят да избягнат страданието за ближния си. Ще отхвърлиш ,Господи Боже мой, ония, що сами потърсват широкия път, а отхвърлят тесния – на благородната жертва и търпението. “ заради тяхната земна леност, заради безпокойствието на тяхната съвест, ще стана – говори Господ – ще туря на безопасно място търпеливия и добрия.” Думите на Господа са думи чисти, думи придружени с живителни дела. Господ Бог праща своите апостоли да свидетелстват делата му. Направи ни, Отче наш, да следваме примера им; стори ,Всевишний, да се възвисим по пътищата им.”

     Господарят на философа Епиктет, както и по – голямата част от тогавашните господари римляни, се отнасял грубо със своите роби, а по някога даже стигал до там, че ги мъчел. Така, веднъж му хрумнало да изпита мъжеството на Епиктета, та започнал да го удря с тояга по краката. Епиктет търпял, без да вика, а ударите ставали все по – силни и по – силни. Тогава той се обърнал към господаря си и спокойно му казал: “ Та ти така можеш и крака ми да счупиш”, Епафродит още по – силно замахнал и със всичката си сила ударил Епиктета под коляното. Костта се пребила и Епиктет паднал на земята. Той не плакал и не стенал,а кротко казал на Господаря си: “ Аз нали ти казах, че ще ми счупиш крака? Епафродит се зачудил на търпението на своя роб и се засрамил от своята жестокост. А Епиктет останал през целия си живот куц и за винаги станал неспособен за тежка работа. Търпението, доброто и весело разположение на роба философ накарали най – сетне Епафродита да го пусне на свобода. “ Онзи, който не търпи нищо, сам той е нетърпим” – казва П. Жане.

      Ето 7 основоположения на търпението като добродетел : 1. Които живеят с велико търпение, те познават дълготърпеливият и любящ Бог Отец; 2. Дълго търпи в правда и благородство, дълго търпи при всяко обстоятелство; 3. Който разделя овчедушие ( малодушие) от търпение има почит в средите на светлоносите вънземници; 4. Число апостолско е 12; с него бе обграден Иисус и възвести на света напокон своето върховно търпение. 5. Иисус се тълкува – Бог на търпението, а 12 – число на търпението. 6. Без търпение няма ред, липства съзвучие, не се среща разсъдливост; с търпение се спечелва царството на разсъдливите. 7. Търпението в любовта се облича в розови дрехи и изкачва върховете на постижението. Търпението е винаги свързано със смирение ,кротост, любов и снизходителност. “ Колкото по – старея, толкова по – снизходително съдя за хората”, е рекъл веднъж Фр.Шилер, за който има основание да се твърди , че имал проблясъци на ясновидство. От снизходителност и при голямо търпение реформаторът Хус е извикал изсред кладата : “ Sancta simpticitas!” ( свещенна простота!) С тия думи той е осъдил на вечни времена човешката глупост, предразсъдъците и себелюбието. Човек, който гледа на всичко от становището на вечността ( както това иска Б.Спиноза : sub specie aeterni ), не може лесно да се раздразнява и никога няма да се сърди на нещата, нито на външните обстоятелства, тъй като тук именно отсъствува туй, което може да се сърди, - злото намерение; ако перото ни не пише, пропуснем влака, дъжд ни попречи за интересна разходка, ако не заварим някого в къщи – всичко това може да бъде неприятно, но няма причини за сърдене, защото тук не съзираме зло намерение. Има една френска подумка, що казва : Tut comprende c`est tut pardoner – Да разбереш всичко, значи всичко да простиш. Нетърпеливият не е способен за всеопрощение.

     Според Графологията ( науката за отгатване по почерка човешкия характер ), човек, що няма търпение, пише буквите малко възвърнати от дясно към ляво ( раздразнителност ) ; сричките на думите у такъв са ту възлизащи, ту слизащи, ( променливост  ) ; закръгленост на буквите слабо, тънко, колебливо в основата на всяка буква, отсъствие на ъгли ( слаба воля ). Ленен в своята Кабалистична наука, като говори за 72 – те  свойства на Божеството, за търпението казва така: “ 7 – мия гений е Ахаиах ( Шоус ) ; неговото определение е Бог добър и търпелив. Областта на неговото влияние е от 31 до 35 градус, съответства на четвъртата десетица  и се намира под влиянието на планетата Меркурий. Той гений властвува над 26 Март, 5 Юний, 7Август, 28 Октомври и 8 Януарий. Ахайиах повикват  от 2 часа до 2 часа и 20 минути нощем, произнасяйки свещенни имена и 8 стих от 102 Псалом : “ Милосърд и благ Господ, дълготърпелив и многомилостив.” Той дарява търпение, дава природни тайни, влияе на просветата и промишлеността. Който се роди под неговото въздействие , с особна любов ще се обогатява с полезни знания, ще се прочуе с изпълнението на много трудни работи, ще открие полезни приложения в изкуството.

     Търпението е нужно на всяка крачка в живота. Никой талантлив или гениален учен, поет, писател или художник ( ваятел,музикант, живописец ) не може да добие известност без търпеливо обработване на своите произведения. Гьоте е писал първата част на”Фауст” 30 години.

     В едни окулто мистични поучения, написани автоматично, чрез ръката на медиум, се казва следното за търпението : “ Господ Бог е дълготърпелив и многомилостив. Той, многомилостивия, търпи нашите грехове, като дава постоянно на човека нови упътвания за неговото поправяне; трябва да сме досущ слепи, за да не видим посоченото от горе, гдето ясно се очертава волята Божия между човеците, среди техните самоуверени грешки. Глупавата самонадеяност е най – големия и силен неприятел на човечеството към достигане на благи цели... “ А после другаде от същите Поучения се казва : “ Господ Бог е дълготърпелив и многомилостив. Той, многомилостивият, търпи , нашите грехове, като дава постоянно на човека нови упътвания за неговото поправяне; трябва да сме досущ слепи, за да не видим посоченото от горе, гдето ясно се очертава волята Божия между човеците среди техните самоуверени грешки. Глупавата самонадеяност е най – големия и силен неприятел на човечеството към достигане на благи цели... “ А после другаде от същите Поучения се казва : “ Господ Бог е дълготърпелив, как тогава човек да не е такъв и да не търси търпението на царството Божие, когато целта на неговото земно съществувание е да влезе във вратата на царството Небесно? Само човешкото недомислие не позволява на човека да се установи на тия значителни точки в неговото  съществувание, а ако се замислим, колко трябва да е голямо старанието от наша страна , за да не се загуби тая цел. Ако срещнем нещо трудно постижимо за нас, нали ние дни и нощи употребяваме затова щото да постигнем желаемия резултат, но все пак това е временно, не водещо към вечната цел и не подходно към вечното блаженство, а тая цел за която ние живеем е като твърд камък: нищо не може да го разруши и никакви водни извори не са в сила да го отместят, защото мястото му нарочно за това е приготвено : следователно никой не може нито да прескочи, нито да заобиколи главната цел на своето съществувание. Колкото и да не сме мислили  и измислили разни изводи за свое оправдание , нищо няма да ни пренесе полза, ако търпеливо и в дух истинен не погледнем на живота.” В рисунката на египетската книга Таро, в която се забелязват следи на християнско влияние , четиринадесетата поред носи име увереност ( latemperance ). Тя отговаря на чувството търпение. Рисунката изобразява девица, що прилива вода от една урна в друга. Тоя ключ символизира постоянният поток жизнени сили в природата и необходимата за физическия живот смесица на природни елементи. Окултиста Гуайта поставя тоя ключ в началото на главата, посветена на Алхимията. Едно подражение на Иисуса Христа ни съветва , щото търпеливо и с кротост да пренасяме това, което не можем да изменим нито в нази си, нито в другите.

     Когато Франциск Асизки в студен дъжд и вятър се връщал веднъж с ученика си от Перуджия в Порцинонкул, той говорел на ученика си, в какво човек трябва да счита съвършенната радост. “ Съвършенната радост – говорел той – не е в това, щото да бъдеш възхваляван от хората за своята добродетел, не е в това , щото да имаш дарба  да изцеляваш болни, да възвръщаш слух на глухите, зрение на слепите; не е в това да предвиждаш и да предсказваш бъднината, не е в това щото да узнаеш движението на звездите и свойствата на всички растения и животни, не е в туй дори, щото да обърнеш всички хора в истинската вяра.” – “ А в какво се състои съвършенната радост? -  попитал ученикът . “ В това – отговорил Франциск – че когато стигнем до манастира мокри, кални, измръзнали и гладни, и похлопаме при вратаря и той ни попита : “ Кои сте вие? “ , а ние кажем, че сме негови братя , а той ни каже “ Лъжете ,вие сте скитници. Само се скитате по света, съблазнявате хората и им крадете милостинята. Махайте се от тука ,няма да ви пусна.” И ето, ако тогава ние, вкоченясали, измръзнали и гладни със смирение и любов приемем тия думи и си кажем, че той е прав и че, види се, Бог му е внушил така да се отнесе с нас, тогава и само тогава ще познаем ние съвършенната радост.” Само приемай всеки труд и всяка обида с любов към тоя, който те товари с труд и те обижда , и тогава всеки труд и всяка обида се превръщат в радост. И тая радост е съвършенна, защото всяка друга радост може да бъде унищожена, а тая радост с нищо не може да бъде унищожена, защото тя винаги е в наша власт. Това е висшата радост на търпението. ( Из кн. Пътят на живота от Л. Толстой )

     Духознаецо, ако търсиш своите ценности, ще ги намериш с търпение и ако искаш своето възвеличение ,като яснозрящ пророк, трябва първом да претърпиш неприятности и измами от хора и духове в илюзорната област – земята и първото небе. Тъй се напластява великото търпение. “ Нетърпението не избавя човека от никакво зло: напротив, то е едно много парливо зло, което се придава при всички други, за да станат още по – непоносими” – казва Фелон.

     За да могат да се развият психичните способности на маг, нужни са тия добри качества да се всадят и развият: 1) самоувереност; 2) твърдост; 3) воля, 4) самообладание ( виж пс. Урок №2 – 1915 г. ) 5) Търпение; Със самовнушение човек, трябва да добие търпение, което му липства. Нужно е да се казва често : “ Аз съм търпелив. Аз никога не желая да изоставя своите работи. Знам да чакам. Търпението е отличителна черта на моя характер. Аз съм по – търпелив от другите люде. Аз съм толкова търпелив, че около ми се чудят с мене. Старая се на всяка крачка и въпреки спънки и мъчнотии, да бъда търпелив. Аз съм самия израз на търпението.” Щом желаете да си внушите нещо си, в случая търпение, повтаряйте подобно внушение на ума си, като го провождате със силно съсредоточаване на мисълта и със дишане и издишване 5 – 10 пъти сутрин и вечер, преди заспиване. Създайте си подобни внушения с различни случаи в живота и се възползвайте от тях колкото може по – често. В началото такива опити рядко ще дават резултати, но търпеливата практика и постоянните упражнения ще ви привикнат да си създавате такива силни внушения, оставящи дълбоки следи в мозъка. После ще бъде достатъчно 1-2 пъти да се повтори такова внушение, щото изведнъж да се постигне успех. Понякога се срещат люде, които никога не са се упражнявали във самовнушение и съсредоточеност на мисълта, които все пак изведнъж са съумели да постигнат успехи в тая област след 2 – 3 дена ( именно; да прекратят сами зъбна болка, да предизвикат отпечатъчи по някои места по тялото и др. ) Тук е нужна тренировка ( систематични упражнения ) , която само е в състояние да донесе успех. Ето два примера , за да достигне човек търпение. Докарайте се в пасивно състояние ( състояние на възприемане, на купуване духовна мъдрост, на очакване нещо добро и прекрасно), представете си всички добри черти на един търпелив човек, неговата силна воля, неговото спокойствие и т.н. След това произнесете желаемото ( напр. Аз съм търпелив, желая горещо да съм търпелив и пр. ,шепнешком 4 – 5 пъти, сетне живо с ½ глас три пъти, най – сетне – гласно 2 пъти. Трябва да се спази постепенният преход от мислената представа ,желаемото, до громкото произнасяне фразата, изразяваща желаемите свойства или качества. Тия упражнения, трябва да се засилят с чувство и действие. Отначало ще привикате само мислената представа за желаемото; след това си представете, сякаш наистина сте завладели това качество. При всеки израз на самовнушението , произнесено с половин глас или громко, предавайте на мисления образ сила, приятен вид и живост. За това упражнение е необходимо уединено ,тихо място.

     Втори пример. Отдели се в тиха ,полутъмна стая. Седни на стол и се разположи удобно. Не се стеснявай от нищо, не се загрижвай през тая доба от нищо. След това ,затвори си очите, съсредоточи вниманието си върху мисъл за почивка и сън. Ако това не ти се удаде, прибегни до спомагателно средство : а именно почни да повтаряш някой слог или една и съща дума, като броиш от 1 до 100 и наопаки, произнасяй някои молитви и дишай отмерено. Подир малко ще се яви състояние на вцепеняване и тогава ще почнеш да се отдаваш на пасивност. Тогава почни да си казваш: Аз съм търпелив, много търпелив, никой не може да сломи моето търпение , Бог иска да съм търпелив и пр.При самовнушение няма нужда от напрягане , а спокойно и тихо да се изговаря думата, изречението.Така прави редовно с пълна вяра, упражнения сутрин – след ставане и вечер – преди заспиване. Използвай всякога времето ( часа и минутата ), когато си свободен, на страна от умствени занимания. Подир няколко месеца самовнушените качества ще станат плът от плътта ти и кръв от кръвта ти. С течение на времето тази сила възраства и става могущ навик – второ естество.

     Буква на търпението е Б – път на мъдростта; св. Богородица като небесна царица; край на доброто от възвишените души – място на херувимите. Търпение има и в буква Н – врата на света, с нами Бог, определение степените и духовните класове на светиите. Буква К има също следи от търпение. Числото на търпението е 12 – апостолското число; взето астрологично, това показва, че търпението е потребно и през дванадесетте месеца на годината. Камъшовият стрък символизира в старите посвещения търпението.

     Господният Дух казва : 1. Аз обичам тоя, чиято душа търпеливо се жертва за самото и чисто добротворство, без да очаква благодарност за делото си: как мъчно се срещат добротворство и благодарност. 2. Аз обичам тоя, който обосновава своята бъднина върху твърдия и здрав камък на търпението, умеейки да чака такъв най – добре се весели в подема на своите добродетели. 3. Аз обичам тоя, който носи дълбока и широкоразлята душа : при дребно изпитание такъв не иска и да знае, а при по – голямо търпеливо умее да отбива пътя на мъчнотиите и спънките. 4. Аз обичам тоя, що носи свободен, волен дух и туптящо сърце: тъй е намерил той пътя на голямото търпение  и не страда от робството на греховната сган. 5. Аз обичам тия, що търпеливо очакват небесният отзвук на своето продължително моление: в щастлив и благоприятен час ще получат очакванат благодат. 6. Аз обичам тоя, който с търпение работи и замисля доброчестина за своя брат и за своята сестра; такъв създава условия за погибел на своите невидими врагове. 7. Аз обичам тия, що търпеливо търсят истината върху земята и над земята, на звездите и отвъд звездите, размишлявайки за същината на нещата; защото такива напокон ще познаят истината и извора на истината. Окултното значение на търпението е следното : камъшов стрък, гдето ученикът на духоднанието живее със своите добродетели и чрез тях се очиства духом, очиства се за великия ден.

Гр. Бургас, Юни, 1915 година

За Милосърдието

ЗА  МИЛОСЪРДИЕТО

                      “ Блажени милостивите,защото те ще бъдат помилвани. “ Ев. Матея, гл. V, ст.7

                     В глава 22 на книга Битие се говори за изпита, що е трябвало праотец Аврам да даде, за да се опита неговата вяра, сиреч той – баща на множества, по – рано баща на висота – като човек напълно щастлив със своя роден на старини син, е трябвало да жертва и смеха си. ( Исаак се тълкува смях ), пред Божествения олтар. Благородните дела на Аврама са докарали пълната му радост на земята. Смях и веселие е било в душата му, радост е греела от цялото му същество. “ Който се смее най – подир, най – добре се смее”, казва Виктор Юго. Жертвата на Аврама символизираща жертва на Небесния Баща, който дава сина си  Иисуса пред олтаря на страдащото човечество, показва себеотричането на възвишената душа : да не пожали нищо скъпо за духовното и Божественото. Това е един урок, в който се ясно вижда, че самопожертвуванието на благородния за една върховна идея низпосила на едно скъпо чувство – Божественото милосърдие.

     Милосърдие към човека , - означава за небето, че човекът по пътя на изпитанията е вече възмъжал; милост към човеците , - това е окултен белег, че страданията  по откупване на стари грешки и грехове се свършват и че настава края на една неприятност , що сме преживявали малко много спокойно и твърдо. Милосърдието Божие е зората предвестница, че настъпва денят на радостта от Горе. Тая зора носи благословия, тая милост е желателен дар.

     Милосърдието се извлича из живота подобно на Мойсей ( кн. Изход, гл.ІІ ) .Въпреки всички човешки ненависти и жестокости, избраните мъже, които са отредени по милост и благоволение от Бялата ложа да играят някоя бележита роля в света, ще бъдат спасени и запазени сред заобикалящите ги опастности, ще се внуши милост и състрадание към тия избраници, ще се нагласят така обстоятелствата, че тяхната бъдна благородна дейност, ще се разцъфти като червен мак.   Така малкия Мойсей бива спасен и отгледан от истинската си майка. Наричат го царски син. Ако човек в минал свой живот е указвал милост и нему в тоя живот със същото ще се отвърне. “ Милосърдието не действува по принуда, то пада като тих дъжд от небето”, казва Уилям Шекспир. “ То е двойно благословение, - продържава великия писател, - то благославя тези, които го дават и ония, които го получават. Най – силно е то в ръцете на силните; то е най – приличният венец на царете, за монарсите скиптър, определение на величието; от него произхожда страхът пред властта на владетелите.”

     Избраниците на божественото милосърдие слушат често пъти думи от горните небеса: “ Което искате ще сторя, защото сте намерили благодат пред мене , и зная ви и зова ви по име. Аз ще сторя, да мине пред вас всичката моя благодат и ще провъзглася името си пред вас., и ще помилвам когото ще помилвам и ще пожелая когото ще пожелая.Милосърдните ще заслужат Божието милосърдие и ще бъдат помилвани ( Ев.Матея, гл.5,ст.7). О, велика светлина , изходяща от високо милостива душа ! Какво ли би изглеждало твоето живо трептение , ако ти чувстваше нашата възхита от тебе? Наистина ти ни наумяваш за милостта на Слънцето, което праща своите топли лъчи към всички студени човешки сърца; наистина ти ни превъзнасяш към престола на Твореца, в чиято десница е факелът на светлината, милостта на сърцето и лъчите на милостта.

     Човек на милостта е защитен и ограден от гнева на лукавите духове, от проклятието на злите. Милостта му е окултен щит , доброто сърце с трептящата в него звездна светлина се противопоставя на всяка външна нечиста мисъл.  Валаам ( кн. Числа, чл.22: 9 – 12 ) се моли Богу да бъдат прокълнати евреите , че така да има възможност да се бие с тях; Бог обаче му отвръща , че благословени люде не се кълнат. От тука може да се извади заключението : свързаното с благословия небесно милосърдие стопява всяко проклятие и всяка мисъл за прокълнаване. Човек без милост е цяло животно, нещо повече : животно черно и страшно, - цял дявол. Лукавите духове се радват от сърце на такъв. Живее ли подобен човек?  - живее, като есеннен лист окапал от дървото  на живота, очакващ своето изгниване. За тор е годна такава студена разумност, за тор и за смет.

     Месец Авив са празнували старите евреи за възпоменание, че Небето е било милостиво към тях. Буквата А ( с която почва тоя месец ) е староеврейската Алеф, на която цветът е смес от жълто, алено – червено и ясно синьо, и която по самия си строеж, означава човек, държащ ръката си към небето   за милост, а другата прострял надолу към света, за да дарява. Християните днес празнуват Разпетия Петък за възпоменание, че Иисус Христос е положил живота си от милост и състрадание към човешкия род. Народното поверие счита петъка за най – нещастен ден през седмицата, особено , ако тоя ден е 13 – то число. Ала милосърдието и милостта са недосегаеми за злополучието на петия седмичен ден. M.Darines в своята книга Histiore de la Magie en France казва: “ Всякакви милости, просими през страстния петък  ще бъдат дарувани”.

     Който няма Божествен дух в себе си или не чувствува неговия свят образ в гърдите си, усеща се като обезнаследен. Мъчно е на такъв в самотата; страшна е околната студенина на такъв безбожник. Може ли да има у него милост ? Милост е нямал той и милост към него никой не чувствува. Силни мъже от духовната област трябва да се застъпят за него; духове ратни на доброто нужно е да го смислят. А това ще стане ,след като тоя окултен сиромах се огледа около себе си, размисли върху окаяното си положение и възжелае благополучието на горните небеса. Първо, второ и трето небе имат наистина повече духове, що се занимават с милосърдие; същинският чертог на милосърдието обаче е четвъртото небе, намиращо се под лъчите на  Сатурн. Астрологично се знае ,че Сатурн е планета с аспект на всичко добро и милосърдно. Който се роди под влиянието на Сатурн носи нравствена топлина. Нему отговаря ясносиния небесен цвят; под негово влияние са приятния благоуханен мирис на пролетта; сладкия вкус и изобилието на рибата. “ Дърветата отдават плодовете и даже кората, листата и сока си на всекиго, комуто са нужни. Добре е за оня човек, който прави същото. Но малко хора има които разбират това и постъпват тъй.” ( Кришна). Христос е милостив до самоотричане ( Ев.Йоаново, гл. Х: 17 -18 ).

     Окултно е открито ,че е по – опасно да се живее между немилостиви хора, защото влагата им и хладът са по – отровни за здравето на човека , отколкото влагата и хладът на мухлясъла къщурка. Дано станете по – умни, по – умни и по – благоразумни за своето здраве : пазете се от близостта на коравосърдечните. Ние искаме нещо, което е възможно. Синовете на Небето – Benei ha Elohim – искат същото. Благ е милостивият към болните, страдащите. А кой на земята не е бил болен ,страдащ? Чрез болестите и страданията човек цени здравето. Душевното и духовно здраве ,раждат някаква по – висша плът.

     Ето ние ви проповядваме милосърдие, а не подигравка с милосърдието. Нека вашия дух, облечен в звездолика светлина, рече драговолно и засмяно : милосърдието да бъде почин и смисъл на нашия живот. В името на вашата сетнина, о мои приятели, останете верни на това знание, върху чието поле е написано със златни букви : милосърдие. Днешния коравосърдечен и грубосебелебив човек трябва да се преодолее. Съзнавате ли напълно това ?

     Милосърдието ако го има в светла душа , няма нищо общо с “ милосърдието “ на съвременните хора от света; защото добродетелите на класовете нямат нищо общо с отделенията . “ Нечувствителен и равнодушен към чуждата скръб бива богатия човек”, казва се в Талмуда. Разказаната от Иисуса Христа притча за вдовицата, която със своята лепта помогнала най – много ,потвърждава това. Всякога ще се намерят бедни хора, желаещи от сърце да минават за човеколюбци и милостиви. Първите са немощни от към средства; богатите са нищо от към дълбоко желание. Една маджарска пословица гласи : “ Милостивият не бива богат ; богатият навярно не е милостив.” Милосърдието не е някаква натрапчивост на духовете, ала то трябва да бъде разбрано от посветените така : свободно съзнание, което щедро разтваря ръце и дари с радост от своята пълнота Горе и от своето изобилие долу; защото “горе” и “долу” се срещат и разбират в съзнанието на духознаеца. Милосърдието е едновременно добродетел на земята и на небето. Нея трябва да обичаме, от нея трябва да имаме предостатъчно; защото посредством връзките на това благородно чувство нашата нравствена сила расте на дълбочина и  височина.

     В книгата на Лау Тзеу: “ За пътя и за свойството”, деветия лист Хотазбу така определя свойството на милосърдието : 1. Да вземеш и да запазиш не е път на самодовлеещия. Порфирата е в тебе. 2. Действуваш, почиваш си : не трябва да пазиш за себе си полученото; 3. Злато и бисери в съкровищно подземие би ли съумял да ги пазиш? 4. говори самодовляещият: 5. Глад край тебе, изтощение около тебе, бездна в тебе, - а ти държиш бисерите; 6. Говори самодовляещият : 7. Богат и суетен; бисер, а празнота; - богатство ще те напусне. 8. По стръмни предписания пълзи законът и неговото служение е - “дай!” 9. По плъзгави сипеи се строи Милостта и нейната висина е – “ ето вземи !”Намръщен е човекът на заслугата. Бръчки на достойнство натякват на знаещият в мълчание.  ...            ...                 ...                ...                ...             ...              ...           ...

13. Човекът на милостта има велико име; защото само чистото име носи следи от допиране на величието. 14. Неговият дух прегръща звездните мъглявости и общува с бича на пламтящи комети. 15. Неговия дух е при Бога, а ръката му при хората. 16. Погледът му сочи Висината, а подаянието му – Дъното. 17. Защото неговата творба за милостиня, е обърната към безпокривните хижи. 18. И посохът му тропа по улиците на човешкото страдание. 19. Той е най – горе. 20. – и милост на охладнелите.( Сп. “ Теософия”, 1914 )

     Окултистът е всякога длъжен да казва на жестокосърдите и коравосърдечните : “ Вашите чувства , о служители на Черната ложа, не са вече мои : тоя мрак под вас и тая тъмнина и влажна мъгла около вас, навяващи цялата и тъга, е тъкмо вашето богатство. На дрипави просяци мязате с него пред Храма на Спасителя. Вие трябва да очаквате забогатяване ,чрез милосърдието. Без милосърдие не се благославя труда ви в света; скъперникът и носителят на плитка или лицемерна милост не доживяват радостно залязването на слънцето. Човек не може да има пълнотата на добродетелите и напредъка на горните духовни класове, ако не е милосърден. Обществото за психични издирвания и духознание ви дава съвети не за ожесточеност, ами за милост; От нея има днес толкоз много нужда между гражданството и съсловията! Това духовно общество ви дава съвети не за злост и отмъщение , а за победа. Вашата дейност нека бъде борба на тия духовни люде, вашата окултна тишина нека се оглася от приятни звуци на милосърдието.

     Да, приятели мои, лоша съвест има оня, комуто липства милосърдието: затова ви мразят злосторниците и любителите на модно човеколюбие. Отровни мухи са те със своите премного рекламирани чувства; ала бъдете спокойни ; вашето скритно и скромно милосърдие ще ги ожили по – дълбоко и тях ще стори то повече заровени в тинята. Не е ваш дял да вадите и разгонвате от калта живущите удобно в блато.

    Милосърдният човек се познава и външно. Шопенхауер на едно място казва : “ Говорът възпроизвежда мисълта у човешката природа.” Милосърдният няма четвъртито лице, а повече валчесто. Изгледът му е приятен и вдъхва доверие. Челото на милосърдният е обикновенно подуто в средата, костеливо широко и високо. Веждите му са умерено закръглени и с правилно очертание. Очите са обикновенно сини , ясни и живи. Носът е прав и малко четвъртит, широк при основата. Малко п о- голяма горна устна( бърна ) на устата. Брадата, средна, кръгла, рядка и умерено издадена. Милостивият човек няма широко издадени челюсти.

    Горната част на лицето е по – добре развита от долната – превъзходство на душевния мир над материалния. Тия черти на лицето са относително, приблизително верни: възпитанието, средата и духовния живот могат да ги видоизменят.

     Човекът на чистотата и милосърдието трябва да прави оброци и обричания пред Бога. Трябва да прави оброци и обричания , за да се изпълни някое негово добро желание. Старите евреи ,които са се водили според Кабала, са приемали извора на милосърдието произтичащ от сефирата Хесед ( една от 10- те сефири, около  Всевишния), която дава величието на душите. Хесед е сефира на обричанията. На добрия оброкът постига целта си; за чистосърдечния обричането не се губи и не попада всуе ( ІІ кн. Царе, гл. 15 : 7 – 8 ) още от Стария Завет се знае ,че това е вярно. В Новия Завет това се потвърждава с думите на Иисуса Христа : “ Не дойдох да го отхвърля, а да го утвърдя.” Във всички книги на заветите между земята и небето се прокарва тая мисъл : “ Ходи след Господа, пази заповедите, свидетелствата и повеленията му със  всичкото си сърце и всичката си душа, та да се постигне и утвърди истината и да бъдеш блажен. “ Без милост и милосърдие не се утвърдява никой завет. С нова милост от Небето се погребват обезценели ценности и се заместят с нови  по – добри.

     Милосърдието е като цар : над много области ,градове и села заповядва той, защото сърцето му е всепокоряваще. “ Блага реч, желязна врата отваря”, казва народната мъдрост. Не е ли същото и с благородното дело? В едни нравствени Поучения, написани автоматично, чрез ръката на един медиум , е казано следното за милосърдието: “ Милостта, милосърдието и въобще всяко приношение е дар Богу, и трябва да се счита за щастлив всеки, комуто се дава възможност да принесе скришом своя дар и да не изпусне прилега да помогне на нуждаещия се. Други иска да не му се удава възможност . Защо става това така ? – Защото не еднакво гледат на помоща към ближните. Един помага в име Божие и получава благословие от Господа; той помага заради спасителната любов към ближния и  дава не от излишествата си, а прави добро, заради доброто; друг пък макар желаещ да помогне и имайки при това достатъчно средства , ограден с пустославни мисли , мисли и че трябва да го знаят по света, разчита и на благодарност. Ето защо благословията Божия не отива към него, а жертвата му е скъпо приношение, защото той и с нея се възнаграждава. Милосърдието подобно на любовта ,трябва да е безкористно. “ Искаш ли истински да живееш за себе си, живей за другите “, стоическият философ Сенека.

     Бог не бива безмълвен, заради ония, които дигат глава против милосърдните. Той разваля всеки коварен съвет на жестокосърдите, на ония що замислят изтребление на милостивите. Сиромахът и сирачето, трябва да се съдят право: да се прави правда на оскърбения и бедния. Сиромахът и нищият нужно е да се избави от ръката на нечестивите ( Псалом 82 : 3 – 4 ) “ Христовото учение, казва Ламене, открива на хората, че във всички тях живее едно и също духовно начало и че те всички са братя, и това ги съединява за радостен нов живот.”

     Всяко разсъждение върху човешкото минало ни навежда на убеждението, че нито един жив човек, поради самото свое слабо естество, не може да се оправдае пред Небето, заради  недобрите си дела. На какво може да разчита влезлият и следващият истински път? – На милостта Божия. Тя примирява истинския дух с делата на миналото; тя превръща Савловци на Павловци. “ С милост и истина се очиства беззаконие”, казва мъдрия Цар Соломон ( Притчи, гл. 16: 6 ) . Пророк Данаил ,тълкувайки съня на Новоходоносор, който бил наказан за своето възгордяване казва: “ Царството ти ще бъде утвърдено, като познаеш небесната власт. За това, царю, нека ти бъде угоден съветът ми, бъди с милост към убогите: негли се продължи благоденствието ти.” ( Кн. Данаил, гл.4 : 27 ) .  Но от това що имате дайте милостиня, и ето за вас чисто ( Ев.Лука, гл.11, ст. 14 ).

     Пророк Исай в своята проповед към еврейския народ дава много мъдри съвети за милосърдие и даване милостиня. “ Не е ли да разделиш хляба си на гладния, и го въвеждаш в дома си, о го облечеш  и не криеш себе си от своята си плът? Тогаз твоят свят ще изгрее, като зората, и здравето ти скоро ще даде кълн, и правдата ти ще придаде пред тебе, а славата Господня ще ти е задна стража.” ( Исай, гл. 58: 7-8). Праведният Йов като очиства своя живот преди да го налети проказата, неволно издава проявите на своето милосърдие. ( Йов ,гл. 31: 19 – 21 ).

     Окултистът Ленен, в книгата си “ Кабалистична Наука”, като говори за 72 качества на Божеството казва : 10 – то име , десетия гений Аладиях има качество Бог милостив. Нему отговарят на персийски език божествените имена Сире и Ейпи ; област  на въздействие от 46 градуса до 50 на петата десетица и гений ( дух ръководител ) Вироадо. Той господства на 29 март, 9 Юни,  20 Август, 31 Октомври и 11 Януари. Повикването му трябва да става от 3 часа до 3 ч. и 20 мин. сутринта, при четене 22 стих и 33 псалом. Духът помага на криещия се  от престъпниците запазва от побесняване, чума и влияе благотворно при излекуване болести. Който се роди на гореказаните дати, ще се ползва с прекрасно здраве, ще има сполука в предприятията, ще внушава към себе си уважение и ще попада в твърде добро общество. Израз на милосърдие трябва  да се вземе и 50 – то име на Божеството, съответно на окултното значение на псалом 103 стих 8.

     Нашите печалби във физическата или духовната област се дължат на голямото съдействие от духовете - помагачи. А те работят за Божието царство на земята. В такъв случай как прилагат хубавия израз на псалмопевеца Давид: “ Благословен Господ, защото направи чудна милостта си към мен в град укрепен.” И  на друго място : “ Оня що се надее на Господа, милост ще го окръжи.” ( Псалом 32:10 ). На милосърдието отговаря 12 ключ на книгата Таро – обесеният . Млад човек виси с глава надолу на греда между две дървета.С едната си нога той е превързан към гредата, а другата е сгъната на кръст с първата. Ръцете на юношата са  сложени на гърба и образуват с главата триъгълник. Под мишците си има две торбички от които се сипе на земята злато. От дърветата се виждат само два голи ствола, и всеки един от тях  - по шест клончета от отронени ветвички, които означават 12 астрологични домове на хороскопа и обхващат целия кръг на човешкия живот. Тоя ключ символизира самопожертвуванието или заради изкупуване на грехове или  заради благото на другите, а падащото на земята злато показва , че жертвата никога на остава безплодна. В по – дълбока окултна смисъл самопожертвувание ознаменува също така въплъщението на духа или потапянето му в материята; ето защо човекът виси надолу с глават. На същото указва и графическата форма на обесения, даваща фигура на кръст над триъгълник. “  Каквато и милостиня и да направите и каквото и обещание да изговорите , наистина, Бог ги знае; но неблагочестивите не ще имат никого да им помогне. Ако правите благодеяния ,за да ви видят , добре е ; но ако се  криете и давате право на бедните , това ще бъде по – добро за вас и ще ви изкупи греховете; а Бог знае много добре това, което вие правите. Добрината, която ще направите като благодеяние ще падне върху вас; но не давайте с друго чувство, освен да видите лицето Божие” ( кн. Коран, гл. 2 ).

     Човешкият дух копнее за истината. Истината носи блаженство: тя прави човека да се потапя в дълбока замисленост за чудния ред във вселената; тя ни кара да възпяваме далечните възпоминания от минали съществувания и търсенията на Върховния Творец. Наистина в борбите и тревогите на живота ние все вървим напред и търсим. Ние вървим към светата обител на новия Йерусалим и търсим, потопени в своите възпоменания и чудни блянове. “ Милост и истина се срещнаха , правда и мир се целунаха.” ( Псалом 85,ст.15). Склони глава, о тружениче, склони глава върху рамото на твоя дух ръководител!Той с белите си ръце ще помилва твоето сърце и ще послуша повестта за твоите досегашни несполуки. Той ще се вслуша в тая тъжна повест, ще те утеши със сладка реч и ще поднесе  пред престола на Всевишния и своите молитви за даряване на тебе милост небесна. “ Славете, Господа, защото е благ, защото милостта му е във век.”

( Псалом 118 : 29 ).

     Човек трябва да се отнася милозливо към всичко живо под небето: животно , плътен човек и покойник. Само към злите и лукави духове трябва да бъдем сдържани. На милосърдие към всичко и всички ни учи още Стария Завет ( Псалом 145, ст.8-16). Новият завет проповядва милосърдие в по – голяма степен. И съвременния живот, макар твърде груб и материалистичен, има, отсянки на милосърдие и милост – солидарността и общественото чувство.

     Три неща иска същинския духовидец : място, време и сила – затова не се отказва от милосърдието, което му дава предно място; харесва му времето, като добре изпълнено в труд за ближните; нрави му се силата дадена от Горе, защото чрез нея  той откупва жертвите и плячката на  Черната ложа. Лъчи на звезда се появяват в ръката на оная десница, която щедро дари, току що пробудилите се деца.

     Всички човешки души имат Божествен произход, макар това да е смътно за обикновенния ум. Те са окултни сестри. Те имат здрави роднински връзки от минали животи. Плът и кръв не са така свързани ,като тях. Но така ли е враждебният и коравосърдечният? В мозъка на всеки враждебник се потулва по една крива сметка : той не признава роднинството и воюва с милосърдието. Някаква играчка се струва нему това чувство на бъднопомилваните, някаква излишна играчка за неговия  “ сериозен”, “ здрав “ смисъл.

     Милосърдието сее дружба, а поженва приятелство. По – лесно се покачва той по шеметни върхове; по – лесно избира урвите на проповедническите планини, нежели нравствено хромият. Благоволението на силните Духове е с милостивия и състрадателния. Що е щастие, що е постижимост в щастието? – Това са прежни изпълнени обещания, реализувани оброци. “ дай, за да вземеш”, казвали древните. Днес в суетния свят вършат противното: “ земи и не давай”. Толкова нинешните хора са себелюбки. Милосърдието е свързано с тия душевни качества: 1. благодушие; 2. благородство; 3. великодушие; 4. отзивчивост; и 5. правдивост. Според графологията ( наука за определяне характера, според почерка) – благодушния човек има тоя характерен почерк : наклонен, многочислени извивки при основанията на буквите, именно в П и И; крайните букви закръглени; отсъствие на твърди, надебелени линии. Благородния човек има тоя почерк : удължена първата кукичка на М и двете други по – малки; почерк изящен, строен. Великодушният човек : крайните букви пише с удължение в междината на думите. Отзивчивият : почерк наклонен и толкова повече, колкото е по – голямо това чувство. Правдивият – букви към закръглюване, отгоре открити.

     Според еврейската Кабала 22 – ра буква Тау ( от тук име Техинах = Бог Милостив ) е буква на милосърдието. Според Кабала на българската азбука, буква на милосърдието е Х и Ю ( милост към покойниците ), а число 55, което чрез тясно свързване дава 10.

     Господния Дух обича милосърдните, защото те правят да загинва тяхното световно зло и се превръщат на преминаващи отвъд.

     Господния  Дух обича тия, що правят пред звезди свидетели своите деяния, защото по тоя начин те образуват звездите – органи на духовното си тяло. Господния Дух обича тоя, който живее ,за да прави милостиня и който чрез милостиня увеличава съкровищата в духовния си дом, защото така някога ще може да живее в него Христос с пълнотата си. Господния Дух обича тоя, що приготвя със щедра десница жилище на земния беден : тъй и нему небесни зидари ще съградят красиво жилище в бъднина. Господния Дух обича тоя, който пръска златни думи и заедно с това носи сияние с цвета на първото небе: такъв ще отиде и на второто небе. Господния Дух обича тоя, чиято душа е дълбока и отзивчива , защото при дребна и едра изпитня, няма да загине, а милостивото му сърце ще усили неугасимият свой огън. Господният Дух обича тоя, комуто душата е препълнена с множество добродетели: от своята пълнота ще раздава такъв на нишите духом и няма да остане без потомство и спомен.

  Гр. Бургас, Април 1915 г.     

За Надеждата

ЗА   НАДЕЖДАТА

                                                          “ Изгубиш ли бодростта на духа, изгубваш всичко;

                                                                          по-добре е да не си се раждал на света.”

                                                                                                                                                   Гьоте

                Надеждата ,заедно с вярата и любовта е качество присъщо на безсмъртната човешка душа – тя е свойствена ней добродетел. В старогръцката митология жената на Девкалиона – Пира ( жената на библейския Ной, според елините),получила от Зевс една кутия подарък. В тая кутия имало от всички видове добродетели. На жената било забранено да отваря кутията и да разглежда подаръка, ала тя ,като всяка любопитна жена, не послушала и отворила. Тутакси изхвръкнали всички добродетели. Пира, виждайки , че извършила глупост, побързала да затвори кутията и едва могла да запази на дъното и само една добродетел – надеждата.

      Надеждата е такава нравствена сила, която крепи човека по неговия мъчен път. Надеждата свързва душевните радости с безсмъртната човешка единица. Надеждата дава увереност, че човек ще постигне нещо по –добро и по- светло в бъднината. Тая добродетел крепи духът над тялото и прави разумното същество да съзнава, че има власт да докара своето щастие ако не в настоящето, то поне в близко бъдеще; тая добродетел дава храна на облагородените страсти, като ги прави да зидат бъдещето с упоритост и търпение. Дори и най – малката надежда блещукаща у нас и ни кара да разчитаме на сполука и на успех. “ Давещия се и за сламка се улавя.”,казва една българска пословица. Човек, който се подкрепя с надежда, разчита на земен и надземен успех. Той вярва на царството Божие, което очаква на земята тъй както е на небето. Човекът на надеждата не се обезпокоява за своя сетнешен живот, а се надържа на делата си и на милостта Божия. Небесният Отец на такива обещава и дава царство ( Еванг.Лука,гл.12, ст.33-35). Надеждата ни кара да се грижим за онова що е трайно и не оскъдва; надеждата гори с духовна ,неугасваема светлина в оня, що търси заедно със своето щастие и щастието на другите. “ Щастието на човека има своето име – искам.” ,тъй определя благополучието на човека философът Numre. Наистина в тия думи няма никаква лъжа. Ала как може да иска човек и неговата воля да се труди за земни и небесни блага, ако у трудящия се липства надежда? Такива са безумните пет девици, които характеризират безнадеждието на петте подземни сфери. Безнадеждие повява от един човек, комуто липстват петте чувства на познанието : зрение, слух, вкус, обоняние и осезание; такъв окаяник е жив заровен, у него липства всяка надежда за смислен и радостен живот, той не може да очаква Младоженеца. Човек, който очаква от Господа, трябва да върши добри и благородни дела. Всеки от нас има по едно зло, което ,като евангелския бяс, ни покъсва и пищи в нас; защото няма изпълнение на всички наши желания върху земята. Надеждата, че Христос ще изгони рано или късно тоя пакостен дух, ни окриля и възрадва( Ев.Марко,гл.9,ст.20-27)

      Силвен Руде в хубавата си книга “ Как да си пробием път в живота” ето как характеризира днешната безнадеждна епоха : “ Всички наши способности, всички трудове и надежди се концентрират и харчат за придобиване на злато. По пътя на времето ние припкаме беспирно към някаква си баснословна земя Аляска, която ни обещава този фамозен метал. Един луд вятър ни носи, ние крещим, прегазваме слабия; тикани от едни, ние блъскаме други. Тласкани върху непреодолими препятствия, ние падаме без да охнем  и като се каляваме така, оставяйки късове от месата си по острите скали, пак ставаме да продължим този лудешки бяг, с устремени очи впити в чудния мираж... уви ! Колко малко са ония, които са постигнали своите цели. Колко малко достигат до границата на надеждата.” Борбата в днешното човешко общество е тъй жестока, че ние хората се съсипваме материално и морално, убиваме вечните надежди на “тия малките” – както би рекъл Иисус Христос – само за да издигнем на всяка цена себе си.Лошо влияние е това, лоши мисли ни се внушават от Черната ложа.Защо ли я слушаме? Вместо ней да причиняваме отчаяние – защото отчаянието е плашилката на тъмните духове – ние хората на интелегентността и образованието само на себе си причиняваме отчаяние или се оставяме да ни го втълпят.

      Човешката борба си има смисъл не на човека с човека, а на човек с лукав дух. Нашата надежда трябва да докарва в неприятелските редове отчаяние. Надежно е за тържеството на нашата нравственост, нужно е за смисъла и успеха на духовния живот да накараме дявола да си скъса цървулите. А това ще рече да се всее разочарование и безнадеждие между невидимите пакостници, подстрекатели на видимите скандални сцени. “ Да разочароваш неприятеля, още при първото сблъскване, казва френския академик Емил Фаге, това е победа “. И надежда за пълен успех, за окончателен триумф – ще добавим ние.  Упованието и надеждата са брат и сестра – “Който уповае на Господа ( съвършенството), ще отлъстее, а който уповае на сърцето си ( несъвършенството ) безумен е.” ( Притчи, гл.28, ст.25-26 ). За това човек трябва да свързва сърцето си с онова, което дава по-голяма надежда и подкрепа. Мъчно може да се брани човек от тъгата, ала всеки може да се отърве от лошото настроение ,което е признак на отчаянието . Не трябва да се оставяме под влиянието на мрачни и горестни мисли, които поболяват тялото и изсушават живителните токове на душата. Надеждата е висши  духовен порив, който най – много въодушевява и е от най – голямо значение за душевната здравословност. “ Който иска да извърши нещо велико, той не трябва да се плаши от прозвищата фантазьор, ентусиаст, мечтател; такива прозвища често повече подхождат на ония, които ги дават, отколкото на тези, които ги получават! Леонид, Ликутг, Солон, и хиляди други, които съставят солта на земята , са били ентусиасти.” ( Якобс )

      Човешките желания са или грубо себелюбиви или човеколюбиви. Те се развиват в благородни и порочни страсти и упражняват мощен натиск върху цялото човешко естество. “ Страстите са или пороци или добродетели, но само когато са възбудени” – говори Гьоте. Естествено ,с този натиск е свързано здравето и дълготрайността на живота. Ако човек свързва живота си с надеждата, а не със страх и отчаяние, той ще бъде повече дълголетен. Животът е едно продължително желание за по-добро и по – светло бъдеще, а нашата надежда иска да види изпълнено това желание. Така, надеждата ни подкрепя в ежедневните грижи. Dun spiro, spero ( Докато дишам надявам се )- казвали римляните, а елинският поет Пиндар ,възпява надеждата, като кърмачка на старостта. “ Философите известни под името елпидисти ( надежници) твърдят, че нищо не може по – добре да запази живота на човека от надеждата.” ( Плутарх)

      Надеждата е подкрепа от Горе. Тя е за света и за отвъд. Надеждата ни свързва с вечния живот и безсмъртието, но тая надежда не значи, че всички души след смъртта на тялото заспиват някъде в неизвестност. ( виж реч на Жон Едгар- “ Где са мъртвите” ,бълг.превод.)

А значи ,какво, ние храним надежда за бъден живот и безсмъртие ,свойствено на човека като разумна същина, сиреч възкресение на мъртвите. Тука изразът “мъртви” трябва да се тълкува – мъртви по духовни дела, по вяра и чиста нравственост, независимо дали тия мъртви са над земята или под земята. Оня ,що има свещено изображение на духа в себе си не може да има толкова голяма надежда. Той е атакуван от отчаяние. Не ,че такъв трябва да се счита за отхвърлен, загубен и да се отчая за веки за милостта Божия, а защото мяза на тор, в който не е хвърлено още духовното семе( психоплазма). Понеже тленната природа на човека послужва да се роди и расте в нея Божествен Дух, тая природа е основанието, почвата, обвивката на безсмъртието. В І послание на Коринтяни, гл.15, ст.35-56 ясно се разбира, че безсмъртието на човека, слизаше от Горе, органически свързано с Божествения Дух ( мистичния Христос), се ражда подобно на дете, разграничава нашите надежди дава им широк полет, прави ги свързани на вечни времена с Всемогъщия. Ако Бог може да погуби не само тялото ( което естествено умира ), но и душата в пъкъла ( времето и мястото на очистването), това погубване ( Ев.Матея, гл.10, ст.28 ; кн.прор.Езекил гл.18, ст.4 ) не означава умиране на душата с тялото, заспиване на душата, като на сън за известно промеждинно време, а освобождаването и от телесните връзки, оставането и малко – много свободно отвъд ( в живота под земята или на първото небе, гдето се изкупват земните грехове) очакването на възкресение. Възкресение значи пълна надежда за добиване бесмъртие. Втора смърт, следовно, има значение като отчаяние поради нечисти дела, тука и отвъд, като състояние на обезформяване – губене образът и подобие Божие. Първото възкресение означава първия почин към духовен живат, което е равносилно на рождението в тялото духът. Второто възкресение иде от пълнотата на всички надежди, съвършенството на Христа, 35 духовен клас. Нужно е да се прави разлика межгду несъвършенна душа – Божествена същност, израз на съвършените чувства на Божественото начало( І послание към Тимотея,гл.1, 1 ). В първата душа липства Божествен дух, във втората - го има вече. Душата е безсмъртна по произход и същина, както и духът, с когото образува два близнака, мъжки и женски в духовна смисъл. Тия които твърдят, че душите след отделянето им от физическата плът “спели” някъде( къде? не се знае) и ония, които допускат, че душите след физическата смърт отиват на “вечни и безконечни времена” в адови мъки, - еднакво мамят и заблуждават. В това се състои безнадеждието, що сеят тия две крайни учения по света. Своята заблуда те зоват Христово учение и своето невежество иминуват истина. У тях самите няма утеха и надежда, тия мощни добродетели завещани от Иисуса Назарянина.

      Надеждата е свързана с виденията за срещане Горе. Слепият дух, ала вече разкаян, ще може да прогледа, когато светлоносият Спасител му отвори очите( Еванг.Йоаново, гл.9, ст.18-19 ). Даже тоя, който не е могъл да бъде подкрепен с надежда от околната среда, от родители и наставници, когато Духът Христов като Савла (ниският за духовна висота), ще ослепее за световните съблазни и ще прогледа за духовната красота.

      Ето един превъплатен дух – едно малко бебе. Неговата душа по отношение на физическия мир е tabula rasa ( чиста дъска за писане първите усети). Ако бихме имали окултна възможност да запитаме придружаващите го духове ръководители ( ангели хранители според църквата), те биха ни разяснили, че това малко дете е един стар дух, идещ на земята да изпълни известна мисия, сиреч да реализира своите надежди за един по-добър нравствен напредък. И щастливата майка , която среща със светнали очи усмивката на младенеца, сутрин и вечер му пее своите избрани песни. Ето нейния блян, ето нейното утешение. Тя мечтае да постигне нейния син положението на добър и почтен гражданин , тя желае да го види обкръжен в ореола на светлите си розови надежди. Тя така оправдава Шилеровия израз за надеждата : « Тя ръководи човека в живота, тя хвърчи около веселото дете, привлича младежа с вълшебния си изглед и изчезва със старостта; ако човек в гроба свършва трудния си път, то в гроба отново се появява надежда.» И по- сетне дори, когато детето стане момче, момчето юноша, а юношата възрастен мъж, тая любяща майка не се отказва от своята постоянна мисъл. Това дете по своя път среща добро и зло. Добро и зло всеки среща по своя път. Ала поддържайки в себе си подобни на майчините надежди, синът се подхранва душевно с радост, вяра и упование, че неговото положение и онова на близките му лица няма да остане в сегашната си незадоволеност. И когато от всяка страна животът му поднася своите горчиви плодове, синът не изгубва надежда, че ще излезе победител над трудностите и спънките. Той толкова повече би могъл да разчита на победа, ако свърже по окултен път своите мечти с надежда в Бога. Както вярата ,така и надеждата на човека нужно е да бъде свързана с Божеството, както е писано( І посл.Петрово, гл.1, ст.21-22 ):които повярваха чрез Него в Бога, който Го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, щото вярата ви и надеждата ви да са в Бога.

      Надеждата си има своите органически връзки с въображението,»тая вълшебна фея – според д-р Монен – която раздава добрините и злините. Никой не може да бъде щастлив, ако не вярва, че е такъв; човекът е нещастен само за това, защото си съставя лъжливо понятие за щастието. Въображението е чудна, непостоянна и неуловима сила, която някой път управлява човека, а понякога той я управлява. Въображението е полетът на човешкото сърце, което, щом е добре дисциплинирано, докарва щастието прогонва болестите и поддържа надеждата. Духът се поддържа от такова едно въображение. Силният духом е като един духовен център, около който се движат нуждаещите се духове за поука и наставление. Такъв напреднал дух може да се надява всякога, че ще се намери добър избран начин да преодолее своето знание ( ІІ посл.Йоаново, гл.1,ст.12-13). Старогръцкият мислител Euhemeros е писал ,че още от дълбока древност са правили своите герои богове. В днешно време човек си създава идеал за Бога, съобразно своя нравствен подем. На тоя идеал той възлага осъществяването на своите скъпи надежди. Бог, що се ражда в човека, осъществява тия надежди. Ала човек е длъжен да осветява в сърцето си Господа. Осветяващият се познава, че има надежда по кроткия си говор(посл.Петрово,гл.3,ст.15). Чрез внушение от вътре той е разбрал, че е приличен на светия мъж кроткия говор.

      Всеки човек живее с надежда за по-голямо щастие. Народите живеят с надежда за по- голям напредък, за по – голяма материална и духовна култура. Еврейският народ, който е много страдал от египтяни, вавилони и др. Е свързал своята голяма надежда с Ханаанската земя и Месия. В тежките си дни Германия е очаквала възвръщането на Барбароса. И днес, когато войни, болести и големи мъки терзаят човечеството, то очаква от Небето да му прати Емануила,- Богочовека, най – добрата надежда. Всичко сътворено, - не само човечеството , потънало в кръв и сълзи – очаква с усърдие изявяването на синовете Божии и тяхната слава. И ще дойде ден, когато всички животни, въздишайки сега купно, ще се зарадват за освобождението на човешкия род ( посл.Римляни,гл.8, ст.18-21 ). Проповядването на истината, добрите дела в практическия живот и работението за ближния спечелват на човека една такава нравствена чистота, която оправдава нашите постоянни очаквания и надежди, че няма да се посрамим и загубим мъжество и смелост (Посл.Филип.гл.І;ст.19-10).

      Слабата и скоропрелетна степен на надеждата е приятното настроение от гледището на духовната същина , лесно може да се забележи, че това настроение се състои от 3 съставни части : време, сила и духовен повей; то е продължително, има насока и произвежда впечатление; материални и пространствени признаци не се забелязват. Приятното душевно разположение принадлежи към числото на сполуките, към категорията на духовните придобивки. Неговият белег е плюс. Това е знак означаващ в окултният живот на човека, на процесите на подмладяването. Който живее с добро настроение, той е по – дълголетен; който има дълготрайни надежди мъчно остарява. Заедно с това приятно настроение е желателен процес, добродетел ,при това, - ясно е – добродетел увеличаваща се, разпространяваща се към бъднината. Професор Конринг е бил излекуван от лоша треска ,чрез удоволствието, което е почувствал от един разговор с учения анатомик Мейдом. Има много такива примери. И те не са случайни, а напълно достоверни. Радостното настроение възвисява душата, а скръбта и отнема енергията.

 “ Веселостта, казва Ноаро, оздравява тялото по същия начин, като слънчевите лъчи правят жилището здравословно.” От тука се вижда и изворът на надеждата: спечеленото търпеливо време( Към Римл.посл.гл.8, ст.24-25;Посл.Ефесяни, гл.5,ст.16), сила и окултно влияние ( ІІ посл. Кор.гл.10,ст.15-16). Лесно е да се обясни това с примери: нас ни радва прекараното време в очакване на добро; макар и кратко да е това време то е като приятен сън, то ни навява бодрост. Толкоз повече е печалба за духа ни това време, ако имаме достатъчно уверение в себе си и в околните обстоятелства, че нашата надежда няма да изчезне. Ала печалбата от доброто настроение се заключава в това ,че тя се явява като една свързана броеница от отделни добри разположения. Истинската надежда е сбор и съвкупност на добри настроения по време и дух. Хората на надеждата, заедно с тия печалби, закрепват в тая добродетел и по сила, защото към надеждата прибавят и други сродни добродетели. Така напр. българинът няма по – силна и крепка тая добродетел надежда  от гърка, който мечтае за бъднината въз основа на древната слава; у българинът надеждата е свързана със самообладанието и се гради въз основа на настоящето, - по нищо по основателно, не сега, а за напред.

     Астрологично взето ,надеждата се изразява чрез зодията на месец Април. На надеждата отговаря 17 ключ от книга Таро, която се приписва на египетския посвятен Хермес Трисмегист. Тоя ключ рисува гола девица, подпряна на едното си коляно, лееща от една ваза струи от жива вода върху земята. Над моминската глава блести звезда с осем лъча, а наоколо - седем  по – малки звезди. Тоя ключ символизира възраждането и животворящите сили на природата. Редом с девицата върху храст има пеперуда, що символизира надеждата, а така също човешката душа след смъртта, сир. Душата напуска тялото, както пеперудата пашкула. Според науката за числата, число на надеждата е 40, сиреч число на развоя -4 , което добива особна смисъл, като се прибави 0 – означаваща жизнената творческа сила. Съгласно това, надеждата е добродетел, която възражда по един чудодеен начин всичко живо върху земята, по 4-те и краища (4х10 = 40 ). Според Кабала, надеждата има в буква Г , от българската азбука.

      В едно спиритическо поучение, дадено чрез автоматично писмо, надеждата се определя така: “ Надеждата за  спасение посочва, че аз със сърцето си съзнавам Господа Бога, миллосърден и милостив. Упованието е доказ на моето към Бога чувство, че го любя и че съм уверен , какво Господ Бог, просвещава всичко и всекиго, и мене недостойния ще освети с истинната виделина за познаване неговото Божество и ще укрепи моята вяра с благодатна светлина.”

      Надеждата е окултен повей за спасяване, тя е духовен шлем(посл.към Солунци,гл.5, ст.9). А най – силната форма на надеждата се получава тогава, когато се загнездят в душата окултна сила ( неподвижна надежда – посл.Колосяни.на ап.Павла, гл.І, ст.23 ) и властната любов от Горе, сиреч възможност за правене чудеса, защото прекомерната духовна обич поражда милосърдието. Ето защо натрупването на добри настроения с трите им отличителни свойства е равнозначуще на следното нравствено заключение: старай се деятелно за такава духовна кристализация, която е Божествен капитал. Надеждата е мечтателна страна на способността ни да усещаме и понеже е женствена по естеството си , тя не трябва никога да забравя, ако иска да действува с полза , че по съществото си е пасивна. Като огънят на Богинята Веста, пламъка на надеждата е приятен, поддържа се ревностно и донася светлина и живот. Ала тоя пламък е потребно да бъде под надзор ,да се възпитава. “ Трябва да се възпитават децата не за сегашното, а за бъдещето възможно по-добро състояние на човешкия род.” Така Кант определя възпитанието, което без вложени надежди нищо не струва. Според обяснението на някои кабалисти, които допускат 72 Божествени имена на Върховния разум, 38 –то име отговаря на надеждата. Това е Хаамиах по староеврейски или великото име Агла, сиреч Бог надежда на земните деца, Бог триединен. Това име е взаимствано от един тайнствен стих в Светото писание и означава “ Бог силен във вечността” (Agrippa philos.occulte ). То се получава от началните букви на това изречение, написано по староеврейски. Според думите на някои мъдреци, името Агла било открито на Якова, когато видял стълбата със 72-те стъпала, водеща към небесните врата, със спускащи се и възкачващи ангели, 38 –то стъпало е било именно надеждата. Областта на влияние на Хаамиах се простира от 186 до 190 градуса на кръга и отговаря на духът  Serocuth . Него призовават от 12ч.и20м. до 12ч. И 40м. През тия дни : 26Април, 7 Юли, 17 Септември, 28 Ноември  и 8 Февруари, като произнасят горните Божествени имена и 19 псалм от ст.9. Тоя дух помага за добиване небесни и земни блага, а тоя псалм, казват кабалистите предпазва от гръм, въоръжено нападение, диви зверове и адски духове. Няма съмнение, че молящия се искрено с тоя псалм ще изпита в живота истинноста на това кабалистично твърдение. Хаамиах управлява религиозните култове във всички страни и онова, що се отнася до Бога; той покровителствува търсещите истината. Който е изключен от това окултно влияние, той попада под тъмните сили, що насочват вълните заблудата и лъжата, както попадат в тия вълни всички отрицатели на религията.

      Бог всякога е давал надежда на човешкия род. В книга Битие ,гл.8 (особенно 21 и 22 статия), ясно се говори за тая Божествена надежда. Ухото на окултиста трябва да бъде към народа: окото му към Бога, носещ име Агла; тогава сърцето му ще стане огнен пламък от неземно естество. Истина, истина е това. Противното е надежда всуе(Битие ,гл.11). Като се съединят Небето и Земята, ражда се Дъгата ( Битие,гл.9,ст.11-17). Хората без надежда са в мрак. Духовете в отчаяние търпят мъки. Дъгата е знак на надежда. Дъгата нали носи дъжд? Дъгата придружава дъжда, дъгата го спира. Надеждата е синор между дъжда и бездъждието; защото благодатта от Горе роси като дъжд. Надеждата е завършек на световете и тяхното изпълнение.

      Надеждата ви пробива път  в месеца на изпитанието и с деня на славата. Словото на надеждата е слово пророческо ; то еднакво се обръща към окултните управници и към верните свещенници, и към остатъка от людете и казва: Кой остава между вас, който да е видял видимото в първата му слава? И как виждате сега видимото ? Не е ли в очите като нищо ? Но уякчете се окултни управници, говори Господ. И уякчете се ,верни свещенници, говори Небето. И уякчете се всички люде на тая земя, и работете; защото аз съм с вас, говори Господ Саваот; според думите на завета ми с вас, когато излязохте из страната на мрака, няма да ви оставя. Духът ми ще пребъде между вас. Не бойте се.

      Истинската надежда не е като празната суетна надежда. Суетната надежда прави човека да се мисли голям. Ала такъв скоро се измамва. Суетно надежния намалява по дух. Намаляването е сигурно. Три ценни неща има човешката душа : вяра ,надежда и любов; три ценни неща и четири, които са за уважение : а) растежът на човека в духоните класове, като носи той лампадата на надеждата; б) вътрезрението ,що носи великодушие и докарва надежда за другите; в ) отбягване от главенство, което носи смирение на личността и упованието от Горе; г) пазене грижливо на всяка добродетел, която е свързана с погледа на човека към Небето.

      Бъдете преизпълнени с надежда, о мои мили приятели, и не смесвайте това Божествено чувство присъщо на една високо повдигната душа , със суетността на неразумните, с мрака на невежия или с празните мечтания на порочните; защото Господният дух така назовава надеждата: седмоцветен лъч от Горе, докарващ в покайващите се от злото единици здраве на земната плът, уякчаване на душата и задоволство на духа, хвърлили котва в тихо окултно пристанище.

           Гр.Бургас, Март 1915 година 

Share this page